Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
Гр. Перник, 19.02.2021
година.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
в открито съдебно заседание проведено на осми февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното
от съдия Ивайло Иванов административно дело № 726/2020 година по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл.
118, ал. 3, във връзка с ал. 1
от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от Кодекса
за социално подпомагане /КСО/.
Образувано е по жалба на О.К.П. с ЕГН ********** *** против Решение № Ц-2153-11-33 от
26.10.2020 година, издадено от Директора на Териториално поделение Монтана на
Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата на настоящия
жалбоподател срещу Разпореждане № РВ-3-11-00808741 от 08.09.2020 година на
началника на отдел КПК за възстановяване на добросъвестно получено парично
обезщетения за временна неработоспособност по болнични листове по реда на чл.
2, ал. 1 и ал. 3 от Наредба за реда за предоставяне в НОИ на данните от
издадените болнични листове и решенията по обжалването им за О.К.П. като осигурено
лице по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/,
както следва: № Е20182616778, за периода от 08.10.2018 г. до 21.10.2018 г.; № Е20182897887,
за периода от 22.10.2018 г. до 10.11.2018 г. и № Е20182898208, за периода от 11.11.2018 г. до 30.11.2018
г. в общ размер на 2 031.72 лева.
В жалбата се сочи, че
обжалваният акт е незаконосъобразен. Твърди се, че в случая не е налице
законово регламентираната предпоставка по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, тъй като
в обжалваното решение административният орган не е посочил на база на какви
нови документи и данни е поискано възстановяване на отпуснатото парично
обезщетение за временна неработоспособност. Твърди се, че в случая е налице
индиция за евентуално нарушение от страна на осигурителя, което би довело до
санкционни последици за „***“ ЕООД като работодател /осигурител/, но не би
следвало да доведе до възстановяване на доброволно получените суми от страна на
настоящия жалбоподател.
В проведеното съдебно
заседание на 08.02.2021 година жалбоподателят О.К.П., редовно призован, не се
явява, представлява се от адвокат К.П. ***, който поддържа жалбата и моли съда
да отмени оспорения административен акт като незаконосъобразен. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски по представен списък.
В проведеното съдебно
заседание на 08.02.2021 година ответникът по жалбата – директора на ТП Монтана на
НОИ, редовно призован, не се явява, представлява се от началник отдел
„Административен“ в ТП Перник на НОИ К.Б., която оспорва жалбата като
неоснователна по подробно изложени съображения. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК,
чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на
срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание
чл. 118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТП Монтана на НОИ, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
По реда на чл. 7, ал.
1 от Наредба за реда за представяне в Националния осигурителен институт на
данните от издадените болнични листове в Информационната система за електронен обмен на документи и данни е постъпила информация за издадени на жалбоподателя
болнични листове: № Е20182616778, № Е20182897887 и № Е20182898208, за периода от
08.10.2018 година до 30.11.2018 година, поради временна неработоспособност по реда на чл. 11, ал. 1 от КСО.
Във връзка с тях и в съответствие с изискването на чл. 4, т. 2 и чл. 8, ал. 1
от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване,
осигурителят „*** ” ЕООД, ЕИК ********* е представил удостоверение вх. № Р14-11-000-00-**********/14.10.2018
година /лист 15 от делото/; удостоверение вх.
№Р14-11-000-00-**********/04.11.2018 година /лист 16 от делото/ и удостоверение
вх. №Р14-11-000-00-**********/21.11.2018
година /лист 17/ относно правото за изплащане на парично обезщетение.
По делото не е
спорно между страните, че за ползвания от О.К.П. отпуск за временна
нетрудоспособност за периода от 08.10.2018 година до 30.11.2018 година е
получил парично обезщетение в общ размер на 2 031.72 лева по издадените три
броя болнични листа.
Във връзка с неправомерно
подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, пораждащи осигурителните права, в
административната преписка приета по делото е приложено писмо изх.
№1029-11-50/08.01.2020 година /лист 28 от делото/, от което е видно че
осигурителят „***“ ЕООД е регистриран в търговския регистър /ТР/ към Агенцията
по вписванията на 28.10.2015 година с едноличен собственик и управител Р.К.Л.с
ЕГН *********. На 06.01.2016 година по партидата на осигурителя е вписано
прехвърляне на дружествен дял като правоприемник на целия дружествен дял става С.Н.Н.
с ЕГН **********. Същата става едноличен собственик и управител на търговското
дружество. В дружеството Н. е назначила десет лица от гр. Перник, с висок
осигурителен доход, между които е и настоящия жалбоподател О.К.П.. За шест от
лицата постъпват данни за ползване на отпуск за временна неработоспособност,
поради общо заболяване, въз основа на които от бюджета на НОИ са изплатени
обезщетения с високи размери. В общия брои от шест лица фигурира и О.К.П.. В
писмото се уточнява, че за едноличния собственик не са подавани данни по чл. 5,
ал. 4 от КСО.
В тази връзка
и по повод подаден сигнал вх. № 1130-11-614/26.09.2019 година на основание чл.
108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за
осъществяване на контролно – ревизионната дейност от контролните органи на НОИ е
издадено, и приложено по делото Задължително предписание № ЗД-1-11-00672634/30.10.2019
година /лист 38 от делото/. В предписанието за заличаване на данните по чл. 5,
ал. 4 от КСО фигурира и името на О.К.П. с ЕГН ********** за периода от 14.06.2018
година до 12.12.2018 година. Като мотив за издаване на предписанието
гл.инспектор Димитрова е посочила, че същото се издава във връзка с декларация вх. № 1043-21-1015#3/10.09.2019 година /лист 33
от делото/ от С. Н. – собственик и управител на дружеството. Същата е приложена
по делото със собственоръчно отбелязване от страна на декларатора, че незнае,
че е собственик на „***“ ЕООД и в нея няма документи /трудови договори,
разплащателни сметки и др./ на дружеството.
По делото е
приложен Протокол № 4016-11-215/08.11.2019 година /лист 41 от делото/, за
поставено уведомително съобщение на информационното табло в ТП Монтана на НОИ относно
издадените задължителни предписания. Същите няма данни да са обжалвани, поради
което съдът приема, че са влезли в сила. Определеният срок за доброволното им
изпълнение е 14 работни дни, считано от получаването им и който е изтекъл на
година.
С Писмо вх. № 1029-11-451/28.02.2020
година е направено запитване до ТД на НАП Велико Търново, Офис Монтана с искане
за предоставяне на информация за осигурителя „***“ ЕООД.
С Писмо вх. № 33-00-48/28.02.2020
година /лист 29 от делото/ ТД на НАП Велико Търново, Офис Монтана е уведомила
административния орган, издал оспорваното решение, че на основание чл. 4, ал.
10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 година са приложени декларации Образец №1
за заличаване на данните подадени от „***“ ЕООД, включително и за периода от месец
01.2018 година до месец 12.2018 година.
Във връзка с
извършваната проверка на осигурителя „***“ ЕООД по делото е приложено Писмо
изх. №1029-11-558/20.05.2020 година /лист 31 от делото/, адресирано до директор
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Монтана, с което е уведомен, че данните са
служебно заличени от НОИ по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от
17.12.2019 година. Съгласно текста на писмото към него са приложени констативен
протокол от 10.09.2019 година, собственоръчно написана декларация от С. Н. от
10.09.2019 година и издадените задължителни предписания, съставляващи част от
административната преписка, представена по делото.
При това
положение административният орган – началник отдел КПК в ТП Монтана на НОИ е
приел, че жалбоподателят не е бил осигурен за времето, в което и бил в отпуск,
поради временна неработоспособност за периода от 08.10.2018 година до 30.11.2018
година. На основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 от КСО е издал Разпореждане
№ РВ-3-11-00808741/08.09.2020 година, с което го е задължил да възстанови
добросъвестно полученото парично обезщетение за общо заболяване, за периода от 08.10.2018
година до 30.11.2018 година в общ размер на 2 031. 72 лева.
Недоволен от
издаденото разпореждане О.К.П. е подал жалба вх. № Ц-1012-11-44 от 30.10.2020
година /лист 9 от делото/, с която моли оспореното разпореждане да бъде
отменено като материално незаконосъобразно. Към жалбата не представя писмени
документи за извършваната от него трудова дейност при осигурителя „***“ ЕООД. Съдът
намира, че разпореждането е надлежно връчено, тъй като по-нататъшните
процесуални действия по оспорването му са направени в срок от страна на лицето,
за което разпореждането е неблагоприятно.
В срока по чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на ТП Монтана
на НОИ е издал Решение № Ц-2153-11-33 от 26.10.2020 година, с което е отхвърлил
оспорването, като неоснователно. Решението на директора на ТП Монтана на НОИ е
предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство.
Пред
настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля В.Д.Е., воден от страна на
жалбоподателя, от чиито показания се установява, че жалбоподателят О.П. е
работил в автоборса в гр. София, кв. „***“, съседна на тази, в която е работил
свидетелят Е.. Уточнява, че са се запознали по време на обедната почивка с
жалбоподателя и са се виждали ежедневно в летните месеци на 2018 година, след
което П. е спрял да идва на работа, защото е бил болен, като тази информация е
получил от негови колеги. Свидетелят заявява, че с жалбоподателя са работили на
различни автоборси, като няма спомен как е била фирмата на дружеството, в което
е работил настоящия жалбоподател. Така дадените свидетелски показания настоящия
съдебен състав не ги кредитира, тъй като не кореспондират с предмета на делото,
както и не се подкрепят от събраните писмени доказателства.
При горните
фактически констатации, настоящият съдебен състав на Административен съд –
Перник, прави следните правни изводи:
Оспореното
решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № Ц1012-11-44/30.09.2020
година, по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал.
2, т. 2 от КСО. Постановено е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.
Издадено е от
компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Директора на ТП Монтана на
НОИ. Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със
съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за
мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е
издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност
фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за
реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване, обозначена е дата,
положен е подпис. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че
контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
административния акт за наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2 от КСО за
възстановяване на добросъвестно получена сума за обезщетение за ползван отпуск
за временна неработоспособност. В производството по административен контрол за
законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяната
му. Решението е и материално законосъобразно.
Правилно
Директорът на ТП Монтана на НОИ е приел, че разпореждането, предмет на контрол
е издадено от компетентен административен орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО
това е длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт. В настоящия
случай Разпореждане № РВ-3-11-00808741/08.09.2020 година е издадено от началник
отдел КПК при ТП Монтана на НОИ, който е материално и териториално компетентния
административен орган да стори това съгласно нормата на чл. 114, ал. 3 от КСО.
Разпореждането
е обективирано в изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК за съдържание и реквизити. В проведеното административно
производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, представляващи основание за отмяната му. То е издадено след извършена
проверка по реда на чл. 107 от КСО, в хода на която са издадени и влезли в сила
задължителни предписания за заличаване на подадените по отношение на
жалбоподателя данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя „***“ ЕООД. Заличаването е извършено служебно по реда на
чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2015 година при наличие на предвидените в
същата норма предпоставки – неизпълнение на предписанието от адресата му в
указания срок. Заличените данни касаят периода от 08.10.2018 година до 30.11.2018
година, който припокрива периода за който на жалбоподателя са изплащани
паричните обезщетения и е ползвала отпуск за временна нетрудоспособност по
процесните болнични листове. Затова е законосъобразен изводът на
административния орган, че към този момент О.К.П. не е имал качеството
осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО и съответно за него не е
възникнало право на обезщетение по чл. 11, ал. 1, т. 1, б. „а“ от КСО за
временна неработоспособност. Изплатеното му такова е получено без основание,
което е установено при условията на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Съгласно
посочената разпоредба основание за възстановяване на добросъвестно получени
суми са постъпили след изплащането му доказателства или данни, които имат значение
за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В настоящия случай, в
хода на извършена проверка са събрани доказателства, че през периода 08.10.2018
година – 30.11.2018 година жалбоподателят не е бил осигурено лице по смисъла на
§ 1, т. 3 от ДР на КСО. По делото не е приложен трудов договор на жалбоподателя
сключен с „***“ ЕООД, не са приложени и служебни бележки, удостоверяващи
неговата трудова дейност, приложени са само три броя удостоверения и е изслушан
един свидетел на жалбоподателя, но тези писмени и гласни доказателства не
опровергават всички останали такива от ТП Монтана на НОИ, приложени и приети по
делото по приложена административна преписка. Изложеното налага извода за
осъществяване на предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за издаване на
разпореждане за възстановяване на получената сума за обезщетение за временната
неработоспособност. Затова настоящият съдебен състав намира, че
административният акт, предмет на съдебен контрол е издаден при наличие на
посочените в закона материални предпоставки и съответства на относимите правни
норми. Идентично е становището на контролиращия административен орган, поради
което издаденото от него решение е правилно и законосъобразно. Оспорването му е
неоснователно и като такова следва да се отхвърли.
Относно
разноските:
С оглед изхода
на делото следва да се остави без уважение направеното искане от процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски.
С оглед изхода
от делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.К.П. с ЕГН **********
*** против Решение № Ц-2153-11-33
от 26.10.2020 година, издадено от Директора на Териториално поделение Монтана
на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата на настоящия
жалбоподател срещу Разпореждане № РВ-3-11-00808741 от 08.09.2020 година на
началника на отдел КПК при ТП Монтана на НОИ за възстановяване на добросъвестно
получено парично обезщетения за временна неработоспособност по болнични листове
в общ
размер на 2 031.72 лева,
като неоснователна.
ОСЪЖДА О.К.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Националния осигурителен институт
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/