№ 14986
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Р
при участието на секретаря В.К
като разгледа докладваното от Д.Р Гражданско дело № 20221110145762 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл.8, т. 1 ЗЗДН, подадена от О. Г. В., ЕГН **********, молба
по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, с искане за налагане на мерки за защита на молителя, срещу А. О. В.,
ЕГН **********, син на молителя, при твърдения за извършен от ответника акт на домашно
насилие на 22.08.2022 г., изразяващ се в отправяне на псувни, заплахи с убийство, и
упражняване на физическо насилие чрез изритване в областта на корема и ребрата 3 пъти.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните
правни и фактически изводи:
Съгласно чл.2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което твърди
лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, е
процесуално легитимирано да търси защита. Описаните в молбата и молбата-уточнение
актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като са налице
твърдения за осъществено психическо и физическо насилие спрямо молителя. Въпреки това,
по делото не се доказа твърдяната от молителя роднинска връзка между него и ответника.
Не са ангажирани доказателства, от които да се установява твърдението на последния, че
1
ответникът е негов син и като такъв попада сред лицата, срещу които може да се търси
защита – чл. 3, т. 3 ЗЗДН, поради което съдът намира подадената молба за защита за
неоснователна.
Дори да се приеме обратно, а именно че родствената връзка между страните е доказана,
това не би обусловило извод за основателност на молбата.
На първо място, следва да се съобрази наличието на противоречие между изложените от
молителя твърдения в молбата от 25.08.2022 г. и в молбата-уточнение от 02.09.2022 г. /л. 11
от делото/ в частта относно упражненото от ответника физическо насилие. Първоначално
молителят заявява, че когато подканил сина си да напусне дома му, последният го ударил,
вследствие на което молителят паднал в локва. Впоследствие при изпълнение на дадените от
съда указания молителят уточнява, че паднал в локвата, тъй като се спънал. По-нататък,
отново в молбата-уточнение, същият посочва, че падането се дължи на това, че загубил
равновесие, когато хванал ръката на сина си с цел да предотврати удар от негова страна.
Освен това, макар че молителят изрично заявява, че на така описания от него акт на
домашно насилие има двама свидетели очевидци, той не е направил искане за събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит на същите. Не е ангажирал и други
доказателства за установяване извършването на процесния акт на насилие. Представената
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е обявена от закона за достатъчно доказателство, единствено
когато няма други доказателства, какъвто не е настоящият случай. Ето защо в случая
декларацията по отношение не следва да се ползва с формалната доказателствена стойност,
придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.
Предвид изложеното съдът намира, че в настоящото производство молителят не е провел
доказването на твърденията си в степен, която да убеди съда в основателността на молбата
им, поради което същият следва да бъде санкциониран с тежестта на доказване в
производството, като молбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Относно разноските за делото.
При този изход ответникът има право на разноски, но доколкото претенция за такива не е
отправяна, съдът не следва да се произнася в тази насока.
На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се
възложи на молителя, поради което и същия следва да бъде осъден да заплати такава в
размер на 25,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 177247/25.08.2022 г., депозирана от О. Г.
В., ЕГН **********, за издаване на заповед за защита срещу А. О. В., ЕГН **********, за
акт на домашно насилие от 22.08.2022 г., изразяващ се в отправяне на псувни, заплахи с
2
убийство, и упражняване на физическо насилие чрез изритване в областта на корема и
ребрата, като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН О. Г. В., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3