Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2128 Година 21.11.2018 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на тридесети
октомври две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Андрей Червеняков
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело № 616 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба от Д.Д.Д. с ЕГН: **********
с адрес *** Езерово, „НХК“ 24, бл.8, вх.А, ет.2, ап.2 против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Ищецът претендира обезщетение в общ размер на 50
000 лева, за нанесени неимуществени вреди, причинени през периода от
15.12.2013г. до 20.09.2017г., ведно със законната лихва от на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски. Неимуществените вреди, се претендират следствие на лошите
битови условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора в
Бургас, а именно - недостатъчна жилищна площ, ограничено естествено осветление,
невъзможност за проветряване, липса на постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода в спалните помещения.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерството на правосъдието гр.София, редовно уведомен,
оспорва исковата молба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Бургас, изразява мотивирано становище за неоснователност
на исковата молба.
Исковата молба е процесуално допустима, тъй като са налице обуславящите
я положителните процесуални предпоставки.
Претенцията на ищеца е за присъждането на обезщетение за неимуществени
вреди, причинени му от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни
лица от администрацията на Затвора Бургас за периода от 15.12.2013г. до 20.09.2017г.
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3. След като има твърдения за причинена вреда на
ищеца, която е в причинна връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на
длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, е налице спор за вреди от
административна дейност, който е подсъден на административните съдилища.
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Съгласно чл.204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на
действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът
за обезщетението, поради което са налице предпоставките за завеждане на иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и исковата претенция е процесуално допустима.
Обезщетение по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, се дължи за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата, се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по този ред. В случая са налице всички елементи.
С искът по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени му
при престоя в Затвора Бургас, от бездействието на длъжностни лица,
представляващи администрацията Затвора Бургас, които са подчинени на ответника
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Твърдяното бездействие се изразява
в неосигуряване на достатъчна жилищна площ в спалното помещение в която е
настанен - под 2 кв.м. разполагаемата площ на човек, като в килиите са
ограничени естественото осветление и чистия въздух и липсва климатизация. За
санитарните условия посочва, че в помещението липсва течаща вода, санитарен
възел, а за удовлетворяване на физиологични нужди използва кофа пред очите на
другите затворници, което засяга човешкото му достойнство.
В писмен отговор с рег.№ 1309/18.01.2018г. (л.30-л.36
от делото) ответникът изразява становище за допустимост на иска, като го оспорва
по основание и размер. Сочи, че в
исковата молба не е уточнено има ли настъпили увреждания следствие на престоя
на ищеца в затвора Бургас и какви са те, ако има такива, съответно, че с
исковата молба не са представени за реално претърпени и установени вреди. Твърди,
че разпоредбата на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС, определяща минималната жилищна площ за
едни затворник, влиза в сила от 01.01.2019г. и не е била задължителна през
процесния период. Не отрича, че липсва постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, но сочи, че те водят до дискомфорт и неудобства, които не са с
такъв интензитет, че да бъдат квалифицирани, като причиняващи страдания и
унижаващи достойнството. Твърди се, че условията при които е пребивавало лицето
не са достигнали ниво на суровост, за да попадат в обхвата на чл.3 от
Конвенцията. Излага доводи за подобрения на битовите условия в Затвора Бургас,
отразени в доклада на КПИ от октомври 2017г. Посочено е, че през месец март
2016г. на ищеца е отправено предложение за настаняване в затворническо
общежитие „Дебелт“, но същият категорично е отказал.
В представено по делото становище изх. № 194/14 от
05.06.2018г. (л.40-41 от делото) от началника на Затвора Бургас, се
конкретизират условията на настаняване и квадратурата на отделните помещения, в
които е пребивавал ищецът по време на престоя си в Затвора Бургас. Посочено е,
че лишеният от свобода е постъпил в затвора на 03.04.2014г., като е настанен в
приемно отделение на третия етаж /малък коридор/, където числеността на групата
е варирала до 65 лишени от свобода, с обща жилищна площ 116,81 кв.м.,
разположени в шест спални помещения с площ от 14,76 кв.м. до 21,74 кв.м., в
които са настанявани, в зависимост от квадратурата, от 7 до 16 лишени от
свобода със средно полагаща се площ на
човек от 1,34 кв.м. Посочено е, че етажът разполага с отваряеми прозорци с
размери: ширина – 1,30м. и височина – 0,75м. На 10.04.2014г. ищецът е настанен във втора група, където числеността
е варирала до 60 лишени от свобода, с обща жилищна площ 104,45 кв.м.,
разположени в шест спални помещения с площ от 14,96 кв.м. до 21,50 кв.м., в
които са настанявани, в зависимост от квадратурата, от 7 до 15 лишени от
свобода. На 07.07.2015г. Д. е настанен в девета група на третия етаж /малък коридор/, като числеността на групата
е варирала до 85 лишени от свобода, с обща жилищна площ 116,81 кв.м.,
разположени в шест спални помещения с площ от 14,76 кв.м. до 21,74 кв.м., в
които са настанявани, в зависимост от квадратурата, от 7 до 18 лишени от
свобода със средно полагаща се площ на човек от 1,34 кв.м Посочено е, че разполага с отваряеми прозорци с
размери: ширина – 1,30м. и височина – 0,75м. Посочено е, че не са съхранени конкретни данни по отношение на
обитаваните от Д. спални помещения. От справката се установява, че до юни
2017г. сградата на корпуса на Затвора не е разполагала със самостоятелни
санитарни възли в спалните помещения, но през деня всички помещения на групите
са отворени и лишените от свобода имат свободен достъп до течаща вода и
санитарен възел в обособено отделно помещение, като проблеми с водоснабдяването
не е имало и непрекъснато се подава съответното количество течаща студена вода,
а по график – два дни в седмицата и топла вода. Съответно след заключване на
помещенията лишените от свобода нямат достъп до санитарните възли, но за
удовлетворяване на физиологични нужди за времето от вечерна проверка до ставане
от сън са били осигурени пластмасови кофи с капак. По отношение на жилищните
условия е посочено, че периодично се извършва обезпаразитяване на помещенията,
а всеки месец се раздават санитарни материали за почистване на спалните
помещения и сапуни за поддържане на личната хигиена на лишените от свобода. Съгласно
справката, проветряването в спалните помещения се осъществява по естествен
начин, чрез отваряне на прозорци и врати, а през летния сезон – и чрез ползване
на вентилатор. Сочи се, че отоплението през зимата се осъществява чрез локално
парно, като редът и начинът на топлоподаване е утвърден със заповед на
началника на затвора. По отношение на престоя на лишените от свобода на открито
е посочено, че същият се извършва съобразно чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС.
Според твърденията в исковата молба на 20.09.2017г. Д.
е преместен от ужасните условия, като съгласно становището, след 28.09.2017г.
той е настанен в спално помещение № 301, където същият съжителства с още трима
лишени от свобода. Посочено е, че спалното помещение, което обитава ищеца е с
обща жилищна площ 14,40 кв.м., като в спалното помещение има обособен санитарен
възел – тоалетна, както и кухненска мивка с постоянно течаща вода.
Твърденията на ищеца са в унисон и с констатациите
обективирани в доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията
и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, касаещ посещения в
България на делегация на КПИ проведени в периода от 04.05.2012г. до
10.05.2012г. и от 24.03.2014г. до 03.05.2014г., които доклади са публикувани на
интернет страницата на Министерството на правосъдието.
Съгласно доклада на КПИ за 2012г., пренаселването е
основен проблем за българската система, като делегацията е наблюдавала
обезпокоителни равнища на пренаселване във всички отделения на затвора, като в
този смисъл са дадени препоръки българските власти да удвоят усилията си за
борба с пренаселването на затворите. По отношение на материалните условия е
посочено, че затвора е пренаселен, жилищната площ на един затворник в много от
спалните помещения е под 1 кв.м., не всеки затворник има легло и някои
затворници трябва да делят едно легло или да спят върху дюшеци на пода.
Направен е извода, че „Само по себе си
това възмутително равнище на пренаселване може да се разглежда като нечовешко и
унизително от физическа гледна точка“. Затвора е в напреднал стадии на
рушене и нехигиеничност, килиите са заразени от всякакви видове хлебарки,
паразити и други вредители. Повечето затворници имат достъп през деня до общи
санитарни помещения в коридорите, които помещения са много разнебитени и мръсни
и на някой места има течове и канализационни тръби към долния етаж. През нощта
затворниците трябва да ползват кофи в килиите. Затворниците могат да се къпят
на душ два пъти седмично, като помещението с душовете е разнебитено – на места
със счупени прозорци, повечето душове са без накрайници, стените и
повърхностите са в лошо състояние и мръсни. Единственото средство за лична хигиена
е малък сапун на месец. В заключение е прието, че „материалните условия в Бургаския затвор и Варненския затвор са напълно
неприемливи и следва да се считат за нечовешки и унизителни.“. В двата
затвора с изключение на строго охраняваните и приемните отделения, вратите на
килиите са отворени през деня и затворниците могат да се движат свободно из
съответните отделения. Лишените от свобода имат две едночасови излизания дневно
за упражнения на открито на площадки оборудвани с уреди за физически упражнения
и пейки, като всяка седмица имат и достъп по един час за всяка група до
площадка, където могат да играят футбол.
Аналогични са данните и от доклада на КПИ за 2014г.,
като е отбелязано, че ситуацията в някой от затворите между които и този в
гр.Бургас се е влошила значително и затворът се характеризира с особено силно
изразено лошо състояние. Затворът е пренаселен и работи над официалния си
капацитет и не всички лишени от свобода разполагат със собствено легло, като
предлагат по-малко от 4 кв.м. жилищна площ на човек в килии за обитаване на
много хора. В доклада изрично е отбелязано, че нито една от препоръките,
свързани с изключително лошите материални условия, видени в затвора по време на
посещението през 2012г. не е изпълнена, и въпреки намалението броя на
затворниците в участъка от затворен тип, последният остава изключително
пренаселен, в много от килиите с многобройни обитатели жилищната площ е толкова
малка, че на един затворник се полага 1кв.м. и рядко на разположение 2 кв.м.
Материалните условия са характеризирани като нехигиенични и влошаващи се, които
в съчетание с изключително голямото ниво на пренаселеност могат да се считат за
нечовешки и унизителни, а цялостното състояние на затворническите помещения е
толкова лошо, че представлява сериозен риск за здравето, както на затворниците,
така и за персонала. Санитарните условия са определени в общи линии като
нехигиенични и в ужасяващо състояние, водоснабдителната и канализационната
инсталации са развалени и има течове в много площи в затворите в гр.София и
гр.Бургас, като положението в последния се е влошило в сравнение с установеното
през 2012г. – общите душове в групи 7 и 8 не работят, има проблем с налягането
на водата на целия затвор, всички тоалетни съоръжения са в изключително лошо
състояние и мръсни, механизмите за промиване често са развалени и въпреки
многократните препоръки на КПИ, затворниците са все още задължени да използват
кофи и бутилки, за да удовлетворят природните си нужди през нощта.
В този смисъл са и ангажираните по делото свидетелски
показания на Г.О. и С.З., които през отделните периоди от време са били в един коридор
с Д.Д., а именно: килията е с размери около 20 кв.м. и вариращ брой на лишените
от свобода лица, но не по-малко от 12 души, леглата са на три вишки. В килиите
има два прозореца с размери 50см. на 80см., които се отварят понякога, като
проветряването е при отваряне на вратата. Осветлението е много слабо, има
две-три слаби лампи. В килиите няма течаща вода и тоалетна. През деня се ходи в
обща тоалетна в коридора, а през нощта килиите са затворени и се ползват кофи. В
коридора има три тоалетни, но едната не работи, за най-малко 70 човека. В
банята има два душа, а третият е счупен, като за един ден трябва да минат
четири отряда. Топла вода за къпане има два пъти в седмицата, за по два часа. Липсва
налягане, като лишените от свобода се къпят с кофа и канче. В килиите има
хлебарки и дървеници, като периодичните пръскания са само с вода, а не с
препарати.
По своята същност
непозволеното увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните
елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата. Отговорността на държавата и общините е обективна и вина в
случая не се изследва. Под деянието се разбира конкретна външна проява на едно
лице, изразено както в действие, така и в бездействие. То е противоправно,
когато противоречи на правните норми.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на
затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца
неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното,
независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова
регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение от
10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България), разделянето на исковата претенция
като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода
като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху
благосъстоянието на ищеца води до намаляване на релевантността на всеки елемент
при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява
неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както
изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл
да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си
достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло
да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било
преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига
прага по чл.3 от Конвенцията. Ето защо, исковите претенции следва да се
разгледат като едно цяло, а именно да се прецени как са се отразили на ищеца
условията, при които изтърпява наказанието си лишаване от свобода, през
процесния период. В този смисъл е и
настъпилата законодателна промяна, като съгласно чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, в
случаите по чл.3, ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху
лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода
или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените не могат да
бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл.3,
ал.2 от същия закон, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Разпоредбата на чл.3 и чл. 43, ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС са
законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за
лишаване от свобода.
Относима към спора е и друга материалноправна
разпоредба на чл.3 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана
от България през 1992г. и съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република
България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената
разпоредба от Конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
В този смисъл са и Минималните стандарти за третиране
на лишените от свобода, приети от Първият
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година,
и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите, а именно:
10. Всички помещения, от които се
ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва
да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване.
11. Във всички помещения, в които
живеят и работят лица, лишени от свобода:
а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да
могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като
прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен
въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба;
б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за
да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за
тяхното зрение.
12. Санитарните възли трябва да са
достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите
естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и
пристойност.
13. Къпалните помещения и броят на
душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може
и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат
температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се
отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път
седмично в районите с умерен климат.
В случая следва да се има предвид и съдържанието на
множество решения на Съда по правата на човека по дела заведени пред този съд от
български граждани срещу България, в които се твърдяло за нарушение на чл.3 от
Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода
(решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България, решение от
2.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й.
срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ
по делото Н. срещу България, решение от
28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М.
срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ
по делото С. К. срещу България, пилотно решение от 27.01.2015г. на ЕСПЧ по
делото Н. и други срещу България). В тези съдебни решения се съдържат критерии
от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен
режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.
Също така, налице е и практика на Върховен
административен съд и Върховен касационен съд (решение №
10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., решение №
6667 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г., решение № 104
от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г., решение № 538
от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2008 г., решение № 15
от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007 г.), в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна
площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева
светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода е
отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към
релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи
минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии,
на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
В случая е налице незаконосъобразно бездействие от
страна на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да
осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с
присъда наказание са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия,
които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им
здраве, нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са
разпоредбите на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните
свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, според която
никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовечно или унижаващо
отношение. Поради това следва да се приеме, че основно задължение на
упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко унижаване на
човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена с наложеното
им наказание. Същият нормативен регламент подробно е развит и в цитираните
по-горе в настоящото решение разпоредби на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Съгласно
разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Конкретно установените факти по делото относно липсата
на достатъчно жилищна площ и постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода
водят до извода, че килиите, в които е бил настанен ищеца, през процесния
период не отговарят на посочените по-горе изисквания. По данни на ответника,
помещенията, в които е бил настаняван Д., са с различна квадратура и с вариращ
брой на лишените от свобода в тях, които не съответстват на стандартните
изисквания за необходимата площ за ползване на едно лице, а следва да се имат
предвид и наличните в спалното помещение съответен брой легла, шкафчета и маси.
Този факт сам по себе си е достатъчен, за да се
направи извод, че ответникът, чрез неговите служители не е изпълнил своите
задължения и не е осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимална
свободна жилищна площ, която да съответства на човешките представи за
необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки
своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди, като спане,
преобличане и хранене. В случая, не се касае за необходимост от жилищна площ,
надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се
касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.
Действително изискването на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС (редакцията
действала през процесния период), минималната жилищна площ за един лишен от
свобода да не бъде по-малка от 4 кв.м. е в сила от 01.01.2019г., но това
обстоятелство не би могло да доведе до извод различен от изложения. Прието е,
че тази минимална жилищна площ съответства на човешките представи за необходимо
на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите
елементарни, необходими за самото му съществуване потребности от сън, хигиена,
преобличане и хранене. Както беше посочено, в случая не се касае за
необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията на ограниченията, които
наказанието поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване
на човек предполага, поради което е ирелевантно, че през процесния период не е
влязла в сила посочената законова разпоредба.
Основателно е и твърдението на ищеца за нарушение на
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, поради лошите условия в помещенията, които са пълни с
дървеници, хлебарки и мишки. От ответника не се изразява становище по така
изложените обстоятелства, но същите се установяват от ангажираните по делото
свидетелски показания. От свидетеля С.З.,
се сочи „В килията има 16 легла на по три
вишки“, „От 19:30ч. до 06:00ч.
сутринта сме заключени и ако имаш нужда от тоалетна си го правиш в кофата.“,
„Хлебарки има и до ден днешен. От дървеници не можем да се отървем от 2010г.
досега“. Съответно от свидетеля Г.О. се сочи „Има дървеници, хлебарки, мишки, гризачи и плъхове.“, „Докато сме затворени вечер няма как да се
ползва общата тоалетна на етажа и се ползва кофа в килиите за физиологичните
нужди.“. В този смисъл са и констатациите обективирани в цитираните доклади
на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или
унизително отнасяне или наказание. Съгласно доклада на КПИ за 2012г., затворът е
в напреднал стадии на рушене и нехигиеничност, килиите са заразени от всякакви
видове хлебарки, паразити и други вредители. Съответно в доклада на КПИ за
2014г., се сочи, че материалните условия в затвора Бургас, се характеризират с
влошаващи се и нехигиенични условия – килиите са пълни с хлебарки, дървеници и
други вредители. В този смисъл е и доклада на КПИ от октомври 2017г., в който е
посочено, че във всички затвори е установено наличието на дървеници и е дадена
препоръка в рамките на 3 месеца да се пристъпи към подмяна на постелъчния
инвентар. Тези нехигиенични условия в помещенията в затвора, се квалифицират
като неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, представляващи нечовешко отношение към
лицата, които също така водят и до заплаха за здравето на лишените от свобода.
От събраните по делото доказателства се установява, че
на ищеца и останалите лишени от свобода е бил препятстван достъпа до санитарен
възел и течаща вода през по-голямата част от денонощието. По данни на
ответника, помещенията, в които е бил настаняван ищеца са без постоянен достъп
до санитарен възел и течаща вода, като за облекчаване физиологичните нужди на
лишените от свобода са предоставяни пластмасови кофи, които се намират в същото
помещение, в което се осъществяват всякакви битови дейности, включително спане
и хранене. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и
недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за
тяхното здраве, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти – в
едно помещение несъответно по площ на броя на обитателите, в което същите са
длъжни да спят, да пребивават и да облекчават физиологичните си нужди в кофи,
без наличието на течаща вода, посредством, която макар и минимално да
хигиенизират.
Неоснователно е твърдението на ищеца за нарушение на
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, поради липсата на климатизация. От ответника не се сочат
колко са прозорците в килиите, съответно каква е тяхната големина и по какъв
начин се извършва проветряването и има ли климатизация. От ангажираните по
делото свидетелските показания на свидетелите се установява, че в килиите има два
прозореца, с размери около 50см. на 80см., като проветряването се осъществява
посредством вратата. Съответно от свидетелите, се сочи, че в килията има два прозореца,
с по две крила, които се отварят, като климатизация и вентилация няма.
Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗИНЗС
„Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на
закона.“. Съответно нормата на чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС предвижда, че
в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност
за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от
изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.
Съгласно изискванията на чл.115, ал.1 и 2
от Наредба № 7/22.12.2013г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони, помещенията в жилището трябва да имат
осигурено проветряване чрез прозоречни отвори и
балконски врати и вентилационни канали (шахти, комини и др.). Килиите в
затворите по своята същност представляват жилищни помещения, макар и
разположени в обществена сграда и след като са снабдени с прозорци, то същите
безспорно служат за проветряване, респ. за проникване на естествена светлина, поради
което не е налице твърдяното бездействие.
Освен противоправното деяние, за наличието на
непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка
причинна връзка с причиненото деяние. Вредата представлява смущение,
накърняване или унищожаване правата на човека, представляващи неговото
имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние.
Съгласно чл.284, ал.5 от ЗИНСЗ, в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното. По делото не са ангажирани
доказателства посредством, които да се опровергае, предвидената от законодателя
презумпция в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, поради което следва да се приеме, че тези
вреди са претъпени от ищеца, въпреки, че по делото не е установено какво е било
емоционалното му и психичното състояние, по време на престоя му в Затвора
Бургас, следствие на лошите битови условия. С
оглед доказателствената тежест в процеса, ответникът не е представил доказателства
за осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в затвора в Бургас през исковия период, конкретно, за
преустановена практика лишените от свобода да ползват през това време кофа за
удовлетворяване на естествените им потребности и преодоляване проблема с
пренаселеността на спалните помещения в затвора. Информацията относно
заключителната среща на 6.10.2017г. по повод посещение на КПИ в затвора в
Бургас дава единствено обща оценка за тенденция на подобряване на условията на
задържането в затвора. Следва да се има предвид факта, че извършването на
ремонтните дейности и изграждането на санитарни възли към всички спални
помещения е продължителен процес, за който няма информация да е бил приключил преди
края на исковия период.
В представената по делото справка се сочи, че на ищеца
е предложено през месец март 2016г. да се премести в ЗО „Дебелт“, но тези
твърдения са недоказани, тъй като в тяхна подкрепа по делото не са ангажирани
доказателства. Същевременно свидетеля О., сочи, че за да му предложат това,
ищецът следва да е бил толериран, а той не е и на свидетеля не му е известно да
е пращан в общежитие. С оглед недоказаността на тези твърдения, следва да се
приеме, че по делото не се установява със своето поведение ищеца да е
допринесъл и сам да се е поставил в положение в което да търпи лошите битови
условия в затвора.
Предвид гореизложеното и след като се вземе предвид
кумулативния ефект от установените по делото неблагоприятни за ищеца хигиенни
условия, чието осъществяване пряко накърнява човешкото му достойнство и само по
себе си представлява унизително третиране, както и установения факт, че
помещенията, в които се е намирал са с малки размери, както и че ищецът е имал
ограничен достъп до санитарен възел, баня и течаща вода, което ограничение е с
оглед на обстоятелството, че в килиите не са оборудвани с такива, а през част
от денонощието е бил заключен, а през другото време, лишените от свобода
настанени в коридорите са ползвали две тоалетни, съответно баня с недостатъчно
работещи душове, където топлата вода се пуска за кратък период от време, два
пъти седмично, следва да се направи извода, че той действително е претърпял
твърдените от него неимуществени вреди. Ето защо, въпреки, че не е проведено специално,
нарочно доказване на емоционалните възприятия, които условията при които е
изтърпявал наказанието си, са произвели у ищеца, съдът счита, че самите факти
установени по делото водят до извода, че у всяко психично здраво човешко
същество тези условия, не му позволяват спокойно биологично съществуване и те
биха произвели негативните, емоционални преживявания, които ищеца твърди, че е
преживял и обосновават извод за наличие на унизително отнасяне.
С оглед изложеното, исковата претенция се явява доказана,
но същата е частично основателна по отношение на размера на претендираното обезщетение. Съгласно чл.52 от ЗЗД, при
неимуществените вреди съдът определя обезщетение по справедливост. Ето защо
предвид характера на деянието, извършено от служителите на ответника, голямата
продължителност на изтърпяване на наказанието при установените лоши битови
условия, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца, като
не се твърди и не се установява, те да са довели до конкретно увреждане на
неговото здраве, съдът счита, че справедливото обезщетение за периода от 15.12.2013г.
до 20.09.2017г. е в размер на 3 500 лева (три хиляди и петстотин лева). Тази
сума е дължима ведно със законната лихва, считано от 06.03.2018г. (датата на
завеждане на исковата молба) до окончателното и́ изплащане. В останалата
част до общия претендиран размер от 50 000 лева, искът е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, когато искът се уважи
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая, по делото
не са представени доказателства, че ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение, поради което не следва да му се присъждат съдебно-деловодни
разноски.
Неоснователно е направеното от ответника искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС,
когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството, като разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска
изцяло или при отказ от иска изцяло. Нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС,
са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което
ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната
основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд гр.Бургас, десети състав
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София
да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН: **********, с адрес *** Езерово, „НХК“ 24, бл.8,
вх.А, ет.2, ап.2, обезщетение в размер на 3 500 лева (три хиляди и петстотин лева),
за претърпени неимуществени вреди следствие противоправно бездействие на
служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на нормални битови и хигиенни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, а
именно недостатъчна жилищна площ, лоши хигиенни условия в помещенията, липса на
непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, за периода от 15.12.2013г.
до 20.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от 06.03.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 50 000 лева (петдесет хиляди лева).
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: