Решение по дело №836/2017 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 420
Дата: 10 октомври 2017 г. (в сила от 23 януари 2018 г.)
Съдия: Христина Христова Ангелова
Дело: 20171720200836
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 май 2017 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

10.10 2017 година

 

Номер    497                                                    гр. Перник

Пернишки  районен съд                                05-ти     наказателен       състав

На   18  септември                                       година  2017 г.

 

В  открито  съдебно заседание в следния състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Христина Ангелова

                                                           ЧЛЕНОВЕ :

                                                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :

Секретар: Наталия Симеонова

ПРОКУРОР

 

                Като разгледа докладваното от Председателя  Административно наказателно дело №00836  по  описа  на съда за 2017 година, за  да  се   произнесе  взе   предвид следното:

               Производството е по реда на  чл.59 и сл. от   ЗАНН.

              Образувано  е  по  жалба   на “Зефир -7” ЕООД -гр.Перник с управител З.Г.Х.  против наказателно постановление №F 81216/10.02.2017 година ,издадено от зам.директор на ТД на НАП София ,с което на основание чл.185 ал.2 вр. от ЗДДС е наложена “имуществена санкция” в размер на 3000 лв. за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл.33 ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти ,издадена  от МФ и чл.188 ал.4 от ЗДДС.

             З.Г.Х. в качеството си на управител на “Зефир-7 ” ЕООД-гр.Перник e обжалвал наказателното постановление в законоустановения срок. В жалбата си,депозирана срещу него е изтъкнал доводи в насока на обстоятелството ,че издаденото  по отношение на него наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно  и като такова следва да бъде отменено.Жалбоподателят ,редовно призован не се явява в съдебно заседание.Вместо него се явява  адв.П., който доразвива доводите на Х. ,изложени в жалбата.В хода на съдебните прения адв.П.  твърди,че  и  в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление не е извършено описание на нарушението и на обстоятелствата,при които то е извършено.Застъпва се становище за неправилно приложение на административно наказателната разпореба ,въз основа на която е наложена «имуществена санкция» на нанарушителя.Намира,че при приложение на административно наказателната разпоредба административно наказващия орган не се е съобразил в пълен обем с тежестта на нарушеинето и с личността на нарушителя. Моли наказателното постановление,издадено от зам.директор ТД на НАП София да бъде изцяло отменено.Алтернативно моли наказателното постановление да бъде отменено,като се приеме ,че се касае за маловажен случай на административно нарушение от този вид.

              Въззиваемата страна –ТД на НАП София офис Перник, уведомена по належния ред изпраща за представител ю.к.К..Същата твърди,че издаденото от зам.директор на  ТД на НАП София наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.Процесуалния представител на въззиваемата страна заявява,че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при  издаване на наказателното постановление от актосъставителя и от административно наказващия орган са спазени всички процесуални правила.Твърди,че правилно е установена фактическата обстановка по установяване на нарушението,както и че при определяне на вида и размера на наложеното наказание административно наказавщия орган се е съобразил  с високата степен на обществена опасност на нарушенията от този вид. Ю.к.К. моли,наказателното постановление,издадено от зам.директор ТД на НАП София офис Перник да бъде изцяло потвърдено.

             Пернишкия  районен съд, като съобрази доказателствата събрани по делото, както и предвид  становищата  на страните по реда на чл.14  и  18 от НПК,   намира за установено  следното :

             Жалбата   е  подадена в законоустановения  срок    по  чл.59 ал.2 от  ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес.  Допустима е. Разгледана    по  същество  е  основателна.

             От  фактическа страна е установено ,че на 03.11.2016 година в  12,00 часа от Б.С.Б. –“главен инспектор по приходите” при ТД на НАП София и от  Г.Н.Ч. в качеството си на “старши инспектор по приходите”  при ТД на НАП София е извършена проверка   на търговски обект – ресторант “Кафану”, находящ се в гр.Перник кв.”Твърди ливади” ул.”Първи май” до бл.12,стопанисван и експлоатиран от “Зефир-7 “ЕООД  с управител З.Г.Х. .Установено било,че в обекта има монтирано фискално устройство  с рег.№3498148/28.06.2013 година модел TREMOL ZM-KL на ФУ ZK 098228 и ИН на ФП 50108180 ,което било въведено в експлоатация.Установено било,че разчетената касова наличност  от ФУ възлиза на 18,70 лв.до момента на проверката.Фактическата наличност към момента на проверката в обекта била 53,30 лв.След отпечатване на дневния финансов отчет Х №153177/03.11.2016 година  било установено ,че настройките “служебно въведени” и “служебно изведени” суми на ФУ,въведено в експлоатация са активирани.Установено било,че за дата 03.11.2016 година няма записи за въведени суми чрез ФУ т.е установена е разлика в касовата наличност в размер на 34,60 лв. в повече,която представлява  въвеждане на пари в касата извън случаите от продажби.Същото не било отбелязано чрез операцията “служебно въведени суми”. По време на проверката управителят на дружеството не присъствал.Присъствала Д.М.Д.  на длъжност “сервитьор” в заведението .За извършената проверка бил съставен протокол №0261953/03.11.2016 година.Управителят на “Зефир-7”ЕООД-гр.Перник бил поканен да се яви в ТД на НАП,където на  14.11.2016 година  Б.С.Б. в качеството си  на “главен инспектор по приходите” в ТД на НАП София в присъствието на св.по акта   Г.Н.Ч.  и Г.Н.Ц.е съставила на “Зефир-7” ЕООД с управител  З.Г.Х. акт за установяване на административно нарушение № F 2812116/14.11.2016 година в обстоятелствената част на който  описала установеното от нея в хода на проверката.

                    Цифрово е отразено,че  Х. в качеството си на управител на “Зефир-7” ЕООД –гр.Перник с бездействието си е нарушил разпоредбите на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18 /13.12.2006 година на МФ.

                   Актът за установяване на административно нарушение е подписан от актосъставителя и  от свидетелите по акта .Предявен е на пълномощник на нарушителя ,съгласно приложено по делото  нотариално заверено пълномощно.Пълномощника   е подписал съставения му акт  за установяване  административно нарушение на  14.11.2016 година.При съставянето на акта не е направил възражения по вменените му нарушения. Такива са постъпили в законоустановения тридневен срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН .Приложени са на л.22 от административно наказателната преписка под формата на “Обяснителна записка”.Те са в смисъл,че констатираната разлика се е получила, тъй като по време на проверката не е била въведена служебната сума,с която служителите на заведението започват работа ежедневно.

                   Въз основа  на горепосоченият акт от  зам.директор на ТД на НАП София е  издадено наказателно постановление  F 81216/10.02.2017 година,с което на основание чл.185 ал.2 вр. от ЗДДС на “Зефир-7” ЕООД –гр.Перник с управител З.Г.Х. е наложена “имуществена санкция” в размер на 3000 лв. за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл.33 ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти ,издадена  от МФ и чл.188 ал.4 от ЗДДС.

                  Тази фактическа обстановка съдът  установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства и разпитите на свидетелите Б.С.Б. ,съставила акта за установяване на административно нарушение,въз основа на който е издадено наказателното постановление ,на Г.Н.Ч. ,свидетел по акта и на допуснатите до разпит в това процесуално качество по уважено искане на защитника на жалбоподателя В.З.Х. ,пълномощник на управителя и  Д.М.Д., сервитьор в заведението към датата на проверката. При анализа на гласните доказателства,събрани посредством разпит на актосъставителя и на свидетеля по акта съдът намира,че същите са категорични и безпротиворечиви.Св.Б. и Ч.   поддържат изцяло и в пълен обем отразените в акта за установяване на административно нарушение констатации.Същите твърдят,че на посочената в акта дата са извършили  лично данъчно-осигурителна проверка в търговския обект и са установили разлика между наличните пари в обекта и тези в паметта на фискалното устройство.Свидетелката е категорични,че установената промяна в касовата наличност  представлява “въвеждане на пари”,което не е отразено в касовата  наличност за съхранение на финансовите отчети.Показанията  им са категорични и безпротиворечиви .Съдът ги кредитира напълно. Св.Х. и Д. посредством показанията си утвърждават основно тезата за причината за установената разлика,която по същество не отричат ,а именно по време на проверката не е била въведена служебната сума,с която служителите на заведението започват работа.При постановяване на решението си съдът се запозна и с приложените по административно наказателната препика писмени документи,които прие и приложи като доказателства по делото,а именно -акт за установяване на административно нарушение №F281216/14.11.2016 година,наказателно постановление №F 281216/10.02.2016 година,удостоверение за актуално състояние на санкционираното юридическо лице,нотариално заверено пълномощно,обяснителна записка,заповед за компетентността на  актосъставителя и на административно наказващия орган, които цени като доказателства по делото.

                Съдът намира,че наказателното постановление следва да бъде отменено на процесуално основание ,без да се разглежда спора по същество и да се обсъждат доводите на страните по следните съображения:

               Неправилно е приложена административно наказателната разпоредба.Административно наказващия орган е наложил на “Зефир-7”ЕООД-гр.Перник с управител З.Г.Х. “имуществена санкция” в размер на 3000лв./три хиляди лева/ за осъществен състав на административно нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти-приложима редакция ДВ бр.84/30.10.2015 година на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС в редакция ДВ бр.97 /2016 година.

               Разпоредбата на чл.185 ал.2 от ЗДДС  въвежда като  задължение към административно наказващия орган установяване по несъмнен,категоричен и безспорен начин на обстоятелството води ли или не нарушението на материалния закон,посочено като такова в акта и в наказателното постановление до неотразяване на приходи.Горното е съществено,тъй като предопределя размера и границите на имуществената санкция,която юридическото лице следва да понесе,както и административно наказателната разпоредба,която следва да се приложи.При така приложената административно наказателна разпоредба остава неизяснен въпросът по какъв начин административно наказващия орган е стигнал до извод,че нарушението,което е установил води до неотразяване на приходи и на какво се базират крайните му изводи за приложение на санкционната норма на чл.185 ал.2 от ЗДДС  при решаване на въпросът за административно наказателната отговорност,която “Зефир-7” ЕООД-гр.Перник с управител З.Г.Х. е следвало да понесе.Неправилното приложение на административно наказателната разпоредба е съществено нарушение на процесуалните правила в производството по издаване на наказателното постановление и  самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

 

               Предвид изложеното на което на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът :                                                                   

Р   Е   Ш   И:

 

                ОТМЕНЯ наказателно постановление №F281216/10.02.2017 година ,издадено от зам.директор на ТД на НАП София ,с което на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС на “Зефир-7” ЕООД-гр.Перник Булстат: *********с управител З.Г.Х. ***  е наложена “имуществена санкция” в размер на 3000 лв. за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл.33 ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти ,издадена  от МФ и чл.188 ал.4 от ЗДДС.

 

     РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно  обжалване,  по реда  на Административно процесуалния кодекс-Глава ХІІ,  пред  Пернишки Административен съд   в   14-дневен   срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                            СЪДИЯ:

 

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

ВС