Разпореждане по дело №339/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм./,приложим съгласно пар.2 ПЗР ГПК е образувано по постъпила въззивна жалба от Е. Т. Д. от гр.Р. и Е. Т. Д. от с.Г. Др., чрез пълномощника му адв.Е. Я. против решение № 1193/13.04.2009 г., постановено по гр.д. № 1267/2007 г. по описа на РС Р.,с което районният съд е приел за установено по отношение на въззивниците, че сключеният на 23. 12. 1997 година договор за дарение на недвижим имот, материализиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 5, том VІІ, дело № 1992 по описа на РСР, с който Е. Т. Д., с ЕГН * е дарил на Е. Т. Г., с ЕГН * следният свой собствен недвижим имот, представляващ: апартамент № 1 (първи) на 2 (втори) етаж в жилищен блок № 7 (седми), вх. „А”, находящ се в гр. Р., обл. С. на ул. „А. Ст.” № 86, построен върху държавна земя – парцел І /първи/, в кв. 128 /сто двадесет и осми/ по плана на град Р., състоящ се от стая, хол, баня и тоалетна, със застроена площ от 82. 40 /осемдесет и два квадратни метра и четиридесет кв.см.) кв.м., при съседи: стълбище, двор и от две страни апартаменти ведно с прилежащото избено помещение, със светла площ от 10. 00 /десет/ кв.м., при съседи: стълбище, двор и от две страни мазета е привиден, прикриващ покупко-продажбата на недвижимият имот и е обявял същият за действителен като договор за покупко-продажба на описаният имот.

С атакуваното решение е било прието и за недоказано оспорването на истинността на вносна бележка от 23.12.1997 г. издадена от „Банка Хеброс” клон Р., относно материалната доказателствена сила на същата, както и относно авторството на подписа положен в нея срещу „вносител”, като неоснователно.

С въззивната жалба се правят оплаквания на първо място за недопустимост на атакувания съдебен акт, поради липса на правен интерес у въззиваемия – ищец в производството пред районния съд, от предявяване на заявената от него претенция, като се излогат подробни доводи в тази насока.Алтернативно се поддържа неправилност на атакуванато решение, поради постановяването в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, за които също се развиват подробни доводи – от неправилната квалификация на заявените претенции до неправилната преценка на събраните по делото доказателства, респ. – неправилно приложение на материалните норми на чл.17 ЗЗД, чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.115б.в ЗЗД.

Молят да се отмени атакувания съдебен акт и се постанови друго решение,с което се отхвърлят заявените с исковата молба претенции.

Въззиваемият чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и навеждат доводи за неоснователността й.

Делото се разглежда за втори път пред въззивната инстанция,след отмяна на това,постановено по В гр.д.№ 596/09 на ОСБ. В отменителното решение на ВКС са дадени задължителни указания,относно приложението на материалния закон и процесуалните правила,а именно,че е налице правен интерес от предявяване на иска,както и че е допустимо да се събират и ценят гласни доказателства.Развити са съображения,че исковите претенции не са погасени по давност,както е приел въззивния съд по отношение на Е. Д..

Пред настоящата инстанция ,при новото разглеждане на делото не са посочени и събрани нови доказателства.

БОС в решаващия състав, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства пред РС Р. и ОСБ при предходното му разглеждане прие от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че страните по него Е. Д. и Т. Г. са бивши съпруги, чийто брак е прекратен с развод след предявяване на исковата молба, по която е било образувано производството по настоящето дело пред районната инстанция.В тази насока са и представени пред въззивната инстанция съдебни удостоверения от РС Р. за наличие на невлязло в сила решение за прекратяване на брака с развод.

По време на брака им бившите съпрузи са закупили с нот.акт № 188, том ІІ, дело № 873/ 1995 г. по описа на РСР., на 14.11.1995 г. апартамент, находящ се в град Р., ж.к „С.”, представляващ апартамент № 13, етаж V, блок 11, вход „А”, построен върху парцел ІІ, квартал 147 по плана на град Р. за сумата от 200 000 /неденоминирани/ лева, за които е записано, че са били платени на продавачите напълно и в брой.

По данни на свидетелите бившите съпрузи не са ползвали този апартамент и живеели при родителите на Г..

По-късно през 1997г. родителите на Г. и страните по делото в един нотариален акт са оформили сделка, с която са извършили продажба на 22.12.1997г. на купувача Р. К.,като са прехвърлили на това лице собствеността на гараж№ 45, изграден върху парцел ІІ, кв.147 по плана на град Р., със застроена площ от 17 кв.м. за сумата от 63 900 /неденоминирани/ лева.В същия този нот.акт № 160, том VІ, дело 1937/1997 год. по описа на районен съд – Р., Е. и Т. Г. са продали закупения през 1995 г. техен имот,представляващ СИО,ап.№13 в ж.к."Саровица" за сумата от 290 800 /неденоминирани/ лева. В нот.акт №160/97 е записано, че парите по сделките са били платени напълно в брой на продавачите.

На следващия ден- 23.12.1997 г. с нот. акт за дарение на недвижим имот № 5, том VІІ, дело № 1992/ 1997 година по описа на РСР. въззивникът Е. Т. Д. дарил на Е. Т. Г., недвижим имот, представляващ ап. № 1 на ІІ-и етаж в жилищен блок № 7, вх. „А”, находящ се в гр. Р., общ. Р., ул. „А. Ст.”, построен върху държавна земя – парцел І, в кв. 128 по плана на гр. Р., състоящ се от стая, хол, баня и тоалетна, със застроена площ от 82. 40 кв.м., при съседи: стълбище, двор и от две страни апартаменти, ведно с прилежащото избено помещение № 1, със светла площ 10 кв.м., при съседи: стълбище, двор и от две страни мазета.

Не е спорно,че дарителят и надарената са брат и сестра.

По делото е представено като доказателства- удостоверение на „Банка ДСК” ЕАД, с изх. № 2015 от 01. 08. 2007 г. неоспорено от страните,че на 10. 06. 1991 година в Банка ДСК ЕАД Р., е бил открит жилищно-спестовен влог № 151-4-000085-0 на името на родителите на ищеца – Р.Б.Г. и Л. Т. Г.. Според същото удостоверение на 09. 12. 1992 г. с операция № 04/1379/ 09. 12. 1992 г. влогът е прехвърлен на името на въззиваемия Т. Л. Г., а на 12. 01. 1996 г. с платежно нареждане № 2109/21.01.1996 г. от НКЖ Фонд София, по сметка № 151-4-000085-0 на Т. Г. е преведена сумата в размер на 157 437 /неденоминирани/ лева, представляващи „изплатена компенсация за закупено собствено жилище за горното лице”. На 12.01.1996 г. след закупуване на имота в св."С.", Т. Г. е изтеглил цялата налична сума по влога си в размер на 187 0436. 85 /неденоминирани/ лева, вкл. главница, изплатена компенсация и натрупаната лихва, след което влогът е закрит.

В хода на производството пред районния съд е била приета като доказателства, като индигирано копие вносна бележка от 23.12.1997 г. на Банка „Хеброс” , по отношение на който документ РС Р. се е произнесъл в диспозитива на решението,относно дали е документ с вярно съдържание. ОСБ при първото разглеждане на делото го е изключил от доказателствата , с оглед обстоятелството, че не е представен в оригинал.

По делото са събрани гласни доказателства,като в задължителните си указания ВКС е посочил,че следва да се обсъдят във връзка с твърденията на страните.

Пред РС в качеството им на свидетели са били Р.Г., /майка на ищеца/, Г. Б., Хр. Ч. /вуйчо на въззиваемия/, Г.Д. /майка на въззивниците/ и М.П. /братовчедка на въззивниците/.

Според майката на ищеца Р.Г.,страните Е. и Т. са сключили граждански брак през 1988г.Апартамента в кв."С." № 13 са го закупили със средствата от жилищно-спестовния влог,по който са прехвърлили правата на сина им и за което има данни от удостоверението на ДСК Банк .Те не са живели в това жилище,защото се е нуждаело от ремонт.Бившите съпрузи са помолили родителите на ищеца да продадат техния гараж,за да могат да купят друго жилище от брата на Д..Според Р.Г. родителите на ищеца не са получили пари за продажбата на гаража,а сумите от продажбата на този обект и апартамент № 13 са дадени да се закупи другото жилище. на ул.“.С..Дори не са им стигнали 500 долора.Според свидетелката синът й по-късно е разбрал,че със сделката дарение не притежава част от недвижимия имот.

Св.Г.Б. свидетелства,че преди Коледа на 1997г. Т. е дошъл със св.Ч. и му е поискал 500 долара,за да заплати апартамента,който е закупил.Според свидетеля, Т. Г. е закупил жилището,защото е почерпил за покупката и е споменл,че го е купил от близък на бившата си съпруга.

Св.Ч. потвърждава,че е откарал със собствената си кола ищеца до свидетеля Б. и ищецът е взел в заем от него 500 долара,за да доплати апартамента.Свидетелят дава показания,че е очевидец на предаването на парите от Т. на брата на тогавашната му съпруга ,като му е казал,че това е сумата,която не достига за апартамента .Страните са се преместили в този апартамент.Не знае улицата на която се намира апартамента

Свидетелката на ответниците-тяхната майка Г. Д. дава показания,че синът й Е. е дал част от парите за закупуване на ап.13 в ж.к."С." през 1995г.И тя потвърждава,че бившите съпрузи не са живели в този имот,тъй като е трябвало да дадат много пари за ремонта му и са останали да живеят в гарсониерата.Според тази свидетелка след продажбата на апартамента в кв."С." Е. е върнала парите на брат си и сметките са уредени .Д. твърди,че дарението между брата и сестрата е извършено,защото са се разбрали Е. да отстъпи дела си от имота на родителите си в с.Г.Др.Дава показания и че към момента на разпита й 2008г. няма прехвърляния и имотът е собственост на нея и мъжа й.

Другата свидетелка П. твърди,че е присъствала,когато Е. е дал пари на сестра си за закупуване на жилището в кв."С.".Според нея,около 230 000 лв.И тя поддържа,че след продажбата му Е. е върнала парите на брат си,а дарението е с оглед уговорки между тях Е. да отстъпи нейната част от имота на родителите си.Свидетелката сочи,че в периода от 1994 до 19 98 често се е срещала с Е. Д.,тъй като е работила в негов обект в свободното си време.След сделката Е. и Е. Д. минали през обекта и тя е разбрала,че е извършено дарение помежду им.

Пред въззивната инстанция св.Ат. твърди,че е откарал Е. Д. в съда за извършване на сделката и тогава разбрал,че Е. трябвало да отстъпи апартамента на сестра си, за дела й в с.Г. Д.

Другия свидетел К. твърди,че ищецът Т. Г. е водил преговори с него за заем,да закупи апартамент през 1997г.,но после след продажбата на гаража и ап.13 не се е наложило да сключват заем.Според свидетеля на един Т. ден,на който и той е присъствал, съпрузите са се похвалили,че са закупили апартамен от брата на Е..

Установено е по делото,че Е. Д. и св.Г. са в лоши отношения и е имало ч.х. н.д. с частен тъжител Е. Д..

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:

Предявени са искове за обявяване за нищожна като привидна сделката дарение,оформена с нот.акт №5/97 г.,сключена между Е. Д. като дарител и Е. Г. /сега Д. / като надарена ,който иск намира правно основание в разпоредбата на чл.26 ал.2 ЗЗД , съединен с иск за разкриване на действителната сделка покупко-продажба -чл.17 ал.1 ЗЗД.Твърди се относителна симулация.

РС Р. се е произнесъл и по двата иска в своето решение.

Въззивният съд намира,че изводите на РС Р. са правилни и законосъобразни относно исковете.

Налице е правен интерес на ищеца за обявяване на сделката дарение за нищожна като привидна и разкриване на действителната сделка покупко-продажба,тъй като в този случай и в неговия патримониум възникват права на собственост,с оглед презумцията за съвместен принос за придобиване и наличие на имот СИО.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че действителната воля на страните, които са сключили договора, не е такава, каквато е отразена в него, както и дали зад нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква е по предмет .

По делото липсват преки писмени доказателства,които да сочат,че изявлението в договора за дарение на страните е симулативно и те не целят такива правни последици от договора,а именно безвъзмездно прехвърляне на собственост,както и че действителната им воля е била това да стане възмездно.

Поради това,че няма законова забрана да се ценят гласни доказателства за тези обстоятелства,съдът прави своите изводи въз основа на тях,като преки доказателства,във взаимна връзка с писмени доказателства,които са косвени.

По делото са се оформили две групи свидетели на всяка една от страните,като свидетелите на ищеца твърдят,че волята на страните по сделката,за която се твърди,че е привидна,при условия на относителна симулация е да закупят имота и бившите съпрузи са заплатили суми за това, а тези на ответниците,че между тях е имало уговорка за сделка дарение,във връзка с уреждане на бъдещи взаимоотношения между брат и сестра за имот на родителите им..

Съдът кредитира свидетелите на ищеца,относно факта на волята на страните по договора да се извърши продажба,като следва да отбележи,че изключва показанията на св.Г. и Д.,като такива с изключително близка родствена връзка между страните,поради което счита показанията им за пристрастни.

Според настоящия състав свидетелите на ищеца Б.,Ч. и К. дават конкретни показания,относно извършени пред тях действия на ищеца и бившата му съпруга,които сочат на намерение на съпрузите да закупят,а на Е. Д. да им продаде недвижим имот.Няма основания да се отхвърлят показанията им,защото по косвен начин се потвърждават и от писмените доказателства.Сделките продажба от бившите съпрузи и съответно дарението са извършени преди Коледа на 1997г. и то в два последователни дни-22.12.1997г. и 23.12.1997г.,което и с оглед показанията на свидетелите,съдът приема,че има връзка между двете сделки , изразяваща се в това, парите от продажбата на ап.№ 13 да бъдат предадени на продавача на имота Е. Д.,при което той да прехвърли собствеността.В противен случай нищо не е налагало дарението да се направи веднага след продажбата,още повече,че се сочи от свидетелите на ответниците,че е във връзка с уреждане на отношения по бъдещ имот,който вероятно брата и сестрата щели да наследят.Следва да се отбележи,че и към настоящ момент,няма данни да са уредени такива правоотношения за имота в с.Г. Др.Св.Ч. дава показания,че след като Г. е взел пари на заем,за да доплати,още същия ден ги е предал на Д.,пред ответницата,като е посочил,че това е остатъка за доплащане на апартамента.Свидетелите споменават още,че пред тях двамата съпрузи са правили изявления,че са купили имота.Прякото доказване на факта на относителната симулация е осъществено при съвкупната преценка на преките и косвени доказателства.

Съдът намира за неубедителни показанията на св.П.,че с парите от продажбата на ап.№13 в кв."С." Е. се е разплатила с брат си за дадени преди това пари в заем за закупуването му.Поредността на двете сделки прави достоверни показанията на ищцовите свидетели.Освен това има писмени доказателства,че около месец и половина след сделката от 14.11.1995г. Г. е изтеглил значителна сума пари.Същите не са вложени в ремонта на ап.13,защото бившите съпрузи не са живели в него.

За това,че между брата и сестрата действително е извършена сделка дарение и това е тяхната воля се пресъздават само разговори със страните по дарението /св.П. и Ат./,докато свидетелите на ищеца сочат и конкретни действия,които недвусмислено сочат,че се касае за продажба,защото възпроизвеждат волеизявления и от двамата бивши съпрузи,направени пред тях.

Въз основа на горните изводи съдът приема,че ищецът е установил,че страните по дарението не са имали съгласие за извършване на такъв акт,а волята им е била да се прехвърли възмездно собствеността,като прикрият действителните си правоотношения с една привидна сделка,която в правния мир има други последствия .Съгласно чл.26 ал.2 ЗЗД привидните сделки са нищожни.

Със събраните доказателства е установена и действителната сделка,тъй като се касае за относителна симулация на договора ,оформена с нот.акт № 5 т.VІІ д.№1992/1997г. на РС Р. и това е покупко-продажба.Както е прието в решение № 188 от 15.07.2009г. по гр.д.№ 274/2008г. І г.о ВКС, не е необходимо да се установяват пряко конкретните уговорки между договарящите, достатъчно е да се докажат обкръжаващи сключването на договора факти, при съвкупната преценка на които може недвусмислено да се разкрие действителната воля на страните по договора.

В този смисъл са неоснователни въведените във въззивната жалба доводи,че ищецът не е установил конкретната продажна цена и начина по който е платена.Неоснователни са и оплакванията на въззивниците,че съдът е приел,че разкритата от него сделка продажба е действителна, а съдът не е изследвал дали продадения имот е СИО на Е. Д. и дали е имал данъчни задължения.Е. Д. е оформил сделката като едноличен собственик,което означава,че това обстоятелство е проверено от Нотариуса,защото независимо от вида на сделката,ако имотът беше СИО,то и двамата съпрузи следва да участват.Освен това, ако имотът е бил СИО за Д.,то ответниците е следвало да представят доказателства.Също така при оформяне на сделката е следвало да се подаде декларация за липса на данъчни задължения,поради което и това е извън проверката на съда.

С оглед на изложеното съдът намира,че решението на РС Р. следва да се потвърди в частта,с която са уважени исковете по чл.26 ал.2 и чл.17 ал.1 ЗЗД.

В частта,с която се е произнесъл,за верност на документ,представляващ вносна бележка от 23.12. 1997г. на "Банка хеброс" решението следва да се обезсили,тъй като документа е изключен от доказателствения материал по делото.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 1193/13.04.2009 г., постановено по гр.д. № 1267/2007 г. по описа на РС Р.,в частта с която съдът е отхвърлил искането на Е. Д. и Е. Д. за признаване невярност на вносна бележка от 23.12.1997г. на "Банка Хеброс" .

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател : Членове :