Р
Е Ш Е
Н И Е
N 212
гр.Русе, 26.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното
заседание на двадесет и седми май през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ВЕЛКОВА
при
секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията
ВЕЛКОВА гражданско дело N711 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е отрицателен установителен
иск с правно основание чл.440 от ГПК.
Ищците Л.Р.В. и Д.И.В. твърдят, че на 27.09.1984 г.
закупили с нотариален акт № 166, т.6, дело № 2340/84 г. на РН недвижим имот, находящ се в с.Мартен, представляващ дворно място от 936
кв.м., образуващо парцел VІІІ-198 г. в кв. 4 по плана на селото, заедно с
масивно жилище със застроена площ от 43 кв.м. С нотариален акт №61, т.ІV, дело
№ 5540/ 93 г. на РН били признати за
собственици на новопостроена еднофамилна двуетажна жилищна сграда, състояща се
от : приземен етаж- всекидневна, гараж- навес, котелно и тоалетна; втори етаж-
дневна, спалня, кухня и баня, с РЗП за първи и втори етаж общо от 300 кв.м.,
построена в горепосоченото дворно място. Покривът на тази сграда бил едноскатен, с подпокривно
пространство- въздушна възглавница с височина от един метър към нула. През 1999
г. извършили пристрояване и надстрояване на съществуващата сграда, изразяващо
се в построяване на къща- близнак откъм североизточната страна на сградата, на
калкан и трети жилищен етаж с площ от 188 кв.м. На първия етаж пристроили
входно антре, втори гараж, кухня, вътрешно стълбище към втория и третия етаж,
коридор, баня, перално помещение, втора баня и котелно помещение. Общата площ
на новоизграденото
за първия етаж била 65.86 кв.м. и по този начин РЗП се увеличила на 189
кв.м. На втория етаж пристроили тераса над двата гаража и две стаи, стълбище
към третия етаж с обща площ от 49 кв.м., с което се увеличила РЗП на втория
етаж до 177 кв.м. Освен това надстроили и нов трети жилищен етаж, състоящ се от
хол, стая- кухня, стая, коридор, тоалетна до стълбището е баня, със застроена
площ от 98.75 км., а над третия етаж изградили нов двускатен
покрив и било обособено ново подпокривно пространство
с височина 2 м. В резултат на извършеното от тях пристрояване и надстрояване
РЗП на жилищната сграда се увеличила от 300 кв.м. на 488 кв.м. Към момента на
извършване на строителството били единствени собственици на имота, където
живеели и до момента, поради което придобили собствеността и върху пристроените
и надстроените жилищни помещения.
С нотариален акт №123, т.І, рег.№ 2338 от 29.06.2000
г. на нотариус К. П. - рег.№ 218 на НК, дарили на синовете си Р.Л.В. и И.Л.В.
недвижимия имот, находящ се в *******, а именно:
дворно място от 936 кв.м., представляващо УПИ ІХ-263 в кв.11 по плана на града,
бивш парцел VІІІ-198 в кв.4, заедно с построената в същото дворно място еднофамилна
двуетажна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж- всекидневна, гараж-
навес, котелно и тоалетна и втори етаж- дневна, спалня, кухня и баня с РЗП от
300.40 кв.м. Върху прехвърления недвижим имот- дворното място и жилищната
сграда с нотариален акт № 11, т.І, рег.№ 825, нот.
дело № 9/29.01.2008 г. на нотариус А. П.- рег.№ 216 на НК, била учредена
договорна ипотека в полза на „Алфа банк- България“ /с
правоприемник Юробанк България“ АД- гр.София/ от
синовете им за обезпечение на ипотечен кредит на И.В..
За вземането си банката образувала изпълнително
производство- изп.д.№ 20118330400101 по описа на ЧСИ
В. М.- рег. №833 на КЧСИ като изпълнението било насочено върху недвижимия имот.
При извършването на опис допълнително изграденото било констатирано от ЧСИ,
описано и оценено и включено в насрочената публична продан.
Допълнителните
постройки- третия мансарден етаж и сградата близнак не били предмет на
учредената договорна ипотека и не били собственост на длъжника И.В.. Предвид
обстоятелството, че към момента на извършването на горепосоченото строителство
били единствени собственици както на дворното място, така и на сградата в него,
по силата на чл.92 от ЗС придобили и правото на собственост върху
новопостроеното, което не било предмет на договора за дарение и договорната
ипотека.
Насочването на изпълнението върху това имущество за
удовлетворяване на вземането на банката- взискател,
пораждало правният им интерес от предявяване на иска, с който да установят, че
това имущество не принадлежи на длъжника. Претендират, съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците,
че длъжниците не са собственици на допълнителните
постройки, както следва: на първи етаж- стълбище за другите два етажа,
пристроена стая, гараж и разширен напред гараж с обща площ от 65.86 кв.м., на
втори етаж- стълбище и две стаи с площ от 49 кв.м. и трети мансарден етаж с площ от 98.75 лв.,
състоящ се от хол, стая- кухня, стая,
коридор, тоалетна до стълбището и баня.
Ответниците Р.Л.В. и И.Л.В. считат предявеният
иск за допустим, а по същество- за основателен по съображенията, изложени в
отговора по чл.131 от ГПК.
Ответникът „Юробанк
България“ АД-София счита предявеният иск за недопустим, а по същество оспорва
основателността му по съображенията, изложени в отговора.
След
преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за продажба на недвижим имот по реда
на чл.15 от ЗСГ №166/27.09.1984 г., т.VІ, дело №2340/1984 г. на РН Л.Р.В. и
Д.И.В. придобиват правото на собственост върху следния недвижим имот: дворно
място от 936 кв.м., находящо се в с.Мартен,
образуващо парцел VІІІ-198 в кв.4 по плана на с.с.,
заедно с построеното в него масивно жилище със застроена площ от 49 кв.м с
описани граници. С нотариален акт №61/02.08.1993 г., дело № 5540/93 г. на РН
Л.В. и Д.В. са признати за собственици на следния недвижим имот: новопостроена
еднофамилна, двуетажна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж-
всекидневна, гараж, гараж- навес, котелно и тоалетна
и втори етаж- дневна, спалня, кухня и баня с разгърната застроена площ от
300.40 кв.м., построена в собственото им дворно място от 936 кв.м.,
представляващо урегулиран парцел ІХ-263 в кв.11 по действащия план на с.Мартен.
При изготвянето на нотариалния акт е бил представен Акт за узаконяване
№1/21.07.1993 г. на отдел АСИ“ при Община- Русе.
С нотариален акт за дарение- вх.рег.№ 4150/29.06.2000
г., акт № 38, т.Х, дело №3102/2000 г. на СВ-Русе / н.а.№ 123, т.І, рег.№ 2338,
дело № 128/29.06.2000 г. на нотариус К. П. - рег.№218 на НК/ Д.В. и Л.В. са
дарили с равни права на синовете си Р.Л.В. и И.Л.В. собствения си недвижим
имот, находящ се в с. Мартен, Русенска област и
представляващ: дворно място от 936 кв.м., съставляващо урегулиран парцел ІХ-263
в кв.11 по плана на селото, заедно с построената в същото дворно място
еднофамилна, двуетажна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж-
всекидневна, гараж, гараж- навес, котелно и тоалетна
и втори етаж- дневна, спалня, кухня и баня с разгърната застроена площ от
300.40 кв.м., като дарителите си запазили пожизнено и безвъзмездно, заедно и
поотделно правото на ползване на имота.
С нотариален акт – вх.рег.№ 715/29.01.2008 г., акт №
79, т.І, дело № 361/2008 г. на СВ-Русе / н.а. №11, т.І, рег.№ 825, н.д.№9/
29.01.2008 г. на нотариус А. П.- рег.№ 216 на НК/ И.Л.В. в качеството си на
кредитополучател и Р.Л.В. – в качеството на ипотекарен
длъжник, са учредили в полза на „Алфа банка“ АД чрез клона си „Алфа Банка- клон
България“- гр.София с правоприемник „Юробанк
България“ АД- гр.София договорна ипотека върху следния недвижим имот: дворно
място от 936 кв.м., съставляващо урегулиран парцел ІХ-263 в кв.11 по плана на
селото, заедно с построената в същото дворно място еднофамилна, двуетажна
жилищна сграда, състояща се от приземен етаж- всекидневна, гараж, гараж- навес, котелно и тоалетна и втори етаж- дневна,
спалня, кухня и баня с разгърната застроена площ от 300.40 кв.м. за
обезпечаване на вземането на банката в
размер на 120 000 EUR, произтичащо от сключен договор за ипотечен кредит
№340-222/2008 г. от 29.01.2008 г. и всички останали анекси към него.
За събиране на непогасената част от вземането на
банката е било образувано изпълнително производство- изп.д.№
20118330400101 по описа на ЧСИ В.М.- рег.№833 на КЧСИ като банката е насочила
принудителното изпълнение върху ипотекирания в нейна полза недвижим имот. При описа на имота е констатирано и
допълнителното строителство, същото е описано и оценено и е била насрочена
публична продан на недвижимия имот, вкл. с построеният трети мансарден етаж,
обособен в подпокривното пространство на сградата,
констатиран по време на описа.
Изложените факти съдът приема за установени въз основа
на представените преписи от нотариални актове, обявления за насрочване на
публична продан и с признанията на страните относно наличието на принудително
изпълнение спрямо недвижимия имот за събиране на вземане на банката, обезпечено
с договорна ипотека.
С показанията на св.В. и св.В. се установява, че Л. и
Д. В. са купили имот в с.Мартен, в който имало малка къща, сградата била
съборена и през 1989-1990 г. започнали да строят нова къща, на два етажа, с
плосък покрив, която била построена до 1994 г. Същите свидетели посочват, че
през 1995 г. В. продължили строителството като разширявали, пристроявали новата
къща, но свидетелите не могат да конкретизират в какво точно се изразява това
ново строителство и в кой момент същото е приключило.
По делото е приета и СТЕ на ВЛ К. К., в която е
описано състоянието на сградата към момента, описани са допълнително
изградените помещения към всеки един от етажите и тяхната квадратура, както и
наличието на трети мансарден етаж, който
не съществува в подпокривното пространство, а за
изграждането му покривът е бил премахнат и сградата надстроена. Вещото лице е
посочило, че за това строителство няма строителни книжа, същото не е узаконено,
както и че при изграждането му не били спазени изискванията на ЗУТ за отстояния от границата на парцела. Вещото лице е посочило също, че изграденото в
имота, би могло да се обособи като самостоятелен обект като е обяснило, че
същото може да се ползва като самостоятелен обект, ако се осигури самостоятелен
достъп до него.
В приетата СТЕ при определяне на пазарната цена на
допълнително изградените помещения, същото вещо лице е дало заключение, че
допълнителното строителство, което не фигурира в нотариалните актове,
представлява част от недвижимия имот, че е незаконно и не може да бъде предмет
на прехвърлителни
сделки, а се явява приращение, което има своя цена.
Въз основа
на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.440 от ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №3/2015
г. на ОСГТК на ВКС искът по чл. 440 от ГПК е предвиден като защита
на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично
задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с
изпълнението се засягат правата на тези лица. По правната си същност искът по чл. 440
от ГПК е отрицателен установителен и за предявяването му е необходимо
съществуването на правен интерес. В случаите на предявен въз основа на общата
разпоредба на чл. 124, ал.
1 от ГПК установителен иск, наличието на
интерес винаги се преценява конкретно, въз основа на изложените в исковата
молба обстоятелства. Искът по чл. 440, ал. 1 от ГПК е уреден с изрична законова разпоредба,
която очертава както случаите, когато той може да бъде предявен, респективно
кога е налице правен интерес от него, така и кои са надлежните страни по иска-
чл. 440, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Посоченото в закона обстоятелство, което обуславя интереса за предявяване на
иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК, е засягането на твърдяното от третото
лице право от предприетите изпълнителни действия. Засегнатото право може да
бъде както правото на собственост на третото лице върху вещта, така и
притежаваното от това лице ограничено вещно право върху същата вещ или пък
облигационно право, което не би могло да се противопостави на купувача по
публичната продан или съществува възможност да се погаси след извършването й.
При това законът е очертал и активната легитимация на лицата, имащи правото да
предявяват такъв иск, като е посочил, че той може да бъде предявен от всяко
трето лице, чието право е засегнато от изпълнението.
Затова искът е допустим и е налице правен интерес за
предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично
вземане са предприети изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат
права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на
изпълнението. Правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не
са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК, а само обуславят правния интерес за
предявяването му. Целта е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта
не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността да се
насочи принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което
принадлежи на трето лице. Поради това, за да е допустим искът, освен посочените
по-горе предпоставки, се изисква и принудителното изпълнение върху вещта да не
е приключило.
Разпоредбата на чл. 440, ал. 1 от ГПК не поставя изрично допълнителни
изисквания за съществуване на правния интерес от иска и за активната
легитимация по същия, извън посочените такива, нито пък препраща към други
разпоредби, в които се съдържат такива изисквания. Тъй като предпоставките за
възникването на правото на иск по чл. 440 от ГПК са предвидени с изрична правна норма, то за упражняването на
това право е необходимо да са налице само предвидените в тази норма
предпоставки, които не могат да бъдат разширявани чрез въвеждането на
допълнителни такива по пътя на тълкуването.
В настоящият случай съдът счита, че са налице
визираните в закона абсолютни процесуални предпоставки, обуславящи
допустимостта на иска.
Налице е висящо изпълнително производство,
което има за предмет принудителното
изпълнение на парично притезание, налице е насочване
на изпълнението върху недвижима вещ на длъжниците, за
част от която ищците заявяват самостоятелни права. Насрочена е публична продан
на имота в томва число и на третия мандарден етаж, констатиран при описа от ЧСИ, както и на
допълнителното застрояване, поради което този
изпълнителен способ е обективно годен да засегне правата на ищците,
което обосновава правният интерес от
отрицателния установителен иск, визиран в чл.
440 от ГПК.
Банката- взискател
и ответник по иска е направила възражения за недопустимост, които съдът намира
за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС
правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други
начини, определени в закона. "Друг начин, определен в закон" за
придобиване на право на собственост по смисъла на цитираната правна норма е
всяко друго, различно от сделката и придобивната
давност основание, на което с изрична разпоредба на закона се придава прехвърлително или конститутивно
действие по отношение на правото на собственост върху определена движима или
недвижима вещ. Такъв друг начин е по силата на приращението,
визирано в чл.92 от ЗС.
В случая ищците са навели фактически
твърдения, че като собственици на недвижимия имот са построили сграда, която са
разширявали и надстроявали и са станали собственици на това допълнително
строителство по силата на приращението. За този начин
на придобиване на собствеността законът не изисква писмена форма за доказване,
поради което възражението, че ищците не са се легитимирали като собственици на процесните части от недвижимия имот с писмени документи не
изключва нито активната легитимация, нито правния интерес от иска по чл.440 от ГПК.
Предявеният иск е допустим и следва
да бъде разгледан по същество.
От съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства се установи, че ищците през 1984 г. чрез договор за продажба на недвижим имот по реда на чл.15 от
ЗСГ са придобили правото на собственост
върху следния недвижим имот: дворно място от 936 кв.м., находящо
се в с.Мартен, образуващо парцел VІІІ-198 в кв.4 по плана на с.с., заедно с построеното в него масивно жилище със
застроена площ от 49 кв.м с описани граници. Същите са съборили съществуваща
жилищна сграда и са изградили нова,
двуетажна, която е била узаконена с Акт за узаконяване №1/21.07.1993 г. на
отдел „АСИ“ при Община- Русе. След узаконяване на сградата същите са се
снабдили с констативен нотариален акт №61/02.08.1993 г., дело № 5540/93 г. на
РН , с който са признати за собственици на следния недвижим имот: новопостроена
еднофамилна, двуетажна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж-
всекидневна, гараж, гараж- навес, котелно и тоалетна
и втори етаж- дневна, спалня, кухня и баня с разгърната застроена площ от
300.40 кв.м., построена в собственото им дворно място от 936 кв.м.,
представляващо урегулиран парцел ІХ-263 в кв.11 по действащия план на с.Мартен.
Установи се също, че през 2000 г. с нотариален акт за дарение- вх.рег.№
4150/29.06.2000 г., акт № 38, т.Х, дело №3102/2000 г. на СВ-Русе / н.а.№ 123,
т.І, рег.№ 2338, дело № 128/29.06.2000 г. на нотариус К. П. - рег.№218 на НК/
ищците са дарили на синовете си- първите двама ответници
и длъжници по изпълнението с равни права на собствения си недвижим имот,
находящ се в с. ******* и представляващ: дворно място
от 936 кв.м., съставляващо урегулиран парцел ІХ-263 в кв.11 по плана на селото,
заедно с построената в същото дворно място еднофамилна, двуетажна жилищна
сграда, състояща се от приземен етаж- всекидневна, гараж, гараж-
навес, котелно и тоалетна и втори етаж- дневна, спалня, кухня и баня с
разгърната застроена площ от 300.40 кв.м., като дарителите си запазили
пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно правото на ползване на имота,
както и че впоследствие върху този имот е била учредена договорна ипотека в
полза на банката- взискател за обезпечаване на
вземането й по договор за кредит.
Твърденията на ищците, че същите са построили
мансардния етаж и сградата- близнак, явяващи се допълнително строителство,
констатирано от съдебния изпълнител при извършването на опис на имота, преди
прехвърлянето на имота на синовете им и
са станали собственици на същото като недоказани се явяват неоснователни.
Доказателства, които да установяват момента на
завършване на това строителство и в какво се изразява същото не са събрани по
делото.
С приетата по делото експертиза е установено наличието
на допълнително изградени помещения към двата етажа на сградата, както и
надстроен мансарден етаж, но това строителство е незаконно- извършено без
съответните строителни книжа, не е узаконено и не отговаря на техническите
изисквания на ЗУТ. Няма доказателства и в подкрепа на твърдението, че е
завършено през 1999 г.- т.е. преди ищците да дарят имота на синовете си.
Разпитаните по делото свидетели общо посочват, че след изграждането на
двуетажната сграда е продължило разширяването и надстрояването й, но
свидетелите не посочват в какво се изразява това допълнително разширяване и
надстрояване, нито установяват момента на неговото извършване и завършване.
Показанията на тези свидетели са общи, неконкретни и не установяват наведените
в исковата молба фактически твърдения.
Въз основа на релевираните
по делото доказателства не може да се обоснове извод, че ищците са извършили
строителството докато са били собственици на недвижимия имот и съответно са
придобили правото на собственост върху него по силата на чл.92 от ЗС.
Фактът, че при прехвърляне на правото на собственост
върху дворното място и сградата с договора за дарение в полза на длъжниците- ответници по иска,
ищците не са си запазили правото на собственост върху тази част от имота, а
само ограниченото вещно право на ползване, обосновават обратния извод.
Дори да се приеме, че третия етаж и допълнителните
помещения са били построени преди
прехвърлянето на имота на Р.В. и И.В., то липсват категорични доказателства,
които да установяват, че това допълнително строителство има характер на
самостоятелен обект на правото на собственост, респ. същите не са си запазили
собствеността върху тази част от имота.
По делото са приети две СТЕ като вещото лице не дава
категоричен отговор въпроса изграденото и нефигуриращо в нотариалните актове
има ли характер на самостоятелен обект на правото на собственост. В първото си
заключение експертът изрично посочва, че това допълнително строителство няма
характер на самостоятелен обект, а е приращение,
което обаче има своя цена. Във второто заключение същото вещо лице сочи, че е
възможно обособяването му като самостоятелен обект при изпълнение на определени
условия.
С оглед липсата на категорични доказателства, които да
установяват самостоятелния характер на това допълнително строителство, съдът
приема, че същото няма характер на самостоятелен обект на правото на
собственост, а се явява приращение по смисъла на
чл.92 от ЗС, поради което след придобиване на дворното място и сградата от ответниците, същите са придобили и правото на собственост и
върху тези части от недвижимия имот.
Правото на собственост върху процесните
допълнителни части от сградата са собственост на длъжниците
и спрямо това допълнително имущество може да се насочва принудително
изпълнение.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за производството са
в тежест на ищците.п Ответниците И.Л.В. и Р.Л.В. не
са искали присъждане на разноски и не са представяли доказателства за извършени
такива. Третият ответник- Юробанк България АД-София в
отговора на исковата молба е направил искане за присъждане на направените
разноски, но липсват доказателства, които да установяват извършването на
такива, поради което в тяхна полза не следва да се присъждат разноски за
производството.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.Р.В., ЕГН
********** и Д.И.В., ЕГН **********х*** против Р.Л.В., И.Л.В. и „Юробанк България“ АД- София отрицателен установителен
иск с правно основание чл.440 от ГПК- за установяване, че длъжниците
И.Л.В. и Р.Л.В. не са собственици на допълнителните постройки: на първи етаж-
стълбище за другите два етажа, пристроена стая, гараж и разширен напред гараж с
обща площ от 65.86 кв.м., на втори етаж- стълбище и две стаи с площ от 49 кв.м.
и трети мансарден етаж с площ от 98.75
лв., състоящ се от хол, стая- кухня,
стая, коридор, тоалетна до стълбището и баня, изградени към сградата, находяща се в дворно място от 936 кв.м. в гр.Мартен,
съставляващо УПИ ІХ- 236 в кв.11 по плана на града.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: