Решение по дело №494/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 27а от ЗЗД.

Административното дело е образувано по жалба на Б.Т. И., гр.Червен бряг, [улица], вх. В, ет. 2, ап. 6 чрез адв. И.В., съдебен адрес: гр.Червен бряг, [улица]срещу заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-024/31.05.2024 година на директор на ДСП –Червен бряг.

В жалбата се посочва, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като неправилно се посочва, че в сигнал, подаден от оспорващата до адм. орган се съдържат данни за това, че детето е в риск или е подложено на психическо, физическо насилие. Посочва, че детето се кърми и отделянето от майката възпрепятства естественото му хранене, с което детето е свикнало. Намира, че се полагат всички необходими грижи за детето и поради изградена силна връзка, то следва заповедта да бъде отменена. Моли за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание оспорващата - Б.Т. И., гр.Червен бряг, [улица], вх. В, ет. 2, ап. 6 се явява лично и с адв. И.В., като поддържат жалбата и считат, че И. е подведена от социалните работници да подаде искане за настаняване на детето извън семейната среда. Посочва, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, тъй като настоящ и постоянен адрес на детето е в гр. Плевен, а не в гр.Червен бряг, че не са налице основания за извеждане на детето от семейна среда, тъй като за него се полагат отлични грижи – добре облечено, нахранено, добри битови условия, което се доказва и с разпитан на свидетелите в съдебно заседание. Счита, че е нормално да има спорове в семейството, но намира, че същите по никакъв начин не се отразяват на развитието на детето и изградената емоционална връзка между детето , майката и Д. И., който не е биологичен баща , но полага грижи за детето. Намира, че промяната на емоционалното състояние на И. се мотивира именно от грижата й за детето, то да е добре, да расте в спокойна атмосфера. Счита, че неправилно е предприета най-радикалната мярка от адм. орган, а е следвало да бъдат предприети други мерки за подкрепа и след това да бъде изведено детето от семейната среда. Намира, че заповедта следва да бъде отменена и не претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът – директор на ДСП –Червен бряг не се явява, не се представлява. Представено е становище на л. 172 по делото, в което се посочва, че мярката спрямо Д. И. е предприета по спешност поради подадено искане от майката и още не е депозиран иск до РС и няма съдебно решение. Посочва се, че И. подава жалба на 03.06.2024 година срещу заповедта и молба от 04.06.2024 година с искане за връщане на детето в семейна среда. Посочва се, че детето е настанено в професионално приемно семейство в гр. Белене и е налице риск от увреждане на физическото, психическо и емоционално състояние на детето поради изключително рискова среда и конфликтни взаимоотношения между родителите.

В съдебно заседание адв. Б. от ПАК - особен представител на Д. И. посочва , че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не са налице фактически основания за издаването й и е несъразмерна с целите на закона, тъй като на първо място следва да бъдат отчетени интереси на детето и да се запази съществуваща връзка между детето и родителя му.

В съдебно заседание представителят на ОП –Плевен, който встъпи в производството по реда на чл. 16 , ал. 1, т. 3, предл. второ от АПК, счита, че заповедта е правилна и законосъобрзна.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Н. 31.05.2024 г. Б. И. подава заявление с вх. № СЛ/Д-ЕН-ЧБ/912 023/ 31.05.2024 г. л. 44 по делото, с искане за спешно настаняване на детето в приемно семейство, поради семейни конфликти и отправяне на заплахи към нея от мъжа, с който живее, непрекъснати спорове, викове, обиди и заплахи, като посочва, че възнамерява да си намери работа и да си вземе детето.

В протокол за проведена среща с клиент на л. 45 по делото се посочва И. твърди, че Д. И. непрекъснато вика пред детето, стресира го, намерила си е работа в гр.Китен, като по време на срещата е налице позвъняване от Д.И., като при включен високоговорител същият отправя заплахи за убийство към И., обижда с цинични думи и озлобеност, а тя заявява, че се страхува и не знае какво да очаква, когато се прибере в жилището на И. и е консултирана беше да подаде жалба в РУ - Червен бряг, с цел защита на живота и здравето й.

По делото са представени доказателства, че с Б. И. се работи от януари 2024 година именно поради подадени от нея данни, че е обект на заплахи, насилие в дома спрямо нея от Д.И. с който съжителства, като са описани предприети мерки, описани в план за действие, социален доклад, доклад за оценка на случай, направление за ползване на социални услуги, , договор за предоставяне на социални услуги от 21.02.2024 година между Община Червен бряг и И. – информиране и консултиране, терапия, общностна работа.

От представените доказателства се установява, че на 20.01.2024 г . е проведено телефонно обаждане от майката Б. И. до началинк на ОЗД Червен бряг, предоставяйки данни, че е жертва на физическо насилие, заплахи и обиди от страна на съжителстващия с нея мъж, като е предложено настаняване, което предложение е отхвърлено.

Н. 27.01.2024 г. И. е позвънила на НТЛ 112, твърдейки, че е изгонена от жилището на Д. И. и при посещение на полицейски патрул на адреса е установено, че г-жа И. е на посочения адрес, а г-н И. е излязъл за храна и консумативи за детето , като в разговор с полицай е предоставена информация, че майката и детето са добре и И. не е съобщила спрямо нея да е упражнявано насилие, на съжителстващото лице Д. И. е съставен протокол за полицейско предупреждение.

При посещение на социален работник от Отдел „Закрила на детето" на адреса е констатирано, че детето е видимо добре, осигурено му е всичко необходимо, като на 28.01.2024 г./неделя/, са проведени неколкократни разговори с майката, съжителя и и негова леля /съсобственик на ползваното от тях жилище/.

Н. 29.01.2024 г. е установено свободно място за настаняване на Б. И. и детето й в Звено "Майка и бебе" гр. Монтана и е проведена среща с И. по повод запознаване с процедурата по настаняване в социалната услуга, като тя отказа предложената й подкрепа, тъй като се нуждае от време да помисли.

Н. 07.02.2024 г. Б. И. изготвя заявление вх. № СЛ/Д-ЕН-ЧБ/912-003/ 07.02.2024 г., с което декларира желанието си за настаняване още същия ден в социална услуга Звено "Майка и бебе", като И., който съжителства с И. твърди, че повече не издържа на скандалите помежду им и поради провокациите на И., би могъл да не овладее емоциите си и да й посегне, като при посещение в дома, детето е спокойно и усмихнато.

Б. И. и детето й са транспортирани до социална услуга "Звено Майка и бебе" - гр. Монтана, но на 08.02.2024 г. тя и Д. И. уведомяват, че отново ще заживеят заедно, обичат се и са осъзнали грешките си, като заявяват желание да ползват социална услуга Център за обществена подкрепа - гр Червен бряг, като превантивна мярка срещу бъдещи конфликти помежду им.

С направление № НП/Д-ЕН-ЧБ-005/ 12.02.2024 г. на директора на ДСП Червен бряг, двамата са насочени към ползване на социална услуга ЦОП - Червен бряг за работа по "Програма за подкрепа и консултиране на семейства от общността".

Н. 03.04.2024 г. Б. И. в ОЗД - Червен бряг подава заявление с желание за настаняване на Д. в приемно семейство, като на същата дата в телефонен разговор оттегли желанието си за настаняване на детето в приемно семейство.

Н. 23.05.2024 г. И. писмено посочва, че ще отпътува за гр. Враца и ще заживее с детето при нейни приятели, като на 29.05.2024 г. при адм орган постъпва информация за това, че майката с детето са се завърнали в гр. Червен бряг още на другия ден след заминаването им, като на 31.05.2024 година И. подава заявление за настаняване на детето в приемно семейство.

С процесната заповед се разпорежда спешно временно настаняване на детето Д. И. в професионално приемно семейство в гр.Белене, като се излага информацията относно предприети мерки спрямо И. януари 2024 година, във връзка с нейните сигнали за тормоз над нея от Д.И., с който съжителства. Административният орган е мотивирал заповедта с изключително рискова семейна среда с непрекъснати конфликти, заплахи и желанието на майката за настаняване на детето в приемно семейство поради риск от нормално развитие на детето и са посочени правни основания за издаване на акта – чл. 25, ал. 2 вр. чл. 27, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗД и чл. 33, ал. 2 от ППЗЗД.

Представен е социален доклад от 10.06.2024 година л. 151 по делото , в който се посочва , че с оглед работата по случая на Д.И. от януари 2024 година и искане на майката от май 2024 г. с цел осигуряване на спокойна и защитена семейна среда детето е настанено в професионлано приемно семейство, като е налице риск от увреждане на физическо, психическо и емоционално състояние поради конфликтни взаимоотношение между майката и съжителя й.

В социалния доклад от 10.06.2024 година на л. 152 се описват подробно подадени сигнали от януари 2024 година от И. и предприети действия от социалните работници в периода до 31.05.2024 година, като се посочва, че детето е добре гледано, в добро здраве, спокойно и усмихнато, има необходимите добри битови условия, не е оставено без надзор.

Отразено е , че И. не получава подкрепа от роднините си, като се описват ситуации от 23.05.2024 година, когато И. сигнализира за скандал и адресът е посетен от ЦОП, като се установява, че тя подготвя багажи си и чака приятелка да я изведе и , че нещата не се подобряват и е имало скандал с физическа саморазправа, като И. също е в дома, в напрегнато състояние и И. напуска дома с детето. Н. 27.05.2024 г при проведен телефонен разговор с Д. И. се установява, че тя е в дома му и същата заявява, че с.Конярово е карана да проституира и въпреки лошата обстановка е принудена да се върне при Д.И., като на 30.05.2024 година при посещение на соц. работник в дома им, същата е разтревожена и заявява, че не може да издържа съвместно съжителство, споделя, че е физически малтретирана.

В доклада след анализ на обстоятелствата, битови условия, предприети мерки спрямо И., поведение на същата е изведено заключение, че с цел осигуряване на спокойна и защитена семейна среда е издадена заповед за настаняване на детето в приемно семейство.

Представен е план за действие като краткосрочна цел е настаняване на детето в приемно семейство и внасяне на искова молба в съда и предприемане на мерки за осигуряване на съответни медицински грижи, храна на детето, като и провеждане на ежемесечни контакти с майката.

Представен е и доклад за оценка на случай и предприемане на мярка на закрила спрямо дете от 10.06.2024 година, в който отново се описва ситуацията от януари 2024 година , извършени действия от соц. работници и И. и с оглед факта, че И. няма подкрепяща среда, не работи и има проблемни взаимоотношения със съжителстващ Д.И. с цел осигуряване на спокойна и защитена семейна среда е предприето настаняване на детето в професионално приемно семейство. Посочва се, че се изпратени запитвания до роднини на И.– майка й и леля й за възможности да поемат грижи за детето й.

Представен е доклад от ДСП Белене, че детето е добре обгрижено от приемното семейство, храни се, в добро емоционално и психическо състояние е.

Представено е заявление от И., че желае да се върне детето при нея, както и доказателства, че същата търси информация за състоянието на детето и желае да го посети, но такива среща не е осъществена.

По делото съдът разпита като свидетели Д.Т. – майка на И., Д И. – съжителстващ с И. и А. Р. – приятелка на И. и И..

Свидетелката Т. посочва, че е виждала детето многократно, в добро състояние е и за него от дъщеря й се полагат много добри грижи – кърмено е , купувано му е мляко, не го е виждала да е разстроено. Посочва, че може да е имало спорове между дъщеря й и Д., като не е запозната с подавани сигнали от И. до тел 112, нито за предприети мерки и работа със социални работници, като за искане за настаняване в център „Майка и дете“ е разбрала след това, като И. е искала да живее при майка си, но не споделила за проблеми в семейството.

Свидетелят Д. И. съжителства с И. от 2023 година в жилище на неговите родители, като посочва че оспорващата полага отлични постоянни грижи за детето, имат дребни спорове относно битови проблеми, свързани със сметки, но детето не е застрашено, не спорят пред него, по никакъв начин не е физически нараняван. Посочва, че не може да живее без детето, което обича и че И. се интересува за него след настаняването му в Белене и детето няма да е застрашено ако бъде върнато обратно. Заявява, че никога не е упражнявал физическа заплаха над оспорващата, твърди, че майката на И. им помага според възможностите, иска да бъде върнато детето при тях. Твърди, че не е гонил И., не я е заплашвал и социалните органи представят ситуацията неправилно. Посочва, че не е упражнявал насилие спрямо оспорващата.

Свидетелката А. Р. посочва, че познава Д.И. от 8 години, а оспорващата от година и половина, живее в къща до блока, който обитават и има впечатления, че детето се гледа много добре. Посочва, че е нахранено, добре облечено, като по отношение на сигналите, които И. подава до социалните , същата й обяснила, че цели по този начин да сплаши Д., за да не се карат, като и преди са имали дребни спорове. Посочва, че на 31 май оспорващата я посетила в дома й и е била много разстроена и е искала да си вземе детето. Твърди, че Д.И. се грижи много добре за детето, познава отскоро майката на И., не си спомня оспорващата да й е споделя, че получавал физически заплахи от Д.И..

Съдът зададе и няколко въпроса на оспорващата във връзка с твърденията й, отразени в писмени сигнали до ДСП Червен бряг, че е имало отправени заплахи за физическо насилие и същата заяви, че един път Д.И. й и е посегнал, като посочва, че е заблудена от социалните, които са я мотивирали да звъни на тел. 112, подведена е да подаде молба за настаняване на детето в приемно семейство и от настаняването му непрекъснато се интересува за неговото състояние. Посочва, че не спорят с Д.И. от момента, в който е настанено детето.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 27а, ал. 1 от ЗЗД, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по см. на чл. 27, ал. 1 от ЗЗД – директор на дирекция „Социално подпомагане“ Червен бряг, като възражението на пълномощник на оспорващата, че това не е орган по настоящ адрес е неоснователно, тъй като съгласно легалната дефиниция на понятието "настоящ адрес на дете" по § 1, т. 15 от ДР на ЗЗД е адресът, на който детето пребивава - гр.Червен бряг , [адрес].

Съдът намира, че заповедта е постановена в установената писмена форма, при спазване на административно-производствените правила , в съответствие с материалния закон и целта на закона.

Съгласно чл. 27 от ЗЗД предприетата с оспорената заповед мярка за закрила е предвидена в чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗД – временно настаняване в приемно семейство. Тя е временна и се налага незабавно по административен ред при наличие на сигнал. В случая събраните по делото доказателства установяват, че административният орган е разполагал с данни, че детето живее в добра от битово естество среда - добри хигиенни условия, облечено, обгрижено, с поставени имунизации, с нормално развитие за възрастта, но семейната среда е нестабилна, тъй като между Б. И. и Д.И., с който съжителства от година и половина има скандали от януари 2024 година.

В процесната заповед са описани подробно подадени сигнали от януари 20924 година, предприети действия и работа на органите от ДСП Червен бряг с майката, желанието й за настаняване в „Дом майка и дете“ заедно с детето, многократни обаждания до отдел „Закрила на детето“ и молба , подадена от нея за извеждане на детето от семейството.

В доклад за оценка на постъпил сигнал от 31.05.2024 година подробно се описват фактите, които дават основание за предприемане на мярка на закрила -настаняване в приемно семейство по спешност и то след подадено заявление от майката на детето. Отразява ,се че при проведен преди това разговор с бабата на детето –Д. Т. същата е заявила, че живее под наем, трудно се справя финансово и не може да разреши проблемите на дъщеря си.

Съдът с оглед приложените писмени доказателства намира, че законосъобразно административния орган е приел, че в конкретния случай се налага прилагане на мярка за закрила - "предоставяне на социална услуга - резидентен тип –настаняване в приемно семейство. " Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 33, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето вр. чл. 25, ал.2 от ЗЗД вр. чл. 4, ал. 1 , т. 4 от ЗЗД. - тази разпоредба предвижда спешно настаняване на детето извън семейството, когато има опасност за здравето и живота му, като настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" и при спешно настаняване извън семейството проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта. В случая е налице сигнал от майката на детето от 31.05.2024 година, в който се посочва, че постоянно се карат с мъжа, с който живее, обижда я и я заплашва и иска детето й Д. И. да бъде настанен в приемно семейство.

Именно поради характер на мярката – при спешно настаняване, не е необходимо да е налице прилагане на други мерки, за да се предприеме тази крайна мярка и в тази насока възражението на пълномощник на оспорващата, че не са изчерпани други средства, прави процесната заповед незаконосъобразна, е неоснователно.

С оглед представен доклад, изготвен в 10 дневен срок от постановяване на заповедта, е отразено, че са предприети действия по социално проучване на майката на Б. И. и леля й по майчина линия, като в доклада за оценка на случая е отразено, че въпреки предприети действия по подкрепа на И. за възникналите проблеми, работа в Център за обществена подкрепа –Червен бряг, то средата , в която се отглежда детето създава риск за неговото емоционално и психическо развитие поради чести конфликти.

Съдът намира, че в производството по чл. 33а, ал. 1 от ППЗЗД се цели защита на висшия интерес на детето от опазване на неговия живот и здраве при установена заплаха за тях, като административният орган дължи незабавно произнасяне, като съдът намира, че с оглед заявление от майката с искане за настаняване в приемно семейство, то правилно е предприета тази мярка.

Свидетелските показания на майката на И. съдът не кредитира с доверие, тъй като намира, че не кореспондират с писмени доказателства и Т. не разполага с достоверни впечатления от взаимоотношенията между дъщеря й и Д.И. и средата в семейството, тъй като сама посочва, че не ги посещава често, не е запозната с подаден от дъщеря й сигнал до тел 112, а и И. заявява при работата си с органите от ДСП Червен бряг, че не получава подкрепа от семейството си.

По отношение на свидетелските показания на Д И., съжителстващ с И., съдът намира същите за противоречиви и заинтересовани. Той категорично отрича физически заплахи, а самата И. посочва, че е имало поне една такава, а и при посещение в жилището на 30.05.2024 г. , отразено и в доклад на л. 162 гръб по делото, същата е представила съобщения между нея и Д И. със заплашителен характер, посочва, че е била душена и уплашена за живота си т.е. налице е противоречие между заявеното от И., соченото от И. и отразеното от социалните работници. Свидетелят посочва, че е привързан към детето, грижи се добре за него и И. посочва, че имат дребни спорове, но с оглед информация, отразена в доклади от януари 2024 година, то са налице чести спорове между него и оспорващата, сигнали на тел. 112, напускане на жилището от И., връщане отново в него, напускане и пак връщане – изключително неустойчива среда за отглеждане на дете и съдът не кредитира показанията на И., че атмосферата в семейството е нормална, съпроводена с спорове за маловажни , битови проблеми.

Съдът намира, че и показанията на Р. не са обективни и са противоречиви по отношение на взаимоотношения между И. и И., тъй като самата посочва, че имат спорове, запозната е със сигнал, който И. подава, но намира това за нормално, макар да контактува ежедневно с оспорващата и детето.

Съдът намира, че настаняването на дете извън семейството е мярка за закрила, която в случая е предприета законосъобразно, тъй като са налице данни за нестабилна среда, в която се отглежда детето – сигнал до тел 112 през януари 2024 г., искане за настаняване на И. с детето извън семейството, завръщане при Д. И., отново напускане на обитаваното жилище, завръщане с детето и пореден сигнал до отдел „закрила на детето“ и заявление от И. за извеждане на детето. В случая соченото от нея, че това е с цел да заздрави взаимоотношения с И., да полага повече грижи за тях е доказателство в насока, че детето се използва като средство за промяна на личните отношения, налице е емоционална нестабилност при И., чести промени в настроенията и съдът намира, че тази среда създава риск относно правилно психическо и емоционално развитие на детето, което с оглед факта, че е на една година, започва да разбира все повече, да придобива умения и му е необходима спокойна, устойчива среда. В случая не се спори, че детето е много добре обгрижено, задоволени са потребности от храна, дрехи и медицинско обслужване, но семейната среда е несустойчива и твърдението на И., че е повлияна от социалните работници да подаде заявление на 31.05.20204 година, съдът намира за неоснователни, тъй като от приетите и неоспорени социални доклади, доклади за предприети мерки, договор за социална услуга, протоколи, съдът констатира, че са налице проблеми в семейната среда от началото на 2024 година, провеждат се срещи, разговори, работи се с И., но същата често променя настроенията си и както посочва смята, че посредством детето, ще се повлияят благоприятно и взаимоотношенията с И., съдът намира, че използването на детето в тази ситуация е неправилно и следва същото да расте в стабилна, спокойна среда.

Съдът намира, че мярката е съответна и на целта на закона. Член 10, ал. 1 ЗЗДет прогласява правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси, като един от базовите принципи на закрилата, изведен от чл. 3, т. 3 ЗЗДет е "осигуряване най-добрия интерес на детето", а съгласно дефиницията от § 1, т. 5 ДР ЗЗДет, в него се включва преценката на седем самостоятелни характеристики и потребности на детето и способности на родителите да се грижат за него, като следва да бъдат отчетени физическите, психическите и емоционалните потребности на детето ,възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, като в случая именно с оглед възраст на детето – на една година и тепърва започва осъзнава на заобикалящата го среда, семейна и околна, необходимост от спокойствие , за да се развие емоционално и психически добре, а и заявено желание от майката, налагат предприемане на тази спешна мярка на закрила, като тя има и превантивен характер с оглед вреда, която би му причинила семейна среда с чести конфликти, напускане на жилище, връщане, емоционална нестабилност и честа смяна на настроенията и желанията на майката.

Посредством предприетата мярка по чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗЗД се постига и целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве в началния етап на осигуряване на закрилата му, когато връзките с близки и роднини, както и техния капацитет, все още не са установени. Целта на мерките за закрила по ЗЗД е като краен резултат да се осигури нормалното развитие на детето, която цел в случая е постигната, предвид и временния характер на процесната по делото мярка.

Предвид горното съдът намира, че заповедта е законосъобразна и следва да бъде отхвърлено оспорването.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

РЕШИ:

Отхвърля жалба на Б. Т. И., гр.Червен бряг, [улица], вх. В, ет. 2, ап. 6 чрез адв. И.В., съдебен адрес: гр.Червен бряг, [улица]срещу заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-024/31.05.2024 година на директор на ДСП –Червен бряг.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: