РЕШЕНИЕ
№ 4211
гр. София, 23.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЛ. Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20241110210785 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на П. Ц. М. против Наказателно постановление № 24-4332-
012930/10.06.2024 г., издадено от началник на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на
основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 200
лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДП, както и, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП – глоба, в размер
на 100 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „в” ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, като излага доводи за недоказаност на административното
обвинение и за прекомерност на санкцията.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява. Поддържа жалбата, по
изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 07.03.2024 г., около 19:40 ч. св. И К управлявал МПС – Фолксваген Туарег, ДК ...........
в гр., по ул. “, срещу пътен знак Б3.
1
По същото време, жалбоподателят М. управлявал ППС – Пежо Партнер, ДК № ..... в гр. ,
по ул. без име, с посока на движение от ул. „“ към ул. „“, срещу пътен знак Б1.
На кръстовището с ул. „“ М. не пропуснал движещия се по пътя с предимство К, в
резултат на което възникнало ПТП с материални щети. Между участниците нямало съгласие,
относно обстоятелствата на инцидента, но въпреки това жалбоподателят напуснал
местопроизшествието, а Ковачев подал сигнал до органите на реда и изчакал пристигането на екип.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите А С и И К; АУАН; НП; сведение; декларация; скица на ПТП; протокол за ПТП; картон
на водач; заповед за компетентност.
Основна роля за изясняване на фактическата обстановка имат показанията на св. Ковачев,
който е очевидец на инкриминираното деяние. Те носят всички белези на последователен,
вътрешнонепротиворечив и непредубеден разказ и намират опора в доказателствената съвкупност,
включително и саморъчно попълненото от самия свидетел сведение и протокола за ПТП. Тук е
мястото да се отбележи, че св. Ковачев декларира ясен спомен за проведен разговор с другия водач
на мястото на инцидента, преди последният да го напусне, в рамките на който претенциите между
двамата участници не са били уредени по алтернативен на намесата на контролните органи ред
(обстоятелство, от значение за обективната и субективната съставомерност).
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо
на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
2
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
По отношение на пункт първи от обвинителната теза, обаче, настоящият съдебен състав
констатира неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила. С атакуваното
наказателно постановление, по пункт първи, отговорността на М. е била ангажирана, на основание
„чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1, 2“, т. е. за причиняване на ПТП, в резултат на
несъобразяване с предписанията на пътните знаци и пътната маркировка. Подобна материално
правна конструкция, обаче, е законово недопустима, с оглед закрепената императивно в чл. 7, ал. 3
ЗДП приоритетност, т. е. няма как един водач да извърши нарушение, свързано с несъобразяване
едновременно и с двете категории индикатори. В този смисъл и е налице фрапантно вътрешно
противоречие, което носи признаците на неотстранимост и което съставлява самостоятелно
отменително основание.
По приложението на материалния закон
В останалата си част, НП е законосъобразно, от материалноправна гледна точка. В хода на
съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че за на посочените дата и място,
жалбоподателят, като участник в пътен инцидент, при наличие на разногласия с другия водач, е
напуснал местопроизшествието, без да уведоми съответната контролна служба на МВР и да
изпълнява дадените указания.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че е
налице неизпълнение на задължението по по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДП, а именно – при
настъпване на ПТП, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, да не напуска местопроизшествието, да уведоми съответната
служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява
дадените му указания.
Съставът на нарушението урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие, тъй като водачът
на МПС напуска местопроизшествие с причинени имуществени вреди, без да предприеме
дължимото се поведение на участник.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
нарушителят е съзнавал наличието на ПТП и необходимостта от уведомяване /общественоопасния
характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава
обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но се е отнасял безразлично
към настъпването на общественоопасните последици при пряката си цел - да остане неизяснена
обстановката по ПТП-то, което е и сторил.
Случаят не следва да се квалифицира, като маловажен, доколкото представлява
класическо изпълнително деяние от тази категория. Липсата на критичност към извършеното е
допълнителен аргумент в тази насока.
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП, наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие, едно от които, безспорно, е това
3
по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДП. Предвид липсата на данни за предходни нарушения на ЗДП на
жалбоподателя, наложените наказания законосъобразно са отмерени, около минималния
предвиден в закона размер.
По разноските
Спецификата на този род деяния не предполага извършване на разноски, в рамките на
работата по административнонаказателната преписка (а и в настоящия случай данни за такива
липсват), както и в съдебното производство не са извършвани разходи по водене на делото
(разноски на свидетели, хонорари на вещи лица и пр.). Претенцията на наказващия орган,
обективирната в писмена защита, е входирана в регистратурата на СРС, след приключване на
съдебното заседание (нещо повече – същата дори не е подписана), поради което и съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-012930/10.06.2024 г., издадено от
началник на група при Пътна полиция – СДВР, в частта, с която, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал.
1, т. 5 ЗДП, на П. Ц. М. била наложена глоба, в размер на 200 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-012930/10.06.2024 г., издадено
от началник на група при Пътна полиция – СДВР, в частта, с която, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДП, на П. Ц. М. била наложена глоба, в размер на 100 лева и лишаване от правоуправление, за
срок от 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4