Определение по дело №3703/2016 на Районен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    

 

№                                  5.04.2017 година                    град  Пазарджик

 

Пазарджишкият  Районен съд  ХІ  граждански състав

На    пети април две хиляди  и седемнадесета  година

В закрито заседание в следния състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

Като разгледа докладваното от Районен съдия  РАЛИНОВА

Гражданско  дело № 3703,  по описа на съда  за 2016 година

 

Производството е по реда на чл.140  от ГПК.

                             ДОКЛАД    /проект/

По чл.146 от ГПК

 

Постъпила е искова молба от  П.С.Л. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***,чрез съдебен адрес ***8 адв.Мирослава Иванова срещу Л.К.В.-Шопова с ЕГН **********,с адрес ***, в която са изложени обстоятелства, че поради направено писмено възражение от ответника по образуваното заповедно производство ч.гр.д.№3258/16г.,бил налице правен интерес от завеждане на  иск за установяване на вземането по реда на чл.422 от ГПК.В исковата молба се твърди,че по силата на сключен договор за паричен заем от 27.09.2010г. П.С.Л. предал на заемателя Л.К.В. - Шопова сумата от 12 739  евро, като последната се задължила да ги върне на заемателя в срок до 27.09.2011г. на 12 равни месечни вноски, всяка от които по 1066,08 евро, платими до края на всеки текущ месец.С подписването на договора за паричен заем, ответницата удостоверила, че получила договорената парична сума,като ищецът изпълнил задължението си да предаде на заемополучателя паричната сума, предмет на договора за заем, а за заемателя възникнало задължение да върне същата в уговорения срок.След датата на подписването на договора, Л.К.В. - Шопова извършила частични плащания по него, като до настоящия момент непогасени оставали посочените в заповедта за изпълнение парични задължения, последното плащане от страна на длъжницата било извършено на 12.05.2015г., а оставащата непогасена и изискуема главница в момента била в размер на 5909 евро, чиято левова равностойност възлизала на 11557 лева.Ищецът твърди,че от 13.05.2015г. започвала да тече законна лихва, чийто размер се определял върху остатъка от неплатената сума по договора за паричен заем, а именно – 11 557 лева, за периода от забавата до датата на заявлението - 21.09.2016г., същата била на стойност 1597.58 лева.Твърди се,че с нотариална покана от 24.06.2016г.,връчена лично срещу разписка на 25.08.2016г.,длъжницата Л. Шопова била поканена да заплати дължимите суми, но и до момента същите не били погасени.На 07.09.2016г. ищецът направил последен и неуспешен опит да уреди доброволно спора си с ответницата, като й предложил споразумение с конкретни параметри.

Във връзка  с изложеното се моли съда да постанови съдебно решение,с което да приеме за установено по отношение на ответника Л.К.В.-Шопова с ЕГН **********,с адрес ***,че дължи на П.С.Л. с ЕГН ********** главница в размер на 11 557 лева /представляваща непогасена и изискуема сума по договор за паричен заем от 27.09.2010г./,ведно със законната лихва,считано от депозиране на заявлението-26.09.2016г.,като и мораторна лихва в размер на 1597.58 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 13.05.2015г. до 20.09.2016г.

          Претендират се разноски както в заповедното,така и в исковото производство.

          Представени са писмени доказателства. Формулирани са доказателствени искания.

          Моли се, да  бъде допусната  ССЕ, като вещото лице да отговори на въпросите поставени в исковата молба.

          В едномесечният срок за отговор ответницата  е депозирала писмен отговор. В същия   заявява, че оспорва  иска на няколко основания Твърди, че на 27.09.2010г. била закупила от "Леброс инженеринг" ООД един недвижим имот във Велинград,като към онзи момент съдружници в "Леброс инженеринг" ООД били ищецът и баща му Сашо Л.. Уговорената цена била по-висока от тази, записана в нотариалния акт. Поради това ответницата била подписала договор с ищеца все едно, че е получила някакви пари от него, а всъщност не била получила нищо, т. е. договорът бил симулативен.Твърди се също, че поради близките отношения между ответницата и майката на ищеца Теодора Лебанова, страните се уговорили остатъкът от договорената цена да се поеме от Теодора Лебанова, а ответницата да й възстановява тази сума с вноски, когато има възможност.По тази причина ответницата не била плащала нищо на ищеца, а била уреждала отношенията си с Теодора Лебанова. По същата причина и ищецът не разполагал с оригинал на договора за заем. Излагат се твърдения,че в резултата  на близките отношения ответницата се съгласила да бъде избрана за управител на три етажни собствености, сградите на които били построени от "Леброс инженеринг" ООД.Твърди, че дори и да се приеме, че между страните имало заемно правоотношение и че договорът не бил симулативен, претенцията на ищеца била погасена по давност.До този момент ответницата не му заплатила никакви суми по приложения към исковата молба договор за заем. При това положение съгласно т. 2 от договора сумата била станала изискуема още през 2010 г., а претенция била заявена през 2016 г.

         Излагат се доводи, че ако съдът прецени, че между страните е възникнало валидно заемно правоотношение и че ищецът е получил част от общата сума в размер на 6 830 евро, се прави възражение за прихващане със сумата от           3415 евро, представляваща недължимо платени от ответницата на Теодора Лебанова суми в общ размер на 6 830 евро, а за ищеца като един от двамата наследници на Теодора Лебанова 3 415 евро.В условията на евентуалност се прави възражение за прихващане със суми, дължими от ищеца за това, че ответницата е гледала и се е грижила за майка му, когато тя е била болна.                     Твърди се,че в продължение на една година преди смъртта на Теодора Лебанова ответницата била полагала изключително грижи за нея, включително я е съпровождала в Истанбул, където била лекувана. Именно по тази причина Теодора Лебанова била казала на ответницата, че не желаела от нея повече да й плаща като благодарност за грижите, които тя била полагала.Тези близки отношения дразнели ищеца и в един момент той бил забранил на ответницата да ходи при майка му, което наложило да се ангажират три жени, които на смени да се грижат за Теодора Лебанова, като им било плащано възнаграждение по 800 лв. за всяка една от тях или 2 400 лв. месечно. Възражението за прихващане е със сумата 9600 лв., дължима като възнаграждение за това, че ответницата се е грижила в продължение на една година за майката на ищеца.

          Представени са писмени доказателства.Формулирани са доказателствени искания, а именно: Моли се, да бъде задължен ищеца да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на въпросите: кога и как ответницата му е платила сумите, които твърди, че е получил от нея както и да представи документи, ако има такива.

        Моли се, да  бъдат допуснати до разпит двама свидетели,  за установяване  на  действителните отношения между страните във връзка с твърденията им за симулативност на договора за заем, както и за това че ответницата се е грижела за Теодора Лебанова.

          Моли се,  да  бъде задължен ищецът да представи оригинал на договора за заем.

          Ако ищецът продължавал да твърди, че ответницата е плащала на него вноски по договора за заем,  моли да бъде дадена възможност да представи  разписките, с които ответницата разполагала, в първото съдебно заседание.

          Правната квалификация на спорното правоотношение е по чл.422 от ГПК,във вр. с чл.240 от ЗЗД и във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

Съдът разпределя тежестта на доказване на спорните обстоятелства наличие на сключен договор за заем е предаване на сумата на ответницата върху ищцовата страна,а по направените възражения върху ответната страна.

Следва да бъдат приети всички представени писмени доказателства от ищеца и ответника.

Не следва да бъде допускана ССЕ,тъй като не се изискват специални знания по така формулираните въпроси в исковата молба.     

Следва да бъдат допуснати въпросите по реда на чл.176 от ГПК към ищеца,както и да бъде задължен да представи оригинал на договора за заем и да се допуснат до разпит двама свидетели на ответницата при режим на довеждане.

 Воден от горното  и на основание чл.140 ал.1 и ал.3 от ГПК, Пазарджишкият Районен съд,

 

                                   

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА представените доказателства от страните.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ответната страна при режим на довеждане.

 ЗАДЪЛЖАВА  на основание чл. 176 от ГПК, ищеца да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на въпросите: кога и как ответницата  му е платила сумите, които твърди, че е получил от нея и да представи документи, ако има такива.

ЗАДЪЛЖАВА   ищеца да представи оригинал от договора за паричен заем от 27.09.2010 година.

НАСРОЧВА  делото в открито съдебно заседание на  10.05.2017 година  от 10.40 часа, да се призоват страните.

Да се изпрати  на страните настоящето определение и проект от доклада по делото по чл.146 от ГПК,а на ищеца  и отговора подаден от ответницата.

Определението е по движението на делото и не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: