№ 382
гр. Плевен, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500754 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен
е образувано на основание въззивна жалба от ЕТ „И.Г.95“ с ЕИК *****
срещу Решение № 66/ 03. 08. 2021 г. по гр. д. №2021430100122/ 2021 г. по
описа на КРС.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за
отмяна на решението на районния съд като неправилно и
незаконосъобразно, като бъдат присъдени направените по делото разноски в
двете инстанции.
Въззиваемите страни ЗЛ. ЦВ. ИВ. с ЕГН********** и СВ. ЦВ. ИВ. с
1
ЕГН********** са изразили становище чрез процесуалния си представител
адв. С. Ш. , че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, като им бъдат присъдени направените по делото
разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е развалил сключения между
ЕТ“ Е.Г.95“ – гр. Луковит като арендатор и ЗЛ. ЦВ. ИВ. и СВ. ЦВ. ИВ. като
арендодатели Договор за аренда на земеделска земя за селскоскопанско
производство от 16. 12. 2014 г. за срок от 15 години, заверен нотариално от
нотариус В.Р. с рег. № *** на НК рег. № 5170/ 16. 12. 2014 г., акт № 58, том
ХІІ, вписан при Служба по вписванията АВ при РС- Кнежа под вх. рег.
№4238/2014 г., том VІІ, № 24 от 17. 12. 2014 г. по отношение на подробно
описаните в решението земеделски земи в землището на с. ****,
обл.Плевенска, имот №187006 и имот № 018021 собственост на З.И. и имот
№187006 и имот № 018022 собственост на С.И.. С решението съдът е осъдил
едноличния търговец да заплати на З.И. и С.И. направените по делото
разноски в размер на 513 лв., от които 98 лв. държавна такса, 15 лв. такса
вписване на исковата молба и 400 лв. адвокатско възнаграждение.
В мотивите на обжалваното решение районният съд въз основа на
събраните по делото доказателства е приел ищците З.И. и С.И. са изпълнили
задължението си по чл. 17, ал.3 ЗАЗ за уведомяване на арендатора за
настъпилото заместване на арендодателите , тъй като едноличният търговец е
участвувал в делбеното производство, в което процесните земеделски земи са
поставени в дял на ищците. Съдът е приел въз основа на представено
удостоверение от ОСЗ- Кнежа, че едноличният търговец е обработвал
процесните земеделски земи и е приел въз основа на обясненията на ищците
по реда на чл. 176 ГПК, че същите не са получавали възнаграждение по
договора за аренда от едноличния търговец като арендатор. Въз основа на
2
посочените обстоятелства районният съд е приел, че е налице хипотезата на
чл. 28, ал.1 ЗАЗ, като за период повече от три месеца ищците като
арендодатели не са получавали арендната цена по договора от едноличния
търговец като арендодател, което е основание за развалянето му по съдебен
ред съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 3 ЗАЗ.
Въззиввният съд изцяло възприема мотивите в обжалваното
първоинстанционно решение, като счита същото за правилно и
законосъобразно по следните съображения:
По делото пред районния съд е представен Договор за аренда от 16. 12.
2014 г. между Л.Б. И. и въззивника, от който е видно, че Л.Б. е отдала под
аренда земеделска земя в землището на с. ****, обл. Плевенска за срок от 15
стопански години на земеделски земи, между които са и имот № 187006,
площ от 11, 160 дка, широколистна гора в местност „Р. И.“ и имот №
018009, площ от 18, 024 дка, нива в местността „Полето, наследство от Е.Л.Г..
Въз основа на Решение № 67/ 25. 04. 2017 г. по гр. д. № 492/ 2014 г. по
описа на РС- Кнежа в дял на З.И. са поставени имот №187011 с площ от 2,
030 дка в местността „Р. И.“, широколистна гора и имот № 018021, нива в
землището на с. **** с площ от 5, 580 дка. В дял на С.И. със същото решение
са поставени имот № 187012, широколистна гора с площ от 2, 030 дка в
местността „Р. И.“ и имот №018022, нива с площ от 5, 580 дка в местността
„Полето“. Описаните имоти са образувани въз основа на заключение на вещо
лице допуснато в делбеното производство за съставяне на проект с разделяне
на отделни имоти на имот №187006 в местността „Р. И.“ и имот № 018009 в
местността „Полето“. От цитираното съдебно решение става ясно, че И.Г. е
участвувала в делбеното производство като съделител и постановеното
съдебно решение във втора фаза на съдебната делба досежно имотите на З.И.
и С.И. й е било известно, съответно същата е уведомена за настъпилите
промени в арендодателите съгласно изискването на чл. 17, ал.3, изр. 1 ЗАЗ.
По делото е представена нотариална покана до въззивника от
въззиваемата С.И., с което същата е описала придобитите имоти от З.И. и
С.И. въз основа на цит ираното по- горе съдебно решение, като въззивника е
уведомен и затова, че следва да изплаща арендните вноски съобразно
договора за аренда считано от датата на влизане на съдебното решение за
делбата до 17. 07. 2019 г. С поканата на въззивника е предложено от С.И. да
3
бъде прекратен договора за аренда относно новообразуваните имоти
двустранно, доброволно и извънсъдебно в частта за новообразуваните имоти.
Въззивникът твърди, че е налице прекратяване на договора за аренда
относно земеделските земи на С.И. въз основа на нотариалната покана, но
въззивният съд счита, че това становище е неоснователно. Съгласно чл. 27,
ал.2 ЗАЗ прекратяването на договора за аренда на земя се вписва в службата
по вписванията и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие.
По този въпрос е налице произнасяне и на ВКС в ТР № 2/ 20. 07. 2017 г. по
тълк. д. № 2/ 2015 г. , ОСГТК, т.1 съгласно което вписването, предвидено в
чл. 27,ал. 2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, е приложимо на общо
основание при прекратяване на договор за аренда със срок до 10 години
поради извънсъдебното му разваляне при неизпълнение на задължението за
арендно плащане с повече от три месеца, съгласно чл. 28, ал. 1, изр.първо във
вр. с чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ. Прекратяването на арендния договор се
регистрира в съответната общинска служба по земеделие след вписването му
в службата по вписванията.
В случая не е налице сключено споразумение за прекратяване на
договора между страните, липсват и доказателства за това такова
споразумение за прекратяване да е вписано по реда на ч. 27, ал.2 ЗАЗ, поради
което съдът не възприема доводите на въззивника, че същият е бил заблуден
от С.И., че договорът за аренда по отношение на земеделските земи,
собственост на двете въззиваеми е прекратен. С оглед изложеното съдът
счита, че предявеният иск за съдебно разваляне на договора за аренда е
допустим и съответно основателен, тъй като същият не е прекратен, поради
което са предприети процесуални действия от арендодателите за неговото
разваляне по реда на чл. 28, ал. 2 ЗАЗ по съдебен ред с оглед на това, че
договорът за аренда е сключен за повече от 10 години.
От доказателствата се установява, че въззивникът е ползвал като
арендатор процесните земеделски земи въз основа на договори за аренда,
които са приложени по делото, същият не твърди, че е изпълнил
задължението си за заплащане на арендната цена в уговорените по договора
срокове, като счита, че е бил заблуден, че договорът по отношение на двете
въззиваеми е прекратен.
С оглед изложеното съдът приема за установено, че въззивникът не е
4
изпълнил задължението си по чл. 8, ал.1 ЗАЗ за извършване на аредното
плащане в уговорените с договора за аренда вид и срокове за повече от три
месеца, поради което са налице предпоставките на чл. 28, ал.1, изр.1 ЗАЗ за
разваляне на договора.
При така изложените и обсъдени факти и правни изводи въззивният съд
счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Процесуалният представител на въззиваемите е отправил искане за
присъждане на деловодни разноски във въззивната инстанция с отговора на
въззивната жалба, но по делото липсват доказателства за такива разноски,
поради което съдът счита, че не следва да се произнася по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. 1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 66/
03. 08. 2021 г. по гр. д. №2021430100122/ 2021 г. по описа на РС - Кнежа.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание
чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5