№ 865
гр. П., 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20225220100960 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу Я. В. В. с ЕГН ********** от град П., ул.“М.“№23 ищецът
„ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град П., ул.“Х. Г. Д.“№37 твърди, че е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред РС-П. за вземанията си към ответника. По
входираните документи е образувано ч.гр.д.№44092021г. по описа на РС-П.. По посоченото
дело е издадена заповед за изпълнение. Същата е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
от ГПК, поради което е налице правен интерес за предявяване на настоящия иск.
Твърди се, че с решение Л-413 на КЕВР от 08.07.2013г. ищцовото дружество
притежава лицензия Л-413-17/08.07.2013г за доставчик от последна станция , която осе
добавя към вече притежаваната от дружеството лицензия на краен снабдител. Съгласно
чл.95а и пар.196 от Закона за енергетиката доставчикът от последна станция има
задължението да снабдява с електрическа енергия клиенти, чиито обекти са присъединени
на ниво средно напрежение на лицензионната територия на „Електроразпределение
ЮГ“ЕАД в случаите, когато тези клиенти не са избрали друг търговец на електроенергия
или когато избрания от тях търговец не извършва доставка на електроенергия по
независещи от клиента причини.
Съгласно чл.94а, ал.1 от ЗЕ клиентите, присъединени към разпределителната
мрежа на ниво средно напрежение, губят правото си да бъдат снабдявани с електроенергия
на регулирания пазар по чл.94а, ал.1 и трябва да бъдат снабдявани с ел.енергия при
свободно договорени цени по чл.100 ал.1 от закона. На основание пар. 196 от ЗЕ клиентите,
1
които не са избрали доставчик на свободен пазар до тази дата, ще бъдат снабдявани както и
преди това от ищцовото дружество , но по цени, определени от КЕВР. Съгласно чл.104, ал.4
от Правилата за търговия с електрическа енергия цената, по която доставчик от последна
инстанция продава електрическа енергия на крайния клиент , се определя съгласно приетата
от КЕВР „Методика за определя на цените на електрическа енергия, доставяна от доставчик
от последна инстанция.Ответникът не е избрал друг търговец на електроенергия и
следователно съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката , негов снабдител може да
бъде единствено ищцовото дружество по силата на издадената му лицензия Л-413-
17/08.07.2013г. в качеството на доставчик от последна инстанция. Според разпоредбата на
чл.104а от ЗЕ потребителите използват разпределителните мрежи , към които са
присъединени обектите им. Обектът на ответника е присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроснабдяване Юг“ЕАД , на чиято лицензионна
територия се намира. Потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа
при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги, каквато е цената за
достъп на крайния снабдител/ доставчика от последна инстанция, съгласно чл.28, ал.2 и
чл.29, ал.3 от Правилата за търговия с електрическа енергия/ПТЕЕ/. Съгласно чл.29, ал.1 от
ПТЕЕ, одобрени от КВЕР мрежовите услуги се заплащат от потребителите върху
използваната ел. енергия и/ или предоставената мощност . Съгласно чл.3 на същия член
заплащаните от клиентите мрежови услуги са достъп до електропреносната мрежа и пренос
по електропреносната, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и други
мрежови услуги. Цените се определят и заплащат на основание решения на КЕВР,
постановени на основание чл.21, ал.1т.8 и чл.30, ал.1т.13 от Закона за енергетиката като
същите не подлежат на договорна свобода. Твърди се, че Я. В. В. има качество на небитов
клиент съгласно определение в пар.1, т.33а от ДР на закона, защото купуваната за обекта му
електрическа енергия е за небитови нужди с оглед предназначението на обекта – търговски
обект. За Я. В. В. е открит клиентски номер ********** спрямо подадените документи за
откриване на партиди относно обекти: с ИТН 4258549, находящ се в град П., ул.“М.“№20Д-
офис и с ИТН 4258554, находящ се в град П., ул.“М.“№20Д- кафе. Твърди се, че в
изпълнение на задълженията си по закона за периода 09.01.2019г до 29.06.2021г. ищецът
предоставил електрическа енергия и мрежови услуги до посочените обекти на обща
стойност 474.52лв., които до момента не са заплатени. Поради забава в плащането на
горната главница, ответникът дължи законна лихва за забава в размер на 19.64лв. за периода
24.07.2021г до 19.12.2021г.Законната лихва за забава се дължи по всяка една фактура
отделно за периода от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото
производство.
Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за сумата от 474.52лв.,
представляваща стойността на доставената електрическа енергия и мрежови услуги до
разпределителната мрежа за периода от 09.01.2019г до 29.06.2021г. и сумата от 19.64лв.
лихва за забава за периода 24.07.2021г до 19.12.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
2
сумата. Претендират се сторените в исковото и в заповедното производство разноски. В
подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представите адв.П.М., е
подаден писмен отговор, с който се изразява становище, че предявените искове са
допустими и вероятно основателни.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа
предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа
писмения отговор.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от
ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№4409/2021г. по описа
на Пазарджишкия районен съд , че със заявление, депозирано на 20.12.2021 г.ищецът в
настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК. Издадена е заповед №2414/22.12.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Я. В. В. с ЕГН **********/
ответник по делото/ да заплати на ищцовото дружество главница в размер на 474.52 лв.,
ведно със законната лихва за периода 20.12.2021г до изплащане на сумата, сумата от
19.64лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
24.07.2021г до 19.12.2021г. В заповедта за изпълнение изрично е вписано, че вземането
произтича от следните обстоятелства : неизпълнение на задължението за заплащане
стойността на електрическата енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 09.01.2019
до 29.06.2021г. по партидата на Я.В., с клиентски номер №********** за обекти на
потребление с ИТН 4258549 и ИТН 4258554 -двата обекта, находящи с в град П.,
ул.“М.“№20Д .Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК. С разпореждане №1836 от 21.03.2022г заповедният съд е указал на заявителя/
ищеца по делото/ да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Това
разпореждане е връчено на заявителя на 22.03.2022г и на 29.03.2022г./ тоест в
едномесечния срок/ ищецът е предявил настоящия иск.
При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен
установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим.
Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, при връчване
на заповедта за изпълнение по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК.Налице е развило се
заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково
производство.
Като допустим искът подлежи на разглеждане по същество.
По същество съдът намира следното:
3
От представените от ищеца писмени доказателства се установява, че с решение Л-
413 на КЕВР от 08.07.2013г. ищцовото дружество притежава лицензия Л-413-17/08.07.2013г
за доставчик от последна станция. С решение №И1-Л-413-17 от 29.11.2013г. лицензията е
допълнена с права и задължения за дейността „координатор на специална балансирана
група“.
Установява се, че на 01.07.2016г ответникът Я.В. е подал заявление- декларация за
започване на продажба на електрическа енергия за два негови обекта, находящи се в град П.,
ул.“М.“№20Д като видно от представеното удостоверение №72 от 14.05.2016г/ лист 13 от
делото/ тези обекти с търговско предназначение- офис и кафе съответно обектът - офис е с
ИТН 4258549, а обектът- кафене е с ИТН 428554. На ответникът е издаден клиентски номер
**********.
По делото са представени два броя фактури/ лист 18 и лист 19 от делото/ по
клиентския номер на ответник, които документи не са оспорени от ответника. Фактура
№********** е издадена на 13.07.2021г. за отчетен период юни 2021г. за обекта на
потребление офис, находящ се в град П., ул.“М.“№20Д и в същата е отразена стойността на
консумираната електрическа енергия и мрежови услуги в размер на 314.02 лв., с падеж за
плащане 23.07.2021г. коментираната фактура е придружена с детайлизирана справка за
предоставените мощности в кВт и съответно начислената цена на мрежовите услуги за
достъп до разпределителната мрежа отчетни периоди 20.06.2020-30.06.2020, 01.07.2020-
31.12.2020г. и 01.01.2021 до 29.06.2021г.Втората фактура ********** от 13.07.2021г за
същия отчетен период – юни 2021г. касае другия обект на потребление- кафене, находящо се
в гр.П. ,ул.“М.“№20Д. В тази фактура е отразена стойността на консумираната електрическа
енергия и доставените мрежови услуги в размер на 160.50лв. с падеж на плащане
23.07.202г. Тази фактура също е придружена с детайлизирана информация за
предоставените мощности в кВт и съответно начислената цена на мрежовите услуги за
достъп до разпределителната мрежа по отчетни периоди 20.06.2020-30.06.2020, 01.07.2020-
31.12.2020г. и 01.01.2021 до 29.06.2021г.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени са при условията на обективно съединяване по реда на чл.422, ал.1 във в .с
чл.415, ал.1 от ГПК искове както следва : главен иск за установяване вземане в размер на
474.52лв., представляващо стойността на консумираната от обекти на потребителя
ел.енергия и мрежови услуги за периода от 09.01.2019г до 29.06.202г.и акцесорен иск по
чл.86, ал.1 от ЗЗД – обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 19.64
лв. за периода от 24.07.2021г до 19.12.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК.
За да се уважат претенциите, дружеството –ищец следва да докаже, че ответникът
има качеството на клиент на ел.енергия, като собственик или ползвател на сочения обект, че
имотът му е електрифициран, както и че е изправна страна по правоотношението , тоест
през процесния период е доставял договореното количество и качество ел.енергия в него,
4
тоест да докаже както по основание, така и по размер дължимостта на претендираните суми
от ответника.
С оглед наведените в исковата молба фактически твърдения възникналото между
страните правоотношение намира своята правна опора в разпоредбите на Закона за
енергетиката.
Безспорно се установи, че ищцовото дружество има качеството на краен снабдител
на електроенергия съгласно чл.98а от ЗЕ,притежаващ лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия. Установи се от обсъдените по-горе писмени доказателства, че
дружеството притежава и лицензия за доставчик от последна инстанция съгласно решение
№Л-4138 08.07.2013г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбите на чл.91, ал.1,във вр с чл.92, т.1 и т.4 от Закона за
енергетиката сделки с електрическа енергия могат да се сключват по регулирани от
комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар, както и на
балансиращ пазар на електрическа енергия, като страни по тях са крайният снабдител на
електрическа енергия и крайният клиент /битов или небитов/. В чл.97 и чл.98а от Закона за
енергетиката се сочи, че доставката на електрическа енергия от обществения доставчик на
потребители на електроенергия за битови или небитови нужди за обекти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са
избрали друг доставчик, се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от доставчика и одобрени от ДКЕВР и по регулирани от комисията цени. Ищецът "ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД като краен снабдител по смисъла на чл.98а от ЗЕпродава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г., влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35,
ал.1 от ОУ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Следователно , за да възникне правоотношението по покупко-продажба на
ел.енергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по
силата на закона.
Съгласно чл.95а и пар.95 от Закона за енергетиката/ЗЕ/ доставчик от последна
станция има задължението да снабдява с електрическа енергия клиенти, чиито обекти са
присъединени на ниво средно напрежение на лицензионната територия на
„Електроразпределение ЮГ“ЕАД в случаите, когато тези клиенти не са избрали друг
търговец на електроенергия или когато избрания от тях търговец не извършва доставка на
електроенергия по независещи от клиента причини.
Съгласно чл.94а, ал.1 от ЗЕ клиентите, присъединени към разпределителната мрежа
на ниво средно напрежение, губят правото си да бъдат снабдявани с електроенергия на
регулирания пазар по чл.94а, ал.1 и трябва да бъдат снабдявани с ел.енергия при свободно
договорени цени по чл.100 ал.1 от закона.
5
На основание пар. 196 от ЗЕ клиентите, които не са избрали доставчик на свободен
пазар до тази дата, ще бъдат снабдявани както и преди това от ищцовото дружество , но по
цени, определени от КЕВР. Съгласно чл.104, ал.4 от Правилата за търговия с електрическа
енергия цената, по която доставчик от последна инстанция продава електрическа енергия на
крайния клиент , се определя съгласно приетата от КЕВР „Методика за определя на цените
на електрическа енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция.
Не се установи по делото ответникът да е избрал друг търговец на електроенергия и
следователно съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката , негов снабдител може да
бъде единствено ищцовото дружество по силата на издадената му лицензия Л-413-
17/08.07.2013г. в качеството на доставчик от последна инстанция.
Според разпоредбата на чл.104а от ЗЕ потребителите използват разпределителните
мрежи , към които са присъединени обектите им. Обектите на ответника са присъединен
към електроразпределителната мрежа на „Електроснабдяване Юг“ЕАД , на чиято
лицензионна територия се намират. Потребителите, присъединени към
електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащат всички
мрежови услуги, каквато е цената за достъп на крайния снабдител/ доставчика от последна
инстанция, съгласно чл.28, ал.2 и чл.29, ал.3 от Правилата за търговия с електрическа
енергия/ПТЕЕ/. Съгласно чл.29, ал.1 от ПТЕЕ, одобрени от КВЕР мрежовите услуги се
заплащат от потребителите върху използваната ел. енергия и/ или предоставената мощност .
Съгласно чл.3 на същия член заплащаните от клиентите мрежови услуги са достъп до
електропреносната мрежа и пренос по електропреносната, достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги. Цените се определят и заплащат
на основание решения на КЕВР, постановени на основание чл.21, ал.1т.8 и чл.30, ал.1т.13 от
Закона за енергетиката като същите не подлежат на договорна свобода.
Между страните не съществуваше спор, че ответникът е собственик обекти с
ИТН4258549- офис и ИТН4258554- кафе, находящи се в град П., ул.“М.“№20Д,които са
електрифицирани и които обекти са с търговско предназначение. За ответника е открит
клиентски номер **********, на който номер са издадени двете процесни фактури
Според чл.7, т.1 от ОУ/ които общи условия се съдържат в приложеното заповедно
производство/ ищецът има задължението да снабдява с ел.енергия клиентите си, чиито обект
е присъединен към електроразпределителната мрежа, обслужвана от „ЕВН
Електроснабдяване“АД. Ответникът като потребител има насрещно задължение от чл.11, т.1
от ОУ- да заплаща стойността на използваната ел.енергия в сроковете и по начините,
определени в чл.18, ал.1 и ал.2 от Общите условие – веднъж месечно по утвърдените от
КЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като при неизпълнение дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, според чл.27,
ал.1 от ОУ.
Съгласно пар.1 т.41б на ДР на ЗЕ „потребител на енергийни услуги" е краен клиент,
който купува енергия или природен газ. Съгласно чл. 1, т.4 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН България Електроснабдяване"
6
ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР№ ОУ-14 от 10.05.2008 г., "клиент" е потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България
Електроразпределение" АД съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си. От разпоредбата на чл. 6, ал.2 от ОУ следва, че
по начало клиентът следва да бъде собственик на имота или титуляр на вещното право на
ползване, като правата и задълженията на клиент могат да се упражняват и от друго лице, но
само ако посочените по-горе лица са заявили своето изрично писмено съгласие пред ЕВН
ЕС или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на
електрическа енергия в техния имот за определен срок. В т.2 а, пар.1 от ПЗР на ЗЕ е
предвидено, че "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди, а в т. ЗЗа,пар.1 от ПЗР на ЗЕ се сочи, че
"Небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди."
В случая, начислената ел. Енергия и достъп до мрежови услуги за процесния
период е за стопански/небитови обекти – офис и кафе и ответникът има качеството на
небитов клиент.Ето защо ответникът законосъобразно и обосновано е фактурирал
доставената до процесните обекти електрическа енергия и мрежови услуги по цени за
небитов абонат, факт който по делото не бе спорен. Не бе спорен и релевантния факт, че
фактурирането е извършено в съответствие с цените , определени от КЕВР.
В настоящия случай доколкото по делото не се наведоха твърдения ,нито
доказателства от страна на ответника, че фактурираното количество потребена електрическа
енергия и доставени мрежови услуги е заплатено, то главният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен като следва да се приеме по отношение на ответника, че за ищеца
съществува вземане за сумата от 474.52лв., представляваща стойността на доставената
електрическа енергия и предоставени мрежови услуги до разпределителната мрежа за
периода от 09.01.2019г до 29.06.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението-20.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед направения извод за основателност на главната претенция следва да бъде
уважено и акцесорното искане за лихва за забава , начислена върху главницата за периода от
падежа на всяка фактура /като видно от данните по делото двете главници са с падеж -
23.07.2021г., тоест обезщетението за забава е дължимо , считано от 24.07.2021г. до
19.12.2021г./ денят,предхождащ датата на подаване в съда на заявлението за издаване на
заповед по чл.410 от ГПК а, което заявление е подадено на 20.12.2021г. Предвид наличието
на уговорен падеж на задължението по всяка отделна фактура , представена по делото , с
настъпването на съответната дата потребителят изпада в забава, без да е необходима покана.
Затова на основание чл.86 от ЗЗД се дължи обезщетение в размер на законната лихва за
периода на забавата, а именно от деня , следващ падежа на съответната фактура, а имено
7
24.07.2021г. до 19.12.2021г./ денят предшестващ подаването на заявлението. Размерът на
обезщетението за забава 19.64лв., определен от съда по реда на чл.162 от ГПК,ойто размер
съвпада с исковата претенция, поради което и акцесорния иск се явява изцяло основателен и
следва да бъде уважен като следва да се приеме за установено по отношение на ответника,
че за ищеца съществува вземане и за сумата от 19.64лв.обезщетение за забава за периода
24.07.2021г до 19.12.2021г.
По разноските.
Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 75 лв. разноски в заповедното производство/ от които 25 лв. ДТ и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение/ и сумата от 525лв.разноски в исковото производство / от
които 75лв. ДТ, 300лв. за особен представител и 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение/
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК по
отношение на Я. В. В. с ЕГН ********** от град П., ул.“М.“№23,че СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град П., ул.“Х. Г. Д.“№37за следните суми: главница в размер на
474.52лв., представляваща стойността на доставена електрическа енергия и мрежови услуги
за периода от 09.01.2019г до 29.06.2021г, обезщетение за забава в размер на 19.64 лв. за
периода от 24.07.2021г до 19.12.2021г, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението-20.12.2021г до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена Заповед№2414/22.12.2021г за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№4409/2021г по описа на РС-П..
ОСЪЖДА Я. В. В. с ЕГН ********** от град П., ул.“М.“№23 да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град П., ул.“Х. Г. Д.“№37сумата от 75лв. разноски за заповедното производство и сумата от
525 лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8