Р Е Ш Е Н И Е №123/28.2.2018г.
28.02.2018 година град
Ямбол
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХІV граждански състав
На тридесет и първи януари две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател:
Галя Русева
при
секретаря М. Й.,
като
разгледа докладваното от съдията Русева
гражданско дело № 1285 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена
от «Маргарита» ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. Ямбол, ул. «Пирин»
№ 26, представлявано от управителя Д. М. С. против «Папас олио» АД – Ямбол с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Ямбол, ул. «Обходен път – Запад» № 61, представлявано от «Сент
Жиран» ЕООД, чрез управителя му
Г. И. Т. с която се
иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият не е
собственик на право на преминаване чрез „ж.п. коловоз“ през ПАСИЩЕ, МЕРА с площ
от 4,460 кв.м. в м. „***“, представляващ поземлен имот с идентификатор №
87374.72.995 по кадастралната карта на гр. Я. като се отмени като неверен нот.акт за собственост върху право
на преминаване през чужд недвижим имот, придобито по давностно
владение № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** г. на нотариус Д. Л. при ЯРС, с
който ответникът е признат за собственик по давностно
владение на правото на преминаване през имота на ищеца чрез „ж.п. коловоз“.
В исковата молба се твърди, че по силата на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № *** г. на нотариус при ЯРС, ищецът се легитимира
като собственик на недвижим имот – земеделска земя, находяща
се в землището на гр. Я. представляваща ПАСИЩЕ, МЕРА от 4,460 кв.м., в местността
„***“, поземлен имот № *** по кадастралната карта на гр.Я. който към датата на
придобиването му не е бил обременен с вещни тежести, вкл. с право на
преминаване. Твърди се, че по иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР във вр.чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ било образувано гр.д. *** г.
по описа на ЯРС, по което с влязло в сила решение бил отхвърлен искът на
ответника за приемане за установено по отношение на ищцовото
дружество, че ответникът е собственик към момента на одобряване на КККР на гр. Я.
на 802 кв.м. от горепосочения имот, собственост на ищеца, и на попадащото в
тази част ЖП отклонение. Впоследствие, ответникът се снабдил през 2012 г. с
констативен нот.акт за право на собственост върху
право на преминаване през чужд недвижим имот, придобито по давностно
владение, чрез ж.п. коловоз през имота на ищеца, без никога да е владял частта
от имота, където преминава ж.п. разклонението, като не била изтекла и предвидената
придобивна давност за това. Ищецът счита, че
ответникът не е собственик на претендираното право на
преминаване през неговия имот чрез ж.п. отклонение, като счита, че това право
на ответника накърнява неговото право на собственост върху имота и
безпрепятственото му упражняване, поради което счита, че има правен интерес от
завеждането на отрицателен установителен иск, чрез
който съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът
не е собственик на претендираното сервитутно
право, като при уважаването на иска се отмени и като неверен издаденият в
негова полза констативен нотариален акт. За същия се сочи, че е издаден в противоречие
с материалния закон, тъй като не била изтекла предвидената в закона придобивна давност, а и самият закон не предвиждал такова сервитутно право; не било упражнявано владение върху
собствения на ищеца имот от страна на ответника, както и законът не допускал
издаването на констативни нотариални актове по обстоятелствена проверка за сервитутни права. Освен това се сочи, че в периода след
влизане в сила на ЗС /1951 г./ до изменението на чл. 192 от ЗУТ през 2003 г.,
действащото законодателство не е предвиждало възможност за учредяване или
придобиване право на преминаване през УПИ чрез правна сделка или по давност,
като дори и да се приеме обратното, според ищеца 10-годишната давност не е
изтекла в периода след 22.07.2003 г. /изм. на чл. 192 на ЗУТ/ до датата на
издаването на констативния нотариален акт през 2012 г. Освен това, процесният ж.п. коловоз бил незаконно изграден, поради
което ответникът не можел да черпи права от свои незаконосъобразни действия.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат, който ангажира
доказателства, моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.
Правното
основание на предявения иск е чл. 124, ал.1 от ГПК, а на направеното искане за
отмяна на констативния нотариален акт – чл. 537, ал.2 от ГПК.
Ответникът оспорва иска със следните възражения: същият валидно е
придобил още на 01.09.1994 г. чрез апортна вноска в
капитала на дружеството, направена при учредяването от акционера Г. И. Т.
правото на собственост върху складова база /жп гара/, ведно с прилежащите към
сградите терен, целият с площ от 15 820 кв.м. извън строителните граници
на гр. Я., представляващ Парцел ***, ведно с находящия
се в имота ЖП коловоз /имотът бил придобит от акционера Г. И. Т. като ЕТ „***“,
чрез договор за продажба на недвижим имот от 01.06.1994 г., сключен с
„Гледките“ ООД, правоприемник на АПК „Г. Д.“ – Я., като посоченото ЖП
отклонение било изградено като част по проект за строителство на обект
„Складова база за минерални торове на АПК „***“ – Я. в съответствие със
строителните книжа и нормативи и същото представлявало законно строителство.
Сочи, че след придобиването на складовата база, през целия период от 01.09.1994
г. до 23.04.2012 г., когато е издаден констативният нотариален акт, е владял
преминаващото през неговия имот и имота на ищеца жп отклонение, упражнявал е
непрекъсната фактическа власт върху него, осъществявал е непрекъснати превози
на продукция от складовите си съоръжения по железен път, за които са издавани
товарителници, като за целта е сключвал и договори с БДЖ. Твърди, че
отклонението представлява единно съоръжение, като по необходимост всяко
преминаване на вагони от и към складовата база на ответника е ставало през
имота на ищеца, поради което за периода от 01.09.1994 г. до 23.04.2012 г., а и
след това, ответникът ясно е демонстрирал съзнанието си, че е собственик на
самото съоръжение, както и на правото на преминаване през имота на ищеца. В
този смисъл, владението на ответника е продължило повече от 10 години и същият
е придобил още през 2004 г. по давност сервитутното
право, за което се сочи, че няма законова забрана да се придобива по давност.
Сочи също, че през 2012 г. нотариусът само е констатирал придобитото право,
като фактическият състав е бил завършен много по-рано; че правото на
преминаване през чужд имот е било тогава уредено в законодателството преди ЗУТ
с ППЗТСУ /отм./, който в чл.210, ал.1 е уреждал възможност за прокарване на
съоръжения през чужди имоти при нужда, когато няма възможност за друго
техническо решение. Твърди се, че е възможно придобиване на сервитутното
право на преминаване през имота на ищеца по давност, тъй като този имот не е
урегулиран.
В съдебно заседание ответното дружество се
представлява от адвокати, които молят за отхвърляне на иска и претендират присъждане
на разноски.
Ямболският
районен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответника по нея,
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В
срока по чл. 131 от ГПК за депозиране на отговор по исковата молба ответникът
не е оспорил, че ищецът е собственик на земеделска земя, находяща
се в землището на гр. Я. представляваща ПАСИЩЕ, МЕРА от 4,460 кв.м., в
местността „***“, представляваща ПИ № *** по кадастралната карта на гр. Ямбол,
поради което с Определение № *** г. съдът е приел това обстоятелство за
безспорно по делото. Съгласно мотивите към т.2 на Тълкувателно решение № 8/2012
г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, „…при отрицателния установителен
иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които
обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое
защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва
каквото и да било претендирано от него право върху
вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на
отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът
ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е
било погасено. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при
условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника
по отрицателния установителен иск, това би означавало
да се защитава право, което изобщо може
и да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава
правния си интерес, производството се прекратява. Въпросът за евентуалното
наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с
преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта
на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е
част от предмета на претенцията. Несъмнено, ищецът би могъл да предяви съдебно
своето право, ако иска да получи защита чрез установяването му със сила на пресъдено нещо, но тогава би се стигнало до предявяване и
на положителен установителен иск, т.е. до обективно
съединяване на искове. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз
основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването
им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да
провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния
интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен
интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по
основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право….“
Ищецът
по делото е обосновал активната си материална легитимация да иска отричане на претендираното от ответника право, чрез представения по
делото нот.акт за продажба на недвижим имот № ***,
том ***, дело № *** г., по силата на който е придобил ПИ № *** в който се
намира част от ж.п. отклонението, от няколко физически лица. В хода на
производството ищецът твърди, че физическите лица са реститути,
наследници на Т. Г. на които имотът е бил възстановен по реда на ЗВСОНИ след
проведено производство по адм.дело № *** г. по описа
на Ямболски окръжен съд. Съдът счита, че представеният нотариален акт за
покупко-продажба е достатъчен, за да обоснове правния интерес на ищеца от
предявяването на отрицателния установителен иск,
чийто предмет е отричане със сила на пресъдено нещо в
отношенията между страните на претендираното от
ответника право. Ето защо, в настоящото производство и при доказан правен
интерес от страна на ищеца, в доказателствената
тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи
съществуването на претендираното от него и отричано
от ищеца право, което се сочи, че накърнява ищцовата
правна сфера.
Очертаният предмет на делото, с оглед твърденията на ответника и
възраженията на ищеца по тях, е свързан с отговора на няколко въпроса – на
първо място, допустимо ли е било по действащото към правнорелевантния
момент законодателство в Р България да се учредява, респ. придобива по давност
подобен сервитут, състоящ се в прокарване на ж.п.
отклонение през чужд имот; ответникът собственик ли е на господстващия имот, за
чието обслужване е изградено процесното съоръжение,
преминаващо през неговия имот и имота на ищеца, и изтекла ли е предвидената в
закона придобивна давност за сервитутното
право, на която се позовава ответникът.
За да
се отговори на горните въпроси, следва да се изхожда от правната същност на сервитута по българското право. Поземленият сервитут представлява ограничението върху един недвижим
имот за служенето и ползата на друг недвижим имот, принадлежащ на различен
собственик; ограничено вещно право, което тежи върху обременения със сервитута имот. За да е налице сервитут,
следва да са налице два имота – господстващ, за чиято изгода служи сервитутът, и служещ, обременен със сервитута.
Сервитутът винаги е неделимо свързан със
собствеността на господстващия имот и принадлежи винаги на неговия собственик;
недопустимо е прехвърлянето на сервитутното право
отделно и независимо от собствеността върху господстващия имот. В Определение №
267/08.10.2015 г. по ч.гр.д. № 4088/2015 г., ІІ г.о. на ВКС, е посочено, че „…съществуването
на сервитута като ограничено вещно право е наложено
от необходимостта да се осигури използването на недвижимите имоти и
реализирането на предназначението им. Сервитутът може
да бъде определен като тежест, наложена върху един недвижим имот, за служенето
и в полза на друг недвижим имот, т.е. той може да съществува само върху
недвижим имот - земя или сграда…“ Следователно, сервитутът
може да съществува върху недвижим имот – земя или сграда /служещи имоти/, но
винаги е в полза на господстващ недвижим имот.
Процесното ж.п. отклонение не съществува само за себе си,
тъй като предназначението му е да обслужва конкретен недвижим имот – складовата
база за минерални торове, построена в имота на ответника. Последният се
позовава на правоприемство от „ЕТ ***“, придобил
имота /складова база и ж.п. отклонение/ от „Гледките“ ООД – Ямбол, правоприемник
на АПК „Г. Д.“ – Я. по силата на чл.11, ал.3 от Указ № *** г. за ползване на
земята и осъществяване на селскостопанската дейност. В конкретния казус, сервитутът не може да бъде разглеждан като нещо отделно от
имота /земя и сграда/, нито без връзка със съществуващото ж.п. отклонение. Това
е така, тъй като на първо място, за да може да претендира сервитутното
право, ответникът следва да докаже, че е собственик на господстващия имот /складовата
база, която обслужва ж.п. отклонението/ – на основание оригинерен
или деривативен способ измежду изброените в чл.55 от
ЗС. На следващо място, тъй като позоваването на изтекла давност за сервитутното право на преминаване чрез ж.п. коловоз през
имота на ищеца е пряко свързано с наведените от ответника твърдения за
собственост върху ж.п. отклонението, което същият твърди да е придобил от ЕТ „***“
чрез апортна вноска в капитала през 1994 г., то за да
може да претендира, че е носител на сервитутното
право на преминаване, чиято единствена цел е експлоатацията на процесния ж.п. коловоз, ответникът следва да докаже и
факта, че е собственик на процесното ж.п. отклонение,
което преминава през имота на ищеца. Само тогава би било оправдано
ограничаването на чуждата правна сфера и налагането на вещна тежест, каквато е сервитутът. Именно защото представлява ограничение на
правото на собственост в чужда правна сфера, подобно ограничение е допустимо
само ако ответникът докаже наличието на правно защитим интерес, т.е. на право
на собственост върху вещта, което упражнява посредством сервитута.
В противен случай би се стигнало до неоснователно накърняване на правото на
собственост върху служещия имот – резултат, който законът не допуска. Ето защо,
преди да се отговори на въпроса изтекла ли е давността за сервитутното
право, следва да се отговори на въпросите: собственик ли е ответникът на
земя/сграда, която се обслужва чрез процесния ж.п.
коловоз; собственик ли е на самото съоръжение като част от ж.п.
инфраструктурата на страната; допустимо ли е учредяването на подобен сервитут, допустимо ли е придобиването му по давност.
В
Определение № 286/27.06.2011 г. по гр.д. № 239/2011 г., ІІ г.о. на ВКС и в
Решение № 76/25.12.1980 г. по гр.д. № 51/1980 г. на ОСГК на ВС е прието, че придобиването на ограничено вещно право на
преминаване през чужд неурегулиран недвижим имот, за да се достигне до друг,
съседен имот, е допустимо по един от способите, посочени в чл.55 ЗС, вкл. и по
давност, както и че разпоредбата на чл.55 ЗС изрично допуска възможността за
придобиване по давност на вещни права върху чужда вещ и не установява забрана
за придобиване посредством предвидените в тази разпоредба способи на сервитут. Т.е. съдебната практика приема, че правото на
преминаване като сервитут може да се придобива по
давност.
В
Решение № 241/01.11.2016 г. по гр.д. № 1185/2016 г., ІV г.о. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е прието следното: правото да се изгради
и притежава съоръжение в чужд поземлен имот не е право на строеж. То може да се
основава или на поземлен сервитут /който съставлява
тежест върху служещия в полза на господстващия имот и може да се учреди с
договор между собствениците на имотите/, или на ограничение на правото на
собственост за благоустройствени цели съгласно чл. 53 от ЗС, като в този случай
се учредява с акт за отчуждаване по благоустройствен закон. Прието е, че
отделни закони уреждат правото в чужд имот да се изгради и притежава
съоръжение, което не е сграда, нито част от сграда, в които (закони) това право
е наречено „сервитут“ или „право на строеж“, но с
това не се променя неговото вещноправно естество; то
може да е или вещна тежест - поземлен сервитут, или
ограничение на правото на собственост за благоустройствени цели. Изложено е
също, че преди приемането на Конституцията от 1947 г., железопътните линии са
били държавна собственост, като е съществувала и възможността частни лица да
изграждат и притежават железопътни клонове, които свързват индустриални
заведения, рудници, магазини и други тям подобни с
държавните железопътни линии, а при действието на Конституцията от 1947 г.
частна собственост е нямало и законодателството е уреждало (чл. 53е ЗПИНМ отм.)
индустриалните ж.п. клонове като благоустройствени мероприятия в полза на учреждения, предприятия и обществени организации с
възможност за отчуждаване и предоставяне на земя или на „право на преминаване“
през чужди имоти, като изградените индустриални ж.п. клонове са били предоставяни
за стопанисване или управление на съответните стопански организации. Прието е
също, че при действието на Конституцията от 1971 г. железопътните съобщения са били
общонародна собственост, като отношенията във връзка с проектирането и
изграждането на индустриални ж.п. клонове са уредени по същия начин в закона, като
в правилника за приложението му са уредени отреждането на терените със застроителен план на промишлените и складовите зони, както
и отношенията между клонопритежателите в
инвестиционния процес.
Т.е.
ВКС в своята задължителна практика в цитираното по-горе решение приема, че е
допустимо да се изгради и притежава съоръжение в чужд поземлен имот, чрез
ограничение на правото на собственост за благоустройствени цели съгласно чл. 53
от ЗС, като в този случай се учредява с акт за отчуждаване по благоустройствен
закон, като при действието на Конституцията от 1971 г. законодателството е
уреждало индустриалните ж.п. клонове като благоустройствени мероприятия в полза
на учреждения, предприятия и обществени организации,
с възможност за отчуждаване и предоставяне на земя или на „право на
преминаване“ през чужди имоти, като изградените индустриални ж.п. клонове са били
предоставяни за стопанисване или управление на съответните стопански
организации, а проектирането и отреждането на терените на индустриалните ж.п.
клонове е ставало със застроителен план.
В горното решение е прието също, че
„…когато държавата е предоставила индустриалния ж.п. клон за
стопанисване или управление (което позволява включването на съоръжението в капитала на съответното
дружество) и железопътната линия преминава през имот на
клонопритежателя, тя е собственост на същия, като част
от неговия имот; а когато линията преминава през чужд имот,
тя е собственост на клонопритежателя на основание ограничението
на собствеността за благоустройствени цели…“
По делото няма спор и е видно от представените писмени
доказателства, че процесната складова база за
минерални торове, ведно с процесното ж.п. отклонение,
са били изградени през 1987 г. Няма спор, че след прекратяването на дейността
на АПК „***“ негов правоприемник е „Гледките“ ООД, както и че с договор за
продажба на недвижим имот от 01.06.1994 г. по реда на Наредба за търговете,
това дружество /в ликвидация/ е продало на ЕТ „***“, представляван от Г. И. Т.,
складова база ж.п. гара – Я. състояща се от склад за зърно и прилежащ терен, с
площ на целия имот от 15 820 кв.м., находящ се
извън строителните граници на гр. Я. съставляващ парцел І. Така описаният имот
е предаден на купувача с приемо-предавателен протокол
от 15.06.1994 г., неразделна част от договора за продажба, видно от който в
сметка 203 -„сгради“ фигурира складова база с ж.п. отклонение.
Безспорно също е установено по делото, че така закупеният имот с ж.п.
отклонение е придобит от ответното дружество чрез внасянето на апортна вноска в капитала при учредяването му от страна на
Г. И. Т. на 01.07.1994 г. Внесената апортна вноска е
описана в чл.8 от Устава на „Папас-Олио“АД, в който под т.4 фигурира Складова
база /железопътна гара/ - гр. Я. състояща се от склад за зърно, ограда и прилежащ
терен. По делото има представен и приемо-предавателен
протокол от 01.09.1094 г. на основание Протокола на Учредителното събрание на
„Папас-Олио“ АД за предаването и приемането на дълготрайните и недълготрайни
материални активи от ЕТ „***“-гр. Я. на
„Папас – Олио“АД, видно от който в сметка 203
– „сгради“ фигурира складовата база и ж.п. отклонението.
С
оглед на така представените по делото писмени доказателства съдът счита, че
ответникът е доказал правото си на собственост върху господстващия имот -
складовата база за минерални торове и прилежащия й терен, в полза на които и за
обслужването на които е изградено процесното ж.п.
отклонение.
Твърденията на ответното дружество са, че същото е придобило
процесното ж.п. отклонение чрез апортна
вноска от ЕТ „***“ – гр. Я. който от своя страна го е придобил от „Гледките“
ООД /в ликвидация/, правоприемник на АПК „***“ – Я., прекратена организация по
§12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Не се установява и не се твърди ответното дружество, като
правоприемник на държавно предприятие, да е собственик на процесното
ж.п. отклонение в резултат на проведено благоустройствено мероприятие по
действащия към правнорелевантния момент на
изграждането на ж.п. отклонението – 1987 г., благоустройствен закон – ЗТСУ
/отм./ или ППЗТСУ /отм/. Следователно, от посочената
по-горе практика на ВКС /Решение №
241/01.11.2016 г. по гр.д. № 1185/2016 г., ІV г.о. на ВКС/ следва изводът, че единственият начин, по който ответникът
би могъл да придобие собствеността върху индустриалния ж.п. клон, е като
докаже, че преди включването му в капитала на „Папас
олио“ АД това съоръжение е било предоставено от държавата за стопанисване и
управление на стопанска организация /АПК „***“/ и че проектирането и
отреждането на терена е станало съобразно одобрен застроителен
план.
От представените по делото доказателства се
установява, че с Решение № *** г. на Комисията за земята е разрешено на АПК Я.
да използва за изграждане на разтоварно-складова база
- Ямбол 14 дка обработваема земя от първа категория, при граници, посочени в
„приложената скица“. По делото не е представена скица към издаденото Решение на
Комисията за земята, нито такава скица са открили при проучването си вещите
лица по назначената тройна съдебно-техническа експертиза.
Въз
основа на това решение на Комисията за земята е издадено и строително
разрешение № *** на АПК „***“ гр. Я. от 30.12.1985 г. за построяването на обект
„***“ на АПК „***“ – Я. по съгласуван проект на СТСУСА /Съвет за териториално и
селищно устройство, строителство и архитектура/ при Общински народен съвет – Я.
с Протокол № *** г. По делото е представена и строителна документация във
връзка с изграждането на складовата база за минерални торове, включително с
изграждането на процесното ж.п. отклонение, като същото
ясно е посочено в строителен протокол № *** г. Липсват обаче представени
доказателства по делото относно това дали строителството е било извършено
съгласно одобрен застроителен план. Никъде от
доказателствата по делото не става ясно по какъв начин е издадено строителното
разрешение за обекта и защо и как е преценено, че същото ще се отнася, освен до
складовата база, за която Комисията за земята е отредила 14 дка, и за ж.п.
коловоз. Представен е и цитираният в строителното разрешение Протокол № *** г. на СТСУСА при ОбНС
– Я., видно от който е приет план за обект „***“, но в същия не фигурира ж.п.
коловоз.
От
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, депозирана
на 10.10.2017 г., се потвърждава, че изграждането на процесното ж.п. отклонение е осъществено от АПК „***“ – Я.
на основание строително разрешение № *** г. за Складова база за минерални
торове по съгласуван проект – Протокол № *** г. с ж.п. клон, като със
Строителен протокол № *** г. е определена строителна линия и ниво на обекта.
Посочено е, че процесното ж.п. отклонение, за да
осигури връзка между складовата база на „Папас-Олио“ АД и общата ж.п. структура,
преминава през няколко имота по кадастралната карта на гр. Я., единият от които
е поземлен имот № ***, собственост на
ищеца „Маргарита“ ЕООД. Общата дължина на процесния
ж.п. коловоз е 382 кв.м., а дължината на частта, преминаващата през имота на
ищеца – 53 м. Отговорено е също, че не е възможно да
се ползва ж.п. клонът, свързващ складовата база на ответното дружество, с
общата ж.п. инфраструктура на Р България, без вагоните с товари да преминават
през ж.п. линиите, разположени в имота на ищеца.
От
допълнителното заключение на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещите лица С., З. и П., се потвърждава, че в
предоставените документи от съответните институции няма посочени и открити
данни, с които да бъде идентифициран имотът /земята/, вписана в Решение № ***
г. на Комисията за земята, за обект „*** на АПК Я.“ с площ от 14 дка, като няма
открита и графика за контура и границите на предоставената земя. Установява се
също, че за имот „складова база ж.п.гара-Я. съгласно обяснителна записка за
обект „Технически дейности по определяне на нормативно необходимите площи,
прилежащи към сгради и съоръжения на „Гледките – Ямбол“ от месец май 1994 г.,
разработен от „Инфо Проект“ – гр. Я., е бил определен
парцел І с площ от 15 820 дка, в т.ч. ж.п. клон/отклонение/, като в
Държавен архив не се съхранява графика към разработката. Като краен извод в
допълнителното заключение е посочено, че тъй като няма графика на имота към
Решение № *** г. на Комисията за земята за предоставянето на земя с площ от 14
дка за обект „Складова база за минерални торове“ на АПК Я., не може с точност
да се установи в кои имоти по действащата кадастрална карта на гр. Я. попада
така предоставеният имот. Направен е и извод, че поради липса на цялата
документация за обекта /проекти и строителни книжа за процесното
отклонение и базата/, експертизата не може да се произнесе спазени ли са
строителните правила и норми при изграждането на процесното
ж.п. отклонение.
С
оглед на горното съдът намира, че на първо място ответникът не е доказал по
безспорен начин, че ж.п. отклонението е било предоставено от държавата на праводателя му АПК „***“-Я. /стопанска организация/ по законоустановения ред към правнорелеватния
момент – 1985 г., от когато датира строителното разрешение за построяването на
ж.п. отклонението.
От приложените по делото доказателства се установява
също, че с влязло в сила съдебно Решение № *** г. по възз.
гр.д. № *** г. по описа на ЯОС е отхвърлен като неоснователен предявеният от
„Папас-Олио“ АД срещу „Маргарита“ ЕООД, С. Д. С., Т. П. С., М. С. С. и Б. С. С.
иск с правно осн. чл.53, ал.2, изр.2 ЗКИР в частта му
за признаване за установено по отношение на ответниците,
че към момента на одобряване на действащата кадастрална карта на гр. Я.,
одобрена със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на Агенция по
кадастъра, „Папас-Олио“ АД е бил собственик на 802 кв.м., заснети към имот с
идентификатор № 87374.72.995 по кадастралната карта на гр. Я., ведно с ж.п.
отклонение. Т.е. с влязло в сила Решение между страните е прието за установено,
че ответното дружество към 30.08.2005 г.
не е било собственик на процесното ж.п. отклонение
и на 802 кв.м. от имота на ищеца, в които същото попада.
Съгласно
мотивите в т.4 на Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по тълк.дело
№ 8/2014 г., ОСГК на ВКС, когато непълнотите или грешките на основните данни в
кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално
право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 53,
ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, аналогична с действащата редакция
на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./. Спорът за материално право
най-често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета
към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран
в съседен имот. Искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/,
идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./, цели да
установи безспорно пространствения
обхват на правото на собственост с
оглед правилното му отразяване в кадастралната карта.
Тъй
като производството по чл. 53, ал.2, изр.2 от ЗКИР /сега чл.54, ал.2 от ЗКИР/ касае
спор за материално право, то с влязлото в сила съдебно решение в отношенията
между страните със сила на пресъдено нещо се
установява дали това право е съществувало. В това производство ищецът, който
твърди, че е собственик на спорния имот /спорната част от имота/ следва да
изчерпи всичките си правопораждащи твърдения, тъй
като в противен случай същите се преклудират и не
може да ги релевира отново в други последващи производства.
Ответникът се позовава на изтекла придобивна
давност по чл. 79 от ЗС в периода от 01.09.1994 г. до датата на завеждане на
исковата молба, за частта от коловоза, попадаща в имота на ищеца. В този смисъл
същият следва да докаже, че е владял процесната вещ
непрекъснато повече от 10 години, необезпокоявано, явно и спокойно.
В случая от приложеното към настоящото
производство гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, по което е постановено посоченото
по-горе въззивно Решение № *** г. по възз. гр.д. № *** г. по описа на ЯОС, се установява, че
искът по чл. 53, ал.2, изр.2 от ЗКИР е бил заведен от ответника „Папас олио“ АД против ищеца „Маргарита“ ЕООД на 14.06.2006
г. Делото е приключило с окончателен съдебен акт на 22.12.2012 г., когато е
постановено Определение № *** г. по гр.д. № *** г. на ВКС, ІІ г.о., с което не
е допуснато до касационно обжалване въззивното
решение. Следователно, въззивното решение от
31.03.2011 г., с което към 30.08.2005 г. /датата на одобряване на кадастралната
карта на гр. Я./ е отречено правото на собственост на „Папас
олио“ АД върху разположения в имота на ищеца ж.п. коловоз, както и заснетите
802 кв.м. в него, е влязло в сила на 22.12.2011 г. С това съдебно решение
окончателно е прието за установено в отношенията между страните, че към 30.08.2005 г. „Папас
олио“ АД не е бил собственик на ж.п. отклонението, разположено в имота на „Маргарита“
ЕООД, вкл. на терена с площ от 802 кв.м. Ето защо, не може да се приеме, че придобивната давност, на която се позовава ответното
дружество в настоящото производство, е изтекла в периода от 01.09.1994 г.
/датата на придобиване на складовата база и ж.п. отклонението/ до 30.08.2005
г., тъй като въпросът за собствеността за този релевантен период е окончателно
решен със сила на пресъдено нещо с решението по чл.
53, ал.2, изр.2 от ЗКИР. В случай, че „Папас олио“ АД
пък е пропуснало да се позове в това производство на придобивна
давност, то това негово правопораждащо твърдение
следва да се счита за преклудирано поради силата на пресъдено нещо на осн.чл.299 от ГПК. По тази причина, твърденията за давностно
владение на ответното дружество в периода 01.09.1994 г. до 30.08.2005 г. не
следва да бъдат обсъждани.
С
предявяването на исковата молба по чл. 53, ал.2, изр.2 от ЗКИР в съда
/14.06.2006 г./ придобивната давност за ищеца „Папас олио“ АД върху ж.п. отклонението, разположено в имота
на „Маргарита“ ЕООД, е била прекъсната на осн.чл.
116, б.“б“ от ЗЗД. В периода на висящност на гр.д. № ***
г. по описа на ЯРС, а именно – от 14.06.2006 г. до 22.12.2011 г., давност не е
текла, с оглед разпоредбата на чл.115, б.“ж“ от ЗЗД, поради което и нова придобивна давност за ответника е започнала да тече едва на
23.12.2011 г., след приключване на производството по чл.53, ал.2, изр.2 от ЗКИР. Следователно, към датата на издаване на процесния
констативен нотариален акт – 23.04.2012 г., не е била изтекла 10-годишната придобивна давност и ответникът не се е легитимирал като
собственик на процесното ж.п. отклонение, попадащо в
имота на ищеца, за да може да претендира, че е носител на сервитутното
право на преминаване през чуждия имот посредством това ж.п. отклонение. Ето
защо, констативният нотариален акт, с който му е било признато това право, е
бил неверен.
В
периода от 23.12.2011 г. /началната дата на новата придобивна
давност/ до датата на завеждането на настоящия иск – 21.04.2017 г., също не е
изтекла 10-годишната придобивна давност по чл. 79 от
ЗС по отношение на процесното ж.п. отклонение,
попадащо в имота на ищеца, поради което и ответникът не се легитимира като
негов собственик. А след като ответникът не е собственик на това съоръжение
като част от ж.п. инфраструктурата, не може да претендира, че е титуляр на сервитутното право на преминаване чрез това ж.п. отклонение
през чужд имот, тъй като не съществува правото, в полза на което да бъде
признато такова ограничение в чуждата правна сфера.
Освен
че не е изтекъл 10-годишният давностен срок, от
доказателствата по делото /свидетелски показания и приложени прокурорски
преписки и сигнали до различни институции/ се установява, че през релевантния
период ищецът е бранил правото си на собственост върху имота и се е
противопоставял на неговото ограничение, като вкл. са били демонтирани
положените в имота му релси, част от ж.п. коловоза, и многократно са били
подавани жалби за защита правото на собственост на ищеца пред компетентни
органи. От това може да се направи безпротиворечив
извод, че владението на ответника не е било необезпокоявано, било е многократно
прекъсвано и собственикът на служещия имот категорично се е противопоставял на
това фактическо положение.
Поради
всичко гореизложено, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен, тъй като ответникът по делото не успя да докаже, че
притежава сервивутното право на преминаване през
имота на ищеца чрез ж.п. коловоз.
На осн.чл.537, ал.2 от ГПК, следва да бъде отменен като
неверен констативният нотариален акт за собственост върху право на преминаване
през чужд недвижим имот, придобито по давностно
владение № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** г. на нотариус Д. Л. при ЯРС, по
силата на който ответникът «Папас олио»
АД – Ямбол е
признат за собственик по давностно владение на
правото на преминаване чрез ж.п. коловоз през поземлен имот с идентификатор №
87374.72.995 по кадастралната карта на гр. Я. с площ от 4,460 кв.м.,
собственост на «Маргарита» ЕООД.
С оглед
изхода на делото и претенцията на страните за разноски, на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 4 088
лв.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА за установено по
отношение на «Маргарита» ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол,
ул. «Пирин» № 26, представлявано
от управителя Д. М. С., че «Папас олио»
АД – Ямбол с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. «Обходен път – Запад» № 61, представлявано от «Сент
Жиран» ЕООД, чрез управителя му
Г. И. Т. НЕ Е
СОБСТВЕНИК на право на преминаване
чрез „ж.п. коловоз“ през ПАСИЩЕ, МЕРА с площ от 4,460 кв.м. в м. „***“,
представляващ поземлен имот с идентификатор № 87374.72.995 по кадастралната
карта на гр. Я.
ОТМЕНЯ като неверен на осн.чл.537, ал.2 от ГПК констативен нотариален акт за
собственост върху право на преминаване през чужд недвижим имот, придобито по давностно владение № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** г.
на нотариус Д. Л. при ЯРС, по силата на който ответникът «Папас олио» АД – Ямбол е признат за собственик по давностно
владение на правото на преминаване чрез ж.п. коловоз през поземлен имот с
идентификатор № 87374.72.995 по кадастралната карта на гр. Я., с площ от 4,460
кв.м., собственост на «Маргарита» ЕООД.
ОСЪЖДА «Папас олио» АД – Ямбол с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол,
ул. «Обходен път – Запад» №
61, представлявано от «Сент Жиран» ЕООД, чрез
управителя му Г. И. Т. да заплати на «Маргарита» ЕООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. «Пирин» № 26, представлявано от управителя Д. М.С. сумата
от 4 088 лв.
- съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: