Решение по дело №638/2019 на Районен съд - Луковит

     РЕШЕНИЕ

№____

                                       гр. Л.,   10.04.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Л.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА  

 

при секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдията

гр. д. № 638 по описа за 2019 г. на съда и за да се произнесе, съобрази следното: 

 

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 187 от  ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от Е.Ц.Б. *** чрез пълном. адв. С.Й. от САК против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“.

Ищецът твърди, че е служител на  ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ /ГДПБЗН/ и работи на длъжност „Началник дежурна смяна“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“  - гр. Л./РСПБЗН/.

Излага, че трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00 - 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. Твърди, че в периода от  22.10.2016 г. – 22.10.2019 г. положил нощен труд общо 2040 часа. Счита, че положеният труд следва да бъде преизчислен съгласно правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, което работодателят му не сторил. Счита, че е положил 291,72 часа извънреден труд, който съобразно часовата му ставка от 7.00 лева изчислява като общо задължение от 2042,04 лева. Затова моли за осъждането на ответника да му заплати сумата от 2042,04 лева. Претендира и мораторна лихва върху главницата  в размер на 230 лв. за периода от 22.10.2016 г. до подаване на исковата молба.

Развива подробни правни съображения за това, че поради липса на изрична уредба в Закона за МВР и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, която да предвижда преобразуване на часовете нощен труд в дневен, то следва да се приложат правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (ДВ, 2007 г).

Ответникът Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“  ГДПБЗН, е подал отговор на исковата молба чрез ст.юрисконсулт С.Н., с който оспорва предявения иск. Счита, че приложимата правна уредба се съдържа в чл. 179 ЗМВР и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда и организацията на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, като счита, че правилата на Закона за държавния служител и Кодекса на труда и подзаконовите им нормативни актове са неприложими.

В първото съдебно заседание по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК ищецът чрез процесуалния си представител направи изменение в основанието на иска в смисъл, че исковата сума се претендира като допълнително заплащане на положените през процесния период часове нощен труд изчислено чрез преобразуването им в дневен, без да се отчита като извънреден труд.

Като прецени събраните по делото относими и допустими доказателства по отделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от о: 

            Страните не спорят, поради което и съдът е постановил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че са се намирали в служебни правоотношения и, че за процесния период 22.10.2016 г. – 22.10.2019 г. ищецът е заемал длъжността "Началник дежурна смяна" в районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението – Л./РСПБЗН – Л./ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Л./РДПБЗН – Л./ при   Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" гр. София МВР.

            Установява се от изготвената от ответника Таблица № 1 с изчисления /обективирана в отговора на исковата молба/, приета от ищеца без възражения, че за процесния период ищецът е положил 1832 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1, 143 дава 2093,976 часа, или 261,976 ч. разлика, за която се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 1871,09 лева при часовата ставка за извънреден труд /с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение за съответния период/. Изчислената лихва за забава върху главницата за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до датата на подаване на исковата молба, е в размер на 217,97 лева.

От представените по делото от страна на ответника платежни бележки за възнаграждението на ищеца за месеците октомври 2016 г. до октомври 2019 г. е видно, че на ищеца е заплащано допълнително възнаграждение за положен нощен труд по 0,25 лв. за всеки час.

При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира от правна страна следното:

 

Между страните липсва спор по фактите.

Спорните въпроси  по делото  са: дали при определяне възнаграждението на ищеца за нощния труд през процесния период са приложими КТ и НСОРЗ, в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ,  респективно дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен с прилагане на  коефициент 1,143.

Като държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на основание ал. 2 от същия текст статутът на ищеца във връзка с полагането на труда се урежда от ЗМВР.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи /чл.187, ал. 9 от ЗМВР/.

Преди процесния период за периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г., е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В чл. 31, ал. 2 от същата изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд за времето между 22.00 и 6.00 ч. се умножава по 0,143, като полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Впоследствие са издадени Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., последната от които е  действала в исковия период. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., както и в предходния  подзаконов акт Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., липсва регламентация за преизчисляване на нощния труд с коефициент 1, 143, който е бил прилаган в периода на действие на наредбата от 2014 г.

Съгласно постановеното ТР № 1/2020 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС от 15.03.2023 г., ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Този извод се налага от анализа на чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Нормата е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, "8 часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата "светла" част и през нощта – в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от 22 часа до 6. 00 12 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по – голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по – голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове – наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни.

Трудовото правоотношение по КТ е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта –"8 часа дневно", независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.

С тълкувателното решение се приема, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи. В мотивите е посочено, че това разрешение съответства на правото на ЕС.

С тълкувателното решение е даден отговор на спорния по делото въпрос като същото е задължително за съдилищата.

Предвид разясненията, дадени в цитираното тълкувателно решение, не е налице празнота в нормативната уредба, касаеща заеманата от ищеца длъжност и приложение следва да намерят разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. В случая на ищеца е било заплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд – по 0,25 лв. за всеки час, което е в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г., действали през процесния период.

В този смисъл исковите претенции се явяват неоснователни и като такива ще следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът ще следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лева.

С оглед изложените мотиви, съдът 

 

Р   Е   Ш   И

            ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Ц.Б., ЕГН ********** *** чрез адв. С.Й. от САК против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, *** искове за сумата 2042,04 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за нощен труд за периода от 22.10.2016 г. до 22.10.2019 г., изчислено при преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както и за сумата 230 лева, представляваща  мораторна лихва върху главницата  за периода от 22.10.2016 г. до датата на подаване на исковата молба, като неоснователни.

ОСЪЖДА Е.Ц.Б., ЕГН ********** *** да заплати на против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, *** разноски за юрискоонсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Л.в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

   

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: