№ 53
гр. Плевен , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Весела Л. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска
Красимир И. Петракиев
при участието на секретаря А.Й.Д.
като разгледа докладваното от Весела Л. Сахатчиева Въззивно гражданско
дело № 20214400500074 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260509/26.11.2020г. Пл.РС , по гр. дело № 7042/2019 г. по
описа на същия съд ,е признал за установено на осн.чл.422,ал.1 от ГПК, че А.
Д. К., ЕГН **********,гр.Плевен, дължи на „****“ ЕАД ,ЕИК****, гр.София,
сумата в размер на 576,33лв-главница и 97,05лв.-лихва за забава за периода
22.07.2016г.-05.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК-23.07.2019г., до окончателното изплащане на
вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4946/2019г.
на Пл.РС,като за разликата до претендираните с ИМ главница от 576,42лв. и
лихва за забава от 172,78лв. ,е отхвърлил иска като неоснователен.
Осъдил е А. Д. К., ЕГН **********,гр.Плевен да заплати на „****“ ЕАД
,ЕИК**** сумата от 69,65лв., представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. №4946 по описа за 2019г. на Пл.РС, разноски, на осн.
1
чл.78, ал.1 ГПК,съразмерно с уважената част от предявения иск,както и да
заплати деловодни разноски в исковото производство в размер на 494,65лв.
Постъпила е въззивна жалба от А. Д. К., ЕГН **********,гр.Плевен,чрез
назначения й особен представител от първоинстанционния съд адв.В.П. от
Пл.АК против горепосоченото решение на Пл.РС поради неговата
неправилност и незаконосъобразност.В жалбата се излагат доводи за
неоснователност на исковата претенция,тъй като кредитополучателят не е
надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземане с договора за
цесия от 21.03.2016г.,сключен между първоначалния кредитор „***“ ООД,
ЕИК*** и ищеца „****“ЕАД,ЕИК****,гр.София,като връчването на ИМ на
особения представител на ответницата няма обвързващо действие. Особеният
представител няма пасивна представителна власт да приема
волеизявления,свързани в промяна в материалното правоотношение.В
жалбата се изтъква,че договорът за цесия,с който ищцовото дружество се
легитимира като кредитор,не е породил действие спрямо ответницата-
длъжник.Предявеният установителен иск с правно основание чл.422,ал.1 от
ГПК се явява не основателен само на това основание и следва да бъде
отхвърлен като такъв.Също така РС неправилно е приел,че липсват основания
за обявяване на нищожност на процесния договор за кредит,точно обратното-
договорът за потребителски кредит е нищожен,тъй като при сключването му
са нарушени разпоредбите на чл.11,ал.1,т.9,10,11 и 12 от ЗПК.Въззивната
страна моли да бъде отменено обжалваното решение на Пл.РС като
неправилно и по съществото на спора да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен предявеният установителен иск с пр.осн.чл.422,ал.1 от ГПК,
за признаване за установено,че А. Д. К., ЕГН **********,гр.Плевен, дължи на
„****“ ЕАД ,ЕИК****, гр.София, сумата в размер на 576,33лв-главница и
97,05лв.-лихва за забава за периода 22.07.2016г.-05.07.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК-23.07.2019г.,
до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№4946/2019г. на Пл.РС,със законните от това
последици.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна „****“ЕАД,
ЕИК****,гр.София,чрез юрк.Костов.В писмения отговор се излагат доводи за
2
неоснователност на подадената жалба и липса на посочените пороци в
обжалваното решение, постановено от Пл.РС.Моли да бъде потвърдено
решението на Пл.РС като правилно.Претендират се деловодни разноски.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
С оглед правния интерес от обжалване и предвид
обстоятелството,че предявеният иск с пр.осн.чл.422,ал.1 от ГПК е
отхвърлен за разликата до претендираните с ИМ главница от 576,42лв. и
лихва за забава от 172,78лв. ,то следва да се приеме,че решението на
Пл.РС се обжалва в частта му,в която е уважен предявения иск по чл.422,ал.1
от ГПК,както и в частта за присъдените разноски.
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на Районен съд-Плевен е правилно и законосъобразно.
Касае се за предявен положителен установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.410 от ГПК ,за признаване
на установено съществуването на вземането на
„****“ЕАД,ЕИК****,гр.София по отношение на ответницата А. Д. К., ЕГН
**********,гр.Плевен, в общ размер на 749,20лв., от които 576,42 лв.
главница по договор за потребителски кредит от 23.02.2015г.,както и
172,78лв., представляваща лихва за забава за периода от 22.07.2016 г. до
05.07.2019 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата.
В полза на „****“ЕАД, ЕИК****, гр.София срещу ответницата А. Д. К.,
ЕГН **********, гр.Плевен е издадена по реда на чл.410 ГПК Заповед за
изпълнение на парично задължение №2742/24.07.2019г. по ч.гр.д.
№4946/2019г. по описа на Пл.РС,за следните суми:576,42лв.
главница,98,09лв. договорна възнаградителна лихва за посочен
период,236,09лв. лихва за забава за посочен период и 459,12лв.такси за
посочен период,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от
23.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането,ДТ в размер на
3
27,39лв. и 50лв. юрк.възнаграждение.Тъй като съобщението за издадената
заповед за изпълнение е връчено на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК
,то с надлежно разпореждане съдът е дал указания на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си.
Искът по чл.422,ал.1 от ГПК е предявен в законоустановения срок за
следните суми:главница в размер на 576,42лв. ,ведно със законна
лихва,считано от датата на подаване на заявлението пред РС за издаване на
заповед за изпълнение и 172,78лв.-лихва за забава за периода от 22.07.2016г.-
05.072019г., поради което същият е допустим.
По съществото си искът е основателен и правилно е уважен от Пл.РС.
Безспорно е установено по делото ,че е сключен на 23.02.2015г. договор
за потребителски кредит между„***“ ООД, ЕИК***-кредитодател от една
страна и от друга- А. Д. К., ЕГН **********,гр.Плевен,в качеството на
кредитополучател,по силата на който на ответницата е предоставен кредит в
размер на 650,00лв.,с такса оценка на досие в размер на 32,50лв. и общ размер
на фиксираната лихва от 128,20лв.,представляващи 31,82% годишно.Общият
размер на дължимата сума е установен на 1319,63лв./с избрана допълнителна
услуга в размер на 508,93лв.-„кредит у дома“/,със срок на издължаване 60
седмици,с уговорено седмично плащане като размер и ден от седмицата.
На 21.03.2016г. е сключен договор за цесия между първоначалния
кредитор „***“ ООД, ЕИК*** и ищеца „****“ЕАД, ЕИК****, гр.София,по
силата на който ищцовото дружество е придобило вземането по процесния
договор за потребителски кредит.Цесионерът-ищец е упълномощен от
цедента да уведоми длъжника за извършената цесия.
Ищецът черпи правата си от горепосочения договор за цесия,като е
предприел и действия по издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по предвидения в ГПК ред.
По делото пред РС са представени като писмени доказателства копие от
уведомление за извършено прехвърляне на вземания до ответницата,копие от
известие за доставяне чрез „Български пощи“ЕАД на пратка,върната като
невръчена.
4
В самата ИМ ищецът е посочил,че уведомлението за извършената цесия е
приложено към ИМ и следва да бъде връчено ,ведно с ИМ.
Основните възражения на ответната страна за неоснователност на иска по
чл.422,ал.1 от ГПК, чрез назначения особен представител на ответницата А.К.
по реда на чл.47,ал.6 от ГПК-адв.П. от Пл.АК,са в насока,че длъжникът не е
уведомен за извършената цесия по надлежния ред-чл.99,ал.3 от ЗЗД,като
съгласно чл.99,ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо длъжника от
деня на уведомяването за извършената цесия.Писмото,с което е следвало
длъжникът да бъде уведомен за цесията е върнато в цялост „като непотърсено
от получателя“,т.е. уведомяването не е състояло.На следващо място това
уведомление не би могло да се счита за връчено и чрез назначения на
ответницата особен представител в исковия процес на осн.чл.47,ал.6 от ГПК,
тъй като особения представител не е страна по спорното материално
правоотношение и неможе да извършва действия,свързани с разпореждане с
предмета на делото.
Не на последно място ответницата е направила възражение чрез
назначения й особен представител за нищожност на процесния договор за
потребителски кредит,поради противоречието му с нормите на
чл.11,ал.1,т.9,10,11 и 12 от ЗПК.
Въззивната инстанция споделя изцяло правните изводи на РС ,че
ответницата е уведомена за настъпилата цесия.Безспорно е установено,че по
настоящото дело няма данни уведомлението за цесията да е връчено
надлежно на длъжника преди образуване на исковото производство,а също
така и самата заповед за изпълнение на парично задължение е връчена по реда
на чл.47,ал.5 от ГПК/чрез залепване на уведомление/,поради което и РС е
указал на заявителя да предяви иск по чл.422 от ГПК.В исковото
производство ответницата не е открита на регистрираните постоянен и
настоящ адрес/след извършена справка от съда/,поради което й е назначен
особен представител,адвокат от Пл.АК,на когото е връчен препис от ИМ и
приложенията към нея.Правилно РС е приел,че уведомяването на длъжника
за извършената цесия е извършено за първи път с исковата молба,чрез
получаване на книжата от назначения особен представител.Съобразно
трайната практика на съдилищата в тази насока, няма пречка съобщаването
5
като фактическо действие с правни последици да бъде извършено от
пълномощник,след предявяване на иска,след като пълномощникът е действал
въз основа на издадено в негова полза пълномощно и в рамките на своята
представителна власт/в случая упълномощаване на цесионера от страна на
цедента/.Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно,ако
е извършено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици.
Правилни са изводите на Пл.РС и относно наличието на валидно
облигационно правоотношение,породено от сключения договор за
потребителски кредит със страна ответницата,за която е възникнало
задължението да върне дадената сума като кредит в срок и с дължимата
лихва,съобразно договореното между страните.
По отношение на дължимите и незаплатени суми от страна на
ответницата като главница и лихви ,Пл.РС е възприел заключението на
вещото лице по назначената СИЕ.
Правилни и законосъобразни са изводите на РС относно
действителността на сключения договор за кредит,като възражението на
ответницата за нищожност на договора на посочените основания,е останало
недоказано.В тази насока са изложени подробни мотиви от
първоинстанционния съд,които се възприемат от въззивната инстанция.
Предвид изложеното следва да бъде потвърдено решението на Пл.РС
като правилно в обжалваната му част,като в необжалваната същото е влязло в
сила.
При този изход на делото въззивницата А. Д. К., ЕГН
**********,гр.Плевен следва да заплати деловодни разноски на въззиваемата
страна за настоящата инстанция в размер на 150лв. –възнаграждение за
особен представител пред въззивната инстанция,както и 50лв.
юрк.възнаграждение на осн.чл.78,ал.8 от ГПК вр.чл.37 от ЗПр.П вр.чл.25а от
Наредбата за заплащането на правната помощ,тъй като не е осъществено
процесуално представителство от юрисконсулт по делото в открито съдебно
заседание за въззиваемото дружество,както и с оглед направеното от
въззивницата възражение за прекомерност на юрк.възнаграждение
6
,претендирано с представения Списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК Решение № 260509/26.11.2020г. на
Пл.РС , постановено по гр. дело № 7042/2019 г. по описа на същия съд в
обжалваната му част,като в необжалваната си част същото е влязло в сила.
ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.1 от ГПК вр.чл.78,ал.8 от ГПК вр.чл.37 ЗПр.П
вр.чл.25а от Наредбата за заплащането на правната помощ А. Д. К., ЕГН
**********,гр.Плевен ДА ЗАПЛАТИ на „****“ЕАД, ЕИК****, гр.София,
деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 150лв. –
възнаграждение за особен представител пред въззивната инстанция,както и
50лв. юрк.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС на РБ
съгласно чл.280,ал.3,т.1,пр.първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7