Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Марина Гюрова
като
разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №12916 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 13.08.2018
год. на длъжницата С.Г.П., чрез адв. С.Г./надлежно упълномощена/, срещу постановление
от 24.06.2019 год. на
частен съдебен изпълнител Г.Д., с рег.№781 на КЧСИ, с което е отказано приключването
на принудителното изпълнение по изпълнително дело №20127810400583.
Жалбоподателката поддържа, че погасявала
дълга си по процесния изпълнителен лист в продължение на 7 години, като
понастоящем същият бил изплатен изцяло. На 17.05.2019 год. заявила пред
съдебния изпълнител искане за изготвяне на справка за изплатената част от дълга,
като според изготвената справка остатъкът от дълга възлизал на 2 451.93
лв. Според изчисленията на длъжницата обаче дългът бил заплатен изцяло и
съдебният изпълнител следвало да приключи принудителното изпълнение.
Взискателят И.П.П.не изразява
становище по жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК
съдебният изпълнител заявява, че жалбата е допустима, но се явява неоснователна,
тъй като по изпълнителното дела са постъпили общо 3 573.23 лв., от които
3 166.23 лв. са преведени на взискателя, 360 лв. са удържаните такси по
изпълнението и 47 лв. – банкови комисионни. Към 21.05.2019 год. остатъкът от
дълга възлиза на 2 451.93 лв. – вземане на взискателя и 314.36 лв. – такси
по изпълнението. Постъпващите по изпълнителното дело суми били минимални по
размер и това водело до по-бавното погасяване на главницата, върху която
продължавала да се натрупва лихва.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателката, мотивите
на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира за установено
следното:
Изпълнително
дело №20127810400583 по описа на частен съдебен изпълнител Г.Д.,
с рег. №781 на КЧСИ, е било образувано по молба от 13.06.2012 год. на
взискателя И.П.П.въз основа на изпълнителен лист от 21.04.2012 год., издаден по
гр.дело №51234/2010 год. по описа на СРС, ГО, 32 с-в, срещу длъжницата С.Г.П., действаща като ЕТ „В. – С. Г.“, за сумата от 2 778.63 лв. –
главница, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2010 год. до
окончателното изплащане и сумата от 249.35 лв. – съдебни разноски.
На 02.08.2012 год. на длъжницата е била връчена покана за
доброволно изпълнение на следните суми: 2 778.63 лв. – главница, ведно със
законната лихва, считано от 22.10.2010 год. до окончателното изплащане, 249.35
лв. – съдебни разноски и 662.34 лв. – такси по изпълнението.
На 17.05.2019 год. длъжницата подала молба до частния
съдебен изпълнител за издаване на справка за непогасения остатък от дълга. Видно
е от справката на л. 108 от изпълнителното дело, че към момента на изготвянето
й по изпълнителното дело са били постъпили общо 3 573.23 лв., от които
3 166.23 лв. са преведени на взискателя, 360 лв. са удържаните такси по
изпълнението и 47 лв. – банкови комисионни, като към
21.05.2019 год. остатъкът от дълга възлизал на
2 451.93 лв. – вземане на взискателя и 314.36 лв. – такси по изпълнението.
На 24.06.2019 год. длъжницата подала молба, съдържаща
искане за приключване на принудителното изпълнение. С обжалваното постановление
на частния съдебен изпълнител от 24.06.2019 год. искането било оставено без
уважение /като липсват данни за връчването му на длъжницата/.
Анализът на така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирана
страна срещу
подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК и в
срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Основанията, осуетяващи реализацията на правото на
взискателя, са изрично и изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 433 ГПК.
Само настъпването на някоя от законоустановените хипотези освобождава съдебния
изпълнител от служебните му задължения по отношение на взискателя. Без да е
констатирал такова основание, органът по изпълнението няма свободата да го
преустанови.
Изпълнението на задължението по изпълнителния лист след
образуване на изпълнителното производство покрива хипотезата на нормата на чл.
433, ал. 2 ГПК, съгласно която приключване на изпълнителното производство може
да настъпи при изпълнението на задължението и събиране на разноските по
изпълнението.
Спорният въпрос по делото се свежда до това дали взискателят
е изцяло удовлетворен и са събрани разноските по изпълнението, който е свързан
и с реда за погасяване на сумата, събрана по изпълнителното дело.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 год. на ВКС по тълк.дело № 3/2017 год.,
ОСГТК, за погасяването на паричните задължения приложение намира специалното
правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се
погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно
задължение, което се формира от поне два от посочените елемента, или според
поставения за тълкуване въпрос /по т. 1/ – от главница и лихви. Когато
извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за
забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в
поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В разглеждания случай към датата на изпращане на поканата
за доброволно изпълнение /18.06.2012 год./ дългът по изпълнителното дело е бил
в общ размер на 4 166.67 лв., от които 2 778.63 лв. – главница, 476.35
лв. – законна лихва, считано от 22.10.2010 год., 249.35 лв. – съдебни разноски и
662.34 лв. – такси по изпълнението.
Видно е от направените отбелязвания на гърба на
изпълнителния лист по смисъла на чл. 455, ал. 2 ГПК, както и от данните по
изпълнителното дело и представените от жалбоподателката вносни бележки и
операционни бележки, че по процесното изпълнително дело е постъпила сума в общ
размер на 3 573.23 лв.
При съобразяване на реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД и при
прихващане на частичното изпълнение първо към таксите по изпълнителното дело,
на второ място към разноските по изпълнителния лист, на трето място към
законната лихва върху присъдената главница и най-накрая към главницата,
настоящият съдебен състав приема, че събраната сума не е достатъчна да покрие
изцяло вземанията, които се изпълняват принудително /виж и приложената към
мотивите на частния съдебен изпълнител справка/. Следователно не са налице
предпоставките по чл. 433, ал. 2 ГПК за приключване на изпълнителното
производство.
В този смисъл обжалваният отказ на частния съдебния
изпълнител се явява законосъобразен, поради което и жалбата на длъжницата
следва да бъде оставена без уважение.
При това положение искането на жалбоподателката за
спиране на изпълнението, основано на нормата на чл. 438 ГПК, се явява
неоснователно.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжницата С.Г.П. срещу постановление от 24.06.2019
год. на частен съдебен изпълнител Г.Д., с рег.№781 на КЧСИ,
с което е отказано приключването на принудителното изпълнение по изпълнително
дело №20127810400583.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 438 ГПК на длъжницата С.Г.П. за спиране на изпълнението по
изпълнително дело №20127810400583 по описа на частен съдебен изпълнител Г.Д., с
рег.№781 на КЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/