Решение по КНАХД №1483/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

Касационният жалбоподател – „СТРОЙКОМ [област]“ ЕООД, чрез адв. М. оспорва Решение №560/22.05.2025г., постановено по АНД № 2006/2025г., по описа на Районен съд – [област], V н.с., с което е изменено Наказателно постановление № 16-2500021/13.03.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място], като НАМАЛЯВА размера на наложената на „СТРОЙКОМ [област]“ ЕООД, [ЕИК] имуществена санкция за нарушение на чл. 63, ал.2, вр. чл. 63, ал.1 КТ от 1700,00 лева на 1500,00 лв.

В КЖ се излагат подробни съображения в подкрепа на твърдяната незаконосъобразност, като основно се твърди че нарушението е било квалифицирано неправилно и не е посочено изрично коя правна норма се прилага. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адв. Хонорар.

Ответникът – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място], редовно призован, не изразява становище.

Окръжна прокуратура [област] - счита КЖ за неоснователна.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка със соченото касационно основание констатира, че касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

РС е приел за установено , че на 06.02.2025г. около 10:00 часа е извършена проверка на строителен обект „Жилищен комплекс“ етап 3 в [населено място], [улица], на който работници на „Стройком [област]" ЕООД са извършвали монтаж на фасадна облицовка. При проверката е установено, че Д. Р. Ф., [ЕГН], работи на проверявания обект като работник строителство - монтажник и извършва строително-монтажни работи. В разговор и в писмен вид в декларация по чл.402, ал.2 от Кодекса на труда Д.Р.Ф. е декларирал, че работи на обекта от 06.02.2025 г., с работно време от 9:00 до 17:00 часа, уговорил е трудово възнаграждение в размер на 400 лв. седмично и почива събота и неделя. На 10.02.2025 г. в офис на Дирекция „Инспекция по труда" - [населено място] управителят на дружеството е представил трудов договор № 3 от 06.02.2025 г., сключен с Д.Р.Ф. и справка за приети и отхвърлени уведомления за регистрацията му в ТД на НАП с № 30Е001923373 от 06.02.2025 г. и час на регистрация 11:07 часа.

От проверката и от представените в Дирекция „Инспекция по труда“ - [област] документи е установено, че от страна на дружеството - работодател „Стройком [област]“ ЕООД е допуснат до работа като монтажник Д.Р.Ф., без да му е предоставено преди постъпването му на работа копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено в ТД на НАП за регистрацията на сключения с него трудов договор.

РС е обсъдил събраните от АНО писмени доказателства , вкл. и събраните в осз. гласни такива, от които е установено , че Ф. действително е упражнявал трудово правоотношение в деня на проверката. РС е приел че е налице компетентност на АНО , не е налице маловажен случай и е намалил наложената санкция от 1700 на 1500 лева.

Решението на ПРС е правилно и законосъобразно.

Въз основа на установените правнорелевантни факти , ПРС е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция .

Пред касационната инстанция касац. жалбоподател не е представил нови доказателства.

Правилното приложение на закона налага оставяне в сила на оспореното съдебно решение, поради което и на основание чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд [област], ХХІV касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №560/22.05.2025г., постановено по АНД № 2006/2025г., по описа на Районен съд – [област], V н.с.

Решението е окончателно.