№ 3289
гр. Варна , 20.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20213100502238 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба на “Пи Маркет“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“,
ул.“Търново“, срещу блок 817, против Решение №262355/23.07.2021г.
постановено по гр.д.№2291/2021г. на Районен съд Варна, с което е уважен
предявеният от “Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Георги Живков“ №22-партер /вътрешен двор/,
против жалбоподателя и “КНМ Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“, ул.“Търново“, срещу блок
817, иск с правно основание чл.124 от ГПК, за приемане на установено, че
съществува вземане в размер на 2828,34лв., произтичащо от сключен на
23.10.2014г. договор за цесия между „КНМ ГРУП” ЕООД и „ИНТЕЙК”
ЕООД, която сума представлява платена без основание стройност на
начислена с фактура №**********/16.05.2011г. електроенергия след
извършена корекция на сметка, което е съдебно установено в производството
по гр.д. № 11327/2014г. по описа на Районен съд – Варна и е издаден на
11.02.2019г. изпълнителен лист, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е недопустимо, тъй като
с предявения иск недопустимо се цели установяване на съществуването по
съдебен ред на факт, който не е предвиден в закона. Иск за титулярство на
вземане не е познат на правото. Излагат се доводи за липса на правен интерес
от предявения иск, тъй като не се твърди и установява правна връзка между
ищеца и жалбоподателя, а се атакува и оспорва чуждо гражданско
правоотношение. Ищецът основава иска си срещу жалбоподателя единствено
на твърдения за неизпълнение на сключен с трето лице договор.
1
В отговора по чл.263 от ГПК въззиваемият “Интейк“ ЕООД оспорва
жалбата с твърдения, че предявеният иск е допустим. Споровете за
притежанието на дълг законът отчита като годни за разрешаване именно с
установителни искове между претенденти (чл.224 и чл.225 ГПК). Правният
интерес от иска е обусловен от съществуващия спор за титулярството на
вземането между трима претенденти, които черпят правата си от един и същ
праводател. Доколкото нито един от проибретателите не е заместил
праводателя си в провелото се производство за установяване на вземането му,
приключилият с участието на субституента спор не е процесуална пречка за
разглеждане на иск за принадлежността на вземането. По същество са развити
са доводи за правилност на извода на съда, че при конкуренция между
цесионери, титуляр на вземането е онзи от тях, за когото цедентът е съобщил
на длъжника най-рано.
По делото е постъпила и въззивна жалба от “КНМ Груп“ ЕООД, с която
са изложени доводи за недопустимост на обжалваното решение, а в условията
на евентуалност за неговата неправилност. Процесното вземане е съдебно
установено със СПН в полза на кредитора “КНМ Груп“ ЕООД, поради което
всички въпроси, касаещи принадлежността на спорното материално право,
основани на факти, настъпили във времевите предели на СПН, са изключени
от съдебна проверка. Предявеният иск не е в хипотезата на чл.124, ал.1 от
ГПК, тъй като няма за предмет установяването на право или правоотношение,
а на факт с правно значение, за който липсва специална регламентация.
Титулярство е налице при абсолютните права, но не и при притезанията. За
ищеца са налице по-интензивни способи за защита на плоскостта на
договорната отговорност и оспорване материалната законосъобразност на
актовете на ЧСИ. Предявеният иск цели да отрече прехвърлителния ефект на
облигационната връзка между двамата ответници, което е недопустимо, тъй
като ищецът не е страна по нея. Подобно негативно вмешателство в чуждо
облигационно правоотношение предполага упражняване на потестативни
права, с каквито ищецът не разполага. Счита, че въпросът за разваляне на
договора за цесия от 23.10.2014г. е по допустимост, а не по основателност,
като е цитирана практика, според която установителен иск по развален
договор е недопустим. Ищецът не е доказал изправността си по договора,
поради което са налице основанията за развалянето му. Подържат се доводите
за нищожност на спогодбата-анекс от 23.12.2014г. поради липса на
основание, което се установява от липсата на доказателства, че ищецът е
финансирал водените съдебни производства. Исковата претенция е основана
на договор, който не поражда правни последици, поради което е
неоснователна.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия “Интейк“ ЕООД е депозиран
отговор на въззивната жалба на “КНМ Груп“ ЕООД, с който се поддържа
становище за нейната неоснователност. Фактическото поведение на
ответниците индикира оспорване правата на ищеца, откъдето произтича
2
правния му интерес. Искът няма за предмет факт, а правото на титулярство на
ищеца. Поддържа, че ответниците не са оспорили датата на договора за цесия
от 23.10.2014г. и не са ангажилирали доказателства за достоверност на датата
на сключения помежду им договор за цесия от 21.10.2014г., въпреки
направеното от ищеца оспорване. Оспорват се доводите на жалбоподателя за
недействителност на процесният договор за цесия и за развалянето му от
цедента, като са развити такива в обратна посока. Изложени са съображения
за принадлежността на спорното вземане в полза на ищеца, основани на
легитимиращото действие на уведомяването за цесията и
непротовопоставимост на слючения без достоверна дата договор между
ответниците.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл. 260
и чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на
процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения
съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба на
“Пи Маркет“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.“Люлин 8“, ул.“Търново“, срещу блок 817, против Решение
№262355/23.07.2021г. постановено по гр.д.№2291/2021г. на Районен съд
Варна.
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба на
“КНМ Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.“Люлин 8“, ул.“Търново“, срещу блок 817, против Решение
№262355/23.07.2021г. постановено по гр.д.№2291/2021г. на Районен съд
Варна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.10.2021г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
3
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4