МОТИВИ към Решение № 239 от 21.07.2020 г., постановено по АНД №1798/2018
г. по описа на Районен съд - Дупница
Производството е при условията на чл. 375
и сл. от НПК.
Районна
прокуратура гр. Дупница е направила предложение за освобождаване на обвиняемия С.С.П.
с ЕГН ********** ***8 от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание при условията на чл. 78а от НК, за престъпление по чл. 131, ал. 1, т.
12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК за това, че на
21.07.2018г., около 20:20ч. в с. Стоб, обл. Кюстендил, на кръстовището
между ул. „Асен Златарев“ и ул. „Божана и Васил Котев“ (чрез нанасяне на
множество удари с юмруци в областта на главата) е причинил леки телесни повреди
на Р.С.А. ***, изразяващи се в разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК (порезна рана на челото с дължина 3 см. и пеперудообразно
кръвонасядане във вътрешните части на клепачите двустранно), като телесните
повреди са причинени по хулигански подбуди.
В
съдебното производство е участвал представител на ДнРП, който е поддържал
предложението обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му
бъде наложено административно наказание ,,Глоба” в справедлив размер.
Защитникът
на обвиняемия – адв. А.Р. оспорва фактическите обстоятелства посочени в
постановлението на ДнРП. Изразява становище, че обвинението не е доказано по
безспорен и несъмнен начин, моли обвиняемият да бъде оправдан. Счита, че се
касае за деяние, извършено при неизбежна отбрана доколкото и обвиняемият е
получил наранявания при схватката с пострадалия. Сочи, че деянието би могло да
бъде преквалифицирано по чл. 132, ал. 1 от НК, а именно причинена лека телесна
повреда в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с
насилие, тежка обида, с клевета или друго противозаконно действие. Ако съдът
намери, че обвинението е доказано, моли обвиняемият да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание
,,глоба“ в минимален размер.
Обвиняемият
е дал обяснения по обвинението, присъединява се към становището на защитника си
и моли да бъде оправдан.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите, съдебно-медицинска
експертиза и писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
По
фактическата обстановка:
Обвиняемият С.С.П.
е роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин,
неосъждан, със средно образование, разведен, безработен, с ЕГН **********.
На
21.07.2018 г. се провеждал традиционен събор на село Стоб. Поради тази причина
в селото имало много хора, а по улиците имало паркирани автомобили от двете им
страни, което затруднявало движението. Свидетелят А. управлявал автобус „Сетра
315 HD“, розов на цвят
с рег.№ КН 1599 АН, собственост на „Рила Експрес“ООД. Движел се по разписание
по маршрут „София – Рила“. В с. Стоб се движел много бавно поради провеждания
събор на селото. В автобуса имало няколко пътника – св. С., още една жена и две
момичета. На кръстовището между ул. „Асен Златарев“ и ул. „Божана и Васил
Котев“, св.А. спрял на знак „Стоб“. В това време лек автомобил, марка „Киа
СЕЕD“, с ДК № Е 1087 МК, управляван от обв. С.С.П. му препречил пътя. Зад лек
автомобил марка „Киа СЕЕD“, с ДК № Е 1087 МК нямало други автомобили.
Свидетелят А. казал на обв. П. да се отмести, за да се разминат, но последния вместо
да стори това започнал да псува и ругае св. А., като категорично отказал да се
отмести. Св. А. му казал, че ще извика полиция, а обв. П. му отвърнал, че не го
интересува дали ще викне полиция, а ще го пребие. Обвиняемият се държал
агресивно през цялото време. В автомобила с обвиняемия имало още две жени – св.
Т., с която обв. П. живеел на семейни начала и св. В. – нейна приятелка. В
близост до това място се намирали св. И. – майка на св. Т. и св. Н. – приятелка
на св. Т., които били отишли да видят кумата на св. И.. След като обв. П. се
заканил, че ще пребие св.А., слязъл от автомобила си с голям нож в калъф.
Извадил ножа от калъфа и се приближил с него до св. А.. Последният също говорел
на висок тон, но по-скоро от уплаха, предвид възрастта си, като повтарял „сега
ще дойде полиция“. Обв. П. хвърлил ножа през отворения прозорец на автомобила
си върху седалката, след което се обърнал и започнал да нанася силни удари с
юмруци върху лицето на св. А.. Последният се предпазвал с ръце, като по някое
време залитнал и за да не падне се хванал за фланелката на обвиняемия, при
което тя се разкъсала. На мястото се били събрали няколко души, които отправяли
призив към обвиняемия и пострадалия да спрат. Св. Л.Г. се спуснал към тях.
Тогава обв. П. се отдръпнал на няколко метра като в същия момент се чули и
сирени на полицейски автомобил, който спрял зад автомобила на обвиняемия. Те
взели отношение по случая, като автомобилът и автобусът били преместени, за да
се освободи движението. Св. А. бил целия в кръв – по лицето, носа, по дрехите.
Той се опрял на полицейския автомобил докато дойде линейка, за да му бъде
оказана помощ. Св. Л.Г. уведомил полицаите за видяното от него, както и за това
това, че П. е имал нож, който е хвърлил в автомобила си и си оставил номера на
телефона като обяснил, че трябва да прибере децата и племенниците си в Дупница,
които били малки и силно разстроени от случилото се. Хората, които се намирали
на мястото настоявали, че обв. П. има нож. Св. В. казал на последния да се
отмести и в автомобила на пода до
скоростния лост забелязал калъф с нож, тип ловен. Попитал обвиняемия чий е
ножът, а той му отвърнал, че е на жена му, като го предал доброволно, за което
бил съставен протокол. Бил уведомен разследващ полицай, който продължил работата
по случая, а обв. П. бил задържан за 24 часа по ЗМВР. Обв. П. казал, че и св. А.
има нож, но такъв не бил намерен от полицейските служители.
Видно
от заключението на съдебно-медицинската експертиза – св. А. в следствие на
деянието на обв. П., е получил порезна рана на челото с дължина 3 см. и
пеперудообразно кръвонасядане във вътрешните части на клепачите двустранно или
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128
и 129 от НК.
Видно от справка
за съдимост рег. № 531 от 08.06.2020 г., издадена от Бюро за съдимост при ДнРС,
обвиняемият не е осъждан.
Обвинението се
доказва от показанията на разпитаните свидетели, справка за съдимост, медицинско
свидетелство № 126/24.07.2018 г., протокол за оглед на веществени доказателства
и албум към него, справки за собственост на лек автомобил ,Киа Сеад“ с рег. № Е1087МК и на автобус
,,Сетра С 315 ХД“ с рег. №КН1599АН, протокол за доброволно предаване от
21.07.2018 г., справка за нарушител – 2 бр. на Р.А. и С.П., характеристична
справка за С.П., медицинско свидетелство № 123/23.07.2018 г., изд. от д-р Яни
Златин - съдебен лекар в СМО към МБАЛ –Благоевград, заключение на
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Димитър Николов –
съдебен лекар.
Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетелите К.С., Р.А., В.В., Л.Г. и Й.В., които имат
лични непосредствени възприятия за случилото се. Показанията им са
последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи със
съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Николов и
медицинско свидетелство № 126/24.07.2018 г., издадено от д-р Яни Златин –
съдебен лекар. Свидетелката С. е била в автобуса и е възприела ударите, които
обвиняемият е нанесъл на св. А.. Свидетелят Р.А. е последователен и
безпротиворечив в показанията си, независимо, че е пострадал от престъплението,
като съдът намира за достоверно заявеното от него, че обвиняемият му е нанесъл
няколко удара по главата над лявото око,
като той само се отбранявал вдигайки ръцете си нагоре. Свидетелят Г. е възприел
ударите нанесени на пострадалия от обвиняемия, като съдът кредитира и заявеното
от него, че А. се е държал за П. като ,,удавник за сламка“, в резултат на което
се скъсала тениската на обвиняемия. Съдът кредитира заявеното от св. Й.В., че
приближавайки със служебния автомобил видял обвиняемия и св. А., хванати един
за друг. Съдът дава вяра и на заявеното
от св. В.В., който е възприел част от инцидента, а именно момента, в който
обвиняемият е държал нож в ръката си, разговаряйки със свидетеля А., като удари
не е видял, което е обяснимо с факта, че този свидетел е възприел само
посочените по-горе действия, след което се прибрал в автомобила си и няма
възприятия след това. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Н.В., И.Т.,
П.Н. и В.И., които са в пълно противоречие с показанията на горната група
свидетели, които са изцяло незаинтересовани и като такива дават достоверни
сведения за релевантните по делото
факти, поради което съдът изцяло ги кредитира по отношение на изпълнителното
деяние и съпричастността на обвиняемия към него.
Съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимия, като преценява същите само и единствено като защитна версия,
опровергана от доказателствата по делото, посочени по-горе, които съдът прие
/по изложените по-горе съображения/ за достоверни. При съобразяване с
процесуалните правила, визирани в чл.14 и чл.107, ал. 5 НПК, съдът не прие за
достоверни неговите обяснения поради, което ги изключи от доказателствения
материал. Преди да анализира подробно неговата защитна теза, съдът отчете
безусловно гарантираното му от закона право да дава каквито желае обяснения по
повдигнатото обвинение. За разлика от задължението, вменено на свидетелите да
говорят истината в наказателния процес (предвид възможността за наказателна
отговорност по чл. 290 НК), обясненията на подсъдимия, чрез които опровергава
обвинителната теза са освен средство за защита (по арг. от чл.55 НПК) и „…доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност се предопределя, както от тяхната последователност и
логичност, така и от съответствието им с останалия приобщен доказателствен
материал…” . В този контекст
съдът прие, че обясненията на обвиняемия досежно относимите към предмета на
доказване обстоятелства са неубедителни,
поради което не ги приема за достоверни.
Твърдението на
обвиняемия, че с пострадалия само се били хванали за дрехите, имало само
сбутване, но не и разменени удари, както и, че пострадалият размахвал нож,
съдът приема единствено като защитна теза, която бе опровергана изцяло от
показанията на първата условна група свидетели. Съдът кредитира обясненията на
подсъдимия в частта им, в която е заявил, че не е използвал нож, което бе
потвърдено от показанията на св. Л.Г.. Същият установява, че П. е извадил нож
от автомобила си и го е показал на пострадалия, но го прибрал обратно в
автомобила, след което започнал да нанася удари в областта на лицето на
пострадалия.
При така установена
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че с деянието си обвиняемият
С.С.П. е осъществил състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр.
с чл. 130, ал. 1 от НК.
Субект на престъплението
е пълнолетно, неосъждано физическо лице. Касае се за престъпление насочено
против личността и в частност против телесната неприкосновеност от една страна,
а от друга страна - против реда и общественото спокойствие.
От обективна страна: На 21.07.2018г.,
около 20:20ч. в с. Стоб, обл. Кюстендил, на кръстовището между ул. „Асен
Златарев“ и ул. „Божана и Васил Котев“ (чрез нанасяне на множество удари с
юмруци в областта на главата) е причинил леки телесни повреди на Р.С.А. ***,
изразяващи се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (порезна рана на челото с дължина 3 см. и пеперудообразно кръвонасядане във
вътрешните части на клепачите двустранно), като телесните повреди са причинени
по хулигански подбуди.
Изпълнителното
деяние е извършено чрез действие – нанесени множество удари с юмруци в областта
на главата.
Престъплението
е резултатно. От обективна страна е реализиран съставомерния противоправен резултат – причиняване на лека
телесна повреда, изразяваща се в порезна рана на челото с дължина 3 см. и
пеперудообразно кръвонасядане във вътрешните части на клепачите двустранно –
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия,
извън случаите на чл. 129 и чл. 129 от НК. Телесната повреда е причинена по
хулигански подбуди.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът прие за доказан и втория по-тежко квалифициращ деянието
признак по чл.131, ал.1, т.12 НК – „хулигански
подбуди”. Съдебната практика е константна за това, че „…субективната
страна на поведението съдържа освен вината и други субективни (психически) елементи.
Такива субективни елементи са мотивите (подбудите), целта, чувствата на дееца,
психическото му състояние и т.н. Когато
някой от тези субективни елементи (в случая - мотивът) е въздигнат в признак от
състава на престъплението, то безспорно, че е нужно този елемент да е налице,
за да е осъществен състава на съответното престъпление…” (р. № 641/1991 г.
по н. д. № 287/1991 г. , I н. о.) При нанасяне на телесна повреда по хулигански
подбуди липсва личен мотив (р.№156/1995 г. по н.д.№562/94г., І н.о. и р.№546/10.02.2009
г. по н.д.№562/08 г., ІІІ н.о. ВКС), тъй като мотивът на обвиняемия не е да
увреди пострадалия, а да изрази явно неуважение към обществото чрез
посегателство върху него. Такъв личен мотив категорично липсва тъй като обвиняемият
не е имал никакви предхождащи деянието контакти с пострадалия, а от друга
страна с поведението си е демонстрирал явно неуважение към обществото чрез нанасяне
на множество удари с юмруци в областта на главата в резултат, на които е
причинил на пострадалия Р.С.А. лека телесна повреда.
От субективна страна, престъплението е извършено умишлено
при пряк умисъл – обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици на същото и е искал
настъпването им.
По отношение състоянието на
афект, в което бил изпаднал обвиняемия, съдът намира възражението за
неоснователно.
Анализирайки конкретните действия
на обвиняемия на инкриминираната дата и място и съобразявайки се изцяло с
останалия приобщен доказателствен материал, съдът счита, че обвиняемият не е
извършил деянието в състояние „на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия с обида, тежко насилие, клевета или друго противозаконно действие,
от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за неговите
ближни”. В контекста на безспорно установеното поведение на П. съдът приема, че не е налице състояние на „физиологичен
афект” при нанасяне на ударите. Състоянието на силно раздразнение или т.нар.
,,физиологичен афект” се определя от трайната съдебна практика като ,,внезапно
възникнало силно душевно вълнение, при което чувствата завладяват до такава
степен съзнанието на дееца, че волята му се подчинява на тези чувства. То се
характеризира с внезапно избухване и последващо изчерпване. Волевата способност на дееца да ръководи
постъпките си не се изключва, а само значително отслабва”. Или казано по
друг начин е необходимо да бъдат констатирани два момента: от една страна -
особено състояние на дееца, в което взема решение и го изпълнява, и от друга
страна - провокиращото поведение на пострадалия, т.е. необходимо е било
обвиняемият да вземе решението за нанасяне на ударите внезапно, в състояние на
силно раздразнение и да го изпълни в това състояние. Съдът счита, че при
извършването на инкриминираното престъпно деяние нито един от двата момента на
афекта не е налице.
До този извод съдът стигна след
извършен подробен анализ в показанията на свидетелите-очевидци, в т.ч. и
пострадалия. От момента на спиране на автомобила на обвиняемия до нанасяне на
ударите спрямо пострадалия е минал период от време, т.е. не е налице внезапност
от вземане на решението и най-вече изпълнението на това решение. Въпросът за
времетраенето на силното раздразнено състояние при приложение на чл. 132 НК, е
фактически. Времетраенето на това афектно състояние от момента на възникването
му до извършване на телесното увреждане ”
…е винаги ограничено по време и е свързано с особеното психическо състояние на
дееца” ( т. см. р. № 6/07.01.72
г. по н.д. №594/1971 г., ІІ н.о.). Пряко свързано с въпроса за времетраенето на
афекта е един от главните критерии, за да се приеме, че е налице хипотезата на
чл.132, ал.1 от НК, е внезапността за извършеното престъпление като
непосредствена реакция на предходните събития. В конкретният случай, дори
обвиняемият не сочи данни за наличие на внезапно избухване, а точно обратното –
твърди, че запазил самообладание въпреки казаното от пострадалия, че може да си
прави каквото си иска, защото синът му е полицай.
При така установеното съдът прие,
че продължилата макар и в съвсем кратък период време мисловна дейност на
обвиняемия от вземане на решението до конкретното изпълнение, може да се
определи единствено като състояние на обикновено /леко/ раздразнение от
предходното поведение на пострадалия, което следва да се отчита единствено като
смекчаващо отговорността му обстоятелство, но не и преквалификация на деянието
по чл.132, ал. 1, т.3 НК.
Относно възражението на защитника за прилагане на
чл. 12, ал. 1 от НК:
Действията на обвиняемия по причиняване на
телесната повреда на свидетеля Р.А. не могат да се приемат като действия при
неизбежна отбрана по см. на чл. 12, ал. 1 от НК, доколкото
доказателствата по делото сочат, че П. е започнал да нанася удари по главата на
пострадалия докато последният набирал телефон 112, а освен това и по делото не
са ангажирани от страна на обвиняемия доказателства за евентуално противоправно
поведение спрямо него от страна на пострадалия, което противоправно поведение
да го е мотивирало да действа по този начин на причиняване на леката телесна
повреда.
Причини за извършване на престъплението: незачитане на правовия ред в
Република България и личната неприкосновеност.
Относно
вида и размера на наказанието
Обвиняемият не
е осъждана, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и от извършеното престъпление не са настъпили съставомерни имуществени
вреди. Във връзка с гореизложеното съдът счита, че с оглед императивната
разпоредба на чл. 78а от НК са налице всички материалноправни предпоставки,
кумулативно дадени за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание.
При индивидуализацията на наказанието съдът
взе в предвид обстоятелствата по чл.54, ал.1 от НК и отчете тези по чл.47, ал.1
от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид ниската
обществена опасност на обвиняемия, добрите характеристични данни за същия,
както и семейна ангажираност. При определяне размера на глобата, съдът се
съобрази с тежестта на конкретното престъпление и с посочените по-горе
смекчаващи отговорността обстоятелства поради, което определи размера на
глобата в минималния размер предвиден в закона, а именно 1000 лв.
Определеното
наказание е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца,
съдът го е приел за справедливо, а от друга страна ще въздейства на обвиняемия
поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо, а по отношение на
останалите членове на обществото – предупредително-възпиращо.
По
разноските
Във връзка с
изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди обвиняемия да
заплати разноските на досъдебното производство за съдебно-медицинска експертиза
в размер на 117.30 лв. по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил.
По
отношение на веществените доказателства по делото, съдът постанови:
Мъжка риза с
къс ръкав и бяло-сини райета и бял мъжки потник, с червеникави петна, след
влизане в сила на решението да бъдат върнати на пострадалия Р.С.А.;
Мъжка
тениска, скъсана около врата и нож с дървена дръжка в калъф, след влизане в
сила на решението да бъдат върнати на обвиняемия С.С.П..
По горните
съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: