РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Ямбол, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова
Петранка П. Кирова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Д. Ст. Л.
като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222300600324 по описа за 2022 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството пред Ямболския окръжен съд е образувано по
въззивна жалба на подсъдимия А. Ш. от гр. Ямбол, депозирана чрез
служебно назначанеия му защитник - адвокат М. Х. от АК-*****, против
Присъда № 115/20.09. 2022 год., постановена по НОХД № 14/2022 год. по
описа на РС-Ямбол .
С атакуваната присъда на Ямболския РС въззивника- подсъдим А. Ш.
и въззиваемият - подсъдим С. З. М. са признати за виновни в това, че в
периода от 20.00 ч. на **.**.-****г. до 09.30 ч. на **.**.****г., в гр. Ямбол, в
ж. к."******", от гараж находящ се до бл.№*, вх."*", действайки в съучастие
като съизвършители след предварителен сговор, чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот- изкъртване на ламарината на
гаража, са отнели чужди движими вещи на стойност 299 лева от владението
1
на собственика им Х.А.И. от гр. Ямбол, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен
случай и е извършено повторно- престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т.7, вр. с
чл.194, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 от НК. С атакуваната присъда на РС-Ямбол на
двамата подсъдими няма наложени наказания. В мотивите, които са
неизменна част от присъдата, съдът е индивидуА.зирал отмерените наказания
и в условията на чл. 58а, ал.4,вр. с чл. 55, ал.1 от НК е наложил на двамата
подсъдими наказания от по 11 месеца "лишаване от свобода" за всеки, което
да се търпи при първоначален "общ" режим.
Със същата атакувана присъда, на осн. чл. 189, ал.3 от НПК, в тежест
на двамата подсъдими са възложени направените по делото разноски,
които са осъдени да заплатят по сметката на ОД на МВР, Републикански
бюджет сумата от по 58.50 лева всеки.
Във въззивната жалба на подс. А. З. Ш., депозирана чрез служебно
назначения му защитник- адвокат М.Х. от ЯАК, се развиват доводи за
процесуална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт както и доводи
за необоснованост на присъдата и явна несправедливост на наложеното
наказание. Твърди се, че е нА.це съществено нарушение на процесуалните
правила, допуснато от първостепенния съд при изготвянето и подписването
на присъдата, т. к. в диспозитива на същата няма наложено наказание на
двамата подсъдими и определен първоначален режим за изтърпяване,
въпреки че след оттегляне на тайно съвещание в съдебната зала съдът
обявява присъда, с която двамата подсъдими са осъдени на по 11 месеца
"лишаване от свобода" при първоначален " общ" режим. Твърди се, че
въззивникът- подсъдим Ш., при нА.чната липса на наложено наказание в
диспозитива на атакувания съдебен акт, не знае какво по размер наказание
"лишаване от свобода" му е наложено и при какъв първоначален режим за
изтърпяване. На независимо основание се атакува присъдата и като явно
несправедлива, т. к. решаващият съд не е взел под внимание и не е отчел в
съответната степен и обем многобройните смекчаващи отговорността на
подс.Ш. обстоятелства. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и
връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, а
алтернативно - за намаляване размера на наложеното на въззивника Ш.
наказание "лишаване от свобода".
2
В съдебно заседание въззивникът - подсъдим А. Ш. се явява лично и
със служебно назначен защитник- адвокат М.Х., чрез който изцяло
поддържа въззивната жалба. Защитата навежда доводи за допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните
правила, които са довели до постановяване на порочен съдебен акт и
пледира същия да бъде отменен с връщане на делото за ново разглеждане от
друг съдебен състав. Алтернативно се пледира за необоснованост на
съдебния акт и явна несправедливост на наложеното наказание /фигуриращо
единствено в мотивите към атакуваната присъда и чуто в съдебната зала/ и се
настоява да се намА. размера на наложеното наказание от 11 месеца
"лишаване от свобода", липсващо в подписаната от съдебния състав присъда.
В съдебно заседание въззиваемият - подсъдим С. З. М. , редовно
призован, се явява лично и със служебно назначения си защитник - адвокат
Г. Н. Г. от ЯАК. Лично и чрез процесуалният представител изразява
становище, че не желае да се присъедини към въззивната жалба на подс.
Ш. и не обжалва постановената от РС-Ямбол присъда.Твърди се от
защитата, че присъдата не е атакувана от държавното обвинение, което
препятства възможността въззивнта инстанция да определи наказание на
двамата подсъдими за първи път в някакъв размер, при нА.чната липса на
такова в постановената присъда, вкл. липсват разписани правомощия
въззивната инстанция да се произнася по размера на наложеното наказание
на двамата подсъдими, т. к. такова наказание въобще не е нА.це.
В съдебно заседание представителят на ОП-Ямбол пледира да се остави
без уважение като неоснователна въззивната жалба, а атакуваната присъда
на РС- Ямбол, да се потвърди като правилна, обоснована и законосъобразна.
Съдът след като се запозна с изложеното във въззивната жалба на
подсъдимия Ш., с доводите на страните, и обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен
акт и в съответствие с правомощията му по чл.314 ал.1 вр. чл. 313 и
следващите от НПК, констатира следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от лице , имащо право и
интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319 ал. 1 от НПК, а разгледана по
същество се преценява като ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
Фактическите положения, приети за установени от РС- Ямбол, са
3
правилни и се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. На базата на задълбочен и подробен анА.з на събраните и
приложени доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл. 14, ал.1 от
НПК, в производство по реда на Глава 27-ма от НПК / чл. 371,т.2/,
решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни
изводи за осъществено както от обективна, така и от субективна страна на
престъпно деяние по чл. 195, ал.1,т.3 и т.7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1
от НК от страна на подсъдимите А. З. Ш. и С. З. М.. Проверяващата
инстанция споделя приетото за установено от фактическа страна в хода на
първоинстанционното съдебно следствие и след служебна проверка,
обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, се присъединява изцяло към изводите на ЯРС досежно
установеното по несъмнен начин от фактическа страна.
От правна страна:
Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, което е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните като същото е неотстранимо в тази фаза на процеса -
несъмнено са нА.це признаците на чл. 348 , ал.3,т.1 от НПК. Видно от
приложената по делото Присъда №115/20.09.2022 г./л.71-л.72, НОХД №
14/2022г./, двамата подсъдими са признати за виновни в осъществено
престъпление с посочена правна квА.фикация по чл.195, ал.1,т.3 и т.7, вр. с
чл.194, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 от НК, но на същите не е наложено
наказание - диспозитива на присъдата приключва с глагола "НАЛАГА" и
след това продължава с произнасяне по направените по делото разноски, т. е.
двамата подсъдими са признати за виновни, но същите нямат наложени
наказания и определен първоначален режим за изтърпяването им в
съответствие с разпоредбите на ЗИНЗС. Изложеното несъмнено сочи, че и на
двамата подсъдими са нарушени процесуалните права, т. к. същите не знаят
какво наказание им е наложено и при какъв първоначален режим ще го
търпят, доколкото това им става известно едва с подробното изложение в
мотивите към постановената присъда. Несъмнено е нА.це очевидно
противоречие между диспозитивна част на присъдата и мотивите към нея,
доколкото в присъдата липсва наложено наказание и определен
първоначален режим за неговото изпълнение. Посоченото всякога
представлява съществено нарушение на процесуалните правила от рода на
4
абсолютните и винаги влече като последица отмяна на съдебния акт и
връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
За прецизност въззивната инстанция счита за нужно да добави
следното - несъмнено след тайното съвещание и изготвянето на присъдата,
при вписването и в ЕИСС по аргумент от нормата на чл. 310, ал.1 от НПК,
е настъпил срив в електронната система, което е довело до неизписването на
наложеното на подсъдимите наказание и определения първоначален режим
за неговото изтърпяване, но именно в този непълен вид присъдата е
принтирана и подписана от съдебния състав, което финА.зира процеса на
нейното постановяване -именно подписването обективира волята на
съдебния състав досежно авторството на деянието, вината, правната
квА.фикация на осъщественото престъпление и наложеното наказание, т. е.
така подписаната присъда, в която липсва частта досежно наложените на
двамата подсъдими наказания я прави негоден съдебен акт, т. к. липсва
изявление за волята на съдебния състав касателно отмереното и наложено
на подсъдимите наказание и при какъв режим то да се търпи - по аргумент
от нормата на чл.301, ал.1, т.3 и т. 6 НПК. Всякога с присъдата следва съдът
да отговори на въпросите посочени в чл.301, ал.1 т.1 до т.12 и ал.2 от НПК
и в този смисъл липсата на произнасяне по т.3 на чл.301, ал.1 от НПК
прави присъдата нищожна- НПК дава възможност за допълване на
присъдата като допуска такова по реда на чл. 306, ал.1 от НПК, но в тази
разпоредба е нА.це изчерпателно /лимитативно/ изброяване в кои случаи
може да се допълни присъдата с нарочно определение, постановено в закрито
или открито съдебно заседание, но това изчерпателно изброяване не обхваща
случаите, в които съда е пропуснал да наложи наказание. Изложеното
аргументира отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд- в правния
мир е нА.це един нищожен съдебен акт, който всякога подлежи на отмяна.
Що се касае до наведените от защитата на въззиваемия- подсъдим С. М.
въпроси досежно евентуалната липса на процесуална възможност за налагане
на по- тежко наказание на двамата подсъдими, предвид липсата на протест
на прокурор от ЯРП и при нА.чната инициатива на това въззивно
производство в лицето на защитата на другия подсъдим, в условията за
приложение на принципа на забрана за влошаване на положението на
подсъдимите /reformatio in pejus/, то проверяващата инстанция намира, че
5
това са акцесорни въпроси, на които следва да отговорят съдебните състави
едва след постановяване на вА.ден съдебен акт - в случая на присъда, която
да отговаря на задължителните критерии, очертани в процесуалния закон,
разписани в разпоредбата на чл. 301, ал.1 т.1 до т.12 и ал.2 от НПК .
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 335, ал.2, вр. с чл.348, ал.3, т.1 и
т.2 от НПК, Ямболския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 115/20.09.2022 г., постановена по НОХД №
14/2022г. на Районен съд -Ямбол и ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг съдебен състав на същия съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6