Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 10.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Любомир Игнатов
при
секретаря Илияна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№5124 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.196 и следващи, вр.чл.278 и следващи от ГПК(отм.), вр.пар.2, ал.1 от ПЗР на
ГПК.
С решение №250691 от 21.10.2019г.,
постановено по гр.дело №20140/2007г. по описа на СРС, ГО, 64 с-в, в производство
за съдебна делба във фазата по извършването й, са изнесени на публична продан на
основание чл.288, ал.1 ГПК(отм.), допуснатите до делба с решение от
14.11.2008г. по същото дело недвижими имоти, както следва: УПИ XI 372, кв. № 272а, по плана на гр. София, местност „Левски“,
бул. „Ботевградско шосе - рамка“, с площ 260 кв.м., при съседи : на изток - ул.
„Поп Грую“, на юг - ул. „Григорий Цамблак“, на запад - парцел XII - 371, на
север - парцел X - 370, който имот съгласно одобрена кадастрална карта
представлява поземлен имот с идентификатор 68134.608.372, при съседи имоти с
идентификатори: 38134.608.371, 3814.608.2021, 68134.608.2013 и 68134.608.370, заедно с изградените в дворното място второстепенна сграда с обща площ 15 кв.м.;
навес с обща площ 10 кв.м., втори навес;
намиращите се в триетажна жилищна сграда,
изградена в УПИ XI 372, вк.272а - изба,
мазе (сутерен), състоящ се от три помещения, баня и тоалетна, тоалетна и
коридор, I- ви жилищен етаж, състоящ
се от две стаи, кухня, баня и тоалетна, коридор и стълби и тераси; III- ти жилищен етаж, състоящ се от три
стаи, хол, кухня и баня и тоалетна, тоалетна, тераса, коридор, стълби и тераси
и прилежащия към третия жилищен етаж таван,
включващ обособена стая и неразпределена площ и стълби, която жилищна сграда по
одобрена кадастрална карта представлява имот с идентификатор 68134.608.372 и гараж с обща площ 22 кв.м., който по
одобрена кадастрална карта представлява имот с идентификатор 68134.608.372.2,
като след извършване на публичната продан получената сума се разпредели между
съделителите Н.А.Н. и Г.А.А. по ½ за всеки от тях. Със същото решение
съделителят Н.А.Н. е осъден да заплати
на другия съделител Г.А.А., на основание чл.30, ал.З от ЗС, сумата от 411,75
лева- припадаща се сума за извършени необходими разноски- изрязване на опасни
клони от орехово дърво и ремонт на покрива, за периода 2013-2014г. относно
триетажната жилищна сграда, изградена в горепосочения УПИ XI-372 от кв.272а, като
този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 8010 лева-
разноски, извършени в периода 1990-2014г.
Срещу така
постановеното решение е подадена в срок въззивна жалба от Н.А.Н.. Жалбоподателят
поддържа, че първоинстанционният съд незаконосъобразно и неправилно е изнесъл
на публична продан всички допуснати до делбата обекти, вместо да ги подели
между страните в съответствие с изискванията на закона и съдебната практика в
аналогични случаи. Твърди, че изнасяйки на публична продан имоти, различни
от допуснатите до делба (цялата триетажна сграда, вместо отделните
самостоятелни обекти в нея) съдът е постановил порочно решение. Към приключване на устните състезания в сградата
били обособени отделни самостоятелни жилища. Твърди също така, че броят на
самостоятелните обекти съответства или е по-голям от броя на съделителите,
поради което делбата следва да се извърши чрез разпределяне, а неравенството в
дяловете да се уравни парично. Незаконосъобразно било решението и в частта, с
която жалбоподателя те осъден да заплати извършени необходими разноски в размер
на 411 лева за изрязване на опасни клони и ремонт на покрив през 2013- 2014г.,
тъй като в хода на производството не се доказала необходимостта на разноските,
както и това кой ги е направил. Претендира отмяна на обжалваното решение и реално
разпределяне между двамата съделители на процесните имоти, съобразно
фактическото им ползване към момента. Моли да бъде намален и размера на
определената от първоинстанционния съд държавна такса.
Въззиваемият
Г.А.А. не оспорва въззивната жалба и
твърди че същата е основателна от гледна точка на справедливостта, защото всеки
съделител трябва да получи това, което ползва в момента. Уточнява, че всъщност
вторият етаж е изключен от делбата с влязлото в сила решение по настоящото дело
по първата фаза на делбата.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима като подадена от лице, за което според обжалваемия интерес е
възникнало правото на жалба, същото е упражнено в рамките на установения от
закона преклузивен срок за обжалване и съгласно правилата на функционалната
подсъдност подлежат на разглеждане от състав на Софийски градски съд, по реда
на ГПК.
СРС е сезиран
с иск за делба на съсобствени недвижими имоти с правно основание чл.34, ал.1
ЗС, съгласно който всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска
делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Тъй като исковата молба
е подадена при действието на отменения ГПК, по силата на § 2, ал. 1 от ПЗР на
ГПК производството по делото се развива по отменения процесуален закон. Делбеното
производство е регламентирано като особено исково производство в чл.278 и
следващи от ГПК(отм.), като същото е
разделено на две фази - I фаза по допускане на делбата и II фаза - по
същинското й извършване. Настоящото производство се намира във втората фаза на
делбата- по извършването и.
Настоящият
състав намира изложените в жалбата доводи за неоснователни.
На първо място
следва да се отбележи, че жалбоподателят смесва самостоятелността на жилищата
на различните етажи на триетажната жилищна сграда от една страна, с
възможността жилището на първия етаж да бъде разделено на два самостоятелни
обекта. Жилището на втория етаж не е допуснато изобщо до делба с влязлото в
сила решение по първата фаза на делбата и в тази връзка искането на жалбоподателя
съдът да раздели реално имотите между съделителите, като при това разделяне се
включи и втория етаж от сградата, е на практика невъзможно.
Съгласно разпоредбите
на чл.288, ал.1 и 3 от ГПК(отм.) когато някой имот е неподеляем и не може да
бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична
продан, като страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната
продан. Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при
откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да
поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите
съделители се уравнят с друг имот или с пари.
В случая от заключенията на
изслушаните по делото СТЕ се установява, че процесното дворно място и гаражът
са неподеляеми. Относно допуснатата до делба част от триетажната жилищна сграда
вещите лица заключават, че е налице техническа възможност за обособяване на
отделните етажи в самостоятелни обекти, но за целта е необходимо изготвянето на
инвестиционен проект за разделяне. Такъв по делото не е представен, въпреки че
съдът е напътил страните към изготвянето му. Констатирана е и пречката за
изготвянето на проект за разделяне- извършеното от страните незаконно
строителство (преустройства в отклонение от архитектурния проект), за което е
отказано узаконяване. Следователно няма възможност за разпределяне на имотите
съгласно чл.289 ГПК(отм.). Неоснователно е и искането на ответника за възлагане
на основание чл.288, ал.З от ГПК(отм.), тъй като по делото не се установява от
събраните доказателства същият да е
живял в допуснатата до делба част от жилищната сграда към датите на откриване
на наследството на родителите му. Действително между страните не се спори, че ответникът
е живял в сградата, но не е безспорно установено към 1994г. да е обитавал именно
първия жилищен етаж, а за останалите етажи е безспорно че не са ползвани от
него. Доколкото обитавания от ответника втори жилищен етаж е изключен от
делбата с влязлото в сила решение по първата фаза на делбата, липсва основание
за възлагане по реда на чл.288, ал.З от ГПК(отм.).
Предвид всичко гореизложено се
налага възприетия и от първоинстанционния съд извод, че единственият законосъобразен
способ в случая е изнасянето на имотите на публична продан.
Неоснователни са и изложените във
въззивната жалба съображения относно уважената част от претенциите по сметки,
предявени от Г.А. срещу Н.Н. на основание чл.286, ал.1 от ГПК(отм.). От неоспореното
заключение на СТЕ се установява, че твърдените строително- ремонтни дейности са
действително извършени в претендирания от ответника обем, а от показанията на
разпитаните свидетели се установява заплащането на тези дейности от ответника А..
Твърденията на ищеца за заплащане на част от сумите от наследодателя им е
останало недоказано. Съдът правилно е уважил възражението за погасяване на част
от претенцията по давност.
Настоящият
състав намира, че първостепенният съд правилно и законосъобразно е определил
дължимата държавна такса по чл.293а ГПК(отм.), вр. чл.8 от ТДТССГПК, съобразно притежаваните идеални части от съсобствените
имоти и предявения иск за подобрения и необходими разноски.
Предвид
гореизложеното въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а
решението на СРС- оставено в сила в обжалваните му части.
Разноски
във въззивното производство не се претендират и такива не следва да се
присъждат.
Предвид
изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №250691 от
21.10.2019г., постановено по гр.дело №20140/2007г. по описа на СРС, ГО, 64 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/