Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 78/24.02.2017 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, ІІІ
състав в публичното заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Момчил Таралански
при
секретаря А.Л., като разгледа докладваното от съдия Таралански административно
дело № 35 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по жалба срещу административен акт по
реда на чл.145, ал.2, т.1 от АПК във връзка с чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ и чл.58,
ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ.
Жалбоподателят И.К.А. обжалва отказ
за издаването на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно
оръжие, материализиран в писмо рег. № 1808р-238/05.01.2017 г. на Началника на
Районно управление на МВР – Монтана, издаден на основание чл.83, ал.5 във
връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗООБВВПИ, поради липса на основателна причина,
която по несъмнен начин обосновава издаването му. В жалбата си навежда доводи
за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради противоречие с
материално-правни разпоредби – основанието по чл.146, т.4 от АПК, тъй като е
обосновал необходимостта от притежаването на същото чрез посочването, че е работил
като военнослужещ, което обстоятелство било удостоверено пред органа с прилагането
на заверени копия от служебна бележка изх. № 347/14.09.1998 г. издадена от
Поделение № 32640, авиобаза Г*** и извлечение от Военна книжка № 012682, сер.
БА, издадена от Поделение № 32640, авиобаза Г*** . Въз основа на това поддържа,
че неправилно административния орган е преценявал при разглеждане на
материалите по преписката хипотезата на чл. 58, ал.1 от ЗОБВВПИ, като е проверявал
налице ли са предпоставките, визирани в т. 1-10 на текста, а не е преценил
необходимите предпоставки, визирани в чл. 78, ал.2 от ЗОБВВПИ, където са
въведени други изисквания при преценката за издаване на разрешително за
късоцевно оръжие, между които не е обстоятелството посочено като основание за
отказ, а именно не доказване на необходимост по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, развива доводи относно
неприложимост на общата процедура, респективно приложимостта на специалната
процедура, по която е следвало да се произнесе административния орган, по реда
на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ, уреждащо специална хипотеза на закона за издаване
на разрешително за оръжие и боеприпаси. Поддържа, че били налице
материално-правните предпоставки с оглед на установените факти за служебното
положение на жалбоподателя, който е бивш служител на МНО, за което в хода на
преписката били събрани достатъчно доказателства и били изпълнени особените изисквания
в закона, предвидени в чл. 78, ал. 2, при което не е било необходимо доказването
на основателна причина, както неправилно е приел административния орган. Във
връзка със становището на представителя на Окръжна прокуратура – Монтана
поддържа, че идеята на законодателя е за регламентирането на различена
процедура от тази по общия текст на 83, ал.5 във връзка с чл.58, ал.1, т.10 от
закона, с оглед на специалните знания, умения и подготовка на кръга от лица,
служители и бивши служители на МВР и МНО. Моли съда да отмени обжалвания
административен акт и да изпрати преписката на административния орган за
произнасяне, съгласно указанията на съда.
Ответникът по жалбата – Началникът на
Районно управление на МВР – Монтана, редовно призован за съдебно заседание, не
взема становище по жалбата.
Окръжна прокуратура – Монтана, чрез
прокурор Галя Александрова, поддържа, че жалбата е неоснователна, а оспорения
административен акт е законосъобразен. Развива подробни мотиви в писменото
становище по делото, които са свързани с приложението на нормата на чл.58,
ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ дори за кръга от лица по чл.78, ал.2 от закона, доколкото
цитираната норма не представлявала самостоятелно основание за придобиване на
огнестрелно оръжие, тъй като видно и от систематичното място на нормата на
чл.58, ал.1, същата се намирала в Раздел І (общи положения) на Глава четвърта и
е относима към всички лица, попадащи в приложното поле на административното
производство по издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и
употреба на ОБВВПИ. В тази връзка изтъква, че нормата на чл.78, ал.2 не
въвеждала изключение от императивната норма на чл.58, ал.1, т.10 и не
предвиждала по-благоприятен режим за лицата, изброени там.
По допустимостта на жалбата.
Обжалваният отказ за издаване на разрешение за
дейности с ОБВВПИ е индивидуален административен акт, по смисъла на чл.21, ал.1
от АПК, жалбата срещу който е предявена в законовия срок по чл.149, ал.1 от АПК
във връзка с чл.83, ал.6 от ЗОБВВПИ (по аргумент от л.7 и л.2 по делото) от лице,
което съгласно чл.147, ал.1 от АПК има право да оспорва акта, доколкото същия
пряко и непосредствено засяга негови лични права (правото за носене и употреба
на късоцевно оръжие и боеприпаси) и законни интереси, поради което жалбата е
допустима за разглеждане.
По основателността на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
По фактите по делото няма спор и е установено, че на
жалбоподателя И.К.А. е било издадено от Началника на РУ – Монтана разрешение за
носене и употреба на огнестрелно оръжие серия М № 0280892/29.10.2009 г., със
срок до 01.10.2014 г. (в заверено копие на л.21 по делото) и разрешение за
съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 1264/29.10.2009 г. със срок до 01.10.2014
г. (л.22 по делото) за самоохрана на пистолет „М*** “, сер. № ИК 29 853 калибър
9 мм и пистолет „З*** -З*** “ Р 226, сер. № V527198, калибър 9 мм.
И.К.А. е подал заявление за издаване на разрешения за
носене, употреба и съхранение на оръжие и съхранение на ОБ вх. № 180800-15205/23.11.2016
г. (л.13) до Началника на РУ – Монтана, комплектовано с изискуемите по закон
документи – копие от лична карта, свидетелство за съдимост; медицинско
удостоверение от психиатричен кабинет – Монтана; служебна бележка за липса на
образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения; декларация по чл.76,
ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ (по-долу закона) и диплома за завършено средно
образование, както и такса (л.13-19). Въз основа на това заявление е инициирано
административно производство и са постъпили 3 бр. докладни записки до Началника
на РУ – Монтана (л.10-12 по делото). Видно от тези записки, длъжностни лица от
състава на РУ – Монтана (полицейски инспектори) са уведомили, че заявителя не е
извършвал противообществени прояви, не е осъждан, няма образувани срещу него
наказателни производства от общ характер; не се води на диспансерен отчет в
психиатрично отделение, няма данни, че злоупотребява с алкохол и че употребява
наркотични вещества, както и че на заявителя не са налагани мерки по ЗЗДН. В
докладните записки е указано, че след извършена проверка по отношение на
заявителя И.К.А. в информационните масиви на МВР се установили данни за заявителски
материали (описани на л.11 по делото) и две криминалистически регистрации. Също
така е установено, че в дома на заявителя имало условия за съхранение на
късоцевно огнестрелно оръжие.
С писмо рег. № 180800-16301/14.12.2016 г. на Началника
на РУ на МВР – Монтана заявителят е уведомен, че тъй като при служебната
проверка се е установила недостатъчна обоснованост на искането за издаване на
разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие, то в
3-дневен срок от получаването на писмото можел да изложи писмено необходимостта
от притежаването на оръжие. И.К.А. е дал писмено обяснение вх. № 180800-16836/23.12.2016
г., като е посочил, че е придобил късоцевно оръжие пистолет М*** по време на службата
му в БНА, поделение № 32640, авиобаза ВВС – Г*** (1988-1998). В обясненията не
е посочил необходимост от издаване на разрешение за носене, употреба и
съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси.
С обжалваният отказ рег. № 1808р-238/05.01.2017 г.
Началникът на Районно управление на МВР – Монтана е отказал да издаде
разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие на И.К.А., с
ЕГН * на основание чл.83, ал.5 във връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗООБВВПИ,
поради липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава
издаване на разрешение.
От правна
страна, съдът при извършената служебна проверка на оспорения акт на основание
чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл.145, ал.2, т.1, предл.ІІ от АПК и чл.83,
ал.6 от ЗОБВВПИ, установи следното:
Административният
акт (изричният мотивиран отказ) е издаден от местно и предметно компетентен
орган Началник на РУ на МВР – Монтана (чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ), в кръга на
функциите му по закон.
Актът е
издаден в необходимата и предписана от закона форма, с посочване на
фактическите и правни основания и наличие на реквизитите на акта и във връзка с
чл.59, ал.2 от АПК и чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ. Посочените фактически основания за
отказа – липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава
издаване на разрешение съответства на наведеното правно основание – чл.83, ал.5
във връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Актът е мотивиран, като са изложени
пълно и точно обстоятелствата, които са установени в хода на административното
производство от органа въз основа на приетите доказателства и са изведени
съответните правни изводи по искането за издаване на разрешение.
При
постановяване на оспореното решение, административния орган е допуснал едно, но
съществено нарушение на административно-производствените правила. Като цяло
административното производство да се е развило чрез регламентираните в ЗОБВВПИ
процедури – уведомления до заявителя, срокове за писмено обосноваване на
необходимост от носене на оръжие, като са събрани и необходимите доказателства,
съобразно с разпоредбите на чл.36-37 от АПК. Незначително по характера си
нарушение е неспазването на едномесечния инструктивен срок от органа –
заявлението е подадено на 23.11.2016 г., а отказът е постановен на 05.01.2017
г. т.е. 12 дни след изтичането на едномесечния срок. Това нарушение не е
съществено и не съставлява основание за отмяна на акта по чл.146, т.3 от АПК,
доколкото и без допускането му извода на органа относно релевантните
обстоятелства по предмета на административното производство би бил идентичен. Същественото
нарушение се изразява в обстоятелството, че административното производство е
било проведено въз основа на ред, който е приложим за друг кръг от лица – тези,
извън кръга по чл.78, ал.2 от ЗОБВВПИ. Като е допуснал това нарушение, органът
е изграждал правните си изводи въз основа на норма, който не е приложима,
вместо по приложимата правна норма на чл.78, ал.2 във връзка с чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ.
Допуснатото
съществено нарушение на административно-производствените правила е довело административният
орган и до релевираното с жалбата нарушение на материално-правни разпоредби на
чл.83, ал.5 във връзка с чл.78, ал.2 от ЗОБВВПИ и във връзка с принципите на
чл.7, ал.1 и чл.13 от АПК. Както се установява и от доказателствата по делото,
жалбоподателят е приложил документи, които доказват, че освен че не е осъждан
(така и свидетелство за съдимост рег. № 7863/21.11.2016 г. – л.14) и няма
образувани срещу него наказателни производства и повдигнати обвинения за
престъпления от общ характер (удостоверение изх. № 2238/12.07.2016 г. – л.15);
не се води на диспансерен отчет в психиатрично отделение; няма данни да
злоупотребява с алкохол, да употребява наркотични вещества или за налагани
мерки по ЗЗДН, така също и че същия е бивш военнослужещ от въоръжените сили,
със звание „старшина“ в поделение 32640 (авиобаза Г*** ) за периода 15.06.1988
– 31.07.1998 г. (видно от заверено копие от военна книжка серия БА, № 012682 и
служебна бележка изх. № 347/14.09.1998 г. – л.5-6 по делото).
Систематичното
(мястото на определената правна норма сред останалите) и телеологичното
(изяснява целта на закона) тълкуване на приложимите правни норми от ЗОБВВПИ
налага няколко извода.
На първо
място, че режима на носене на късоцевно огнестрелно оръжие е разрешителен във
всички случаи, независимо от качеството на лицата, които заявяват искане за
издаване на разрешение, за разлика от уведомителния режим по отношение на оръжията
по чл.4, ал.5 от закона.
Вторият
извод е, че процедурата по издаване или отказ за издаване на разрешение съдържа
специфики и съществени разлики, в зависимост от кръга от лица, заявили искане
за издаване на разрешение. В това отношение настоящият съдебен състав възприема
изцяло развитите в съдебното заседание по същество доводи от процесуалния
представител на жалбоподателя, респективно не приема становището на
представителя на Окръжна прокуратура за значението и правните последици на
съответните приложими норми. Ако се приеме разбирането, че както по отношение
на лицата по чл.78, ал.1 – държавните служители от МВР, от ДАНС, ДАР, ДАТО, от
Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
Министерството на правосъдието, служителите от Бюрото по защита при главния
прокурор и военнослужещите от въоръжените сили, офицерите и сержантите от НСО,
както и държавните служители от ДКСИ, така и по отношение на лицата по чл.78,
ал.2 – тези по ал. 1 с прекратено служебно правоотношение, с изключение на
тези, на които е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, следва да бъдат
прилагани нормите на чл.58, ал.1, т.10 от закона, то се обезсмисля наличието на
тази разпоредби. Съществуването им би било оправдано само ако поставя различни
(облекчени) условия за кръга от лица. Именно при систематичното и особено при
телеологичното тълкуване на нормите на чл.76, ал.1 и чл.76, ал.2; чл.77, ал.1 и
чл.77, ал.2; чл.78, ал.1 и чл.78, ал.2 във връзка с чл.58 и чл.83, ал.5 от
закона може да се изведе по тълкувателен път целта на закона – различни условия
за издаване на разрешение на отделните категории лица в рамките на общия
разрешителен режим.
Разбирането
на съдебният състав е, че тези различни условия за издаване на разрешение имат
обяснение с оглед на качеството на лицата. Това са специална категория
физически лица, които са заемали длъжности, в изпълнение на функциите на които,
са били обучени да си служат с огнестрелно оръжие, за което имат не само специфичните
познания, но и умения и морално-волеви качества, които останалите физически
лица не притежават. Особено приложим е този извод по отношение на военнослужещите
от въоръжените сили и най-вече към свърхсрочно служещите, по смисъла на чл.9 от
Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.), действал
през време на службата на жалбоподателя със споменатия статут на свърхсрочно
служещ старшина. Това вероятно са и мотивите на същия административен орган (но
с друг персонален субстрат) да издаде разрешение на заявителя през 2009 г.,
което е било в сила до 01.10.2014 г. В тази връзка по делото няма данни
жалбоподателят да е нарушил законови разпоредби във връзка с носенето или
употребата на оръжие по това изтекло разрешение. В докладните записки е
отразено, че срещу лицето има заведени заявителски материали и две
криминалистически регистрации. Това обстоятелство, не е уредено от законодателя
нито като изрично основание, нито като елемент от фактически състав за издаване
на разрешение за носене на оръжие по общия ред, а още по-малко пък е приложимо
към кръга от лица по чл.78, ал.2 от ЗОБВВПИ, още повече, че такива ЗМ са съществували
още към 2009 г., когато е издадено предишното разрешително за носене на оръжие.
Третият
извод с правно значение е, че по отношение на жалбоподателя като лице от кръга
по чл.78, ал.2 – военнослужещ от въоръжените сили с прекратено правоотношение,
комуто не е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, е приложим реда на
тази норма, а не общия ред по чл.58 във връзка с чл.83, ал.5 от закона.
Неправилно
АО е приел, че обосноваването на необходимостта или по смисъла на разпоредбата
на чл.58, ал.1, т.10 от закона основателната причина - самоотбрана, ловни цели,
спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин да
обосновава издаването на разрешение е приложима за кръга от лица по чл.78, ал.2
от ЗОБВВПИ, респективно, че заявителя следва да се доказва обстоятелството по
чл.58, ал.1, т.10 от закона.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че по отношение на обжалвания отказ е налице
основанието за отмяна по чл.146, т.4 от АПК – противоречие на акта с
материално-правни разпоредби.
По изложените
мотиви, съдът счита оспорения акт за незаконосъобразен, при което следва да
бъде отменен изцяло. Доколкото предмета на делото не позволява съдът да се
произнесе по същество на искането, инициирало административното производство
пред органа, преписката следва да се изпрати на Началника на РУ – Монтана,
който като вземе предвид качеството на заявителя като лице от кръга по чл.78,
ал.2 от ЗОБВВПИ, да направи преценка за наличието на материално-правните
предпоставки на чл.78, ал.2 във връзка с чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ и наличните
документи и постанови своя мотивиран акт.
По отношение
на отговорността за разноски, съдът намира, че с оглед на липсата на искане в
жалбата и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя,
такива не следва да се присъждат. На основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК във
връзка с чл.173, ал.2 от АПК и чл.83, ал.6 от ЗОБВВПИ съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ отказ за издаването на разрешение за носене,
употреба и съхранение на огнестрелно оръжие, материализиран в писмо рег. №
1808р-238/05.01.2017 г. на Началника на Районно управление на МВР – Монтана,
издаден на основание чл.83, ал.5 във връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ по
жалбата на И.К.А., с ЕГН * ***, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Началника на Районно
управление на МВР – Монтана, да упражни правомощията си по закон, като вземе
предвид указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на
настоящето решение.
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: