№ 3419
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20241100503900 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на молителя В. Н. Б., срещу решение №
20802/15.12.2023 г., постановено по гр. д. № 37180/2023 г. на СРС, 37 състав,
с което съдът е оставил без уважение молбата й и е отказал да издаде заповед
за защита, срещу С. М. М.. Въззивникът счита, че решението е неправилно,
необосновано, незаконосъобразно, в противоречие с материалните и
процесуалните правила на закона, както и с целия доказателствен материал.
Излага съображения. Моли решението да бъде отменено и съдът да постанови
друго, с което да издаде заповед за защита в полза на молителката.
Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна С. М. М., в законоустановения срок, не е подала
възражение срещу въззивната жалба.
В съдебното заседание по делото въззивницата поддържа жалбата.
В съдебно заседание по делото въззиваемата страна оспорва жалбата.
Представя списък на разноските.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от
1
молителя в първоинстанционното производство, която страна има правен
интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим
съдебен акт.
С молба от 04.07.2023 г. В. Н. Б. е поискала да се издаде заповед за
защита срещу С. М. М. - майка на молителката, описвайки в какво се е
изразявал акта на насилие, извършен спрямо нея на 22.06.2023 г.
С решение № 20802/15.12.2023 г., постановено по гр. д. № 37180/2023
г., СРС, 37 състав е отхвърлил молбата й и е отказал да издаде заповед за
защита срещу С. М. М..
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Въззивницата навежда доводи, че молбата за защита следва да бъде
уважена, тъй като между страните е налице история на извършване актове на
домашно насилие от страна на ответницата, приключило с издаване на
заповед срещу нея, която ответницата е нарушила, което създава у
молителката негативното усещане, че във всеки един момент ще се срещне с
майка си и живее в постоянен стрес и неспокойство, че дори само срещата с
майка й е предизвикваща страх и й припомня миналото, като това само по
себе си следва да се квалифицира като психическо и емоционално насилие.
Тези доводи настоящата инстанция счита за неоснователни.
В производството по ЗЗДН се изследва дали са извършени конкретни
актове на домашно насилие от лице срещу друго лице, за които законът
изисква да се намират или да се намирали в определена връзка- това е
предметът на делото /не субективните преживявания на молителката
вследствие виждане на майка й, предизвикани от спомени от упражнено в
миналото насилие/. С допустимите от ЗЗДН доказателствени средства
молителят следва да проведе главно и пълно доказване на твърденията си в
сезиращата съда молба, покриващи признаците на актове на домашно
насилие- чл. 154, ал. 1 от ГПК, указващ доказателствената тежест в процеса.
При недоказване на твърденията на страната, от които за същата произтичат
благоприятни правни последици, какъвто е настоящия случай, молбата се
оставя без уважение- както правилно е процедирал и първоинстанционния
2
съд.
На декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не може да бъде придадена
силата на доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на
основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена
заповед за защита, тъй като в настоящия случай за твърдяния акт на насилие
са налице свидетели, присъствали по времето и на мястото, където се твърди,
че е извършено насилието, т. е. има други доказателства по смисъла на чл. 13,
ал. 3 от ЗЗДН.
В случая страните са поискали и са допуснати до разпит свидетелите
Д.П.- фактически съжител на молителката и С.Ш.-без дела и родство със
страните.
Действително, при показанията на свидетеля Петров следва да се
съобрази разпоредбата на чл. 172 от ГПК, като настоящата инстанция не ги
кредитира. Свидетелят твърди, че молителката се е обадила на телефон 112
след като ответницата е започнала да ги преследва с автомобила си, докато в
сезиращата съда молба не става ясно кога е осъществено обаждането- твърди
се, че „през цялото това време В. Б. е говорила с диспечер на телефон 112 до
пристигането на полицията“. От СТЕ се установява, че обаждането е
извършено още преди слизането на ответницата от автомобила й. Дори и
самата молителка-установено със СТЕ, възразява на твърденията на приятеля
си, че не са видели…че ответницата идва с нож към тях. Освен близката
връзка на молителката с този свидетел, налице са твърдения от страна на
ответницата за упражнено спрямо нея от свидетеля насилие.
Показанията на втория свидетел, който е очевидец и не е заинтересован
от изхода на делото, са последователни, логични и кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства, поради което настоящия
съдебен състав ги кредитира. С тях се установява, че на посочената дата, час
и място, свидетелката Ш. е отишла с ответницата пред блока, в който живее
дъщеря й, за да може майката да я види, да я зърне. Дошли са от Благоевград.
Посетили са блока на дъщерята на С.. Ответницата е искала да види дъщеря
си, защото няма връзка с нея. Почакали са малко. Късно се стъмва и са искали
да зърнат молителката на терасата. Паркирали са пред блока. Дошъл е
автомобил, спрял е зад тях, отворила се е врата. Ответницата е слязла от
3
нейната кола и другата кола е потеглила. Страните не са могли да си
продумат, нито да се видят. Разочарована от това, ответницата, заедно със
свидетелката са си тръгнали към Благоевград. Ответницата не е държала
нищо в ръцете си. Те са били скръстени пред гърдите й.
Посочените актове на насилие не се установяват и от други събрани по
делото доказателства.
Правните изводи на първостепенния съд кореспондират с
доказателствата по делото, поради което неоснователно е посоченото в
жалбата оплакване за неправилност на обжалваното решение.
Първостепенния съд е изложил мотиви, поради които е достигнал до този
извод, поради което неоснователно е посоченото в жалбата оплакване за
необоснованост на обжалвания съдебен акт.
И пред въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, които
да разколебаят убеждението на съда в правилността на първоинстанционното
решение.
Поради изложеното, жалбата се явява неоснователна и обжалваното
решение следва да се остави в сила.
При този изход на делото въззивницата, на основание чл. 11, ал. 3 от
ЗЗДН дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на
СГС в размер на 12,50 лв. Искането на въззивницата за присъждане на
разноски, като неоснователно, с оглед изхода на делото, следва да бъде
оставено без уважение. На въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20802/15.12.2023 г., постановено по гр.
д. № 37180/2023 г. на СРС, 37 състав.
ОСЪЖДА В. Н. Б., ЕГН********** да заплати държавна такса за
въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Н. Б., ЕГН********** за
присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
4
ОСЪЖДА В. Н. Б., ЕГН********** да заплати на В.Г.П.,
ЕГН********** сума в размер на 1000 лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5