РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. К.
като разгледа докладваното от С. Т. Михова Въззивно гражданско дело №
20225300503121 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 3428/24.10.2022г., постановено по гр. д. № 16637/ 2021г.,
съставът на Пловдивския районен съд, е отхвърлил предявения от Д. В. Т.,
ЕГН ********** против Я. К. Т., ЕГН **********, иск за отмяна на
основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД на договор за дарение на недвижим имот,
сключен на 15.09.1993 г. с нотариален акт № 45, том 42, дело № 11204/1993 г.
по описа на Нотариус при ПРС, с предмет следния недвижим имот – 1/4
идеални части от жилище – апартамент, представляващо самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 56784.518.1209.1.2 по КККР, одобрени със Заповед
№ РД – 18-48 от 03.06.2009 г. на изп. директор на АГКК, с административен
адрес: гр. Пловдив, ул. ***, с площ от 102 кв.м., ведно с избено помещение №
6, с площ от 11.03 кв.м., ведно с 9.58 % идеални части от общите части на
сградата, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване, като
неоснователен.
Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
1
ищцата Д. В. Т., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв.И. Б.,
с подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния
съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правния
спор, с което исковата претенция да бъде уважена.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалба от
въззиваемия Я. К. Т., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адв.В.
С., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Пловдивският окръжен съд констатира,че въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259,ал.1 от ГПК;изхожда от лигитимирана страна;касае
неблагоприятно за нея първоинстанционно решение и откъм съдържание и
приложение е редовна, поради което се явява допустима.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно
правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие
следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 227 ал.
1 б. "в" от ЗЗД, който ищцата Д. В. Т., ЕГН ********** е предявила против
сина си Я. К. Т., ЕГН **********, за отмяна на сключен между страните на
15.09.1993 г. договор за дарение на недвижим имот, находящ се в гр.Пловдив,
до размер на прехвърлената ¼ ид.ч. от имота. Инвокираните основания за
отмяна на договора са непризнателност от страна на надарения , изразяваща
се в непредоставяне на необходимата издръжка на дарителя, чиито доходи са
недостатъчни да посреща ежедневните си нужди.С връчена нотариална
покана ищцата е поискала от ответника да й заплаща месечна издръжка
считано от 15.02.2012г. в размер на 100 лева, на която последният не се
отзовал, нито проявил загриженост относно здравето и нуждите й.
Надареният е оспорил предявеният иск като процесуално недопустим,
по изложени съображения, че е предявен след изтичане на 16.02.2013г. на
преклузивния срок по чл.227,ал.3 от ЗЗД.Изложил е доводи и за неговата
неоснователност, с твърденията , че не е преставал да се интересува от
състоянието на ищцата и не е отказвал да престира издръжка или грижи
2
спрямо нея. Ищцата не е изпадала и във финансови затруднения , като същата
е в добро здравословно състояние, реализира допълнителни доходи от
почистване на жилищни входове и активно участва в секционни избирателни
комисии.
Страните по делото не спорят, а и от приетите по делото писмени
доказателства е документално установено, че с договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 45, том 42, рег. № 11215, дело № 11204 от
15.09.1993 г. на нотариус при ПРС, Д. В. Т., заедно с покойния й съпруг, са
дарили да децата си Я. К. Т. и С. Т. при равни права, придобитият от тях в
режим на СИО , апартамент , находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, с площ от
102 кв.м.
С връчена на 15.02.2012г. нотариална покана , надареният е поканен от
ищцата да й заплаща месечна издръжка в размер от 100 лева, поради ниския
размер на доходите, които получава и материалните й затруднения.
Тъй като ответникът не се е отзовал на връчената му покана, ищцата е
предявила настоящият конститутивен иск.
При така установената фактическа обстановка, по отношение на която
спор пред въззивната инстанция не се повдига, решаващият състав на съда
намира предявеният иск по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД за процесуално
недопустим.
Искът за отмяна на дарение представлява конститутивен иск, чрез
който дарителят може да предизвика правна промяна, като заличи ефекта от
извършената в полза на надарения безвъзмездна разпоредителна сделка с
обратна сила поради непризнателността на последния към дарителя.
Надлежното му предявяване предполага съобразяване с всички положителни
и отрицателни процесуални предпоставки съобразно правилата на общия
исков граждански процес, към които се добавя и специфичното за този иск
изискване, да бъде предявен в определения от законодателя едногодишен
преклузивен срок от момента, в който на дарителя са станали известни
обстоятелствата, служещи му като основание за претендираната отмяна.
Трайната съдебна практика приема, че този срок за предявяване на иска по чл.
227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД започва да тече от момента, в който поканата за
даване на издръжка е била връчена или е достигнала до знанието на
надарения, като целта на това разрешение е да постави страните в
3
равнопоставено положение в хипотезата на бъдещ исков процес (напр.
Решение № 186/25.10.2017г. на ВКС по гр.д. 5147/2016г., IV гр.отд.;
Определение № 381/07.10.2020г. по ч.гр.д. 2679/2020г. на ВКС , III гр.отд.).
От данните по настоящото дело безпротиворечиво се установява, че
поканата на ищцата – дарител е връчена на надарения – ответник на
15.02.2012г., от който момент, съгласно практиката на ВКС, започва да тече
преклузивният срок, предвиден в чл. 227, ал. 3 от ЗЗД. Исковата молба на
ищцата е депозирана в регистратурата на Пловдивския районен съд на
22.10.2021г., т.е. извън едногодишния преклузивен срок, изтекъл на
15.02.2013г. , което обстоятелство обосновава извод за недопустимост на
предявения иск.
Произнасянето по такъв иск води до недопустимост на постановеното
от първоинстанционният съд решение, което следва да се обезсили и
производството по делото по предявения иск да се прекрати.
При този изход на правния спор жалбоподателката следва да бъде
осъдена да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 1000 лева.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 3428/24.10.2022г., постановено по гр. д. №
16637/ 2021г., по описа на РС-Пловдив, ХVIII гр. състав , с което е отхвърлен
предявения от Д. В. Т., ЕГН ********** против Я. К. Т., ЕГН **********,
иск за отмяна на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД на договор за дарение на
недвижим имот, сключен на 15.09.1993 г. с нотариален акт № 45, том 42, дело
№ 11204/1993 г. по описа на Нотариус при ПРС, с предмет следния недвижим
имот – 1/4 идеални части от жилище – апартамент, представляващо
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1209.1.2 по КККР,
одобрени със Заповед № РД – 18-48 от 03.06.2009 г. на изп. директор на
АГКК, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. ***, с площ от 102 кв.м.,
ведно с избено помещение № 6, с площ от 11.03 кв.м., ведно с 9.58 % идеални
части от общите части на сградата, при запазено пожизнено и безвъзмездно
право на ползване и ПРЕКРАТЯВА производството по иска като
4
процесуално недопустимо.
ОСЪЖДА Д. В. Т., ЕГН **********, да заплати на Я. К. Т., ЕГН
**********, сумата от 1 000 лева разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5