Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесети първа година,
в състав:
СЪДИЯ:
СТОЯН КОЛЕВ
при
секретаря Галина Владимирова изслуша докладваното от съдията Стоян Колев адм.
д. № 2425 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Изложените в жалбата доводи са за
материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Оспорва се основният
извод на ответника, че строежът, чието премахване е наредено с оспорваната
заповед, е незаконен. Излага се, че заповедта съдържа неправилната констатация
за извършени от жалбоподателите незаконни преустройства в собствената им
жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 10135.1506.1097, в
периода между 2008 и 2012 г., след въвеждането на сградата в експлоатация през
2004 г. оспорва и констатациите в същата, че височината на таванския етаж на
сградата на жалбоподателите била по-голяма от предвидената в проекта. В условия
на евентуалност се твърди, че дори при наличие на незаконно строителство, са налице
всички законови условия за търпимост на строежа.
Твърди се от жалбоподателите, че сградата е
била завършена в настоящия си вид преди 2004 г., в същия вид е била приета и
въведена в експлоатация с разрешение за ползване N 322/21.12.2004 г., издадено
от началника на РДНСК – Варна и са издадени нужните строителни книжа. По
същество оспорващите сочат, че извършените преустройства са незначителни
допустими отклонения от проекта по смисъла на чл. 154, ал. 3 вр. ал. 1 ЗУТ.
Развити са доводи, че, дори и строежът действително да е незаконен, то е
следвало ответникът, преди да издаде заповедта за премахване, да изследва
неговата търпимост, което в случая не е сторено. Формиран е петитум за цялостна
отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателките не се
явяват. Представляват се от общ процесуален представител – адв. М. П., която
поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски съобразно представен
списък.
Ответникът – Кметът на Район „Одесос",
Община Варна, се представлява от ст. юрисконсулт П. М.. Последният оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да я
отхвърли.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна, следното:
Жалбата е подадена пред надлежен съд, от
лица, които са адресати на обжалваната Заповед № 174/09.10.2020г. на Кмета на
Район „Одесос", поради което за тях е налице правен интерес от обжалването.
Оспорването е направено в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл.
215, ал. 4 ЗУТ, което сочи, че жалбата е допустима за разглеждане.
Към административната преписка е приложен Констативен
протокол /КП/от 18.02.2020 г. съставен от служители на Район „Одесос“ на Община
Варна, които в присъствието на единия от жалбоподателите – А. Ч.. В КП е
посочено, че по сигнал от съседите за извършено незаконно строителство в имота
на жалбоподателите са извършени контролни замервания в сградата. Констатациите
са, че е извършено преустройство на част от покрива на сградата, разположена в
североизточната част към дъното на имота, състояща се от един жилищен и един
тавански етаж. Покривът е преустроен, като в частта му към дъното на имота, от
двете страни на билото на сградата, са оформени два броя капандури. Част от
покривният скат над спалнята, разположена в северозападната част на таванския
етаж на жилищната сграда, разположена в дъното на имота, е бил демонтиран до
билото на сградата. Изграден е нов покрив на по високо ниво, като така е
оформена капандура, заемаща половината скат до дъното на имота. От северозапад
към вътрешния двор са изпълнени три бр. колонки с пояс над тях, като между
колонките са монтирани два PVC прозореца. В пространството от ската на
съществуващия покрив до новия покрив от югозапад към двора също е монтиран
прозорец. Височината на изпълнената капандура е около 75см. При проверката на
място на 02.03.2020 г. е установено, че височината в помещението в тази част е
1.30 м. а височината на вътрешния преграждащ зид е 2.00 метра. Съставен е КП от
същата дата.
Административното производство е започнало
със съставяне на Констативен акт /КА/ №4/26.06.2020 год. (л. 14 – 18 от
преписката). Същият е съставен въз основа на констатациите от двата КП и на
намиращата се в Район „Одесос“ на Община Варна документация, от служители на
Район „Одесос“ към Община Варна, в присъствието на жалбоподателя М. Ч.. В КА е
посочено, че строежът, представлява: „Преустройство на покрив с изграждане на 2
бр. капандури и преустройство на калканна стена във фасадна чрез отваряне на
отваряем прозорец на нея на сграда, находяща се в имот с идентификатор
10135.1501.1097 по КК на гр. Варна, с административен адрес: ул. „А.В.“ № *,
гр. Варна. Категоризиран е съгласно чл. 10 от Наредба № 1 за номенклатурата на
видовете строежи /ДВ бр.72/2003/, във връзка с разпоредбите и текстовете на чл.
137, ал. 1, т. 5 ЗУТ, като строеж от пета категория. За възложител е посочен
собственикът - М.И.Ч., а като извършители са посочени тя и нейният съпруг А.С.Ч..
Констатирана е липса на одобрени проекти, разрешение за строеж и на съгласие на
собствениците на съседните имоти. Строежът е описан, като преустройство на част
от покрива на сградата, разположена в североизточната част към дъното на имота,
състояща се от един жилищен и един тавански етаж. Покрива е преустроен, като в
частта му към дъното на имота, от двете страни на билото на сградата, са оформени
два броя капандури. Част от покривният скат над спалнята, разположена в
северозападната част на таванския етаж на жилищната сграда, разположена в
дъното на имота, е бил демонтиран до билото на сградата. Изграден е нов покрив
на по високо ниво, като така е оформена капандура, заемаща половината скат до
дъното на имота. От северозапад към вътрешния двор са изпълнени три бр. колонки
с пояс над тях, като в пространствата между колонките са монтирани два PVC
прозореца. В пространството до ската на съществуващия покрив до новия покрив от
югозапад към двора също е монтиран прозорец, Височината на изпълнената
капандура е около 75см.
Констатациите са, че преустройството на
покрива с изграждане на капандури и преустройването на калканна стена във
фасадна чрез отваряне на прозорец на нея е извършено в нарушение на
разпоредбите на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Преустройване на калканна стена във
фасадна чрез отваряне на отваряем прозорец на нея на по малка височина от 1,60
от пода е квалифицирано, като нарушение на чл.82, ал.6 от НАРЕДБА № 7 от 22
декември 2003 г. за Правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони. Увеличаването на височината на надзида към
съседните имоти и монтирането на прозорец на калканната стена към имот с
административен адрес: ул. „А.В." № * е извършено при липса на представено
съгласие на собствениците на съседните имоти. Актосъставителите са отразили в
КА, че за проверявания строеж няма подадена в предвидените в ЗУТ срокове молба
по § 184 на ЗУТ или по § 127, ал. 2 от ЗИД на ЗУТ за узаконяване на незаконния
строеж от собствениците на поземленият имот, както и от соченият за извършител
на незаконния строеж. Прието е, че строежът е изграден след 2001г., поради
което хипотезите на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ
(изм. ДВ бр. 82 от 2012г., в сила от 2б.11.2012г.) в случая са неприложими. В
КА е направена скица на строежа.
Екземпляр от КА №4/26.06.2020 год. г. е
връчен по пощата лично на жалбоподателя С. Ч. на 27.07.2020 г. (л. 13 от
преписката). В посочения в съобщението 7-дневен срок е постъпило възражение от
инициаторите на настоящото съдебно производство – рег. № УСКОР19000482ОД/03.08.2020
година (л. 8 от преписката).
След като се запознал с цялата
административна преписка и намерил изложените във възражението доводи за
неоснователни, на 09.10.2020 год. Кметът на Район „Одесос“ при Община Варна
издал процесната Заповед № 174, с която на основание чл. 46 ЗМСМА, чл. 225а,
ал. 1 ЗУТ, вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 от с.з. е разпоредено да бъде премахнат
описания по-горе строеж.
Последвало е нейното оспорване по съдебен
ред.
С уточняваща жалбата молба до съда е
представен заверен за вярност препис от Разрешение за ползване № 322/21.12.2004
г., издадено от началника на РДНСК – Варна, с което е разрешено ползването на “Жилищна
сграда на един етаж /основен ремонт-възстановяване на част от съществуващи
постройки/ в урегулиран поземлен имот XIX-3, кв.337, по плана на 9 м-н, ул. “А.В.”№*,
гр. Варна, с възложител М.И.Ч.. Отразено е в документа, че строежът е изпълнен в съответствие с
одобрените проекти, Разрешение за строеж № 210/15.10.1998г. издадено от район
“Одесос” при Община Варна, Констативен акт от 15.04.2002г. с резултатите от
извършените проверки на нива - изкоп, цокъл, корниз и било и изискванията към
строежите съгласно чл. 169, ал.1 ЗУТ, че за строежа е представена необходимата
документация, съгласно изискванията на Наредба №14 за съдържанието ,създаването
и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /ДВбр.71/01г./, съгласно
Удостоверение № Н-282/04.10.2004г. от Отдел “Кадастър и регулация” на Община
Варна.
За изясняване на фактите и по искане на
двете оспорващи по делото е назначена и
приета СТЕ на вещото лице К.. Същата не е оспорена от страните и се кредитира
от съда като дадена компетентно и безпристрастно с изключение на изводите от
правен характер. В заключението си вещото лице сочи, че съобразно конструктивния
план към одобрения технически проект на 15.10.1998г; РС№210/15.10.1998г.
издадено от главния архитект на район „Одесос“ (на л.35 от административната
преписка), екзекутивните чертежи на част СК и означените промените в тях, както
и тези в част АС, приети с решение по т. 5 от Протокол №7/26.02.1999г. на
Районната градоустройствено архитектурна комисия при район „Одесос“ и извършен
оглед на място се е установило следното: Покривната конструкция представлява
класически двускатен дървен покрив (асиметричен) с било на столица 12x12 см,
ребра 5x10 см, през 50 см. осово и подложни столици 8x10 см. от Изток и Запад.
Върху носещите ребра е предвидена дъсчена обшивка, а върху нея „бардолин“ (хидроизолация),
а при одобрения технически проект покритието е от керемиди. От анализа на Акт
за приемане на конструкцията от 15.03.1999г. съставен и подписан от проектант -
конструктор, технически ръководител и изпълнител (собственик) вещото лице установява,
че „така изпълнената носеща конструкция на строежа е в състояние да понесе по
време на следващото изпълнение на СМР, както и при експлоатацията му всички
основни, допълнителни и особени натоварвания съгласно проекта и действащата
нормативна уредба и разрешаване изпълнението на довършителните работи. Това е
установено с констативен Протокол за установяване годността за ползване на
строежа от 17.12.2004г. съставен от РДНСК-Варна (на л .25 от административната
преписка), съобразно чието съдържание извършените СМР са в съответствие с
одобрените проекти и Разрешения за строеж №210/15.10.1998г. на район “Одесос“
при Община Варна и е предложено на началника на РДНСК-Варна да издаде
Разрешение за ползване на строеж - „Жилищна сграда на един етаж(основен ремонт,
възстановяване на част от съществуващи постройки)“ в урегулиран поземлен имот
XIX-3, кв.337, по плана на 9 м.р, улица „А.В.“№*, гр. Варна. За строежа е
издадено Разрешение за ползване №322/21.12.2004г. на началника на РДНСК-Варна. В
актуалната Кадастрална карта означените сгради в ПИ; 10135.1501.1097 не
отговарят на действителните такива, включително и процесната сграда. Асиметричният двускатен покрив е с
непроменена височина на билото и частично запазен, като в дъното на имота са
оформени две капандури на Изток и Запад, като покривната плоскост е променена с
необходимите надзидове (на Запад с 75см, а на Изток 65 см.)- илюстрирано на
Приложение №4. В обяснителната записка към екзекутивните чертежи по част АС (на
л.37 от административната преписка) липсват данни за предвиждане наличието на
три спални в тавана, а само наличие на излаз на плочата над кухнята, за
простиране. Последната към настоящия момент е остъклена и покрита с едноскатен
покрив. В констативния Протокол от 17.12.2004г. ( на л.26 от доп. мат. към
делото) в част Архитектура изречение пето за първи път се констатира наличие на
обособени три спални в подпокривното пространство. Липсват данни за наличие на
„баня-wc“ в подпокривното пространство, както и капандури.
Вещото лице обобщава, че е извършено
частично надстрояване и повдигане на кота стреха в участъка на двата капандурни
елемента при запазване височината на билото и билната столица, запазване на
подложните столици и ребрата в съществуващата част, запазване натоварването на
покрива и намаляване на дължината на ребрата в зоната на капандурите.
Относно съответствието на покривната
конструкция с одобрените екзекутиви и момента на изграждане на капандурите експертът
е установил, че към настоящия момент, капандурните задигания не са част от
одобрените екзекутиви по част АС и СК. На базата на това е достигнал до извода,
че те не са направени по едно и също време, като съгласно проучените проекти и
констатациите на място приема, че двата капандурни елемента се явяват
допълнително преустройство след първоначалното такова. Този извод е бил потвърден
и от извършения оглед на калканната стена на процесната сграда към ПИ:
10135,1501.1096 от Север, където ясно личало надстрояването в частта на двете
капандури и горния ръб на колоните в него, които не достигат до края във
височина на калканния зид.
Според заключението по СТЕ, от приложените
към делото материали по част AC-проект и екзекутиви, както и от получените
материали от собственика на имота по част СК- проект и екзекутиви се
констатира, че така изпълненото строителство в частта на двете капандури не отговаря
на одобрените строителни книжа и техните екзекутиви.
По делото е разпитан свидетелят Л.Д., който
установява с показанията си, че имотът на жалбоподателите представлява двор с
къща на един и половина етажи - един нормален етаж и втори етаж с много големи
скосове. Бил извършен ремонт на покрива. Покривът е покрит с ондулин. Участвал
в носенето на материали и качването им към покрива. Материалите тези материали
били греди, капаци и ондулин или бардолин. Този ремонт бил извършен през есента
на 1998 г. На подпокривния етаж има три стаи, с една баня и тоалетна, като се
осветявало чрез така наречените капандури. Когато се изградил покривът, поставили
и капандурите. По-късно сменили дървените прозорци-капандури с PVC дограма. Това
станало преди повече от пет години. От 1998 г. до 2004 г. не са извършвани
допълнителни строителни дейности по сградата. Има подмяна на дограмата, като от
дървена станала пластмасова, но не участвал в смяната на дограмата. На тавана,
на всяко едно помещение има прозорец или капандура. На въпроси на съда и страните отговаря, че не
знае кое е прозорец и кое капандура и не знае дали има прозорец на калканната стена.
Обяснява, че навсякъде има нещо, през което влиза светлина, но не може да
определи дали е прозорец или капандура.
Въз основа на така установените факти,
съдът намира жалбата за неоснователна.
Мотивите за това се следните:
Подложената на съдебен контрол в настоящото
производство Заповед № 174/09.10.2020г. на Кмета на Район „Одесос" -
Община Варна, е издадена на осн. чл. 225а от ЗУТ. Съгласно посочения текст в
актуалната към момента на издаване на акта редакция (ДВ, бр. 82 от 2012 г.)
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225а, ал.2 ЗУТ или на части от тях. Към представената от ответника
административна преписка е приложено заверено за вярност копие от Заповед №
0508/ 07.02.2020 г. на кмета на Община Варна, с която на кметовете на райони в
гр. Варна са предоставени конкретни правомощия по ЗУТ, в това число и тези за
издаване на заповеди от рода на процесната (т. 6). Следователно атакуваната по съдебен
ред заповед е издадена от компетентен
орган. Не е налице основание за отмяна на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК.
Административният акт е издаден в писмена
форма и съдържа всички задължителни реквизити, съгласно установеното в чл. 59,
ал. 2 АПК.
Производството по издаване на заповедта е
започнало със съставянето на констативен акт, съгласно разпоредбата на чл. 225а,
ал. 2 ЗУТ, от общински служители, компетентни на основание чл. 223, ал. 2 ЗУТ.
За издаване на КА собствениците на наредения за премахване строеж са уведомени
по реда на §4, ал. 2 ДР на ЗУТ лично и по пощата. Двамата жалбоподатели са се
възползвали от процесуалната си възможност да подадат възражение срещу КА.
Обстоятелството, че то не е уважено от административния орган не рефлектира
върху законосъобразността на заповедта. Горното налага извод, че при издаване
на Заповед № 174/09.10.2020г. на Кмета на Район „Одесос" - Община Варна е
спазена административната процедура. От това следва, че не са налице
основанията на т. 2 и т. 3 на чл. 146 АПК за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Атакуваната заповед е постановена при
правилно приложение на материалния закон. Аргументите за това са следните:
Съдът намира, че изграждането на наредените
за премахване капандури и прозорец в калканната стена представлява строеж по
смисъла на приложимия закон – Закона устройство на територията /ЗУТ/.
Законодателят е дал легална дефиниция на понятието „строежи“ в т. 38 от § 5 ДР
на ЗУТ, според която това са надземни, полуподземни, подземни и подводни
сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.
74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ, строежите
могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. В чл. 225, ал.
2 ЗУТ законодателят изчерпателно е посочил в точки от 1 до 6 основанията, които
определят един строеж или части от строеж като незаконен. Строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4; 4. със строителни
продукти, несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1, или в нарушение
на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се
отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е
невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон;
5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т.
8; 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена
териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита
по чл. 10, ал. 2 и 3 ЗУТ.
В разглеждания случай ответникът е посочил
като правно основание за издаване на заповедта чл. 225, ал. 2 т. 2 ЗУТ –
строежът е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж.
Представеното от двамата оспорващи Разрешение
за ползване № 322/ 21.12.2004 г., издадено от
началник отдел РДНСК – Варна не опровергават извода на ответника за
незаконосъобразно изграждане на процесните капандури и прозорец на покрива на
сградата. Независимо от това, че самата сграда и покривът са разположени така,
както е показано на представените към административната преписка виза за
възстановяване за проектиране от 1986
г., то очевидно изпълнението на място на две капандури и отварянето на прозорец
в калканната стена съществено се отличава по своите технически параметри от
разрешеното с представените документи. Във визата за възстановяване и
разрешението за строеж е разрешен ремонт и възстановяване на постройки в съществуващи размери хоризонтално и като
височина, а в обяснителната записка към архитектурния проект и екзекутива към
него се сочи изграждане на стълба 12м2 за излизане на плочата над кухнята за да
се простира. В проекта за възстановяване – част архитектурна е предвидено
процесният покрив да е необитаем, като във високата част на подпокривното
пространство е предвиден коридор за излизане на плочата над кухнята за простор.
В Констативния протокол от 17.12.2004г. се констатира наличие на обособени три
спални в подпокривното пространство. От друга страна, при процесния строеж подпокривното
пространство на сградата е реализирано като обитаемо с три стаи и баня/тоалет. Различна е и
покривната конструкция на сградата, чийто ремонт е разрешен с представените
документи – в строителните книжа и в протокола от 17.12.2004г. е посочено, че
покривът на постройката е двускатен с еднакви наклон височина по протежение на
зидовете, докато на място е установено, че на покрива са изградени капандури. В
екзекутивния проект не е предвидено на калканната стена към съседния имот да
има прозорец, а на място се установява наличие на такъв.
Нещо повече – от заключението на
изслушаната и приета по делото експертиза на в.л. К. се установи по категоричен
начин, че покривната конструкция на сградата е в отклонение на предвиденото
проекта – част архитектура и в Констативния протокол от 17.12.2004г.
Вещото лице установява, че е извършено частично надстрояване и повдигане на
кота стреха в участъка на двата капандурни елемента при запазване височината на
билото и билната столица Запазване на подложните столици и ребрата в
съществуващата част. Извършено е намаляване дължината на ребрата в зоната на
капандурите. Експертизата установи и че капандурните задигания не са част от
одобрените екзекутиви по част АС и СК, тоест не са направени по едно и също време
на база на всички проучени проекти и констатации. Двата капандурни елемента се
явяват допълнително преустройство след първоначалното такова. При извършения
оглед на калканната стена на процесната сграда откъм ПИ: 10135,1501.1096 от
Север, където се установявало надстрояването в частта на двете капандури и
горния ръб на колоните в него, които не достигат до края във височина на калканния
зид. В изготвеното към заключението приложение 4 е отбелязано, че отворът в
калканната стена е затворен но не е зазидан. СТЕ не е оспорена от страните.
Гореизложеното налага извод, че разрешеният
с представените от жалбоподателките строителни книжа покрив и съществуващият на
място такъв представляват допълнително преустройство (реконструкция) на
покрива, на подпокривното пространство и на горната част на калканната стена на
сградата. Наличието на разлики между констатациите в констативния протокол от
17.12.2004г. и установеното на място при проверката на служителите на Район
„Одесос“ и от вещото лице К. навеждат на извода, че преустройството е извършено
в периода след 17.12.2004г, т.е. след
въвеждането на сградата в експлоатация през 2004 г. По делото липсват твърдения
и данни да е издавано разрешение за такава реконструкция с технически параметри
като установените на място. Дори и да се приеме, че през 2004г. възстановяването
на сградата, в т.ч. и покривът са изпълнени съобразно издаденото разрешение за
строеж от 15.10.1998 г. то, за да добие той настоящите си параметри, по покрива
на сградата е извършено преустройство, което също представлява вид строеж
по смисъла на цитираната по-горе легална дефиниция на понятието „строежи“, респективно
- за извършване на такъв ремонт също следва да е налице валидно издадено разрешение за строеж. Това е така доколкото този
вид СМР - основен ремонт и преустройство, не попадат в изключенията, посочени в
чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за които законът не поставя такова условие. В разглеждания
случай оспорващите не представят разрешение за строеж с оглед извършване на
установеното преустройство. Предвид горното, правилни са изводите на ответника,
че изграждането на капандури и извеждане на прозорец на калканната стена и
преустройването ѝ във фасадна представлява незаконен строеж по смисъла на
чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
Не се споделят от съда и доводите на
оспорващите, че капандурите и прозорецът, чието премахване е наредено със
заповедта съставляват несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект
по смисъла на чл. 154, ал 3 вр. ал. 1 ЗУТ. Както се посочи и по-горе в
изложението, не се установи по категоричен начин в кой точно момент покривът и
подпокривното пространство на сградата са придобили вида, в който се намират
към момента на издаване на оспорената заповед, респективно – към момента на
постановяване на настоящото съдебно решение. Доказателствата по делото сочат
единствено, че това е станало след съставяне на констативния протокол от
17.12.2004г., тъй като съществуването им не е отразено в него. Преустройството
на покрива, чрез изграждане на капандури, с превръщане на калканната стена във
фасадна, съответно частичното премахване на предвидения в проекта
противопожарен надзид и седящ олук съставляват съществени отклонения от част
архитектурна на инвестиционния проект по
смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ - нарушават строителните правила и
нормативи, техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и
противопожарните изисквания.
Не се споделят изложените доводи за
търпимост на строежа. В хода на съдебното дирене се установи по категоричен
начин че незаконния строеж е извършен след съставяне на констативния протокол от
17.12.2004г. Този извод не се променя и от показанията на разпитания свидетел,
тъй като от обясненията му в съдебно заседание става ясно, че той не може да
направи разлика относно вида на отделните архитектурни елементи. Предвид
установения период на изграждане на строежа – след 2004 г, предпоставките за
търпимост по §16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ не могат да намерят приложение.
Разпоредбите за търпимост обхващат единствено строежи, които са изградени след
31.03.2001 г., като също така тези строежи трябва да са допустими по
разпоредбите, които са действали към момента на тяхното извършване или на
действащите разпоредби на този закон.
Строеж, който е незаконен по смисъла на чл.
225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, не е узаконяван и не е търпим строеж по смисъла на § 16
ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, подлежи на премахване и е основание за
административния орган да издаде заповед в смисъла на оспорената.
С оглед изхода на делото и предвид
своевременно заявената претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, жалбоподателите следва да бъдат осъдени на основание чл. 143,
ал. 4 АПК да заплатят солидарно в полза на Община Варна сума в размер на 100,00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал.2, предложение последно АПК, Административен съд – Варна, ХХІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.Ч., ЕГН **********
и М.И.Ч., ЕГН **********, двамата с адрес ***, против Заповед №
174/09.10.2020г. на Кмета на Район „Одесос", с която е наредено
премахването на незаконен строеж — преустройство на покрив с изграждане на 2
бр. капандури и преустройство на калканна стена във фасадна чрез отваряне на
прозорец в нея, в сграда, собственост на жалбоподателите, построена в имот с
идентификатор 10135.1501.1097 по кадастралната карта на Варна, с
административен адрес Варна, ул. „А.В.” *.
ОСЪЖДА А.С.Ч., ЕГН ********** и М.И.Ч., ЕГН
********** *** сумата в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да се оспори пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: