Решение по дело №1227/2018 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 719
Дата: 22 ноември 2018 г. (в сила от 6 март 2019 г.)
Съдия: Ралица Йорданова Русева
Дело: 20184520201227
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2018 г.

Съдържание на акта

                                         РЕШЕНИЕ №

                                         гр.Русе, 22.11.2018 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на двадесет и трети  октомври през две хиляди и  осемнадесета  година в състав:

                                                                   Председател: Ралица Русева

При  секретаря Олга Петрова и в присъствието на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията  АНД № 1227 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:

    Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

    Постъпила е жалба от М.А.М. ***- 1085- 000361 от 23.02.2018 г. на Началник сектор ПП ОДМВР Русе, с което за административно нарушение по чл.20 ал.2 от ЗдВП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв., на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради неправилно приложение на закона.

     Ответникът по жалбата поддържа становище за неоснователност на същата.

     Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.

     Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:

      Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и в това си качество не е санкционирана за нарушения по ЗДвП.

      На 02.02.2018 г., около 19.30 часа, в тъмната част на денонощието, при облачно време и мокра пътна настилка, управлявайки МПС- л.а. „Мерцедес” Ц 270 ЦДИ с рег. № РР 1177 ВК, М. се движена по второкласен път № 23 Русе- Кубрат.На около 3 км след с.Ново село, превозното средство попаднало в дупка на пътното платно с размери около 1.20  м на 60 см и дълбочина около 10 см.В следствие на това предна дясна гума на автомобила била разкъсана и той аварирал.Жалб. известила органите на пътна полиция за настъпилото произшествие, очевидно с цел снабдяване с протокол за ПТП, но същевременно, при извършения оглед й бил съставен и акт за нарушение, сочещ осъществени административни такива по чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.Прието било, че нарушенията са осъществени, тъй като М., в качеството на водач на МПС не избрала скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движение и др. обстоятелства,  за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.Също така установено бил, че лицето не носи контролния талон от СУМПС.АУАН бил предявен, подписан без възражения и лично връчен.Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление с наложените административни наказания.

      Приетата за установена фактическа обстановка съдът намира за доказана от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 18- 1085- 000361 от 02.02.2018 г., протокол за ПТП от 02.02.2018 г., справка за нарушител.

      Правни изводи:

      Подадената жалба е допустима, а по същество- частично основателна.

      В производството по установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания формално не е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото АН и НП притежават всички изискуеми от закона реквизити.

       По същество, вмененото административно нарушение, квалифицирано по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е правилно установено и доказано.Видно от редовно съставения акт за нарушение, към момента на проверката жалб.М. не е носила контролен талон към СУМПС, който документ следва да бъде налице у водача, за да е възможно представянето му в хода на проверка на контролните органи.Това нарушение е безспорно и наложеното административно наказание- глоба в размер на 10 лв. е правилно и законосъобразно индивидуализирано, предвид нормата на чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.

      Що се отнася до твърдяното нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, то същото не е доказано и възраженията относно приложението на материалния закон, направени с жалбата, са основателни.

      Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

      Установените фактически обстоятелства сочат, че жалб.М., придвижвайки се по второкласен път, в тъмната част на денонощието, аварирала в дупка с размери 1.20 метра на 60 см и дълбочина около 10 см.Т.е. площта на това така наречено от актосъставителя и наказващия орган „частично нарушение на асфалтовото покритие” е била около 7 метра. Няма данни същата дупка да е била сигнализирана по някакъв начин, за да се съобрази от водача скоростта на движение.В случая не може да се приеме наличието на виновно поведение, доколкото изобщо не са събрани доказателства с каква скорост се е движило управляваното от М. превозно средство, при липса на каквито и да било установени параметри- не може  и да се изчисли каква е безопасната скорост, съпоставена с условията, включително и тези на пътя /по аргумент от нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП/.При всички случаи нарушението на асфалтовото покритие може да се оцени като предвидимо препятствие, ако е надлежно обозначено на разстояние, позволяващо на водачите да съобразят скоростта и да го заобиколят, но в случая това не било сторено. За да се приеме, че скоростта е несъобразена, следва да се посочат конкретни нейни параметри, въз основа на които да се разсъди на първо място разрешена ли е за съответния пътен участък и на следващо място- адекватна ли е на условията на пътя. В случая е налице невъзможност да се предвиди препятствието на пътя и очевидно- непредотвратимост на произшествието, като доказателствата не позволяват да се заключи, че то е следствие от несъобразена скорост. Установеното в хода на производството не сочи на виновно поведение под каквато и да е форма на вина, с което жалб.М. да е осъществила състав на нарушение.

      С тези мотиви съдът намира, че само в частта на постановеното на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП административно наказание- глоба в размер на 200 лева, за извършено нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, обжалваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

           Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

                                                                 РЕШИ:

           ОТМЕНЯ  НП № 18- 1085- 000361 от 23.02.2018 г. на Началник сектор ПП ОДМВР Русе, с което на М.А.М. с ЕГН **********,*** 9, за нарушения по ЗДвП са наложени административни наказания, като ОТМЕНЯ НАЛОЖЕНОТО НА ОСНОВАНИЕ чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв.- за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП и ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата част- досежно наложеното на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП наказание ГЛОБА в размер на 10 лв. за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

 

                                                     Районен съдия: