Определение по дело №176/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

С протоколно определение от 22.02.2010 г. по Г. д. № 137/09 г. Чепеларски районен съд е спрял производството по делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК до решаване на Г. д. № 7/2010 г. по описа на РС – Ч..

Това определение е обжалвано пред Смолянски окръжен съд от ищецът с оплаквания, че е необосновано и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В частната жалба се излагат доводи, че след като в настоящото производство графическата експертиза е посочила, че без изследване на оригинала на пълномощното не може да се даде заключение относно авторството на подписа на упълномощителя, то иска по Г. д. № 7/2010 г. не е обуславящ, тъй като дори и Нотариусите да посочат, че при тях има регистрирано пълномощно, по което като упълномощител фигурира името на ищеца, при липса на оригинала на пълномощното не може да се твърди, че ищецът е негов автор. Сочи се, че дори и иска по Г. д. № 7/2010 г. да бъде уважен, то решението по това дело не би имало значение за правилното решаване на спора по настоящето дело, тъй като в оспорвания трудов договор липсва отбелязване, че работодателят подписва този трудов договор Ч. пълномощника си К.Ан. Твърди се, че с така предявения иск по Г. д. № 7/2010 г. ответницата цели заобикаляне разпоредбите относно преклузия за ангажиране на доказателства с отговора на исковата молба. Сочи се, че предвид разпоредбата на чл. 7 ал. 4 от Наредба № 32/29.01.1997 г. нотариусът не е имал задължение към онзи момент нито да отрази текста на пълномощното в регистъра, нито да го съхранява.

В писмен отговор ответната страна оспорва частната жалба, като сочи, че автентичността на процесните пълномощни безспорно е от значение за правилното решаване на настоящия спор, както и че в голямата си част доводите в частната жалба касаят хипотези за изхода на спора по Г. д. № 7/2010 г.

Смолянски окръжен съд намира така депозираната частна жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, внесена е ДТ, а по същество за неоснователна по следните съображения:

Правилно районния съд е приел, че решението по Г.д. № 7/2010г. на Районен съд - Ч. има преюдициално значение за решаването на настоящия спор. С решението по Г. д. № 7/2010 г. ще се формира между страните сила на пресъдено нещо досеждно въпроса за истинността на процесните пълномощни, а няма съмнение, че тази автентичност е елемент от съдебна преценка при наличие на твърдение за нищожност на трудовия договор, тъй като не изразява волеизявление на ищеца /лично или Ч. трето упълномощено лице/.

Правилно се прави възражение в отговора на частната жалба, че същата в значителна степен касае възможното решение на делото в зависимост от наличните доказателства, възможностите за събиране на нови и евентуалните фактически и правни изводи на съда, но всичко това са въпроси по съществото на спора и те следва да се обсъждат не в частна жалба, респ. в определение на съда, а в акта по същество, с който се формира сила на присъдено нещо.

Неоснователни са твърденията в частната жалба, че с предявяване на иска по Г. д. № 7/2010 г. ответницата цели преодоляване настъпила преклузия за ангажиране на доказателства по настоящия спор. Районният съд не е изключил пълномощните от доказателствата по делото, като е приел, че по това искане съдът ще се произнесе с крайния съдебен акт. Поради това за ответницата е налице правен интерес и няма процесуална пречка в отделно производство да поиска съдът да се произнесе относно автентичността на процесните пълномощни, което произнасяне безспорно има значение за изхода по настоящия спор.

Водим от горното Смолянски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 22.02.2010 г. по Г. д. № 137/2009 г. на Районен съд Г. Ч. за спиране производството по делото на основание чл. 219 ал. 1 т. 4 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.