Решение по дело №252/2024 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 305
Дата: 17 октомври 2024 г. (в сила от 17 октомври 2024 г.)
Съдия: Мария Венциславова Милушева
Дело: 20241700500252
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 305
гр. Перник, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500252 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба с рег. № 260548 от
19.03.2024г. (пощ. кл. 18.03.2024г.) от „ВЪГЛИЩА – ПЕРНИК“ ООД – в
несъстоятелност, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, п.
к. 230, кв. „Бела вода“, рудник „Бела вода“, представлявано от синдика Р. И. А. срещу
Решение № 260002 от 29.01.2024 г., постановено по гр. д. № 6188/2020г. по описа на
Районен съд – Перник, с което съдът е осъдил „Въглища - Перник” ООД – в
несъстоятелност, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
„Бела вода”, рудник „Бела вода”, представлявано от Р. И. А. – назначен за постоянен
синдик да заплати на ЕТ „Лео 99-П.С.”, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. „Караманица” № 88, с ЕИК: *********, представлявано от П.Й.С. сумата в
размер на 6854.23 лв. /шест хиляди осемстотин петдесет и четири лева 23 ст./
представляваща възнаграждение за транспорт на шлак от Рудник „Бела вода“ по
договор за изкоп и транспорт на въглища и земна маса от 01.08.2017 г. и Анекс от
01.03.2018 г., за което е издадена фактура № ***, ведно със законната лихва за забава
от подаване на исковата молба – 23.11.2020 г. до окончателното изплащане.
С обжалваното решение първоинстанционния съд се е произнесъл и досежно
дължимите разноски, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното съдебно решение, като жалбоподателят счита, че изложените от съда
мотиви не се подкрепят от приобщените по делото доказателства. По изложените
съображения се оспорва наличието на облигационно отношение между страните, което
1
съдът е приел за доказано, а на следващо място се излагат подробни съображения за
неправилно тълкуване на проведеното производство по оспорване на представените с
исковата молба писмени доказателства от страна на съда. С въззивната жалба е
направено доказателствено искане за допускане изслушването на съдебно-почеркова
експертиза, която да отговори на поставените в жалбата въпроси. Същото с
определение № 421 от 21.05.2024 г. е оставено без уважение. Отказът на съда се
основава на обстоятелството, че по отношение на същото важи забраната на чл. 266 от
ГПК. Доказателственото искане е било направено пред първоинстанционния съд, като
дори е било уважено от последния.
В срока по чл. 259 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
насрещната страна - П.Й.С., управител на ЕТ „Лео 99-П.С.”, с който по подробни
съображения се изразява становище за неоснователност на последната. Възразява се
срещу направеното от жалбоподателя доказателствено искане. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят „Въглища-Перник“ ООД не се
представлява. С нарочна молба е изразено становище по същество.
В съдебно заседание въззиваемата страна ЕТ „Лео 99-П.С.”, редовно призована
не изпраща представител. С нарочна молба е изразено становище по същество.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Районен съд – Перник е сезиран с искова молба подадена от ЕТ „Лео 99-П.С.”,
представлявано от П.Й.С., чрез адв. Е. Д., със съдебен адрес: *** срещу „Въглища
Перник” ООД, ЕИК: *********, с искане да бъде осъден ответникът „Въглища
Перник” ООД да заплати на ищеца сумата 6854,23 лв. /шест хиляди осемстотин
петдесет и четири лева 23 ст./ представляваща възнаграждение за транспорт на шлак
от Рудник „Бела вода“ по Договор за изкоп и транспорт на въглища и земна маса от
01.08.2017 г. и Анекс от 01.03.2018 г., за което е издадена фактура № ***, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.11.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането.
С исковата молба са наведени твърдения, че между страните е сключен договор
за изработка с посочения предмет, по който ищецът извършил уговорената работа в
срок и без възражения. Ищецът сочи, че ответното дружество не е заплатило
задължението по фактура № *** за сумата 6854,23 лв. за транспорт на шлак от Рудник
„Бела вода“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
– 23.11.2020 г.
По депозираната искова молба не е депозиран отговор от насрещната страна.
За да постанови решението си, Районен съд - Перник е приел, че между
страните е съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по силата на
Договор за изкоп и транспорт на въглища и земна маса и Анекс към него от 01.03.2018
г., по силата на който ищеца - ЕТ „Лео 99-П.С.”, в качеството си на изпълнител, се е
задължил да извърши възложената му от ответника дейност, а именно: да извърши със
собствени машини, механизация и персонал минни работи. От своя страна, ответника -
„Въглища-Перник“ ООД се е задължил да заплати на ищеца уговорената цена за
извършената услуга. Обстоятелството, че между страните е съществувало валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на Договор за изкоп и транспорт на
въглища и земна маса и Анекс към него, първоинстанционният съд е приел за доказано
2
въз основа на представените по делото заверени копия на документи- фактура,
Договор между страните, сключен на 01.08.2017 г., както и Анекс № 1 към Договор от
01.08.2017 г., подписан на 01.03.2018 г. Размерът на уговореното между страните
възнаграждение е посочено в същите, както и изпълнение на възложената по договора
работа и предаване на изпълнителя, съответно приемане на изработеното от
изложителя. Изготвен е и двустранен протокол за извършените работи за предходния
период, подписан от двете страни, като изпълнителя е издал данъчна фактура.
Районният съд е допуснал съдебно-графическа експертиза със задачи поставени от
ответното дружество в депозирано от него становище, но същата не е изпълнена
поради липсата на оригинали на документите и непредставянето им от страните.
В отрито съдебно заседание на 06.04.2023 г. по отношение на горепосочените
документи е открито производство по чл.193 от ГПК по оспорване на истинността им.
Районният съд, предвид обстоятелството, че се касае за частни документи е
постановил тежестта за доказване на страната, която ги оспорва.
В хода на производството пред първата инстанция неистинността на
документите не е доказана.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл.
269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките
на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на страните, както и
събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното
:
Основните доводи в жалбата са, че Районен съд - Перник неправилно и
необосновано е приел, че между страните съществува валидно облигационно
отношение по силата на Договор за изкоп и транспорт на въглища и земна маса от
01.08.2017 г. и Анекс към него от 01.03.2018 г. Оспорват се представените от ищеца
документи, въз основа на които съдът е уважил предявеното искане. Твърди се, че
неправилно съдът е възложил в тежест на ответника да представи оригинали на
оспорените документи, като твърди, че върху същите липсва подпис на възложителя.
От представения Договор за изкоп и транспорт на въглища и земна маса от
01.08.2017 г. се установява, че по силата на същия между страните е възникнало
валидно облигационно отношение. Посочен е вида на услугата, която изпълнителят
следва да извърши, както и цената, която възложителят се задължава да заплати на
изпълнителя. Уговорен е срок, регламентирани са правата и задълженията на страните.
Същото се установява и по отношение на Анекс № 1 от 01.03.2018 г. към Договора,
който също съдържа необходимите реквизити, както и подпис и печат на възложител и
изпълнител.
Досежно фактура № ***, съдът намира, че правилно първата инстанция е
3
приела, че същата съдържа подпис от представител на ответното дружество в графата
за „получател“ на същата, от което следва извода, че изпълнителя е изпълнил
възложената му работа, същата е предадена на възложителя и приета от него.
Фактурата представлява счетоводен документ и отговаря на императивните
изисквания, относно своето съдържание. На следващо място фактурата представлява
частен писмен документ по смисъла на чл. 180 ГПК, който е от кръга на
свидетелстващите документи и като такъв се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила. Тук настоящият състав на съда, във връзка с направеното с
въззивната жалба оплакване, че неправилно районният съд е възложил в тежест на
ответника да представи оспорените документи в оригинал, намира че следва да
отбележи, че същото е неоснователно. В разпоредбите на чл. 193, ал. 1 ГПК е
предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността
на представен документ по делото и по този начин да постави началото на
производството по чл. 193-194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда
доказателствена сила на документа, който е представен по делото – формалната
доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена
сила на официален удостоверителен документ - Решение № 4440 от 26.04.2023 г. по
адм. д. № 7780 / 2022 г. на Върховен административен съд. Тежестта за доказване
неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва
истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва,
тежестта за доказване истинността му пада върху страната, която го е представила.
Разпределението на доказателствената тежест се основава на презумпцията за
истинност на подписания документ. Въз основа на проверката, съдът или отхвърля
оспорването, или го уважава. Уважи ли го, той изключва неистинския документ от
доказателствата и ако има данни за подправка, го изпраща на прокурора, за да
образува срещу виновното лице наказателно преследване. Становището си по
истинността на документа, съдът изразява или с нарочно определение, или с
решението по делото. Решение № 2100 от 13.02.2019 г. по адм. д. № 1881 / 2018 на
Върховния административен съд.
В настоящият случай правилно и законосъобразно районният съд е възложил в
тежест на ответното дружество да представи оригиналите на представените по делото
документи. Това се обосновава от факта, че същите съдържат подпис на страната,
която ги оспорва. В производството пред районния съд документи в оригинал не са
представени нито ищеца, нито от ответника, в чийто интерес е тяхното представяне.
Правилно след съвкупен анализа на наличните по делото доказателства,
районният съд е достигнал до извода, че е доказано осъществяването на първата от
обуславящите уважаването на иска предпоставки. От правна страна с подписването и
приемането на цитираната фактура за извършената услуга от законен представител на
ответника се установява изпълнението на поетите от ищеца задължения. С
подписването на фактурата се обективира и приемането на работата от поръчващия, от
което приемане на работата следва, че поръчващият е задължен да заплати
уговореното възнаграждение.
На следващо място в производството пред първоинстнционният съд ответникът
не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че същият е заплатил
договореното задължение.
Всички тези доказателства, преценени в своята съвкупност водят до извод, че
правилно Пернишкия районен съд е приел, че искът е доказан по своето основание и
за размера от сумата 6854,23 лв. за транспорт на шлак от Рудник „Бела вода“, ведно
4
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.11.2020 г.
Поради съвпадение на мотивите на Окръжен съд - Перник с тези на Пернишкия
районен съд, въззивната жалба се явява неоснователна, въз основа на което
постановеното от Районен съд – Перник решение следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
По разноските за производството:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната
жалба на осн чл. 273 във връз. с чл.78 от ГПК разноски на жалбоподателя не се
дължат. Право на такива има въззиваемата страна, като същата е такива в размер на
1000 /хиляда/ лева, представляващи разноски за адвокат, но доколкото в представения
договор за правна помощ и съдействие липсва подпис на една от страните, то не би
могло да се възприеме извод за редовно сключен договор. Поради това, на
въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски.
Водим от изложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26002 от 29.01.2024 г., постановено по гр.д.
06188/2020 г. по описа на PC- Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5