Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 512/15.10.2018 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретаря Д*** Д*** и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 451 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационното производство е образувано по
депозирана жалба от С.П.Ц. с ЕГН * ***, след възстановяване на срока за
обжалване на Решение №92 от 21.06.2018 година на Районен съд - Лом, постановено
по АНД № 635 по описа за 2017 година. С обжалваното съдебно решение въззивния
съд е потвърдил Наказателно постановление № 16/КОС от 19.10.2017год. на Началник РУ Лом при ОД МВР
гр.Монтана. С
наказателното постановление на С.П.Ц. *** е наложено административно наказание глоба в
размер на 500.00 лева /петстотин/, на основание чл.193, ал.1 от Закон за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, за
нарушение по чл.98, ал.1 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества
и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Касационният жалбоподател С.П.Ц. редовно призован не се явява, не
изпраща процесуален представител. В жалбата навежда доводи за неправилност на
решението на първата инстанция поради нарушаване на процесуалните правила и
противоречие с материалния закон като твърди, че на инкриминираната дата е имал
законно разрешително за лов и на постоянния си адрес в гр.София притежава
изискуемата по закон метална каса за съхранение на ловната си пушка.
Ответника по касационната жалба Началник РУ Лом при
ОД МВР гр.Монтана редовно призован се
представлява от главен юрисконсулт Катя Д*** , която оспорва жалбата и моли съда да
остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи за установеност
на административното нарушение и законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание,
изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила
обжалваното решение, като навежда доводи, че установените факти по делото водят
на извода за извършено административно нарушение, като санкционния акт е бил
постановен при спазване на процесуалните правила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, след проведено производство по възстановяване срока за обжалване, от
страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е
неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН настоящия
касационен състав я намира за ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна по делото е
установено, че при извършена проверка от полицейски служители на 06.10.2017г.
по получен сигнал в наследствен недвижим имот на С.П.Ц. ***, които посещавал
периодично в едно от спалните помещения в гардероба установили ловна пушка
марка „ИЖ/54”, кал.12, с №Т*** , за която притежавал надлежно разрешително
№20160219887.
За констатираното е съставен АУАН
№16/КОС ат 06.10.2017год. на Ц., за това, че не съхранявал ловна пушка марка
„ИЖ/54”, кал.12, с №Т*** в метална каса неподвижно закрепена и снабдена със
секретно заключващо устройство, съгласно изискванията. АУАН е връчен лично на Ц.,
като същият във възражения собственоръчно записал, че метална каса има в
гр.София, където е неговия постоянен адрес, а е дошъл на лов в ловната дружинка
към която се води. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП,
за това, че на 06.10.2017год. около 16,00часа в с.Расово, обл.Монтана при
извършена проверка е установено, че Ц. притежава ловна пушка марка „ИЖ/54”,
кал.12, с №Т*** , като не съхранява същата в метална каса неподвижно закрепена
и снабдена със секретно заключващо устройство, съгласно изискванията. Пушката е
намерена в спално помещение на обитавана от него къща, за което притежава
надлежно разрешително №20160219887. Прието е, че се касае за нарушение по
чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ и на основание чл.193,ал.1 от ЗОБВВПИ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 500.00ева.
По делото не е представено разрешение
за лов, но от показанията на полицейския служител Д*** Й*** Л*** , той и
актосъставител е видно, че действително административно наказаното лице е
включено в Ловната дружинка на селото и за целта се снабдява с надлежен ловен
билет макар и да не излиза с дружинката.
В тежест на административнонаказващият
орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и
констатациите си, относно извършено административно нарушение.
Според разпоредбата на чл. 98, ал.1 от ЗОБВВПИ огнестрелните оръжия и
боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени,
снабдени със секретно заключващи се устройства - за физическите лица на
постоянния им адрес. Неспазването на това изискване е обвързано с
административно наказание по чл. 193, ал.1 от закона.
Безспорно към датата на извършване на
деянието нарушителят не е поставил ловната си пушка в металната каса в наследствения
си имот, но задължението му по чл. 98, ал.1 от ЗОБВВПИ не означава, че тази
ловна пушка следва да се намират постоянно в касата и не следва да бъде
изваждана оттам. Още повече, че постоянния адрес на административно наказаното
лице е в гр.София. Безспорно от събраните гласни доказателства в лицето на
св.Лазаров, кореспондиращи с тези на административно наказаното лице, се
установява, че С.Ц. е притежавал разрешително за лов, което е следвало да
използва. Погрешно е разбирането на наказващия орган, че нарушителят съхранява
неправилно, извън металната каса в наследствения си имот, където пребивава
периодично, въпросното ловно оръжие. Обстоятелството, че Ц. притежава издадено
разрешение за ловуване, му дава право да изважда от касата за съхранение, както
оръжието си, така и боеприпасите за него и съответно да ги използва за лов.
Разпоредбата на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ касае условията за
съхраняване на огнестрелни оръжия и боеприпаси. В металните каси съгласно посочения
законов текст оръжието само се съхранява, от което следва, че то
следва да се намира в касата, освен ако не е извадено за ползване по
предназначение. Наличието на разрешение за носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси за него дава право на лицето да носи и употребява
притежаваното от него оръжие съгласно предназначението му. В процесния случай използването
на оръжието за ловни цели, за каквито е издадено и разрешително, изключва
осъществяването на административно нарушение на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ, респ. по време на лов
и непосредствено преди или след използването им, те няма как да се намират в
касата за съхранение. Според съда по никакъв начин от доказателствата по делото
не се установява, че въпросната ловна пушка преимуществено се намира в дома му,
без да е поставена в метална каса, за да се приеме, че не се съхранява на
определеното по закон място. Самото съхраняване като действие предполага
продължителност във времето, а в случая такова не е установено. В този смисъл и
не са събрани достатъчно доказателства, установяващи извършването на
нарушението. Още повече, че видно от приложената по делото справка от НБД
Население, постоянният и настоящ адрес на административно наказаното лице е в
гр.София.
Неизясняването на фактите и твърденията
от страна на наказващия орган, както в АУАН, така и в НП, водят до
необоснованост на НП. Освен, че следва да бъдат описани всички обстоятелства по
извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна
подкрепа, тъй като посоченото в закона нарушение, което се твърди, че е
извършено от лицето е предмет на доказване по делото. Т.е. налагането на
наказание при неизяснени обстоятелства е незаконосъобразно, тъй като, за да
бъде наложено такова, нарушението следва да е безспорно доказано. Нарушението
следва да е установено по един несъмнен и безспорен начин. Като тежестта на
доказване лежи именно върху административнонаказващият орган и нарушителят не е
длъжен да доказва, че е невинен.
Именно изложеното обосновава и липсата
на умисъл от страна на административно наказаното лице да не изпълни вменено му
задължение по съхранение на ловното си оръжие, което води до липса, както на
обективна, така и на субективна страна за извършване на административното
нарушение по чл. 98, ал.1 от ЗОБВВПИ, поради което
административно наказаното лице не следва да носи административнонаказателна
отговорност.
Като е приел обратното, районният съд
е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени, а в хипотезата
на чл. 222, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1,във връзка с чл. 28 ЗАНН,
следва да се отмени и наказателното постановление.
По изложените
съображения, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №92
от 21.06.2018 г. постановено по АНД № 635 по описа за 2017г. на Районен съд – Лом,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16/КОС от 19.10.2017год. издадено от
Началник РУ Лом при ОД МВР гр.Монтана, с което на С.П.Ц. *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 500.00 лева /петстотин/, на
основание чл.193, ал.1 от ЗОБВВПИ, за нарушение по чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: