Р Е Ш Е Н И Е
№ 260708
20.11.2020 г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански
състав
на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия:
Дарина Йорданова
при секретаря Мирослава Енчева
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 1413 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано с правно основание чл. 40 ЗУЕС, по подадена молба от С.П.М., ЕГН **********, с адрес: *** със съдебен адрес:*** – адв. А.Й.,*** против Етажна собственост на бл. 517, *** , представлявана от управителя Т. И. М., с която се иска от съда да отмени като нищожно и незаконосъобразно приетото на 26.01.2020г. от Общото Събрание на Собствениците в ЕС на ***, решение за безвъзмездно ползване от живущите в блок 517 на съсобствения на ищеца имот с идентификатор 07079.***, включително и в частта относно взетото решение с което се определя, че възможността за монтирането, поставянето или построяването на всички видове преградни съоръжения (бариери, скоби, въжета, паркови или декоративни елементи) ограничаващи достъпа до паркинга ще става само с решение на ОС на ЕС.
Ищецът твърди, че е собственик на 65% (шестдесет и пет процента) от апартамент, представляващ СОС с идентификатор 07079.***.1.21, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.***, както и собственик на 65% от 200/993 кв.м. ид.части от същия поземлен имот. Собствеността върху горепосочените имоти била придобита на 10.01.2017г., чрез покупко-продажба обективирана в нотариален акт №*, том *, рег.№**, дело №* по описа на Нотариус Огнян Желев, №133 в НК и район на действие - PC-Бургас. Според нотариалния акт, на ищецът като дял от горепосочените идеални части от поземления имот се прехвърля реално ползване на 60,5 кв.м. (шестдесет цяло и петдесет стотни кв.м.) от площта за паркиране в обособения в поземления имот паркинг (1/2 част от Дял „В" определен съгласно нотариално заверен договор от 08.07.2016г. за реално разпределение и ползване на съсобствен поземлен имот с нотариална заверка на подписите под рег.№ ***/2016г. на нотариус Тумбакова). Договорът за реално ползване на съсобствен имот бил сключен между собствениците на имота, един от които бил праводател на М.. Ищецът сочи също, че 26.01.2020г. от 18.00 часа, в гр. Бургас е проведено Общо Събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда находяща се в гр. Бургас, ***. Обявеният дневен ред на събранието е бил с една единствена точка озаглавена „паркинг", със следното съдържание: „На паркинга прилежащ на бл.517 имат право да паркират безвъзмездно всички живущи в блока. Паркингът може да се ползва само от живущите в блок ***. Монтирането, поставянето или построяването всички видове преградни съоръжения (бариери, скоби, въжета, паркови или декоративни елементи) ограничаващи достъпа до паркинга да става само с решение на ОС на ЕС." Ищецът М. присъствал лично на проведеното събрание и твърди, че е отбелязан под № 21 в присъствения списък. На проведеното събрание М. възразил срещу приемането на това решение. Ищецът заявил, че не е в правомощието на ОС на ЕС да вземе такова решение. М. твърди, че изрично е поискал това да се отрази в протокола, но това не било сторено нито от протоколчика И.K., нито от председателстващия Т. М.. Съставеният протокол бил поставен на видно място на входа на сградата, а М. получил копие от него. На ищецът било отказано и оформяна на протокола по изискванията на ЗУЕС, като в него да бъде отразено по недвусмислен начин взетото решение и броя на гласувалите „за“ и „против“ решението. Ответникът отказал да му представи екземпляр със заверка „вярно с оригинала". Протоколът бил оформен като в списъка на присъствалите всеки от тях се бил подписал, че е съгласен с изложеното предложение. На М. било дадено да отбележи, че е против приемането на това решение, като при подписване на протокола от присъстващите вписал забележка „без т.1". След вземане на решението собствениците на апартаменти (самостоятелни обекти в сградата) започнали да паркират в целия поземлен имот, включително и в определената за реално ползване на М. част. На усилията на ищеца да се спре това се отговаряло, че има взето решение на ОС. Ищецът счита решението на ОС за нищожно, незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. В тази насока излага правни и фактически съображения. На първо място се сочи, че решението на ОС на ЕС е нищожно. Ищецът твърди, че Г. Ж. Г. и М. И. Г. (двамата първоначални собственици на поземления имот) са учредили право на строеж на на „***" ООД, с ЕИК *********, но с така учредената суперфиция не са прехвърлили право на собственост върху имота или върху идеални части от него. В последствие и в резултат на поредица от правни сделки, собствеността на отделните СОС построени в процесната сграда е прехвърлена на различни физически лица, както от приемателя на правото на строеж, така и от самите прехвърлители. При тези правни сделки, право на собственост върху идеални части от поземлен имот с идентификатор 07079.***, в който е построена сградата в режим на ЕС е прехвърлено само и единствено на 4 (четири) лица: Г. С.С. (190/990 кв.м. ид.ч. и 200/990 кв.м. ид.ч. или общо 390/990 кв.м. ид.ч.); П. Я. Ш. (200/990 кв.м. ид.ч.) и на Е.П. В. и С.П. М. (общо 200/990 кв.м. ид.ч. при квоти съответно 35% и 65%). Първоначалните собственици на имота притежавали останалите 200/990 кв.м. ид.ч. Ищецът твърди, че никой друг от собствениците на СОС в процесната сграда в режим на ЕС не притежава право на собственост върху поземления имот, което обосновава извода, че поземления имот с идентификатор 07079.*** не представлява обща част по смисъла на закона. От тук прави извод, че решението на ОС на ЕС е нищожно, поради липса на предмет, тъй като имота не е обща част. Следващото съображение идва от това, че в правомощията на ОС на ЕС не влиза възможността да вземат решение за управление и разпореждане с чужд имот. С това решение се ограничавало и признатото с КРБ право на частна собственост. Незаконосъобразно било и решението да се монтира и поставят преградни съоръжения – бариери, скоби, въжета и др. , които да ограничават достъпа до имота. Подобни действия не било възможно да се извършат с това решение, а са по силата на закони и подзаконови актове. Претендират се разноски. Представени са писмени доказателства.
В срока за отговор по исковата молба по чл. 131 от ГПК ответната страна депозира такъв. На първо място се счита, че исковата молба е недопустима. Според ответника исковата молба е подадена на 25.02.2020г., а ОС на ЕС било проведено на 26.01.2020г., т.е. бил изтекъл 30 – дневния срок за подаване на иск срещу решението по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Решението било обявено още на същия ден, т.е. срокът е започнал да тече от този момент и е изтекъл на 24.02.2020г. Според ответника правото на иск е преклудирано. На следващо място се твърди, че от архитектурния проект и ситуационната скица към него, съгласувани и одобрени от Община Бургас, се установява, че процесния поземлен участък е отреден и се ползва като „паркинг“, следователно се явявал прилежащ терен към сградата в етажна собственост и респ. обща част по своето предназначение. Твърди се, че представеният по делото договор за разпределение на реалното ползване е нищожен, тъй като не отчитал характера на поземления имот като обща част. В самия договор се сочело обособен паркинг. Претендира се за отхвърляне на иска. Представени са писмени доказателства. Претендират се разноски.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 40, ал. 3 вр. чл. 13 - чл. 17 ЗУЕС и е
процесуално допустим.
Наведените доводи за недопустимост на иска са неоснователни, доколкото исковата молба е депозирана в преклузивния 30-дневен срок, който изтича на 25.02.2020 г.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сградата – етажна собственост, намираща се в гр. Бургас, *** – апартамент № 21, както и на идеални части от поземлен имот с идентификатор 07079.***, в който имот е изградена сградата – етажна собственост. Това се установява и от представения по делото нотариален акт за собственост от 10.01.2017г.
Не се спори също така, че на 26.01.2020 г. е било проведено общо събрание на етажната собственост, с което е взето решение на паркинга на бл. *** да имат право да паркират безвъзмездно всички живущи в блока, паркингът да се ползва само от живущите в блока, както и монтирането, поставянето или построяването на всички видове преградни съоръжения, ограничаващи достъпа до паркинга да става само с решение на общото събрание на етажната собственост.
Същото решение е атакувано в настоящото производство, като основният спорен по делото въпрос е дали взетите решения попадат в компетентността на общото събрание.
Съгласно чл. 11 от ЗУЕС общото събрание може да взима решения по въпроси свързани с управлението на общите части на сградата. Според правилата на чл. 43, ал. 3 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/ когато урегулираният поземлен имот е обща част към сграда – етажна собственост, необходимите места за паркиране могат да бъда осигурени и в свободната дворна площ чрез разпределяне на ползването на част от дворното място от общото събрание на етажните собственици при спазване на нормативите за минималната задължително озеленена дворна площ. Когато земята, върху която е изградена жилищната сграда, не е със статут на обща част по чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността /ЗС/, паркирането се осигурява чрез разпределяне на ползването върху тази част от свободната дворна площ, която не е необходима за ползването на сградата по предназначение.
С оглед цитираната правна уредба, за да е налице компетентност на общото събрание да взима решения относно урегулирания поземлен имот, следва той да представлява обща част към сградата по смисъла на чл. 38 ЗС. Тоест, по делото следва да бъде установено, че по естеството си или по предназначението си служи за общо ползване. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ответната Етажна собственост следва да установи този факт, явяващ се от значение за законосъобразността на взетите решения, както и че решенията са от компетентността на общото събрание. По делото обаче не са ангажирани доказателства установяващи горните факти. Видно от писмените доказателства, на 08.07.2016 г. е сключен договор за реално разпределение и ползване на поземления имот, между лица, сочени за негови собственици към този момент. От ищеца са представени доказателства за правото на собственост върху поземления имот на лица, за които обаче няма данни да са етажни собственици. По делото липсват данни и за това кои са всички собственици на самостоятелни обекти в сградата и терена. Не е представена и документация, от която да се установи каква част от поземления имот е прилежащ към сградата, като за целта не са ангажирани специални знания на вещо лице. Съгласно чл. 64 ЗС носителите на правото на строеж /респ. собствениците на обекти в сградата, които не притежават идеални части от терена/ могат да ползват терена до колкото това е необходимо да използват обекта си на собственост. По делото не се твърди и не се установява наличието на някаква пречка за етажните собственици да ползват прилежащия на сградата терен, с оглед обслужване на техните собствени имоти. При тази липса на доказателства не може да бъде даден отговор на въпроса дали поземленият имот представлява обща част на сградата по своето естество или по своето предназначение, съобразно чл. 38 ЗС. Следва да се подчертае, че ако теренът е отреден за паркинг това не означава еднозначно, че е обща част към сградата, доколкото този факт подлежи на надлежно доказване и установяване, съобразно критериите по чл. 38 ЗС. С оглед изложеното следва да намерят приложение правилата за разпределение на доказателствената тежест и съдът да приеме за недоказани тези обстоятелства, за които ответникът не е ангажирал доказателства.
По изложените съображения и с оглед липсата на
проведено пълно и главно доказване от ответната Етажна собственост, относно
законосъобразността на проведеното общо събрание и неговата компетентност по
отношение на процесните решения, следва да се приеме, че в случая е налице
нарушение на нормата на чл. 40 ЗУЕС и взетите решения да бъдат отменени като
незаконосъобразни.
Съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода от производството в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищците разноски от общо 380 лв., от които 300 лв. адвокатско възнаграждение и 80 лв. – държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ приетите на 26.01.2020г. от Общото събрание на собствениците в ЕС на ***, решения за безвъзмездно ползване от живущите в блок *** на имот с идентификатор 07079.*** и за това, че възможността за монтирането, поставянето или построяването на всички видове преградни съоръжения (бариери, скоби, въжета, паркови или декоративни елементи) ограничаващи достъпа до паркинга ще става само с решение на ОС на ЕС, като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА Етажната собственост в сграда с административен адрес гр. Бургас, ж.к. Меден Рудник, бл.***, представлявана от управителя “Вход Мениджър” ЕООД, да заплати на С.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 380 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ