Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 192
гр. Пловдив, 22 октомври 2019 год.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав,
на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в открито
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО
КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
с
участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора МАРИНА
БЕЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, въззивно наказателно
общ характер дело № 350 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на глава 21 НПК.
С присъда № 20 от 25.04.2019 г., постановена по НОХД №
838/2018 г. П. окръжен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия В.Р.К., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че
на 22.04.2018. в гр. П., на ул. „Л. Б.“, при управление на моторно превозно
средство – автобус „С.“ с рег. № „“, е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал. 2, чл. 119
ал. 1 от ЗДвП и чл. 47 ал. 3 от ППЗДвП, вследствие на което, по непредпазливост
причинил смъртта на М. Д. П. от гр. П. поради което и на основание чл. 343 ал.
3 б. „б“, изр. първо, във вр. с чл. 343 ал. 1, във вр. с чл. 342 ал. 1 и чл. 54
от НК, във вр. с чл. 21 ал. 2 и чл. 119 ал. 1 от ЗДвП и чл. 47 ал. 3 от ППЗДвП
го е осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 58а ал. 1 НК е намалил така наложеното наказание с една трета или с една година, при
което е определил наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът е признал подсъдимия В.Р.К. за НЕВИНОВЕН в това,
че е причинил смъртта на пешеходеца вследствие на нарушение на правилата на чл.
5 ал. 2 т. 1 и чл. 116 от ЗДвП.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така
наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия В.К. е отложено с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът е възложил възпитателната работа с условно
осъдения подсъдим В.К. на Наблюдателната комисия при Общински съвет – П..
На основание чл. 343г, във връзка с чл. 37 ал. 1 т. 7
от НК съдът е лишил подсъдимия В.Р.К. от правото да управлява МПС за срок от ЕДНА
ГОДИНА.
Съдът се е произнесъл и по приложените по делото
веществени доказателства.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият В.Р.К. е
осъден да заплати в полза на държавата направените по делото разноски за
експертизи.
Недоволни от така постановената присъда са останали
частните обвинители И.И.И. и Г.Д.М., които чрез повереника си адв. Р.М.
обжалват присъда № 20/25.04.2019 г. по НОХД № 838/2018 г. по описа на Окръжен
съд – П., с искане същата да бъде изменена, като бъде увеличено наложеното
наказание до максималния му размер и на основание чл. 58а ал. 1 НК съдът да
постанови то да бъде изтърпяно ефективно. Претендира се, на основание чл. 337
ал. 2 т. 2 НПК, съдът да отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието
на подс. В.Р.К., както и същият да бъде лишен от право да управлява МПС за
по-дълъг от определения с присъдата срок.
Прокурорът даде заключение, че първоинстанционната
присъда следва да бъде потвърдена.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с направените оплаквания, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, П. окръжен съд е приел за безспорно установено
от фактическа страна, че подс. В.К. работел като шофьор към фирма „Ю. И.“ ООД - гр. С..
На 22.04.2018 г. бил на работа и към
12.00 - 12.05 ч. с управлявания от него автобус „С.“ с ДК № „“ и се движил в
гр. П. по ул. „Л. Б.“, в лявата лента на пътното платно, в посока към
кръстовището с бул. „Ц. О.“. В същия пътен участък скоростта на движение била
ограничена до 40 км/ч със знак „В26“. Заедно със знака, с който се ограничава
скоростта, бил поставен и знак „А18“, указващ наличието на пешеходна пътека.
Въпреки ограничението на скоростта, автобусът се движел със скорост от 45 км/ч.
Приближавайки
към пешеходната пътека, намираща се срещу входа за паркинга на магазин „Билла“,
подсъдимият забелязал, че жена стояла на разделителния остров, между двете
пътни платна. Това била пострадалата М. П., която отивала към магазин „Билла“.
За целта пресичала ул. „Л. Б.“ на пешеходна пътека, намираща се срещу входа на
паркинга. Първоначално пострадалата била пресякла северното пътно платно и
спряла на разделителното островче, за да се огледа и да продължи движението си
към магазина. Поведението на пострадалата недвусмислено показвало, че има
намерение да продължи да пресича останалата част от пътното платно. Въпреки, че
забелязал пешеходеца, подсъдимият не намалил скоростта.
В мотивите на
атакувания съдебен акт е прието, че когато автобусът бил на 27 метра, П.
стъпила на пешеходната пътека и продължила да пресича. Осъзнавайки възникналата
опасност подсъдимият веднага натиснал спирачката, но въпреки това последвал
удар. Пострадалата паднала на пътното платно пред автобуса, след пешеходната
пътека, а автобусът преустановил движението си и спрял, без да я прегази.
Подсъдимият
веднага отишъл при пострадалата. Виждайки състоянието й, незабавно се обадил на
тел. 112 и съобщил за случилото се.
Скоро след това
пристигнала линейка, която откарала пострадалата в МБАЛ-П..
Въпреки
проведеното лечение, пострадалата починала на 29.04.2018 г.
След
възникналото ПТП на място е изпратен автопатрул в състав св. И. К. и св.Т. Г.,
служители в сектор „ПП“ при ОД-МВР-П.. Пред тях подсъдимият обяснил, че видял
жената пред пешеходната пътека и я възприел като изчакваща и не е предвидил, че
ще тръгне да пресича. Неочаквано жената тръгнала да пресича, но вече било
късно. Реагирал като натиснал спирачка, но след като жената направила две
крачки я ударил.
На място е
изпратена и дежурна оперативно-следствена група, която извършила оглед на
местопроизшествие, за което бил съставен протокол от 22.04.2018г. с фотоалбум
към него. Пред св. А. Ш., който оказвал съдействие на ОДЧ при РУ МВР – П.,
подсъдимият дал същите обяснения за възникналото ПТП.
Непосредствено
след ПТП подсъдимият е тестван за употреба на алкохол с техническо средство.
Резултатът от теста бил отрицателен.
Според съдебно
– медицинска експертиза на вещото лице Б. П. /л.79 ДП/ при аутопсията на трупа
на М. П., на „“ години, е установено: тежка съчетана черепно-мозъчна, гръдна и
опорно-двигателна травма; контузия на главата с разкъсно-контузна рана в
тилната област; субарахноидален мозъчен кръвиозлив в тилна област на дясната
ГМХ (голямозъчна хемисфера); тежък мозъчен оток с малкомозъчно вклиняване;
контузия на десния бял дроб; конфлуираща пневмония и кръвоизливи в алвеолите на
белите дробове; счупване на десни ребра от 2 до 8 по дясна лопаткова и дясна
предна мишнична линии с оформяне на задно-страничен гръден капак; кръвоизлив в
дясната плеврална кухина (150 мл); счупване на дясната ключица; счупване на
дясната лопатка; състояние след десностранна торакоцентеза; счупване на дясната
бедрена кост; състояние след апаратна екстензия на дясното бедро; счупване на
долното рамо на дясната пубисна (срамна) кост; счупване на дясната седалищна
кост; белодробен оток; анемия на вътрешните органи; умерена хипертрофия на
сърцето; миокардиосклероза; атеросклероза, проявена във II стадий на аортата,
коронарните и мозъчните артерии; дифузна колоидна струма; кръвонасядания по
главата, дясната част на гърба и крайниците, стара оперативна интервенция на
корема.
Причината за
настъпването на смъртта на пострадалата е тежката съчетана черепно-мозъчна,
гръдна и опорно-двигателна травма, довела до изпадане в безсъзнателно състояние
и дихателна недостатъчност, наложила апаратна вентилация на белите дробове
(ИБВ) и развила се в последствие конфлуираща пневмония на белите дробове, която
довела до нарушение в дишането и сърдечната дейност и на седмия ден след
настъпилото на 22.04.2018 година ПТП, на 29.04.2018 г., в 05,46 часа, тя починала.
Смъртта е
настъпила бавно, за около седем дни след нанесената травма, поради развитието
на конфлуираща пневмония на белите дробове, като усложнение от апаратната
белодробна вентилация и залежаването на пострадалата, довела до възникването
нарушения в дишането и сърдечната дейност.
Вещото лице
посочило, че е налице причинно - следствена връзка между получените травматични
увреждания при възникналото ПТП на 22.04.2018 година и настъпилата смърт на
29.04.2018 г.
Относно
механизма на травматичните увреждания е посочено, че същите са в резултат на
действието на твърд, тъп предмет с висока кинетична енергия, чрез удар с или
върху такъв и добре отговарят да са получени при ПТП - пострадал пешеходец при блъскане
(удар) от автобус с последващо падане на терена към момента на инкриминираната
дата.
Посочено е, че
по време на съприкосновението с автобуса пострадалата е била права и обърната с
гръб (дясната част) към идващия автобус, след което е паднала на пътното
платно.
Видно от
автотехническа експертиза на вещите лица инж.В. Ф., инж. В. М. и инж. В. М.,
уредбите и системите имащи значение за безопасността на движението на автобус
„С. “ с рег.номер „“ са били изправни преди злополуката, което е гаранция, че
ПТП не е причинено поради техническа неизправност.
Експертите са
констатирали, че по автобуса няма получени явни повреди и деформации в предната
му част, освен падналата буква „Т” от предния надпис в резултат на ПТП.
Категорични са,
че мястото на удара е върху наличната пешеходна пътека в непосредствена близост
до Източния и край на 2.4 метра западно от ОР-1 и на 2.1 метра южно от OP-1.
Спрямо
геометричните размери на самата пешеходна пътека мястото на удара е на: 1.7
митра от северния край и на 0.9 метра преди източната граница.
Установено е
също, че скоростта на автобус „С.” непосредствено преди инцидента е била около
45 км/ч. и тя превишава допустимата за конкретния участък скорост от 40 км/ч.
Скоростта на
автобуса в момента на удара върху пешеходеца е била около 29-30 км./ч.
Експертите са изчислили, че опасната зона на спиране или пълния
спирачен път на спиране при скорост на движение 45 км/ч е около 33,4 метра,
като времето за изминаването и е около 3,95 секунди.
На основание извършения оглед на местопроизшествието, конкретната
ситуация на пътния участък и показанията на свидетелите очевидци на
произшествието, вещите лица са достигнали до извода, че към момента на
възникване на ПТП не са съществували зрителни ограничения или прегради за
водача на автобуса, които да са оказали влияние върху видимостта му към
пешеходната пътека.
Според експертизата, разстоянието от мястото на удара и където се е
намирал автобусът, в момента на възникване на опасността, а именно стъпването на
пострадалата М. П. на уличното платно е около 26-27 метра.
На базата на направените изчисления, вещите лица са установили, че
опасната зона на спиране на автомобила при скоростта, с която се е движел
непосредствено преди инцидента от 45 км/ч., е 33,4 метра, а към момента на
възникване на опасността автобусът се е намирал на 26,3 м пред мястото на
удара, което разстояние е по-малко от дължината на опасната зона на спиране,
следователно от техническа гледна точка ударът е бил неизбежен, т.е. пешеходеца
е попадал в опасната зона.
С оглед на всички данни по случая вещите лица са приели и механизма на
възникналото ПТП: Автобусът „С.” се движел при добра видимост в населено място
по еднопосочен участък от пътя с по две ленти във всяка посока, в зоната на
магазин „Билла”. По време на ПТП времето било сухо и ясно, а асфалтовата
настилка суха, гладка и чиста.
Автобусът „С.” приближавал зоната на отклонението за „Билла” и
маркираните налични две пешеходни пътеки преди и след входа на „Билла”. Движел
се в лявата лента със скорост от около 45 км/ч. Опасната зона за спирането му
или пълния спирачен път била около 33,40 метра, а времето за изминаването й
3,95 сек.
Към момента на приближаване към източната пешеходна пътека, когато
автобуса бил на около 26-27 м или на 2,3 сек време от мястото на удара,
пешеходецът М. П. на „“ год. започнала да пресича от ляво на автобуса пътната
лента, като продължила движението си върху пешеходната пътека със спокоен
нормален ход от 3,0 км/ч.
Водачът на автобуса имал техническата възможност да възприеме наличието
на маркираната пешеходна пътека и наблюдавал движението пред него на движещи се
към и по пешеходната пътека пешеходци съобразно конкретните условия на
видимост.
Той е реагирал с аварийно спиране, когато предната част на автобуса е
била на около 26-27 метра от мястото на удара и разположен върху лявата лента.
В този момент пешеходецът бил на 1,7 -2,10 метра от мястото на удара, извън
полосата на движение на автобуса и върху пешеходната пътека.
Автобусът в режим на аварийно спиране, по протежение на спирачния път,
ударил пешеходеца, от дясната му страна, с предната си централна част, зоната
на предната решетка. В резултат, на това пешеходецът първоначално е отхвърлен
напред и при спирането на автобуса попаднал под предната му част (надвес), без
да бъзе прегазен.
Като причина за произшествието е посочено внезапното навлизане на
пешеходеца на уличното платно, респективно пешеходната пътека.
Експертите са изчислили, че при създалата се пътна ситуация, шофьорът е
можел да предотврати удара, чрез аварийно спиране при скорост на движение на
автобуса не по-висока от 37 км/ч., която е по-ниска от разрешената за
конкретния пътен участък. Заключават също, че водачът на автобуса не би имал
техническа възможност да пропусне пешеходката да премине пред автобуса, дори
при скорост от 40 км/ч и своевременна реакция от негова /на водача/ страна.
Според
химическа експертиза /л.53 ДП/ подсъдимият не е употребил алкохол преди
настъпване на пътно – транспортното произшествие.
Видно от
заключението на токсикохимична експертиза /л. 65 ДП/ в кръвта на подс. В.К. не
са установени наркотични или упойващи вещества или техни аналози.
Описаната
по-горе фактическа обстановка е приета за безспорно установена от фактическа
страна след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото дкозателства.
Производството законосъобразно е протекло по реда на
чл. 371 т. 2 НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обвинителния
акт. Първостепенният съд е спазил процедурата, регламентирана в чл. 372 НПК,
изрично е запитал подсъдимия дали разбира обвинението и след като е установил,
че самопризнанието се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства с определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обвинителния акт.
Самопризнанието на фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, направено от подс. В.К. се подкрепя
и от събраните по време на досъдебно производство доказателства: протокол за
оглед на местопроизшествие /л.10 ДП/, фотоалбум /л.13 и сл. ДП/, справки за МПС
/л.26 ДП/, разписка /27 ДП/, протокол за доброволно предаване /л.28 ДП/,
тахошайба /л.29 ДП/, документи на МПС /л.31 и сл. ДП/, удостоверение за
наследници /л.35 ДП/, протокол /л.62 ДП/, талон /л.67 ДП/, протокол /л.68 ДП/,
справка /л.100 ДП/,констативен протокол /л.104 ДП/, декларация /л.143 ДП/,
копия от документи /л.155 и сл. ДП/, справка за
водач /л.167 ДП/, характеристика, справка за съдимост /л.169 ДП/, а така също
от обясненията на подс. В.К. по време на досъдебното производство /л. 142 ДП/,
а така също и от показанията на свидетелите – И.И. /л.39 ДП/, М. Г. /л.42 ДП/,
Е. Ф. /л.43 ДП/, В. К. /л.44 ДП/, Б. И. /л.45 ДП/, И. К. /л.46 ДП/, Т. Г. /л.47
ДП/, А. Ш. /л.48 ДП/, Р. К. /л.146 ДП/, С.
П. /л.150 ДП/, Р. П. /л.152 и л.154 ДП/.
Пловдивският апелативен съд констатира, че в
разпоредителното заседание, първостепенният съд е следвало по-прецизно да изпълни
процедурата, регламентирана в чл. 248 НПК и да се изрази ясно становището си по
въпросите, които са били поставени на обсъждане, с оглед изискването на хипотезата
на чл. 248 ал.5 НПК. Съдът обаче е дал възможност на страните да изразят
становището си по всички въпроси, предмет на разглеждане в разпоредително
заседание. Конституирал е пострадалите като частни обвинители, приел е
представените писмени доказателства от защитата и очевидно е преценил, че по
време на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. След това е продължил разглеждане на делото по реда на гл.27 НПК.
Поради това и въззивната инстанция счита, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение в случая.
При така установената фактическа
обстановка подсъдимият В.Р.К. е осъществил състава на престъплението по чл. чл.
343, ал. 3, б.”б”, изр. 1-во, във вр. с чл. 343, ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1
и чл. 54 от НК, във вр. с чл. 21, ал. 2, и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал.
3 от ППЗДвП, като на 22.04.2018 г., в гр. П., на ул. „Л. Б.“, при управление на
моторно превозно средство – автобус „С.“ с рег. № „“, е нарушил правилата за
движение по пътищата по чл. 21, ал. 2, чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 3
от ППЗДвП, вследствие на което, по непредпазливост, причинил смъртта на М. Д. П.,
бивш жител ***.
От
субективна страна деянието е извършено по непредпазливост. Подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил
длъжен да ги предвиди.
С основание
подс. В.К. е признат за невинен и оправдан в
това, че е причинил смъртта на пешеходката и като е нарушил правилата на чл. 5
ал. 2 т. 1 и чл. 116 ЗДвП. Според чл. 5 ал. 2 т. 1 ЗДвП,
водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Хипотезата на чл. 116 ЗДвП задължава водачите на пътни превозни средства да бъдат внимателни и
предпазливи към пешеходците.
Това са общи
правила на ЗДвП, създаващи задължения на водачите на пътни превозни средства.
Правните норми на чл. 119. ал. 1 ЗДвП и
чл. 21 ал. 2 ЗДвП вр. с чл. 47 ал. 3 ППЗДвП регламентират конкретни задължения
на водачите и се явяват специални по отношение на цитираните общи правила на
чл. 5 ал. 2 т. 1 и чл. 116 ЗДвП. Поради това и напълно законосъобразно П. съд е
квалифицирал поведението на подсъдимия по специалните норми и изключил общите
от правната оценка на фактите по делото и го е оправдал по обвинението за
нарушение на чл. 5 ал. 2 т. 1 и чл. 116 ЗДвП.
Основният довод
който се развива във въззивната жалба и допълнението към нея от страна на
частните обвинители е свързан с твърдението за явна несправедливост на
наложените наказания.
Първоинстанционният
съд е подходил изключително прецизно при индивидуаизацията на наказанието
лишаване от свобода, като обстойно е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Не може да се приеме възражението в жалбата, че
неправилно е отчетено съпричяването от страна по пострадалата. Напълно правилно
в мотивите към атакувания съдебен акт е прието, че М.П. е предприела пресичане
в нарушение на чл. 113 ал. 1 т. 1 ЗДвП, който задължава пешеходците при пресичане на платното за движение да преминават по
пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение се съобразят
с приближаващите се пътни превозни средства. Коректно е отчетено, че опасността за движението е
създадена от пострадалата, но настъпването на общественоопасните последици се
намира в пряка причинна връзка с поведението и на двамата участници в
процесното ПТП. Пострадалата предприела пресичане, без да се съобрази с приближаващия
се автобус, а подс. В.К. се движел с превишена скорост и не осигурил предимство
на стъпилия на платното пешеходец.
Неоснователно е и
възражението на частното обвинение, според което не са отчетени правилно
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства при определяне санкциите спрямо
подсъдимия. Напълно правилно Окръжният съд е приел, че подсъдимият е личност с ниска степен на обществена
опасност. Той има чисто съдебно минало, положителни са данните за личността му,
съдържащи се в характеристиката от досъдебното производство и представените
пред първостепенният съд трудова характеристика /л.49 НОХД/ и кадрова справка
/л.50 НОХД/. Въпреки тридесет и пет годишният му стаж като водач на МПС и
продължителния стаж като професионален шофьор, подсъдимият е наказван само
веднъж с глоба от 10 лева за нарушение на правилата за движение по пътищата.
Категорично не може да се възприеме доводът в
допълнението към въззивната жалба, според който санкциите спрямо подсъдимия
следвало да се завишат предвид наличието на самонадеяност от негова страна при
извършване на деянието. Такова обвинение изобщо не е повдигано от страна на
прокуратурата. Предвид на обстоятелството, че процесното деяние е извършено по
непредпазливост, под формата на небрежност, първостепенният съд е объдил
внимателно причините за неговото извършване. Правилно е преценено, че в случая
е налице несъобразяване с основни правила за безопасност при движение в
населено място.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства с основание са преценени чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите му характеристични данни, направените самопризнания,
липсата на наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата,
трудовата му ангажираност, значителното съпричиняване на обществено опасните
последици от страна на пострадалата, адекватното човешко отношение на
подсъдимия към извършеното, изразило се не само в загриженост за състоянието на
пострадалата по време на престоя й в болница, но и в даването на кръв от
подсъдимия за нуждите на лечението на пострадалата.
Като отегчаващо наказателната отговорност е отчетено,
че подсъдимият е професионален водач на автобус. Като такъв, прекарва
значителна част от времето си на пътя и от който зависят в голяма степен
здравето и животът не само на пътниците, които превозва, но и на останалите
участници в движението, подсъдимият би следвало да има значително по-отговорно
отношение към правилата за безопасност на движението.
С оглед на всичко изложено по-горе правилно съдът е
преценил, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК, на подс. В.К.
следва да се наложи наказание в размер на предвидения от закона минимум от ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. След задължителната редукция по смисъла на чл. 58а НК законосъобразно размерът на наказанието е определен на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
Не може да се сподели възражението на частното
обвинение, относно приложението на чл. 66 НК. Подсъдимият не е осъждан на
наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и предвид
изложените по-горе съображения за ниската му степен на обществена опасност и
настоящата инстанция приема, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за неговото поправяне не е наложително той да изтърпи ефективно
наложеното наказание.
Макар и да не се е позовал изрично, първостепенният
съд на практика се е съобразил с ТР 2/22.12.2016 г. ОСНК, където в т.1 ясно е
посочено, че поведението на пострадалия от ПТП пешеходец, следва да се отчита
при индивидуализация на наказанието на извършителя като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Съпричиняването на резултата от пострадалия при ПТП
не е сред предпоставките, обуславящи отлагане изтърпяване на наказанието по чл.
66 НК, но има значение при преценка на възможността за постигане целите на
наказанието по чл. 36 НК с прилагане института на условното осъждане.
Изпитателният срок справедливо е определен на ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата
в сила.
Пловдивският апелативен съд
счита, че са налице основания за увеличаване размера на наложеното наказание по
чл. 343Г НК, макар и не по съображенията, изложени във въззивната жалба на
частните обвинители.
П. окръжен съд е лишил подс.В.К. от право да управлява
МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА. Това наказание обаче не може да бъде по-малко от
наказанието лишаване от свобода. Поради това и присъдата е необходимо да се
коригира в тази част и това наказание бъде увеличено на ДВЕ ГОДИНИ. Няма пречка
за тази корекция предвид обстоятелството, че въззивното производство е
образувано по жалба на частните обвинители, в която се иска увеличаване и на
това наложено наказание.
Законосъобразно е процедирано с
приложените по делото веществени доказателства.
Направените по делото разноски правилно са изчислени и
на основание чл. 189 ал.3 НПК са възложени в тежест на подсъдимия.
От страна на повереника на частното обвинение се
претендират разноски. Видно от представените пълномощни /л.43 и л.45 НОХД/ и с
оглед неприключилия наказателен процес, същите следва да бъдат присъдени на
частните обвинители.
Предвид на изложеното и на основание чл.337 ал.2 т.1 НПК,
Пловдивският апелативен съд и
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 20/25. 04. 2019 г., по НОХД № 838/2018 г. на П. окръжен съд, както следва:
-
УВЕЛИЧАВА наложеното
по чл. 343 Г вр. чл.37 ал.1 т.7 НК на подс. В.Р.К. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
ДА УПРАВЛЯВА МПС от ЕДНА на ДВЕ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ЧАСТ.
ОСЪЖДА подс. В.Р.К., със снета
по делото самоличност, да заплати на И.И.И. и Г.Д.М. по 1500 /хиляда и
пестотин лева/ разноски по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО
не е окончателно и подлежи на обжалване или протест пред Върховния
касационен съд в петнадесетдневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.