Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 04.11.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 149
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 97/2019 г. от 22.01.2020 г. на заместник-директор
на ТД Дунавска към Агенция Митници е наложено на „В." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район Л., бул.„Д.Б."
№ *********, представлявано от Р.П.Ц., ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.126а, ал.1 Закона за акцизите и
данъчните складове – имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на
разпоредбата на чл.76в, ал.4, т.1 от ЗАДС.
Недоволни от постановлението останали от дружеството-жалбоподател, които
чрез адвокат Н.Б. от САК, упълномощена от изпълнителния директор Р.Ц., са го
обжалвали, като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата е изтъкнато, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, тъй
като при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, не е бил
установен състава на вмененото административно нарушение, както и че неправилно
е тълкуван и приложен материалния закон – ЗАДС. Изтъква, че изпратената им от
полска фирма стока е по възражение за качество, като подробно е описана в
изпратена им дебитна нота от 06.06.2019 година.
Сочат, че полското дружество не е лицензиран складодържател,
поради което не е прието, че стоката следва да бъде изпратена след предварително
уведомление до „В.“ АД. Твърдят, че е налице рекламация от страна на клиента в
Полша, поради което за „В.“ АД е невъзможно да не изпълни договорено задължение
и да откаже приемането обратно на рекламираната стока. Изтъкват, че тъй като
стоките са освободени за потребление, то „В.“ не може да ги получи в качеството
си на лицензиран складодържател и да ги заведе като
стоки в данъчния склад. Именно, за да спази процедурата по чл.76в от ЗАДС от
дружеството са подали уведомление до ТД „Дунавска“ с копие до МБ Ловеч. С оглед
на изложеното жалбоподателя твърди, че нередовността при движението на акцизни
стоки е допусната от изпращача, който не е уведомил „В.“ АД за започналото
движение, поради което не е осъществен състав на административно нарушение.
По-нататък в жалбата се излагат подробни доводи и съображения касаещи
разпоредбата на чл.76в, ал.4, т.1 от ЗАДС, като в тази връзка се позовават и на
нормата на чл.76д, ал.1 и ал.4 от ЗАДС. Излага се тезата, че целта на
посочените разпоредби е да се осигури и гарантира обезпечаването и плащането на
дължимия за стоките акциз. В този смисъл изтъква, че въпросната акцизна стока е
била бутилирано бяло вино, което съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1, т.2 от ЗАДС е с акцизна ставка „0“ и съответно не е възникнало задължение за внасяне
на акциз, нито пък фиска е бил ощетен. Сочи и че
такова не е било определено по подаденото от дружеството уведомление в
процедура по чл.76в, ал.6 от ЗАДС. Във връзка с така развитата теза,
жалбоподателят счита, че неправилно при санкционирането му е бил приложен
материалния закон в лицето на разпоредбата на чл.126а от ЗАДС, докато доколкото
може да се говори за извършено нарушение то същото следва да бъде подведено под
нормата на чл.123а от ЗАДС.
Жалбоподателят счита, че е изпълнил добросъвестно задължението си по
акцизното законодателство, веднага щом са узнали за възникването н
задължението. Изтъкват, че уведомяването на митническите органи е станало по
инициатива на „В.“ АД, т.е. поведението на дружеството е било насочено към
недопускане на нарушение на акцизното законодателство. В този смисъл намират,
че наложената им като наказание имуществена санкция е необоснована.
В жалбата са развити и доводи относно непосочването в НП на дата на
извършване на нарушението. Сочи се, че наказващият орган е следвало да установи
уведомен ли е бил получателя на акцизните стоки за получаването им и кога е
станало това. Твърди, че при отсъствие на знание за изпратените им акцизни
стоки, отговарящи на чл.76в от ЗАДС, то не е налице и намерение да бъдат
получени тези стоки. Сочат, че датата, когато „В.“ фактически е получил стоките
е и датата, на която е уведомило митническите органи с надлежно уведомление.
В заключение в жалбата се сочи, че е недопустимо за допусната нередовност
при движението на акцизни стоки от юридическо лице под чужда юрисдикция, да
бъде санкциониран български стопански субект.
В съдебното заседание, в което е даден ход на устните прения, редовно
призовани, дружеството-жалбоподател се представлява от адвокат Н.Б. от САК,
която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно
призовани за заседанието, в което е даден ход на устните прения, не изпращат
представител. Представена е писмена защита от гл.юрисконсулт Я.Я.. В нея пледира да бъде оставена жалбата без уважение и
се потвърди наказателното постановление, като законосъобразно издадено. Оспорва
наведените от жалбоподателя възражения и излага доводи в подкрепа на тезата си.
Счита за неотносими по случая възраженията относно
допуснатата нередовност на територията на друга държава членка на ЕС и че изпълнителното
деяние на нарушението е достатъчно ясно и точно индивидуализирано в НП, като
категорично сочи за извършено от „В.“ АД нарушение на разпоредбата на чл.76в,
ал.4, т.1 от ЗАДС. Изтъква, че за това нарушение приложимата санкционна норма е
именно тази по чл.126а, ал.1 от ЗАДС.
В писмената защита са развити и доводи за несъстоятелност на твърденията на
жалбоподателя за това, че не е знаел за изпратената му акцизна стока до момента
на получаването ѝ. Счита, че при търговски взаимоотношения с такъв
материален интерес е недопустимо да се предполага, че би могло да има
транспортиране на стока между страните без знанието на някоя от тях, а и по
делото са налични доказателства, че превозвачът „А.Т.“ ООД е уведомило „В.“ за
предстоящата доставка. Изтъква, че е без правно значение в конкретният случай
обстоятелството, че не е възникнало задължение за плащане на акциз,
респективно, че липсва щета за фиска. Сочи, че
разпоредбите на ЗАДС охраняват освен публичният интерес от събирането на
косвения данък, то и отчетността по движението на акцизните стоки.
Оспорва и възражението за липсата на дата в обжалваното НП. Сочи, че такава
изрично е посочена в постановлението и която кореспондира с датата на
извършване на проверка от контролните органи – 11.06.2019 г., а място на
извършване на нарушението – данъчния склад в гр.Ловеч.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите
Е.Г.И., Е.Г.К. и И.С.И., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание
от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
„В." АД бил лицензиран складодържател
по смисъла на чл.4, т.2 от ЗАДС, т.е. лице, което в съответствие с разпоредбите
на ЗАДС имало лиценз да произвежда и/или складира, да получава и изпраща
акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз. Идентификационният номер
на лицензиран складодържател на дружеството бил BGNCA********* и към момента на проверката от
митническите органи притежавало валиден лиценз № 128/2006 г., издаден от
директора на Агенция „Митници" на 27.06.2006 г. и връчен на дружеството на 09.08.2006 година. Адресът
на данъчния склад бил в гр.Л.,
ул.„А.К.“ № **.
На
11.06.2019 г. служители на отдел "Акцизна дейност", сектор „Обслужване" при ТД „Дунавска”, между които и свидетелят Е.И. извършили проверка на данъчния склад BGNCA00046001, намиращ се в гр.Л. Повод за проверката било уведомление изх.№ 136 от 11.06.2019 г. /л.28/ от изпълнителния директор на „В." АД
за получена пратка /връщане на стока/ от техен клиент - Cerville
Investments Sp Z.o.o.
Poland. Стоката представлявала бутилирано бяло полусладко вино „IMIGLYKOS
APHRODITE", 0,75 l, произведено и изпратено на полското дружество от "В."
АД (9 456 бутилки х 0,75 л /общо 7092 литра/.
Уведомлението с изх.№ 136/11.06.2019 г.
е било подадено до ТД „Дунавска”, с
копие до МБ Ловеч, като било
заведено с вх.№ 32-171172/12.06.2019 година.
При проверката било установено, че пратката с бутилирано бяло вино се съпровожда
със следните документи :
- UPD без № с изпращач „Cerville
Investments" Sp Z.o.o.
Poland c VAT № ********** и получател „В." АД,
- CMR с титуляр
"Ava Trans“ LTD - гр.Видин.
Други документи, като рекламационни протоколи, фактура, анализен сертификат, не били представени при проверката.
От UPD
и CMR става ясно, че изпращач на стоката е дружеството „Cerville
Investments“ Sp Z.o.o. Poland c VAT№ **********, превозвач
е било дружеството "Ava Trans"
LTD - гр.Видин с товарен автомобил с рег. № BH 1222 AH и номер на полуремарке BH 0448 EK, водач бил Б. М. С., ЕГН : **********.
Стоката в товарното помещение на автомобила не е била пломбирана.
Проверяващите служители от МБ Ловеч, заедно с представител на „В." АД проверили и изброили
19 пълни палета с по 80 кашона х 6 бутилки, всяка с обем
от 0,75 л и 1 палет с 56 кашона х 6 бутилки с обем 0,75 литра. Всичките били облепени с полски акцизен бандерол - общо 9 456 бутилки бяло вино
с наименованието „IMIGLYKOS
APHRODITE". По информация
получена от началника на „Търговски склад" на данъчния склад, сравнена с LOT от етикетите, било установено, че виното е произведено от "В." АД
на 23.08.2018 г. и изведено от данъчния склад за Полша
на 31.08.2018 г.
с е-АД 18BG00000000023189050. Били изведени общо
11 520 броя бутилки с бяло вино, от които полският съконтрахент
връщал 9 456
броя бутилки бяло вино „IMIGLYKOS APHRODITE”,
т.е. част от доставката.
Цялото количество от 9 456
бутилки бяло вино „IMIGLYKOS APHRODITE" било разтоварено за
съхранение на територията на търговския обект на дружеството - фирмен магазин, намиращ се до главния портал на данъчния склад на „В." АД.
Резултатите от проверката били документирани
с протокол за извършена проверка №
19BG4304A024365 от 11.06.2019 г. /л.24-27/.
В един по-късен момент от „В." АД с писмо
изх.№ 143/27.06.2019 г.,
заведено в МБ Ловеч с вх.№ 32-188055/27.06.2019 г. /л.34/
допълнително са представили Debit Note-invoice № 15/D/2019 от „Cerville
Investments" Sp Z.o.o.
Poland /л.35/.
С писмо на МБ Ловеч
с peг. №
32-188554/28.06.2019 г. /л.36/
е било изискано от „В.“ АД да представят допълнителни документи, като UPD-оригинал, рекламационен протокол, фактура, анализен сертификат или разпечатки от водената по
ел.поща кореспонденция между изпращача и получателя, както други документи касаещи пратката. Известието за доставяне
на писмото е заверено и върнато в МБ Ловеч с дата 01.07.2019 г., като обаче до 09.09.2019 г. (датата на
съставяне на АУАН № 62/09.09.2019 г.)
в МБ Ловеч не били представени от „В.“ АД изисканите документи или пък писмени обяснения свързани с тях.
С писмо - покана peг.№ 32-2455**/23.08.2019 г.
/л.**/ до „В."
АД с ЕИК *********, на адреса му и седалище в
гр.С., район Л., бул."Д.Б." № 116, ет1, ап.1, била отправена покана
за явяване в З /три/ дневен срок
от получаването му в МБ Ловеч на
ТД Дунавска, за да им бъде съставен
АУАН.
Поканата е била получена от дружеството на 29.08.2019 г.,
видно от подписано и приложено известие за доставяне
№ ИД PS 5500 00FTLA U /л.39/.
В дадения 3-дневен срок представляващият дружеството Р.П.Ц.
не се е явил
за съставяне на АУАН. Поради това, на 09.09.2019 г.
свидетелят Е.И. съставил на „В.“ АД, в отсъствието на представляващ го, АУАН № 62/09.09.2019 г. /л.17-19/.
В акта свидетелят И. описал установените
и изложени по-горе обстоятелства и посочил, че при извършената на 11.06.2019 г. проверка на данъчен склад с ИНДС BGNCA********* се установило, че „В." АД, в качеството
си на лицензиран складодържател,
са нарушили
разпоредбата
на чл.76в, ал.4, т.1 от ЗАДС, което представлява административно
нарушение и е наказуемо по чл.126а, ал.1 от ЗАДС. Отразил също и че актът се съставя
на основание чл.128,
ал.2 от ЗАДС и в отсъствието на нарушителя,
на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Като свидетели по съставянето на акта се подписали
Е.К. и И.И..
Представляващият дружеството Р.Ц. получил и подписал акта на
03.12.2019 година. Не е направил възражения.
По делото липсват данни в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от „В.“ АД да са депозирали писмени
възражения по установените обстоятелства и факти, отразени в АУАН № 62/09.09.2019 година.
На 22.01.2020 г. наказващият митнически
орган издал обжалваното наказателно
постановление № 97/2019 година. В него изцяло възприел описаните в АУАН № 62/09.09.2019
г. обстоятелства, като от доказателствата
по извършената проверка приел, че „В.“ АД, в качеството си на лицензиран складодържател е получил акцизна стока /9 456 броя бутилки бяло
вино „IMIGLYKOS APHRODITE"/ на
11.06.2019 г. в данъчния склад в гр.Ловеч, като не е уведомил
писмено преди изпращането на акцизните стоки компетентното митническо учреждение, че възнамерява да получава акцизна стока от друга
държава членка /Полша/, с което е нарушил разпоредбите на чл.76в, ал.4, т.1 от ЗАДС и което деяние представлявало административно нарушение, наказуемо по реда на чл.126а, ал.1 от ЗАДС.
Определил на дружеството административно
наказание "имуществена санкция" в размер, ориентиран към минимума на
предвиденото за това нарушение, съгласно
разпоредбата на чл.126а, ал.1 от ЗАДС, а именно : 500
лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна,
съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради
което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,
съгласно заповед № ЗАМ-46/32-8775 ОТ 07.01.2019 г. на директора на Агенция
„Митници“ /л.9/ и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено
за това лице.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН и съдът не констатира да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до опорочаване на
проведеното административнонаказателно производство. АУАН
е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН,
като подробно и хронологически описаните обстоятелства при извършване на
нарушението не създават неяснота в какво се състои то и с какви действия
/бездействия/ се вменява на дружеството, че е извършено. Съдът не констатира
пропуски, които да са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, нито пък такива, които да са ограничили правото му да подаде
писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН, като са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН. В
тази връзка съдът не споделя възражението на жалбоподателя за това, че не е
посочена дата на извършване на нарушението. В обстоятелствената и
заключителната част на наказателното постановление ясно и категорично е
отразено, че датата на извършване на нарушението е 11.06.2019 г., която съвпада
и с момента на извършване на проверката от митническите служители. А и
изпълнителното деяние на вмененото нарушение по чл.76в, ал.4, т.1 от ЗАДС е под
формата на бездействие, като нормата не визира конкретен срок преди изпращането
на стоката, в който следва да се уведоми компетентното митническо учреждение. Достатъчно е уведомяването да се е случило
преди изпращането на стоката, респективно – получаването ѝ. Ето защо, фактическият състав на нарушението
се счита за довършен с получаването на стоката, за която е следвало да се
подаде уведомление, а това в случая е станало на 11.06.2019 г., както правилно
е посочил и наказващият орган.
На дружеството-жалбоподател е вменено нарушение на разпоредбата на чл.76в,
ал.4, т.1 от ЗАДС, съгласно която, лицето по чл.3, ал.1, т.6 от ЗАДС, когато
получава стоки по ал.1 и 2 на чл.76в от ЗАДС, е длъжно да уведоми писмено преди
изпращането на акцизните стоки от другата държава членка компетентното
митническо учреждение по постоянен адрес, съответно
по седалище за ЮЛ, че възнамерява да получи акцизни стоки. По делото няма спор,
че дружеството – жалбоподател е данъчнозадължено лице, което получава на
територията на страната акцизни стоки, освободени за потребление в друга
държава членка.
Несъмнено уведомлението до ТД Дунавска към Агенция Митници е депозирано
след изпращането на акцизните стоки от търговското дружество в Полша, доколкото
датата на подаване на уведомлението съвпада с тази на получаването на стоката
от жалбоподателя – 11.06.2019 година. В тази връзка не могат да бъдат споделени
аргументите на жалбоподателя, че нередовността при движението на акцизните
стоки е у изпращача и че последният не ги е уведомил за започнатото движение. Безспорно
е, че „В.“ АД и дружеството „Cerville
Investments" Sp Z.o.o.
Poland са били в търговски взаимоотношения, като връщането на 9 456
броя бутилки бяло вино „IMIGLYKOS APHRODITE” е
част от доставката изпратена от „В.“ на полския клиент още на 31.08.2018 г.
с е-АД 18BG00000000023189050. Виното е било произведено от
"В." АД на 23.08.2018 г., съответно изведено от данъчния склад и експедирано за Полша на 31.08.2018 г., т.е. година преди част от стоката да бъде върната от полското дружество. Нереално
е да се мисли, че при подобни взаимоотношения, със значителен обем и материален
интерес, полското дружество ще предприеме движение (връщане) на акцизната
стока, без предварително да уведоми българската страна, както и че това е
вследствие на рекламация на стоката. А и още на 06.06.2019
г. „Cerville Investments" Sp Z.o.o. е издало Debit Note-invoice № 15/D/2019 /л.35/, т.е. три месеца преди реалното доставяне на стоката така, че
от „В.“ АД са имали достатъчно време да изпълнят задължението си по чл.76в,
ал.4, т.1 от ЗАДС.
Ето защо, поради изложеното съдът намира, че безспорно осъщественото от
дружеството деяние притежава обективните признаци на нарушение на разпоредбата
на чл.76в, ал.4, т.1 от ЗАДС.
С оглед данните по делото обаче, настоящият съдебен състав счита, че
неправилно е била приложена санкционната разпоредба на чл.126а, ал.1 от ЗАДС,
тъй като фактите сочат, че случаят осъществява критериите за „маловажен
случай“, съгласно разпоредбата на чл.126б, ал.2 от ЗАДС. Същата сочи, че
маловажни случаи са тези, при които двойният размер на акциза за стоките –
предмет на нарушението, не надвишава 100 лева. Повдигнатото с АУАН и НП административнонаказателно обвинение е за нарушение на
чл.76в, ал.4, т.1 от ЗАДС, като на основание чл.126а, ал.1 от ЗАДС е наложена
на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 500 лева. Стойността
на дължимия акциз на стоките (бутилки с бяло вино), предмет на нарушението е
0,00 лева, съгласно акцизната ставка по чл.31, ал.1, т.2 от ЗАДС. Следователно,
двойният размер на акциза също е 0,00 лева и според заложеният в нормата на чл.126б,
ал.2 критерий, случаят се квалифицира като маловажен. За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че са налице и други смекчаващи отговорността
обстоятелства, които биха имали значение основно при обсъждане въпроса за
приложимостта на чл.28 от ЗАНН, но така или иначе наличието им не може да бъде
игнорирано при цялостното обсъждане законосъобразността на издаденото срещу „В.“
АД наказателно постановление.
На първо място – нарушението е първо от този вид /данни в обратния смисъл
липсват/ въпреки, че посредством регистрирания данъчен склад дружеството е
производител и търговец на акцизни стоки. На следващо място – жалбоподателят е
подал уведомление под собствено давление, макар и не преди започналото движение
на стоките, без спрямо него да е бил задействан държавния апарат и да е
започнало административнонаказателно производство,
или дори проверка. Освен това, касае се за стока, която се връща на
жалбоподателя под формата на рекламация и която преди това е била освободена по
съответния ред и излязла от данъчния му склад.
Ето защо, независимо, че проявеното от дружеството поведение притежава
признаците на нарушение по чл.76в, ал.4, т.1 от ЗАДС, то се характеризира с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите от същия вид,
поради което хипотетично, дори и при липса на критерия по чл.126б, ал.2 от ЗАДС
би попаднало в приложното поле на чл.28 от ЗАНН.
При това положение и съгласно разпоредбата на чл.126б, ал.1 от ЗАДС, за
маловажни случаи на нарушения по чл.118, 120, 122, 123, 126 и 126а, установени
при извършването им, митническите органи могат да налагат глоби с фиш по реда и
в размерите, установени в чл.39, ал.2 от ЗАНН. Като не е сторил това, а е
определил санкцията на основание общата разпоредба на чл.126а, ал.1 от ЗАДС
наказващият орган е приложил неправилно материалния закон и е издал едно
незаконосъобразно наказателно постановление, което като такова следва да бъде
отменено. В случая съдът не може да приложи принципа за прилагане на закона за
по-леко наказуемото нарушение и да преквалифицира и приложи разпоредбата на
чл.126б, ал.1 от ЗАДС, като по този начин санира
пропуска на наказващия орган, тъй като последната препраща към друг ред за
санкциониране на нарушителя, с друг акт – фиш. Това е в правомощията единствено
на съответния контролен орган, в случая митническите такива, като е недопустимо
съдът да ги замества в тази им функция. Предмет на делото в настоящето
производство е преценка законосъобразността на издаденото срещу жалбоподателя
наказателно постановление, поради което съдът не може да „изземва“ функциите на
контролен или наказващ орган.
При този изход на делото и с оглед направеното от жалбоподателя,
чрез процесуалния му
представители искане да му бъдат присъдени направените разноски, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да бъде осъдена Териториална дирекция Дунавска към
Агенция Митници, представлявана от директора, да заплати на „В." АД, ЕИК *********, представлявано от Р.П.Ц.
сумата 300 лева, представляваща
направени по делото разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 97/2019
г. от 22.01.2020 г. на заместник-директор на ТД Дунавска при Агенция „Митници“,
с което е наложено на „В." АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул.„Д.Б." № *********, представлявано
от Р.П.Ц., ЕГН : **********, административно наказание на
основание чл.126а, ал.1 Закона за акцизите и данъчните складове – имуществена
санкция в размер на 500 лева, за нарушение на разпоредбата на чл.76в, ал.4, т.1
от ЗАДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ТД „Дунавска“ към Агенция „Митници“, със адрес гр.Свищов, ул.„Дунав“ № 10,
да заплати на „В." АД - С., с горните данни, представлявано от Р.П.Ц., сумата 300 /триста/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :