РЕШЕНИЕ
№886
гр.
Пловдив, 01.06.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на деветнадесети
май, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с
участието на прокурора от ОП Пловдив Анелия Трифонова, като разгледа
докладваното от съдия Св. Методиева касационно административно-наказателно дело
№ 525 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив към ИА
„Автомобилна администрация“, обжалва Решение № 83 от 20.01.2020 г., постановено
по АНД № 6646/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 5 наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № 36-0000481
от 14.10.2019 г., издадено от Началник ОО „АА“ гр. Пловдив, с
което на М.И.Р. е наложено административно наказание глоба от 500 лева на
основание чл.178б, ал.5, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.24а, ал.2, т.1 от
Наредба № 37/02.08.2002г. на МТС.
С касационната жалба се претендира отмяна на
решението на Районния съд с твърдение за неговата незаконосъобразност. Сочи се,
че неправилно първоинстанционният съд е приел наличие на съществено процесуално
нарушение, свързано с изчисляването на срока за съставяне на АУАН по чл.34 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване
на наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят не е
изпратил представител.
Ответникът
по жалбата М.Р., чрез процесуалния си представител адв. П., е депозирал отговор
по касационната жалба с искане за оставянето й без уважение и оставяне в сила
на обжалваното решение на ПРС. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се е явил и не е изпратил представител. Депозирана е молба -
становище от адв. П. с изложени доводи за правилност и законосъобразност на
съдебното решение на районния съд, предвид установено според ответника изтичане
на срока по чл.34 от ЗАНН за издаване на АУАН към датата на издаването му.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Трифонова, изразява становище за основателност
на жалбата и моли същата да се уважи.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът,
постановил оспореното решение е отменил с него наказателното постановление, тъй
като е приел наличие на съществено нарушение на процесуалните правила,
рефлектирало върху правото на защита на санкционираното лице и изразило се в
непосочване в АУАН и наказателното постановление на датата, на която е
установено административното нарушение. Първоинстанционният съд е отбелязал правилно,
че датата на установяване на нарушението не е задължителен реквизит на акта,
респективно наказателното постановление, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, но е
счел, че в конкретния случай, предвид това, че тази дата е от съществено
значение за преценка спазването на давностния срок по
чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта, липсата на посочването й водела до
невъзможност за съда и за нарушителя да провери спазването на тримесечния срок
от откриване на нарушителя. За да счете, че посочената липса съставлява
съществен порок, първоинстанционният съд е съпоставил датата на извършване на
нарушението 17.04.2019 г. и датата на
съставяне на АУАН 25.09.2019 г. и е
преценил, че е налице съмнение относно спазването на тримесечния срок по чл.34
от ЗАНН, защото между двете дати е изтекъл срок по-голям от три месеца.
Настоящият съдебен състав намира, че решението
на първоинстанционния съд е неправилно и постановено при непълнота на
доказателствата. Обстоятелството, че в административно-наказателното
производство тежестта на доказване е на наказващия орган не освобождава съда от
задължението да осигури разкриването на обективната истина със средствата и по
реда, предвидени в НПК, който се прилага, съгласно чл.84 от ЗАНН в това
производство, включително и чрез събиране на доказателства от съда по негов
почин с оглед извършване лична проверка на всички обстоятелства, които са от
значение за преценката относно законосъобразността на наказателното
постановление. В тази насока при липса на задължение за актосъставителя
и за съставителя на наказателното постановление да посочват датата на
установяване на нарушението, както и при
наличен законов ангажимент на съда да събере доказателства и обективна
възможност това да бъде сторено, от които доказателства да се установи
посоченото обстоятелство и съответно да се отстрани констатираното от съда
съмнение, то не поведението на наказващия орган, а бездействието на съда на
практика е довело до невъзможност същия да направи конкретна преценка. Видно е
от материалите оп делото, че съдебният състав съвсем правилно е насочил
усилията си към събиране на доказателства относно момента на установяване на
нарушението, като с протоколно определение от 20.11.2019 г. е постановил
изискването на протокол от извършена комплексна проверка, посочена в
наказателното постановление, на УЦ „М. 06“
ЕООД. Посоченият протокол, за който свидетелства и разпитаният по делото на ПРС
свидетел, би бил от значение именно с оглед установяване на факта кога е
извършена въпросната спомената в АУАН и НП комплексна проверка, при която е
открито нарушението и в тази връзка ще е от съществено значение за проверка
дали е съобразен давностният срок за съставяне на
АУАН. Нещо повече, същият протокол, както впрочем и други доказателства,
събрани при въпросната комплексна проверка, биха били от значение с оглед
установяване на иначе безкритично приетите от съда като установени факти
относно качеството на нарушителя – ръководител на учебната дейност, което е от
значение за ангажиране на отговорността му. Видно е, че съдът не е
проконтролирал правилното и точно изпълнение на своето определение от
20.11.2019 г., защото в писмото до наказващия орган вместо протокол от
комплексна проверка на съответния учебен център, в резултат от която е издадено
наказателното постановление, е изискал протокол от извършена на 17.04.2019 г.
проверка /а това е датата на извършване на нарушението/ и последвалият отговор от ОО АА- Пловдив е
бил в насока на това, че протокол точно от тази дата не е издаван, защото на
нея не е била осъществена проверка. Съдът е могъл, но не е концентрирал
усилията си върху уточняване на искането си до наказващия орган и в крайна
сметка е решил делото при липса на относими за
окончателната му преценка доказателства. Ето защо и при липса на събрани
доказателства относно момента на извършване на описаната в наказателното
постановление комплексна проверка, при която се сочи да е установено
конкретното нарушение, необоснован е изводът на съда, че не е възможна
преценката относно спазване на срока по чл.34 от ЗАНН. Напротив, такава
преценка ще е напълно възможна, ако съдът бе положил допълнителни усилия за
събиране на относимите доказателства, при наличието
на които впрочем би могъл да достигне и до различни правни изводи.
Несъбирането
на доказателства, относими към пълното изясняване на
фактите по делото и съответно правилността на преценката на съда относно законосъобразността
на наказателното постановление, се явява основание за отмяна на
първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав на същия съд поради постановяването му в нарушение на
съдопроизводствените правила.
Поради
изложените съображения и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 83 от 20.01.2020 г., постановено по АНД № 6646/2019
г. по описа на Районен съд Пловдив, пети наказателен състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия
съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.