Определение по дело №41/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия У. и жалба на повереника на Г.ищец и частен обвинител Е.А. срещу присъда от 08.04.2011 г., постановена по НОХД №121/2006г. по описа на РС-С., с която подс. Д. С. У. е признат за виновен в извършването на престъпление по с чл. 343, ал. 2, бук.”а”, пр. 1 и 2 /в ред. на текста преди изм. и доп. в ДВ бр.21 от 2000г. и бр.92 от 2002г./ вр. чл. 343, ал. 1, бук.”б” вр. чл.34.ал.1 от НК за това, че на 09.04.1999 г. около 19.30 часа на Главен път Е 79 /ПП1/ в района на ж.п. спирка „П.К.Я.”, намираща се на 2 км. след Г. К. в посока Г. С. управлявайки л.а.м.”Форд Мондео” с ДК№ .., в посока С.-К. е нарушил правилата за движение на чл.90, т.4 от ЗДвП / стар, отм., в ред. на ДВ. бр.25 от 22.03.1996г.- освен в случаите на изрична забрана изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош е забранено: при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента/ и навлизайки в насрещната лента за движение се удря челно в движещия се насреща лек автомобил м.”Опел кадет” с ДК№ ..., в следствие на което причинява по непредпазливост: на водача Д. Г. Д. от Г. Б. – 62 г. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на ляв и десен долен крайник, вследствие на тяхното счупване; на М. Т.М.от Г. Б. – средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на левия долен крайник, в следствие счупване на ляв ацетабул на лява тазобедрена става; на Е. С. А. – а/тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота с едното /дясното/ око, в следствие на пълна атрофия на десен очен нерв и б/ средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, вследствие тежки счупвания на черепа и контузия на мозъка – тежка и средна телесна повреди на повече от едно лица.

В случая е приложен чл.78а от НК/в ред. на ДВ, бр.21 от 2000г. и бр.86 от 2005г./ и чл.2 от НК и У. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500лв.

Във въззивната жалба се сочи, че събраният по делото доказателствен материал не обосновава извършеното от подсъдимия У. процесно деяние. Защитата на подсъдимия счита, че първостепенния съд неправилно е анализирал доказателствата по делото, както относно механизма на станалото ПТП, така и относно телесното увреждане на пострадалата А.. Излага подробни съображения, като се иска оправдаването на подс.У., съотв. гражданския иск да бъде отхвърлен. В с.з. жалбата се поддържа.

Във въззивната жалба на процесуалния представител на Г.ищец и частен обвинител Е.А. се излагат съображения за несправедливост на атакувания съдебен акт както в наказателната, така и в гражданската му част. Иска се спрямо подсъдимия У. да бъде наложено наказание адекватно на извършеното, респ. гражданския иск да бъде уважен в пълния му размер.

Представителят на държавното обвинение изразява становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционната присъда и се иска потвърждаването й.

Благоевградски окръжен съд в пределите на правомощията си по чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното от фактическа и правна страна:

Районният съд е провел съдебно следствие, в което е събрал достатъчно доказателства за изясняване на обстоятелствата по делото. Фактическата обстановка, която се установява във връзка с повдигнатото обвинение срещу подс.У. от гласните и писмените доказателства по делото, е следната:

Установено е, че на 09.04.1999г. около 19.30 часа на път Е 79 С. - Кулата в посока от Г. С. към с.Кулата, управлявайки лек автомобил м.”Форд Мондео” с ДК№ ..., собственост на фирма “Т.”-България Е. Г. С. не по повод изпълнение на служебни задължения, се движил подсъдимият Д. У.. Подсъдимият У. бил сам в автомобила. На пътя преди Г. К. в района на ж.п. спирка “П.К.Я.”, намираща се на 2 км от Г. К.в посока Г.С. имало прав участък, с прекъсната осева линия и тъй като пред подсъдимия У. имало и други движещи се автомобили, измежду които и ТИР, последният решил да ги изпревари. Подсъдимият У. предприел маневра изпреварване и навлязъл в насрещната лента за движение на автомобили. Изпреварвайки движещите се пред него автомобили, У. се движил със скорост около 104 км/час.

В същото време по ПП1 Е 79 С. –Кулата, в района на ж.п. спирка “П.К.Я.” в посока Г.С. в собствената си пътна лента /дясна/ се движел лек автомобил м. “Опел-Кадет” с ДК№ ... със скорост от около 70 км/час, управляван от свидетеля Д. Г. Д. от Г. Б.. В автомобила до С. Д. – на мястото до шофьора седял свидетелят М.Т. М. Зад С. Д. – на задната седалка седяла свидетелката Е. С. А., а до нея двете й деца. Зад автомобила, управляван от свидетеля Д. се движил друг лек автомобил м. “Мерцедес” с ДК№... със скорост от около 70 км/час, управляван от свидетеля Г.Д..

В момента, когато л.а. „Опел-Кадет” и л.а. „Мерцедес” се намирали на около 800м. след ж.п. спирка „П.К.Я.” след серия от последователни завои, двете МПС излизайки от десен завой на участък от платното за движение с метеорологична видимост по права линия от около 310 метра, подсъдимият У. видял, че в пътната лента, в която се движи има насрещно движещ се автомобил – автомобилът, управляван от свидетеля Д., но не предприел необходимите действия, за да не създава опасност И. пречки на превозните средства, а продължил движението си. В този момент л.а. „Опел-кадет” отстоял на около 245,0 метра от л.а. „Форд”, който изпреварвал товарна композиция /ТИР/ в лентата за движение в посока за Г. Б.. Въпреки че разполагал с голямо разстояние между двете МПС след около 0,22 с. водачът Дерменджиев възприел опасност от движещия се пред него л.а. „Форд” и предприел спиране, като успял да го установи неподвижно за около 73,30 метра и спрял плътно в дясно на платното си за движение. Въпреки това последвал челен удар между автомобилите, управлявани от свидетеля Д. и подсъдимия У.. При този удар възникнали деформации в предните части на двата автомобила. След като двете МПС-та изминали съвместно около 3,30 метра, със задната си лява част л.а. „Опел” се ударил в предната, дясна част на л.а. „Мерцедес”, управляван от свидетеля Д. При този последващ удар настъпили деформации в задната дясна част на л.а. „Опел” и допълнителни деформации в предната лява част.

Съгласно изготвените по делото съдебно-медицински експертизи на досъдебното производство се установява, че на свидетеля Д. при станалото ПТП е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, а именно: трайно затруднение на движението на ляв и десен долен крайник, вследствие на тяхното счупване. На свидетеля М.– средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на левия долен крайник, в следствие на счупване на ляв ацетабул на лява тазобедрена става. На свидетелката Е. А. – тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота с едното /дясното/ око, в следствие на пълна атрофия на десен очен нерв и средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, вследствие тежки счупвания на черепа и контузия на мозъка.

От заключението на съдебномедицинска експертиза №30/2010г. се установява, че във връзка с претърпяното ПТП Е. С. А. е получила счупване на лицевия череп, счупване на черепната основа в предна черепна ямка, притискане на очния нерв /зрителни пътища/ на дясното око от костен фрагмент. Заключава се още, че очния нерв е тъкан, която след травма не регенерира и не може да се възстанови, след като веднъж е била разрушена, прекъсната И. притисната за по-продължително време, като към момента на изготвяне на експертизата се установила бледа, атрофична, папила, травматична мидриаза, слепота с дясното око, а обективно установените увреждания, непосредствено след получаване на травмата, напълно съответстват с установеното към този момент увреждане. Пострадалата е загубила зрението си веднага след претърпяното ПТП, като увреждането е било необратимо.

Заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза установява, че описаните тежки травматични увреждания на Е. А. са се получили при челния удар на „Форда” в „Опела”, което личи от тежестта и разположението им и се потвърждава от подбитостите на автомобила, също и от установените травматични увреждания на другите пътници в „Опела”, като на всички пътници травматичните увреждания са характерни за челен удар в купето на автомобил, по механизма на сътресение на тялото и удар в части на автомобила, някои от които разместени, като всички увреждания на пътниците в “Опела” се дължат на силния удар на „Форда” в „Опела”.

Съгласно заключението на изготвената нова съдебно-автотехническа експертиза причината за настъпване на ПТП-то е закъснялата реакция за спиране с 3,28 секунди от страна на подсъдимия У., в момента на възприемане на насрещно движещи се МПС-та и управлението на л.а. „Форд-Мондео” със скорост около 104 км/час при наличие на натоварен трафик от МПС не в собствената му лента за движение.

Съгласно експертно заключение по изготвената комплексна психиатрично-психологична експертиза - до момента на катастрофата свидетелката Е. А. е била психично-клинично здрава. След претърпяното ПТП при освидетелстваната са настъпили тежки соматични и неврологични усложнения - пълна загуба на зрението на дясното око, загуба на периферното зрение на лявото око, травмена енцефалопатия, като вследствие на тежката ЧМТ с постоянно изтичане на ликвор от носа я прави уязвима към инфекции. Налице е и тенденция към намаляване на зрението й. Сочи се в експертизата, че преживяната катастрофа е довела до трайна промяна на личността при освидетелстваната, въпреки полаганите от нея усилия да компенсира състоянието си. Налице е и социално оттегляне, чувство на празнота и безнадеждност. Установена е още емоционална лабилност, повишена раздразнителност, лесна уморяемост, постоянно главоболие, което потиска с медикаменти, страх от нови кризи, паметови нарушения, като тези оплаквания са свързани с настъпилата травмена енцефалопатия. Прави се извод, че така установените заболявания и техните последствия нарушават напълно възможността й за нормален и пълноценен живот, както и възможността й да се самообслужва, като нейната самостоятелност и то частична е само в жилището, в което живее, като и там има риск от наранявания при най-малък битов инцидент. Заключава се, че при оС.Е. А. е налице разстройство на личността, хронифицирана депресия, с начален психоорганичен синдром, като заболяването е с давност повече от 10 години и е непосредствено свързано с преживяното ПТП.

При така установеното във фактическо отношение законосъобразен е изводът на първата инстанция, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на инкриминираното деяние.

От обективна страна механизма на ПТП се основава на доказателствен материал, събран по надлежния процесуален ред. В този смисъл аргументацията на съда е обоснована със заключението на изготвената нова АТЕ, Ч. която е извършена проверка на твърденията на участниците в ПТП относно механизма на причиняването му – това са показанията на С. Д., Д., М. – непосредствено възприели случилото се. Освен тях, изготвеният протокол за оглед на местопроизшествието с направените в него констатации, извършен оглед на мястото на ПТП от 30.03.2010г. с приложени снимки също са послужили при извършването на съответните изчисления от експертите и преценка за мястото на удара и разположението на процесните автомобили върху платното за движение, скоростта на автомобилите в района на ПТП. Така от анализа на обективните находки ВЛ правят извод, че разстоянията на които са били разположени автомобилите в крайно положение се дължи на факта, че е имало последователни удари и последователен обмен на енергия между МПС, което предполага преместването на МПС по посока на по-голямата ударна сила, като становището на експертите е - че няма придвижване на л.а.”Форд” след удара в посоката назад, от техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП е : - закъснялата реакция за спиране с 3,28секунди от страна на водача У., в момента на възприемане на насрещно движещи се МПС, - управление на л.а. “Форд –Мондео” със скорост около 104 км/ч. при наличие на натоварен трафик от МПС в собствената си лента за движение.

Предвид изложеното, оспорването на изводите на ВЛ е неправилно с оглед специалните знания по използваната методика на изчисление и анализ на ПТП, след извършването на който безспорно се установява, че при управление на МПС именно подс.У. е допуснал нарушение на правилата на чл.90, т.4 от ЗДвП / стар, отм., в ред. на ДВ. бр.25 от 22.03.1996г./, тъй като въпреки, че забелязал движещите се пред него леки автомобили, подсъдимият продължил да прави опит за изпреварване на товарен автомобил движейки се със скорост около 104км/ч., но не успял да извърши предприетата маневра. След като подсъдимият сам се е поставил в състояние на управление на МПС в нарушение на законови разпоредби, не би могъл да претендира, че нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

Правилна е преценката на РС относно кредитираните части от показанията на С.А., П., както и тези от обясненията на самия подсъдим. Същите са подкрепени от събраните писмени доказателства – изложените по-горе експертни изводи, заключения по изготвени съдебномедицински експертизи, комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза по писменни данни.

Оспорен в случая е факта, че телесното увреждане на пострадалата А. е причинено при транспортното произшествие. Убедителността на районния съд за наличието на тази причинно - следствена връзка не може да не се споделя от въззивния състав, тъй като тя се основа на данните от медицинските документи, констатиращи характера на увреждането и времето на причиняването му, поради което съмненията на подсъдимия напълно се отхвърлят Ч. проверката на всички онези данни и обстоятелства, направени от лице, разполагащо със специални знания.

Така изложените по-горе изводи, изградени при използване на събрани по съответния процесуален ред доказателства са правилно тълкувани от първоинстанциония съд.

Относно наказателната съдба на дееца:

В случая РС признавайки подс.У. за виновен за извършено престъпление по чл. чл. 343, ал. 2, бук.”а”, пр. 1 и 2 /в ред. на текста преди изм. и доп. в ДВ бр.21 от 2000г. и бр.92 от 2002г./ вр. чл. 343, ал. 1, бук.”б” вр. чл.34.ал.1 от НК е приложил разпоредбата на чл.78а от НК/в ред. на ДВ, бр.21 от 2000г. и бр.86 от 2005г./ вр. чл.2 от НК и го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500лв.

Настоящият състав споделя изводите на РС досежно наложеното наказание, като счита, че така определено същото ще въздейства предупредително, ще поправи и превъзпита дееца. Налице са всички предпоставки за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – деецът не е осъждан и спрямо нето не е прилагана разпоредбата на чл.78а от НК. При определяне размера на наказанието правилно първостепенният съд е преценил, че в случая е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, отчитайки чистото съдебно минало на подсъдимия, изминалия дълъг период от извършване на деянието, като следва да бъдат отчетени и добрите характеристични данни. Същите съпоставени с високата степен на обществена опасност на деянието са дали основание, съдът да определи наложената глоба в минимален размер, като е съобразена разпоредбата на чл.78а в посочените редакции. Правилно е определена и санкцията по чл.37,т.7 от НК.

Относно гражданския иск:

В резултат на противоправното деяние и в пряка причинна връзка с поведението на подсъдимия, Е. А. е претърпяла неимуществени вреди. Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД характера и вида на причиненото увреждане на пострадалата – наличието на две телесни увреждания - средна и тежка, последната – изразяваща се в постоянна слепота с едното /дясното/ око, счита за справедливо, че обезщетението следва да бъде в размер на 20 000лв., която сума следва да бъде заплатена от подсъдимия У., ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното й изплащане.Следва да бъде отчетен обаче и факта на получено от А. застрахователно обезщетение по неимуществени вреди по щета за ПТП от 09.04.1999г. от ЗПАД “А.Б.” в размер на 5 000лв. Ето защо, размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди от процесното деяние следва да бъде в размер на 15 000лв.

Относно защитното възражение на повереника на Г.ищца А.: Действително, първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения граждански иск до размера на 50 000лв, а не до претендирания такъв – сумата от 100 000лв./предвид последващо изменение на Г.иск/. С непроизнасянето на РС до пълния размер на Г.иск обаче не е допуснато съществено нарушение, предвид изменението на настоящата присъда в гражданската й част с произнасяне до пълния размер на претендираното обезщетение. Относно възражението за разноските, въз основа на представени по делото договор за правна защита и съдействие – присъждането на същите е в правомощията на първата инстанция, поради което настоящият състав не следва да се произнася.

Предвид изложените съображения, настоящият въззивен съдебен състав намери, че присъдата следва да бъде изменена в частта относно присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието на пострадалата Е. А., като в останалата й част следва да бъде потвърдена.

Предвид изложеното и на основание чл.337,ал.3, чл. 338 от НПК, Благоевградски окръжен съд

Р Е Ш И:

Изменява присъда№969 от 08.04.2011г., постановена от Районен съд –С. по нохд №121/2006г. в гражданската й част, като увеличава размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието от 5 000/пет хиляди/лв. на 15 000/петнадесет хиляди/лв. и отхвърля като неоснователен остатъка от иска до сумата от 100 000/сто хиляди/лв., като увеличава и размера на държавната такса върху уважения размер на гражданския иск от 200/двеста/ на 600/шестотин/лв.

Потвърждава присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: