РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Русе, 21.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIІІ
състав, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 687 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на М.А.О. ***, срещу
Решение № Ц 1040-17-55/09.11.2020 г. на Директора н Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр. Русе, с което е отхвърлена
жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 172-01-216-1/11.08.2020 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал.
1, във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от КСО на жалбоподателя е
отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 28.07.2020 г. до
27.11.2020 г. в размер на 9 лв. дневно. В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане
поради издаването им в противоречие с материалния закон и при допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че административният орган необосновано
не е приложил императивната разпоредба на чл. 54д, ал. 5 от КСО за
възстановяване на прекратено по-рано парично обезщетение за безработица, отпуснато
на жалбоподателя, а вместо това е отпуснал ново обезщетение в минимален размер на
основание чл. 54б, ал. 4 от КСО. Иска се отмяна на атакуваното решение на
директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане. Претендира се
и присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Цветелина
Р., застъпва становище за законосъобразност на оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане. Твърди, че административният орган се е
произнесъл съобразно заявената воля на жалбоподателя в подаденото до ТП на НОИ
– Русе заявление, въз основа на което е образувано процесното административно
производство. Иска от съда жалбата да бъде отхвърлена и на ответника да се присъдят
разноски по делото.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е
образувано по заявление вх. № ДМ226/31.07.2020 г. чрез директора на Д”БТ”-Бяла
до Директора на ТП на НОИ (вх.№ 172-01-216/31.07.2020 г. и № Ц1019-17-1856/03.08.2020
г. по описа на ТП на НОИ – Русе), подадено от М.А.О. чрез Дирекция „Бюро по
труда“- гр. Бяла (л.9-10 от преписката). В заявлението О. е посочил, че има
качеството на безработно лице и желае да му бъде отпуснато/изплатено парично
обезщетение за безработица на основание Кодекса за социално осигуряване. Освен
това е декларирал, че правоотношението му с „Агроактив“ ЕООД е прекратено,
считано от 28.07.2020 г. на основание чл. 325, т. 4 от КТ. Посочил е и банкова
сметка ***тението. В останалите части от заявлението, което представлява
нормативно утвърден образец – Приложение № 1 към Наредбата за отпускане и
изплащане на парични обезщетения за безработица (НОИПОБ), не са попълвани данни
от жалбоподателя. Към заявлението е приложена Заповед № 3/27.07.2020 г. на
работодателя „Агроактив“ ЕООД, с която е прекратено трудовото правоотношение на
О. (л. 11 от преписката), съдържаща декларираните в заявлението данни за
момента и основанието за прекратяване.
Във връзка с подаденото от О.
заявление от ръководителя на осигуряването за безработица е постановено Разпореждане
№ 172-01-216-1/11.08.2020 г. С него, като са взети предвид данните от
заявлението за прекратеното трудово правоотношение на жалбоподателя на
основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ от 28.07.2020 г. и регистрацията му в
Агенцията по заетостта на 31.07.2020 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка
с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от КСО е отпуснато парично обезщетение за
безработица за периода от 28.07.2020 г. до 27.11.2020 г. (4 месеца) в размер на
9,00 лв. дневно (минималният размер съгласно Закона за бюджета на ДОО за 2020
г.). Разпореждането е съобщено на жалбоподателя на 06.10.2020 г., след което
той го е оспорил пред директора на ТП на НОИ – Русе по реда на чл. 117 от КСО.
Горестоящият орган се е произнесъл с оспореното в настоящото производство
решение № Ц 1040-17-55/09.11.2020 г., с което е отхвърлил жалбата. В мотивите
на решението се посочва, че в конкретния случай е налице приложеното от
ръководителя на осигуряването за безработица правно основание за отпускане на
поисканото от жалбоподателя парично обезщетение, а именно хипотезата на чл.
54б, ал. 4 от КСО, тъй като О. е упражнил правото си на парично обезщетение за
безработица в период по-кратък от три години преди подаване на настоящото
заявление за отпускане на същото обезщетение.
Във връзка с наличието на това
основание от данните по преписката се установяват следните обстоятелства: О.
има подадено заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на
основание чл. 54а от КСО вх. № 172-01-10/10.01.2019 г. (л. 12 от преписката),
въз основа на което е постановено Разпореждане № 172-01-10-1/23.01.2019 г. за
отпускане на парично обезщетение за безработица в размер на 19,96 лв. дневно за
срок от 07.01.2019 г. до 06.11.2019 г. (л. 13 от преписката). Въз основа на
подадена от О. декларация за промяна на обстоятелствата за изплащане на парично
обезщетение за безработица (л. 15 от преписката), с която е декларирал
започване упражняването на трудова дейност от 01.03.2019 г., е издадено
Разпореждане № 172-01-10-2/06.03.2019 г. за прекратяване изплащането на
отпуснатото парично обезщетение. Подадена е нова декларация за промяна на
обстоятелства, с която О. декларирал, че правоотношението му е прекратено,
считано от 18.11.2019 г. и е подновена регистрацията му в Агенцията по
заетостта от 20.11.2019 г. Последвало издаване на Разпореждане № 172-01-10-3/20.11.2019
г., с което на основание чл. 54д, ал. 5 от КСО е възобновено изплащането на
отпуснатото на жалбоподателя парично обезщетение за безработица в размер на
19,96 лв. дневно за периода от 18.11.2019 г. до 23.07.2020 г. По-късно с
Разпореждане № 172-01-10-4/10.03.2020 г. отново е прекратено изплащането на
отпуснатото на О. парично обезщетение за безработица, считано от 01.03.2020 г.
поради започване на трудова дейност.
При така установените факти, които са
безспорни и за двете страни по делото, от правна страна съдът съобрази
следното:
Предмет на оспорване е
административен акт – Решение № Ц 1040-17-55/09.11.2020 г., за който изрично е
предвидена възможност за съдебен контрол, от неговия адресат - надлежна страна
с право и интерес от обжалване. Интересът от обжалване е обусловен от заявената
претенция за неправилно определен размер на отпуснатото парично обезщетение за
безработица. Оспорваният административен акт е съобщен на жалбоподателя на 17.11.2020
г., при което жалбата, подадена на 27.11.2020 г., е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Решение № Ц 1040-17-55/09.11.2020 г. е
постановено в производство по обжалване на разпореждане № 172-01-216-1/11.08.2020
г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отпуснато на
жалбоподателя парично обезщетение за безработица в размер на 9,00 лв. дневно за
4 месеца, считано от 28.07.2020 г. Решението е издадено от директора на ТП на
НОИ – Русе, който е компетентният орган да разгледа жалби за отказ или
неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица,
съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.
Решението е в писмена форма с мотиви,
съдържащи фактическите обстоятелства, установени по преписката, и посочване на правните
норми, на които се позовава горестоящият орган. Изискванията за форма са
спазени и по отношение на оспореното пред ответника разпореждане, макар и чрез
използване на шаблонна форма на разпореждането. Последното е мотивирано от фактическа
страна с обстоятелствата декларирани от жалбоподателя в заявлението за
отпускане на исканото парично обезщетение за безработица, а от правно страна с
разпоредбите на чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от КСО.
Съдът не установи в хода на
административното производство при постановяване както на разпореждане № 172-01-216-1/11.08.2020
г., така и на решение № Ц 1040-17-55/09.11.2020 г. да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
В конкретния случай спорен по делото
се явява въпросът за правилното приложение на материалния закон и в частност на
какво правно основание, респективно в какъв размер, следва да се
отпусне/изплати на жалбоподателя исканото парично обезщетение за безработица.
По делото няма спор, че към датата на
подаденото заявление от 31.07.2020 г. жалбоподателят изпълнява изискванията на
чл. 54а, ал. 1 от КСО и има право на парично обезщетение за безработица. Такова
може да му бъде отпуснато по правилата на чл. 54б, ал. 4 от КСО за 4 месеца в
минимален размер. Именно това е и приложеното от административния орган
основание за отпускане на паричното обезщетение за безработица на оспорващия.
От безспорно установените по делото
факти е видно също така, че с възникване на трудова заетост за жалбоподателя от
01.03.2020 г. е прекратено отпуснато му по-рано парично обезщетение за
безработица като тази трудова заетост е прекратена преди изтичане на 12 месеца
от започването й. Това означава, че в конкретния случай са налице и
предпоставките на чл. 54д, ал. 5 от КСО за възстановяване на отпуснатото
по-рано парично обезщетение за безработица и то от датата на прекратяване на
заетостта с оглед своевременната регистрация на жалбоподателя в Агенцията по
заетостта.
Тезата на административния орган е,
че съобразно подаденото от жалбоподателя заявление, същият е поискал отпускане
на ново обезщетението, а не възстановяване на предходно отпуснатото такова.
Този извод се прави с оглед попълването на част І от заявлението и
непопълването на част ІІ от него.
Тази теза на ответника не може да
бъде споделена по следните съображения:
Редът за подаване на заявления и
отпускане на парични обезщетения за безработица е уреден в Наредбата за
отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица, която е изменена с
ПМС № 213 от 14 август 2020 г. за изменение и допълнение на НОИПОБ, обнародвано
в ДВ, бр. 73 от 18.08.2020 г. в сила от 18.08.2020 г. с изключение на § 1, т. 3
от постановлението, която влиза в сила от 13.03.2020 г. Съгласно чл. 1, ал. 4
от НОИПОБ, в редакцията на текста, действаща към 31.07.2020 г. – датата на
подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица от
жалбоподателя, заявлението по ал. 1 (за отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а от КСО) се подава до избрано от лицето териториално
поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) по електронен път с
квалифициран електронен подпис (КЕП) или с издаден от НОИ персонален
идентификационен код (ПИК). Заявлението може да се подаде на хартиен носител в
дирекция "Бюро по труда", лично или чрез упълномощено съгласно чл. 18
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) лице. Изменението на тази
разпоредба, допускащо подаването на заявление за отпускане на парично
обезщетение за безработица чрез дирекциите „Бюро по труда“ е именно нормата, за
която с § 8 от ПМС № 213 от 14 август
2020 г. за изменение и допълнение на НОИПОБ е предвидено обратно действие – от
13.03.2020 г.
В конкретния случай към датата на
подаване на заявлението отпускане на парично обезщетение за безработица от жалбоподателя
е действала старата редакция на НОИПОБ – последно изм. ДВ, бр. 39 от 14.05.2019
г., в сила от 1.01.2019 г. (за краткост наричана старата редакция), с
изключение на цитираната норма на чл. 1, ал. 4 от Наредбата, макар да не е ясно,
с оглед процесуалния характер на тази разпоредба, как фактически същата може да
се приложи в новата редакция преди да е обнародвана.
НОИПОБ, в приложенията си, определя
формулярите, които следва да се използват при различните хипотези по отпускане
и изплащане на парични обезщетения за безработица.
Съгласно чл. 3 ал. 6 от НОИПОБ, в
старата редакция, изплащането на обезщетението за безработица се прекратява при
условията на чл. 54д, ал. 1 КСО от датата на настъпване на съответното
обстоятелство. За прекратяване изплащането на паричното обезщетение лицето
подава декларация по образец съгласно приложение № 5 в срок до 7 работни дни от
датата на настъпване на съответното обстоятелство. Съгласно ал. 9 от чл. 3 на
НОИПОБ в същата редакция, за възобновяване и възстановяване изплащането на
паричните обезщетения за безработица лицата подават декларация по образец
съгласно приложение № 5 в срок до 7 работни дни от отпадане на съответното
обстоятелство, довело до спиране или прекратяване на изплащането.
С изменението на Наредбата от
18.08.2020 г. тези формуляри са изменени и по-конкретно обединени са в един
формуляр – този по Приложение № 1. Така, в заявлението по Приложение № 1 в
новата редакция от 18.08.2020 г. като част І са включени част от декларативните
изявления, съдържащите в заявлението по същото приложение в старата му
редакция, както и тези от заявлението по Приложение № 6. В част ІІ от новия
формуляр са включени декларациите, които преди изменението са извършвани чрез подаване
на заявление за
промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица по
Приложение № 5, което след 18.08.2020 г. е отменено.
В настоящия случай заявлението на жалбоподателя е подадено на 31.07.2020
г. чрез Дирекция „Бюро по труда“, което е допустимо съгласно чл. 1, ал. 4 от
НОИПОБ, но при използване на формуляр, който не е бил в сила (изменението в
приложенията към наредбата влиза в сила от 18.08.2020 г.).
Анализът на цитираната до тук подзаконова уредба дава основание на съда
да приеме като неоснователни изводите на ответния административен орган, че в
случая е налице изрично изявление на жалбоподателя за отпускане на ново парично
обезщетение за безработица и за липса на волеизявление за възстановяване на
прекратеното такова. Докато отпускането на паричното обезщетение безспорно е обвързано
от направено от лицето искане за това, чрез подаване на заявление, то не така
стои въпросът с прекратяването, респективно възстановяването на изплащането на
обезщетението, за които се изисква единствено лицето да декларира настъпването
на правно релевантни факти и обстоятелства, въз основа на които
административният орган служебно се произнася.
В конкретния казус
безспорно, с оглед образеца на подадения формуляр, жалбоподателят е заявил желание
за получаване на парично обезщетение за безработица, без да е изрично
конкретизирано дали става въпрос за отпускане или изплащане на вече отпуснато
такова. Едновременно с това е декларирал факта на прекратяване на трудовото му
правоотношение, който факт е релевантен както при отпускане на паричното
обезщетение за безработица, така и при възстановяване на изплащането на
отпуснато такова по реда на чл. 54д, ал. 5 от КСО, независимо че това
деклариране не извършено с относимия формуляр – Приложение № 5 (отм.) от
НОИПОБ, респективно в част ІІ от Приложение № 1 в сегашната редакция. Изрично
следва да се посочи, че съдържанието на заявлението по Приложение № 1, в сега
действащата редакция, по никакъв начин не указва на заявителя, че декларациите
по част І и по част ІІ касаят различни производства, респективно декларирането
в част І, т. 1 и част ІІ, т. 2, касае различни обстоятелства и процедури.
С оглед на всичко
изложено до тук, не може да се приеме тезата на ответника, че същият се явява
обвързан от волеизявлението на лицето дали желае отпускане на ново обезщетение
за безработица или възстановяване изплащането на предходно отпуснато такова.
Лицата, имащи право на парично обезщетение за безработица, независимо на какво
основание, заявяват желанието си да упражнят това право като им бъде определено
и изплащано дължимото парично обезщетение. Правомощие на административния орган
е да определи основанието, на което исканото обезщетение да бъде отпуснато,
респективно изплащано, при наличие на съответните предпоставки за това. Когато
лицето отговаря на изискванията за получаване на парично обезщетение за
безработица на няколко основания административният орган е длъжен да вземе
решението си съобразно основните принципи на административния процес и в
частност съгласно разпоредбата на чл.6,ал.1 и ал. 3 от АПК, според които административните органи упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и когато с
административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани
или за организации, се прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях,
ако и по този начин се постига целта на закона. В случая това не е сторено.
Ръководителят на осигуряването за безработица се е произнесъл преценявайки
правото на парично обезщетение на жалбоподателя по реда на чл. 54а, ал. 1 от КСО към датата на новото заявление и е отпуснал такова за срока и в размера по
чл. 54б, ал. 4 от КСО, въпреки че това е по-неблагоприятно за лицето от
възстановяването на предходното отпуснато също на основание чл. 54а, ал. 1 от КСО обезщетение, при наличие на всички предпоставки за това, включително и
своевременно деклариране от жалбоподателя на релевантните обстоятелства, макар
и не в посочената от ответника част на заявлението.
Дори и да се приеме обратната теза, а
именно, че административният орган е обвързан изцяло от волята на заявителя
дали иска ново отпускане на парично обезщетение за безработица или
възстановяване на прекратено такова, то в конкретния случай по никакъв начин не
може да се установи каква е тази воля и административният орган е бил длъжен да
изясни този въпрос преди да постанови административния си акт. Ако при
действащата стара редакция на НОИПОБ са се подавали две различни заявления – за
отпускане на обезщетение и за деклариране на променени обстоятелства, от които
макар и косвено е можело да се направи извод за волята на заявителя, то към
настоящия момент, а и към датата на подаване на заявлението от жалбоподателя,
такъв извод трудно може да се направи от съдържанието на формуляра, макар той
да включва в две отделни части съдържанието на старите две заявления.
В обобщение на всичко изложено до тук
съдът намира, че оспореното в настоящото производство Решение № Ц 1040-17-55/09.11.2020
г. на Директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него Разпореждане № 172-01-216-1/11.08.2020
г. на ръководителя на осигуряването за безработица са постановени при
неправилно приложение на материалния закон, а именно в нарушение на чл. 54д,
ал. 5 от КСО във връзка с чл. 6, ал. 3 от АПК, поради което следва да бъдат отменени.
Преписката следва да бъде върната на ръководителя на осигуряването за
безработица за ново произнасяне по заявление вх. № Ц 1019-17-1856/03.08.2020 г.
от М.А.О., при което да се приложи разпоредбата на чл. 54д, ал. 5 от КСО и
съобразно нея да се определи срокът и размерът на паричното обезщетение за
безработица, което да се изплаща на жалбоподателя.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски е основателно. В негова полза следва да се присъди
сума в размер на 200 лева - договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение за осъществилия процесуалното представителство по делото
адвокат, видно от приложения по делото на л.11 договор за правна помощ и
съдействие.
Предвид горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на М.А.О. ***040-17-55/09.11.2020
г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт
- гр. Русе и потвърденото с него Разпореждане № 172-01-216-1/11.08.2020 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал.
1, във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от КСО на жалбоподателя е
отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 28.07.2020 г. до
27.11.2020 г. в размер на 9 лв. дневно.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Русе за ново произнасяне по
заявление вх. № ДМ226/31.07.2020 г. чрез директора на Д”БТ”-Бяла до Директора
на ТП на НОИ (вх.№ 172-01-216/31.07.2020 г. и № Ц1019-17-1856/03.08.2020 г. по
описа на ТП на НОИ – Русе), подадено от М.А.О. ***, съобразно указанията по
приложението на закона, изложени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт
гр. София да заплати на М.А.О. ***, ЕГН **********, сумата от 200,00 (двеста)
лева разноски по делото.
Решението е окончателно на
основание чл. 119 от КСО във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.
СЪДИЯ: