№ 1362
гр. София, 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20221100900668 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 75 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка Пълно Каско, обективирана в
полица № 0312200340016510 от 27.07.2020 година, за вредите, настъпили от
застрахователно събитие – кражба на МПС, марка Ландровер Рейндж Ровер ТД, рег. № СВ
**** РН, както и за заплащане на сумата от 3375 лева, представляваща обезщетение за
забавеното плащане на застрахователното обезщетение за периода 02.11.2021 г. – 12.04.2022
г. Претендира се законна лихва от датата на исковата молба и разноските по делото.
Ищецът „А.Н.“ ЕООД твърди да собственик и като такъв е сключил с ответника
договор за имуществено застраховане „Каско“ по отношение на притежаваното от ищеца
МПС, като застрахователната премия е заплатена в срок и в цялост. Твърди, че на 15.06.2021
година управлявалото с пълномощно лице – Б. - е паркирал процесният лек автомобил на ул.
Якубица в гр. София, като на 16.06.2021 година констатирал, че същото липсва и е
противозаконно отнето. Застрахователят и компетентните държавни органи били уведомени
за застрахователното събитие незабавно, като при застрахователя била образувана
процесната щета и му били предоставени всички поискани документи. На 25.11.2021 г.
ищецът получил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, който намира за
неоснователен, тъй като счита настъпилото събитие за покрит застрахователен риск и не е
налице неизпълнение от негова страна на задължение, което да е предвидено в закона или
договор, съществено с оглед интереса на застрахователя, което е причина за настъпване на
събитието. Поддържа, че фактите, на основание които е отказано заплащане на обезщетение
по щетата, не касаят процесната полица и не са отчетени от застрахователя като съществени
при сключване на полицата /нито при обезщетяване на предходни щети/, поради което и не
1
могат да обосноват законосъобразен отказ. Твърди, че както при сключване на договора,
така и след отнемане на МПС, автомобилът е разполагал с един брой контактен ключ и два
броя транспондера, поради което и това обстоятелство добросъвестно и обективно е
отразено при сключване на договора и в този смисъл няма съзнателно укриване на
съществени за сключване на застраховката обстоятелства. Отделно намира и че липсва
връзка между твърдяното поведение на ищеца и настъпване на събитието, респективно - на
вредите от него. Претендира действителната пазарна стойност на автомобила към датата на
събитието, съответна на марката, нивото на оборудване, състоянието на автомобила.
Намира и че застрахователят е в забава за изплащане на обезщетението.
В допълнение изрично оспорва да е декларирал неверни данни или да са налице
доказателства за това, а декларирани обстоятелства по предходни застраховки на
автомобила не намира за относими в настоящия случай.
Ответникът Д.З. АД е депозирал в срок отговор, в който оспорва иска по основание и
размер. Твърди, че не е настъпил покрит застрахователен риск. Сочи, че застрахованият
невярно е декларирал броя контактни ключове, с които е закупено МПС, поради което е
налице хипотезата по чл. 7.12, вр. т. 7 от ОУ на застрахователния договор. Сочи, че
посоченото обстоятелство е заявено в предложението – въпросник, както и при влизане в
сила на полицата автомобилът е представен за оглед с един брой контактен ключ, а така и
при заявяване на процесното събитие - когато също е предаден един контактен ключ.
Поддържа, че при предходните застраховки „Каско“ на автомобила, при сключване на
застраховките са посочвани два броя контактни ключа, което не е променено при сключване
на анекс 1 към последната предхождаща полица, както и при закупуване на МПС от ищеца-
при фактическото му предаване, са посочени като предадени на купувача два броя
оригинални контактни ключа на автомобила. Счита, че с непредадения ключ МПС може да
бъде приведено в движение и затова посоченото обстоятелство е от естество да улесни и
способства извършване на кражбата, поради което укриването на това обстоятелство е от
значение за преценка на застрахователния риск. Поддържа застрахованият да е нарушил чл.
50.4. от ОУ, предвиденото в която норма задължение е съществено с оглед интереса на
застрахователя, както и е реализирана хипотезата по т. 7.12, а и тази на чл. 42.1 от ОУ.
Настоява и че обстоятелството относно наличните броя оригинални ключове е било
относимо само към обстоятелствата, касаещи процесната претенция към него, а не
предходни щети.
Оспорва и размера на главния иск, като твърди и че МПС е било с неотстранени
частични щети, които биха се отразили на размера на обезщетението и действителната
пазарна стойност.
Не оспорва сключването на договора за застраховка с ищеца.
В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на МПС, по отношение на който
претендира обезщетение, сключването на валиден договор за имуществено застраховане
„Пълно Каско“, че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие –
кражба, което представлява покрит застрахователен риск, причинно-следствената връзка
2
между кражбата и нанесените на застрахованото имущество вреди, чиято стойност е в
размер на претендираната сума. По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава, начална дата на забавата и
размер на обезщетението за забава.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже евентуално
погасяването на дълга, респ. да докаже възраженията си, че настъпването на
застрахователното събитие е следствие от конкретни действия на ищеца, представляващи
неизпълнение на задълженията му по договора, както и да докаже твърдените от него
хипотези на изключен риск.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 405 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За да
бъде уважен предявения иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ, която разпоредба е
действаща към датата, на която се твърди, че е сключен застрахователният договор и е
настъпило застрахователното събитие, следва да бъде установено осъществяването на
следните елементи от фактическия състав на посочената правна норма: 1) съществуването
на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между застрахователя и
увредения ; 2) настъпване на събитие, което съгласно договора е риск, който застрахователят
покрива; 3) наличието на щети/вреда на застрахованото имущество, които да са в причИ.
връзка със събитието, т.е. да са следствие от него.
От представеното по делото свидетелство за регистрация на МПС /официален
свидетелстващ документ с удостоверителна сила относно посочените в него факти,
включително и относно това кой е собственик на автомобила, за който то е съставено/ се
установява, че собственик на застрахования автомобил е ищцовото дружество.
Между страните не е спорно, че са били обвързани от сключен застрахователен
договор с полица № 0312200340016510 от 27.07.2020 година за имуществена застраховка по
клауза Пълно Каско, по отношение на лек автомобил марка Ландровер Рейндж Ровер ТД,
рег. № СВ **** РН. Полицата е със срок на покритие от 27.07.2020 година – до 24.00 часа на
27.07.2021 година, което се установява и от представените от ищеца писмени доказателства.
Договорът е сключен при общи условия, които са задължителни за страните, тъй като се
установява, че са предадени на застрахованото лице при сключването на процесния договор
и от дружеството е заявено писмено, че ги приема, видно от изявлението, направено от
негово име в самата застрахователна полица, т.е., спазени са императивните изисквания на
чл. 348 КЗ. Ето защо, предвидените в тях клаузи са част от съдържанието на
застрахователния договор, сключен между страните. Предмет на имуществената застраховка
е процесното МПС при застрахователна сума от 82 900 лева.
На следващо място, по време на действие на тази застраховка се твърди да е
настъпило процесното застрахователно събитие – противозаконно отнемане или кражба на
МПС. Според чл. 6.9 от Общите условия, при които е сключен застрахователният договор,
3
кражбата на цяло МПС попада в застрахователното покритие на полица Пълно каско и
застрахователят дължи обезщетение за вреди при реализиране на този застрахователен риск.
Няма спор, че ищецът, в изпълнение на задълженията си по договора е изплатил дължимите
вноски по застраховката Каско по процесната полица, както и в срок е уведомил
застрахователя за настъпилото събитие.
От Постановление за спиране на наказателно производство, издадено на 14.07.2021
г., от прокурор при Софийска районна прокуратура се установява, че е образувано
досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК,
за това, че за времето от 19:10 часа на 15.06.2021 година до 14:00 часа на 16.06.2021 г. в гр.
София, ул. "Яковица" противозаконно е отнел чуждо МПС – процесния лек автомобил с рег.
№ СВ****РН, собственост на А.Н. ЕООД, от владението на М. Б., без негово съгласие, с
намерение да го ползва. С оглед на това, че извършителят на престъпното деяние не е
открит, производството е спряно. Изложената фактическа обстановка по настъпване на
застрахователното събитие се установява и от показанията на свидетеля Б. и свидетеля Й.,
които в тази част съдът кредитира като логични и последователни, съответстващи на
останалите доказателства по делото.
От показанията на свидетеля Б. се установява също, че последният е получил
автомобила, след закупуването му от дружеството, заедно с един оригинален контактен
ключ с един имобилайзер, а скоро след това – и още един имобилайзер и един механичен
чип за превозното средство. Сочи и че именно така е застрахован автомобилът и това е
посочено във въпросника на застрахователя. Установява се и че при извършените от
застрахователя тестове по повод сключената застраховка е установено, че ключът и
имобилайзерите работят.
При едновременно заявени възражения, според решение № 17 от 02.06.2020 г. по т.
д. № 656/2019 г., ТК, І ТО на ВКС, основани на "изключен риск" и на основание за
освобождаване на застрахователя от отговорност, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395
КЗ, те следва да се разгледат както следва: доколко визираното от застрахователя събитие, с
оглед причините за настъпването му, съставлява изключен, по силата на застрахователния
договор, риск и само доколкото не се обоснове наличието на такъв - налице ли е основание
за освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно
обезщетение - напълно или частично, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ.
В раздел II, т. 7.12. от Общите условия за автомобилна застраховка "Каско на МПС"
на "Д.З." АД е предвидено, че застрахователят не покрива щети, които са в резултат на или
са свързани с измама, опит за измама или заблуда на застрахователя от застрахования или
упълномощено лице при сключване на договора, предявяване на претенция, доказване на
застрахователно събитие или оценка на щетите. Според чл. 50.4 от общите условия /ОУ/,
задължение на застрахования е при настъпване на застрахователното събитие да уведоми
застрахователя в 24-часов срок, като предаде и всички комплекти ключове/заключващи
устройства /в т.ч. чипове, флаш-памет, електронни карти и др./, дистанционни управления
на системата на защита, което е прието за значително с оглед интереса на застрахователя,
4
предвид установеното в чл. 78 от общите условия.
По отношение на фактите, свързани с продажбата на автомобила и сключване на
застрахователния договор и по-конкретното относно броя ключове предадени и
притежавани от новия собственик – застрахован по процесната полица – са събрани
гласните доказателства чрез разпит на свидетеля У., Б. и Й., които са еднозначни по
отношение на факта, че в държане на Б. са предадени физически общо четири броя
устройства, свързани с отключващата и защитна система на автомобила. Макар свидетелят
У. да заявява хаотични спомени от този времеви момент, е категоричен по отношение на
факта, че при предаване на автомобила на Б. са връчени четири заключващи устройства на
автомобила, сред които само един контактен ключ /с „метален накрайник“/. С оглед
неясните му спомени, съдът възприема показанията на свидетеля във връзка и с другите
гласни доказателства, които в своята съвкупност сочат на извод за това, че на Б. процесното
МПС е предадено заедно с един контактен ключ, два имобилайзера и един чип /“малко
черно устройство“/. Още повече, свидетелят У. няма ясни представи и кое от тези четири
устройства за какво точно служи, но е категоричен, че е придобил МПС единствено с тези
механизми. Следователно, налага се изводът, че автомобилът към датата на сключване на
договора за застраховка и към датата на придобиване на автомобила от ищцовото дружество
не е разполагал с втори оригинален контактен ключ.
Във връзка с възраженията на ответника следва да се отбележи и че при предходното
имуществено застраховане на автомобила, същият е бил деклариран с общо 4 броя –
алармени устройства и имобилайзери, под формата на дистанционни. Следователно, не се
установява извън описаните от свидетелите физически устройства, автомобилът да е бил
снабден при предишния и последния собственик с повече от 2 имобилайзера, 1 контактен
ключ и чип – дистанционно /който свидетелят У. определя като безконтактно отключващо
устройство/.
На първо място, с оглед на горното, в конкретния случай, се установи по делото, че
още при сключването на процесния договор застрахованото лице е декларирало, че
разполага само с 1 (един) брой оригинален контактен ключ. А от друга страна, от събраните
доказателства не се установи това обстоятелство да е декларирано невярно, тоест -
обективно противоречие между подадената от застрахования декларация при сключване на
договора за застраховка и действителното фактическо положение. Следователно, по
аргумент от чл. 362, ал. 4 КЗ, застрахователят не може да се позовава на
укриването/неточното обявяване на тези обстоятелства, за да прекрати договора, респ. да
обяви изключен риск, позовавайки се на тези факти.
На второ място, както беше посочено, процесното събитие – кражба - е сред
покритите застрахователни рискове, съобразно постигнатото съгласие в договора, като
съдът не намира за доказана хипотезата на чл. 7.12 от общите условия. От свидетелските
показания и писмените доказателства се установи, че ищецът е получил владение върху
автомобила, като са му били предадени 2 имобилайзера, 1 автоматичен чип и 1 оригинален
контактен ключ, както и е декларирал при сключване на договора и обявяване настъпилото
5
застрахователно събитие и предявяване претенцията за изплащане на обезщетение.
Следователно, същият не е въвел в заблуждение или действал недобросъвестно спрямо
другата страна по договора, тъй като декларираните факти не се установи да са неверни. Не
е налице, съответно, хипотеза на т.нар. изключен риск по чл. 7.12. от общите условия. Но
отделно от това, при тълкуване на волята на страните, изразена в тази договорна клауза на
чл. 7 от ОУ се налага извод, че осъществяването на някой от предвидените там обективни
факти – измама, заблуда и т.н. сами по себе си не са достатъчно условие, за да бъде
изключена отговорността на застрахователя при настъпване на застрахователно събитие, а е
необходимо и вредата да е възникнала в резултат на или във връзка с посочено в клаузата
обстоятелство, т.е., при наличие на пряка причинно - следствена връзка. Данни или
доказателства за такава по делото също няма събрани. Не се установи кумулативно
осъществяването на двете предпоставки: заблуда, измама на застрахователя, чрез скриване
информацията за наличие на още един оригинален контактен ключ за МПС при сключване
на застрахователния договор и настъпване на събитието – отнемането на МПС чрез
използване на втория недеклариран ключ или улесняване отнемането посредством такова
устройство /така и в Решение № 141 от 08.10.2015 г., постановено по т.д. № 2140/2014 по
описа на ВКС, I т.о./.
Щом като ответникът не представи доказателства, от които да се установява наличие на
втори оригинален контактен ключ или че евентуално такова наличие е спомогнало за
настъпване на събитието- кражба, съответно - че застрахованото лице е обявило неточно или
премълчало обстоятелствата относно броя налични оригинални контактни ключове,
застрахователят неоснователно се е позовал на разпоредбата на чл. 7.12 от ОУ и чл. 42.1, за
да откаже заплащане на застрахователно обезщетение. е подписвал такъв документ.
По изложените причини, не се доказа и нарушение на задълженията на
застрахования, установени в чл. 50.4 от ОУ, приложими към процесното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят може да откаже плащане
на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон
или в застрахователния договор, което обаче е обусловено от установяването на причИ.
връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие,
съответно препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило,
респективно възможността да бъдат предотвратени вредите от същото (така по чл. 211, т. 2
от КЗ (отм.) в Решение № 49/29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г. по описа на ВКС, Т. К., І Т.
О., която норма съответства на нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ).
В конкретния случай, доколкото броят оригинални ключове е обстоятелство, за което
застрахованото лице дава информация при сключване на договора, следва да се приеме, че
то е съществено и от значение за риска по смисъла на чл. 362 от КЗ. Безспорно е и че
недеклариране наличието на оригинален ключ също е от значение за риска, т.е
изпълнението/неизпълнението на задължението застрахованото лице да обявява, съхранява
и предава при реализиране на риска на всички комплекти оригинални ключове е значително
6
с оглед интереса на застрахователя, доколкото това е средството, с което МПС се привежда
в движение и може да се улесни противозаконното му отнемане. Същевременно, обаче, ако
не се установи в конкретната хипотеза, че неизпълнението на конкретното задължение по
договора е довело до настъпване на конкретното застрахователно събитие, не може да е
основание да се откаже изплащане на обезщетението (аргумент от решение № 167 от
07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). В случая не се доказа нито
неизпълнение на това задължение /застрахованият е представил всички ключове/защитни
устройства, които е декларирал при сключване на договора/, нито причИ. връзка между
застрахователното събитие и привеждащите в движение автомобила устройства /налични
или не/. Тоест, отказ за заплащане на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя, позовавайки се на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, също е неоснователен.
На следващо място, при кражба на собствен автомобил причинените вреди на
застрахованото лице се съизмеряват с действителната стойност на отнетата вещ към датата
на събитието, която е тази стойност, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество, т.е. средната пазарна стойност на автомобил, който има
същите характеристики като този, предмет на застрахователния договор. При определяне на
средната пазарна стойност, при която може да се закупи автомобил със същото качество
като отнетия, трябва да се съобразят показанията на свидетелите Б. и Й. относно това, че
автомобилът е бил поддържан в добро състояние, както и обслужван и сервизиран редовно
и в оторизирани сервизи. Също така, от заключението по съдебно-техническата експертиза,
което съдът взима предвид като мотивирано, пълно и обективно, се установява, че пазарната
стойност на процесния лек автомобил е 74 753 лева, определена към датата на настъпване на
застрахователното събитие въз основа на пазарните цени на автомобили от същия модел,
вид и състояние. Вещото лице е съобразило моментната ситуация и условия на
автомобилния пазар и отчело икономическите му показатели, поради което именно тази
стойност съдът приема да е размерът на действително претърпените и подлежащи на
обезщетяване вреди на ищеца, при зачитане метода на пазарните аналози на българския
пазар. В чл. 386, ал. 1 и, ал. 2 КЗ е предвидено, че при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетение, което трябва да бъде равно на
размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като не
може да надхвърля застрахователната сума. С оглед на това и предвид установения размер
на претърпените от собственика имуществени вреди към релевантния момент, следва да се
заключи, че ответното дружество дължи да заплати на увреденото лице застрахователно
обезщетение в размер на 74 753 лв., който е по-нисък от уговорената в договора
застрахователна сума, която представлява прага на отговорността на застрахователя. До
този размер е основателен предявеният иск.
Застрахователят не доказа възраженията за наличието на неотремонтирани вреди по
автомобила, които да са относими към определяне размера на дължимото обезщетение.
Относно иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 409 от КЗ.
Въз основа на приетите документи по претенцията на ищеца от 20.10.2021 г.
7
(последните изискани документи от застрахователя), съдът намира, че с представянето на
тези документи задълженията на ищеца за представяне на всички документи, необходими за
установяване на застрахователното събитие и вредите от него, са изпълнени на посочената
дата, което съгласно чл. 405, ал. 1, изр.2, вр. чл. 108, ал. 1 КЗ предпоставя, че ответникът е
изпаднал в забава по отношение на главното вземане за застрахователно обезщетение на
05.11.2021 година, когато е изтекъл предвиденият в закона петнадесетдневен срок.
Следователно, за периода 05.11.2021 г. - 11.04.2022 г. ответникът като застраховател
е в забава за изпълнение на задължението му да изплати дължимото застрахователно
обезщетение в размер на 74 753 лева.
С помощта на компютърна програма и на основание чл. 162 от ГПК, съдът определя
размера на обезщетението и намира иска за основателен за сумата от 3280,83 лева. До
пълния претендиран размер искът следва да се отхвърли като недоказан.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено
своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се
следват. По делото се доказаха реално заплатени разноски в общ размер на 9385 - държавна
такса, платени депозит и адвокатско възнаграждение с ДДС, за което са представени
доказателства. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно, тъй като не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, част от
предмета на доказване по който са безспорни между страните факти, а по приложимите
правни норми има формирана и здължителна съдебна практика. При съобразяване и
предвидените в НМРАВ /в приложимата редакция към ДВ брой 68/2020 година/ минимални
размери на възнагражденията, съдът намира за справедлив размер на възнаграждението от
4000 лева с ДДС. При това общият размер на дължимите разноски е 7385 лева и при
съобразяване на размера на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 7352,77 лв.
На ответника се дължат разноски в общ размер на 700 лв., от които 250 лв. - депозит
за вещо лице и 50 лева – за призоваване на свидетел и 400 лв. - възнаграждение за защита от
юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на
извършената от юрисконсулта работа. При съобразяване на отхвърлената част от иска се
установява, че дължимите на ответника разноски възлизат на 3,05 лв.
С оглед горното и при направена от съда компенсация на дължимите суми за
разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7349,72 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК:**** да заплати на А.Н. ЕООД, ЕИК: **** на основание:
8
- чл. 405, ал. 1 КЗ сума в размер на 74 753 лева, представляваща застрахователно
обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка "Пълно Каско ", сключен със
застрахователна полица № 0312200340016510 от 27.07.2020 година, за вредите, настъпили от
застрахователно събитие – кражба на МПС, марка Ландровер Рейндж Ровер ТД, рег. № СВ
**** РН, настъпило в определен момент в периода 15-16.06.2021 година, ведно със
законната лихва върху главницата от 12.04.2022 г. - датата на подаване на исковата молба,
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 74753 лв.
до пълния предявен размер от 75 000 лв., като неоснователен;
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 3280,83 лева – обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва, дължимо за периода 05.11.2021 година – 11.04.2022 година, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 3280,83 лева до пълния предявен размер от
3375 лева и за периода 02.11.2021 година – 04.11.2021 година, като неоснователен;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 7349,72 лв., представляваща
направени по делото разноски, изчислени по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9