О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Провадия, 20.08.2021 г.
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III състав, в закрито съдебно заседание,
проведено на 20.08.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа
докладваното от съдията г. д. № 481/2020 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение №
260143/14.07.2021 г. съдът се е произнесъл по молба, подадена от процесуалния
представител на ответника – адвокат М.Т., за допълване на постановеното по
делото решение № 260042/05.05.2021 г. в частта за разноските. Молбата е уважена
и решението е допълнено, като ищецът „Енерго – Про Продажби” АД е осъден да
заплати на адвокат Т. сумата от 50 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
на длъжника В.А.Д. правна защита и съдействие, изразяваща се в подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК по ч.г.д. № 250/2020 г. на РС – Провадия, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, определено по реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от
ЗАдв., вр. чл. 6, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В така постановения съдебен акт изрично е указана
на страните възможността същият да бъде обжалван с частна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването пред ОС – Варна.
В срока за обжалване,
който за ищеца е изтекъл на 05.08.2021 г., а за процесуалния представител на
ответника – на 10.08.2021 г., по делото не е постъпила частна жалба. В същия
срок обаче е постъпила молба от адвокат Т. с вх. № 261288/30.07.2021 г., с
която е направено искане за изменение на присъдените с определението от
14.07.2021 г. разноски, като бъдат присъдени такива в размер на 300 лева за
изготвяне на възражение в заповедното производство по ч.г.д. № 250/2020 г. на
РС – Провадия, съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г.
Препис от молбата е
връчен на ищеца, който в едноседмичния срок е депозирал отговор вх. №
261338/16.08.2021 г. В същия е изразено становище за недопустимост, а при
условията на евентуалност – за неоснователност на молбата.
Съдът, при така установената
фактическа обстановка, намира от правна страна следното:
В нормата на чл. 248 от ГПК е
предвидена възможността всяка от страните да поиска съдът да се произнесе по
искането ѝ за допълване или изменение на съответния акт в частта за
разноските, при наличието на определени предпоставки, респективно съдът,
постановил основния съдебен акт, с който приключва производството в съответната
инстанция, сам да го измени или допълни еднократно в частта за разноските. Процедурата
по чл. 248 от ГПК пред сезирания с искането съд се изчерпва с постановяване на
определението по чл. 248, ал. 3 от ГПК, което по изрично разпореждане на
закона подлежи на инстанционен контрол.
В случая РС
– Провадия вече е осъществил процедурата, регламентирана в чл. 248 от ГПК, като
се е произнесъл по направеното от адвоката искане за допълване на решение № 260042/05.05.2021 г. в частта му за разноските и е постановил определение от 14.07.2021
г.
На
основание чл. 248, ал. 3 от ГПК това определение подлежи на обжалване по реда,
по който подлежи на обжалване решението, което е допълнено. Няма предвиден
процесуален ред, по който съдът, постановил определението по чл. 248, ал. 3,
изр. първо от ГПК, сам да го изменя. С постановяването му правомощията на първоинстанционния
съд да разглежда и да се произнася по искания за допълване/изменение на
решението в частта за разноските са изчерпани /в горния смисъл е и трайно
установената съдебна практика на ВКС, напр. определение № 34/22.01.2015 г. по г.д. № 7256/2014 г.
на ВКС, I г.о. и др./.
Ето защо
молбата на адвокат М.Т. за изменение на определение № 260143/14.07.2021 г., с което е
приключена процедурата по чл. 248 от ГПК /неточно посочена в определението от
14.07.202 г. като такава по чл. 250 от ГПК/, е процесуално недопустима и като
такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 261288/30.07.2021
г., подадена от адвокат М.Т.Т., за изменение на разноските, присъдени с
определение № 260143/14.07.2021 г., постановено по г.д. № 481/2020 г. на РС -
Провадия, като бъдат присъдени такива в размер на 300 лева за изготвяне на
възражение в заповедното производство по ч.г.д. № 250/2020 г. на РС – Провадия,
съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г., като процесуално недопустима.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред РС –
Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: