№ 782
гр. Бургас, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120201816 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Й. Й. Г., ЕГН ********** срещу Електронен фиш
серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на електронния
фиш. Твърди се, че неправилно е бил издаден електронен фиш, след като нарушенеито е
било установено с мобилна система за контрол, поставена в служебен автомобил на
контролния орган. В тази връзка намира за приложимо ТР № 1/20214 г. на ОСК на ВАС.
Намира електронният фиш за необоснован, както и липсата на пълно описание на
нарушението. Намира нарушението за недоказано. В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно уведомен, не се явява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В
съпроводителното жалбата писмо се излага, че същата е неоснователна и недоказана.
Поддържа да се постанови решение, с което да се потвърди електронният фиш като
правилен и законосъобразен. В случай на претендирано адвокатско възнаграждение, прави
възражение за прекомерност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На жалбоподателя е бил издаден от АНО електронен фиш серия К №******* за това,
че на 03.09.2021 г. в 08:49 часа в гр. Бургас, ПП I – 6, км.494+850 в посока от кв. „Пети
1
километър” към кв. „Ветрен“, с автоматизирано техническо средство е било установено, че
при максимално разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч, собственият на
жалбоподателя лек автомобил „Хюндай ИХ 35“ с рег. № ******** е бил управляван с
наказуема скорост 77 км/ч или с 27 км/ч над разрешената скорост, след отчетена грешка 3 %
при измерването. Скоростта е била засечена с автоматизирано техническо средство със
заснета снимка № *******.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по
делото доказателствен материал. Доказателствата са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост до 50 км/ч за движение по пътищата в населени места, по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установява, че на 03.09.2021 г. в 08:49 часа в гр. Бургас, ПП I – 6, км.494+850 в посока от кв.
„Пети километър” към кв. „Ветрен“ собственият на жалбоподателя лек автомобил „Хюндай
ИХ 35“ с рег. № ********, е бил управляван с превишена скорост 77 км/ч при разрешена в
населено място до 50 км/ч, в нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. От справка за собственост се
установява, че жалбоподателят е собственик на процесния автомобил. По тази причина на
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за извършеното нарушение е бил издаден електронен фиш
срещу жалбоподателя в качеството му на собственик на автомобила.
Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято
изправност по делото са приложени писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол. При
заснемането е изготвен и снимков материал (снимка № *******) на автомобила, с ясна
видимост относно регистрационния номер. От наличен в преписката протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система (л. 17) се установява, че процесното
техническо средство е било с точно местонахождение ПП I-6, км.494+850 от кв. „Пети
километър“, при стационарен режим на измерване и посока за задействане (посока на
контрол) на техническото устройство – приближаващ автомобил. Техническото средство е
било мобилно, поставено в служебен автомобил на сектор „ПП“ с рег. № *******. Данните
за местонахождението на техническото средство са отразени и в издадения електронен фиш,
като изрично е посочено, че в гр. Бургас, ПП I – 6 км.494+850 в посока от кв. „Пети
2
километър” към кв. Ветрен, е било констатирано извършено нарушение по ЗДвП. При така
отразеното в електронния фиш съдът намира, че конкретно и ясно е посочено мястото на
нарушението, а именно мястото, на което е бил заснет собствения на жалбоподателя
автомобил, управляван с превишена скорост от 77 км/ч, при въведено ограничение до 50
км/ч за населено място.
На следващо място съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя,
че не става ясно дали е бил поставен пътният знак, въвеждащ ограничение за скоростта за
управление на МПС. Видно от протокол за използване на техническо средство (л.17) се
установява, че на процесния участък не е имало поставен пътен знак за ограничение на
скоростта. От същия протокол се установява, че мястото на контрол е населено място – гр.
Бургас, ПП I – 6 км.494+850 от кв. „Пети километър” и след като не е имало поставен знак за
ограничение на скоростта за движение В-26 на автомобилите, е действало общото правило
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, а именно, че разрешената скорост за движение по пътищата в
населени места е до 50 км/ч. Следователно безспорно се установява по делото, че
процесният участък се намира в рамките на населено място (гр. Бургас) и скоростта за
движение на автомобилите е била разрешена до 50км/ч.
На следващо място при измерване на скоростта на движение на процесния автомобил
е била отчетена допустимата грешка при изчисляване на скоростта за движение. В
електронния фиш изрично е отбелязано, че е изчислен толеранс -3% на измерената скорост.
Това обстоятелство се установява и от приложения снимков материал от техническото
средство, видно от който скоростта на движение е била 80 км/ч, като след измерване на
допустимата грешка в електронния фиш е посочено, че наказуемата скорост в случая е 77
км/ч.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието
на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или
мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушенитео да не се
предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се
установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо
средство № TFR1-M 644, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е
бил издаден електронен фиш. В тази връзка неоснователно е и възражението за приложение
на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС в настоящия случай. С изменението на ЗДвП
и приемане на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата се регламентира реда за заснемане на скоростта на движение с мобилни
технически средства и отпадна действието на посоченото тълкувателно решение.
На следващо място неоснователно е и възражението, изложено в жалбата, че
3
електронният фиш не съдържа задължителните реквизити. В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени
задължителните реквизити на електронния фиш, като датата на съставяне на фиша и
посочване на служителя, който го е издал, не са част от задължителното съдържание. Ето
защо непосочването на тези обстоятелства не представлява съществено процесуално
нарушение при съставяне на електронния фиш, което да влече неговата отмяна. Отделно от
това в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че образецът на електронния фиш
се утвърждава от министъра на вътрешните работи. По делото е приложена заповед на
министъра на вътрешните работи (л.18), с която е бил утвърден образец за електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство.
Видно от съдържанието на образеца (гърба на л. 18) процесният електронен фиш има
идентично съдържание и е бил издаден изцяло в съответствие с издадената заповед от
министъра на вътрешните работи.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото
е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в
14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се
издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира. По делото липсват данни за подадена от
жалбоподателя декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
На основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с
налагане на наказание глоба в размер на 100 лева. Наказващият орган правилно е приложил
санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта
за населено място с 27 км/ч, т.е. в рамките, определените в чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП. За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП предвижда наказание за
превишаване от 21 до 30 км/ч в населено място - глоба 100 лв. На жалбоподателя е наложена
глоба именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да
бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР-
Бургас, с който на Й. Й. Г., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.
4
3 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5