Решение по дело №1039/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 84, ал. 1 АПК, вр. чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/, вр. чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламента за изпълнение/.

Образувано е по жалба на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], офис 110, представлявано от Д. А., чрез адв. С. Ж. – АК – Варна, против Решение № 32-142685/12.04.2023 г., към MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г. на Директора на Териториално дирекция /ТД/ Митница Варна при Агенция „Митници“.

С оспореното решение на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 56 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 140 и чл. 144 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, параграф 1, буква а), вр. чл. 85, параграф 1, вр. чл. 101, параграф 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, е прекратена процедурата по оспорване на митническата стойност на ст. № 28 от митническа декларация MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г., определен е нов код по ТАРИК за стока с № 13 – **********; стока № 14 – **********; стока № 19 – **********; стока № 28 – ********** и стока № 30 – **********, отказано е приемането на митническата стойност на декларираните стоки с №№ 13, 14, 19 и 30 по митническата декларация от MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г., определена е нова митническа стойност на внасяните от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД стоки: ст. № 13 – 15347.02 лв., ст. № 14 – 3973,64 лева, ст. № 19 – 8265,40 лв. и ст. № 30 – 31744,44 лева. Разпоредено е извършването на корекция на MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г. по отношение на стока №№13, 14, 19, 28 и 30 в клетки – 6/14; 6/15; 8/6; 4/14 и 4/16; взети са под отчет начислените с решението държавни вземания; установени са суми в размер на: мито – 0,00лв.; ДДС – 19553,33 лв., от които в размер на 10697,11 лв. са заплатени на 06.12.2021 г., а за доплащане е установен дължим ДДС в размер на 8856,22 лв., ведно с лихвата за забава; за дата на възникване на задължението на основание чл. 77, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена 06.12.2021 г. – датата на митническата декларация; за длъжник на основание чл. 83, ал. 1 ЗДДС и чл. 77, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определен „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД.

В жалба са изложени подробни възражения за незаконосъобразност на оспореното решение поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Предвид направената корекция на митническата стойност е посочено, че изложените мотиви в решението са неправилни, тъй като в тежест на митническите органи е да докажат, че дружеството е договорило или платило повече от посоченото в митническата декларация, което според жалбоподателя не е извършено. Твърди, че неправилно административният орган се е позовал на решение по дело С-291/2015 на СЕС, поради това, че в същото се говори за договорна стойност, която е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Сочи се, че в оспорваното решение липсват мотиви относно изчислената средностатистическа стойност на сходни стоки, както и че не са представени доказателства за сходството между стоките. Твърди се, че посоченото решение на СЕС по дело С-291/2015 е относимо в хипотеза за покупни цени при вноса на стоки, т.е. за договорната стойност на стоките, а не за митническата стойност на сходни стоки, която е сбор от договорната стойност, транспортни разходи, застраховки, комисионни, обработката на контейнери и други. Релевирани са доводи, че митническата стойност на стоките неправилно е определена по реда на чл. 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, т.е. при липса на данни за сходни стоки, тъй като има вносове от трети лица на същия производител и същата държава на произход, които били осъществени от Митница Столична, но същите не са коментирани в решението. В тази връзка се уточнява, че административният орган не може да избира кои стойности да приложи, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 141, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/2447 го задължава да приложи най-ниската от тях при наличието на повече от една договорена стойност на идентични или сходни стоки. Твърди се, че мотивите, изложени в решението, са противоречиви, тъй като от една страна митницата има база данни да сравнява средни цени или диапазон от цени за една стока, което е основание да отхвърли декларираната стойност, а от друга страна е посочено, че няма данни за идентични, сходни стоки или за най-голямо сборно количество от същите стоки, внесени в ЕС. Сочи се, че от посочените мотиви не става ясно, нито коя от хипотезите на чл. 74, параграф 3 от МК е основание за издаването на оспореното решение, нито как е определена новата митническа стойност. Отправено е искане до съда за отмяна на оспореното решение за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание чрез процесуален представител жалбоподателят поддържа жалбата и ангажира ССчЕ. В молба с.д. 6911/15.05.2024г. процесуалният представител по пълномощие на жалбоподателя прави изрично изявление, че не оспорва административния акт в частта, в която е прекратено производството по определяне на нова митническа стойност за стока № 28 и към молбата представя списък на разноските.

 

Ответната страна – директорът на ТД „Митница“ – Варна, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, а издаденият административен акт за правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и преценка на законосъобразността на оспореното решение с оглед доводите в жалбата и разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.12.2021 г. „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД декларира на режим „допускане за свободно обращение“ 37 стоки, 621 колета, 15400 кг. бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие за доставка СРТ-Варна. Към митническата декларация са приложени: Фактура № EGK2021000000263 от 02.12.2021 г., сертификат A.TR № C1913723, сертификат за непреференциалнен произход № U0326975, международна товарителница CMR от 02.12.2021 г., износна митническа декларация № 21341300EX968356, T1 № 21TR34130003236850/17.12.2021 г., платежни документи за внесени държавни вземания.

От съдържанието на Протокол № 21BG9999M055153 от 06.12.2021 г. се констатира извършена проверка на декларираните стоки, като от стоки №№ 13, 14, 19, 28, 30 са взети проби за определяне на тарифното класиране и митническа стойност.

За нуждите на допълнителна проверка по MRN 21BG002002062066R6, съгласно нормата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, с Писмо № 32-394853/07.12.2021 г. от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките, а именно: 1/ заверени копия на външнотърговски договори с лица, пряко или косвено свързани с доставката на стоки; 2/ документи, удостоверяващи извършени транспортни и/или застрахователни разходи; 3/ търговското досие по сделката, в т.ч. оферти, поръчки, ценови листи, потвърждения, проформа фактури, бизнескореспонденция, други сведения и документи, предшестващи издаването на търговската фактура за придобиване на стоките; 4/ документи, относно извършените разплащания към доставчика и други лица, които са свързани с доставката и разпространението на внасяните стоки; 5/ документи, удостоверяващи формирането на продажната цена на стоките по митническата декларация от 06.12.2021 г. на вътрешния пазар – комисионна, печалба, общи разходи, договори и други и 6/ всякакви други данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи стойността на декларираните стоки.

С Писмо № 32-399582/09.12.2021 г., в определения от митническите органи 7-дневен срок, „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД представя следните допълнителни документи: 1/ Писмо от митницата; 2/ депозит за обезпечение; 3/ документ, удостоверяващ плащане към доставчика; 4/ митническа декларация за внос AT.R, INVOICE, износна турска декларация; 5/ фактури за продажба от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД към клиенти; 6/ международен договор; 7/ извлечение от банковата сметка на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД.

Поради естеството на мострите (различни видове тъкани), липсата на анализни и продуктови сертификати и маркировка по тях за състав, митническите органи са изпратили взетите от стоките мостри в ЦМЛ за лабораторен анализ и изготвяне на становище за тарифно класиране от Дирекция “МДМ”.

Изготвени са 5 бр. митнически лабораторни експертизи и становище по тях.

Въз основа на събраните доказателства митническият орган е направил следните констатации:

1)По отношение на стока № 13 – МЛЕ № 16_01.02.2022/18.03.2022 и становище рег. № 32-94887/22.03.2022 година. Стоката е декларирана като “трикотажни обагрени платове от памук – 1742 кг.”, държава на произход и износ Турция; тарифен номер 60052200; митническа стойност – 2,88 лв./кг. При изготвяне на анализа на мострата е определено, че влакната в преждата, от която е изработен платът са идентифицирани като растителни – памук 58% и синтетични (полиестер) 42%. Констатирано е в митническата експертиза, че изпитаната проба представлява „..трикотажен плат …от прежда съдържаща смес от различно оцветени в бял, светло сив и син цвят влакна (меланж). По структура платът представлява напречно плетен гладък трикотаж.)

Посочено е, че анализираната проба се класира в тарифна позиция 6006, в код 60062300 на КН, който е различен от декларирания 60052200.

2)По отношение на стока № 14 – МЛЕ № 17_01.02.2022/18.03.2022 и становище рег. № 32-94887/22.03.2022 година. Стоката е декларирана като “трикотажни обагрени платове от синтетични влакна – 484 кг.”, държава на произход и износ Турция; тарифен номер 60053700; митническа стойност – 2,93 лв./кг. При изготвяне на анализа на мострата е определено, че всички прежди по основа и вътък са текстурирани, съставени са от синтетични нишки и се идентифицират като полиестер – 100%. В Митническата лабораторна експертиза е посочено, че „.. Платът е с плътна и сбита текстура, с по две системи прежди по основа и вътък, образуващи двупластов плат, от видовете жакардови тъкани, при която сплитката на преждите по основа и вътък образува фигурални мотиви.“

Посочено е, че анализираната проба се класира в тарифна позиция 5407, в код 54075200 на КН, който е различен от декларирания 60053700.

3)По отношение на стока № 19 – МЛЕ № 18_01.02.2022/16.02.2022 и становище рег. № 32-58183/21.02.2022 година. Стоката е декларирана като “полиестерни платове, печатани – дължина 658м., ширина – 1,5 м., дължина 21 м., ширина 2,8 м.”, държава на произход и износ Турция; тарифен номер 55144300; митническа стойност – 2,95 лв./кг. При изготвяне на анализа на мострата в митническата лабораторна експертиза е констатирано, че „Платът е тъкан със сплитка лито. По основа и вътък преждата е еднаква – щапелна от целулозни и синтетични влакна.“, идентифицирани като памучни – 46% и полиестерни – 54 %.

Посочено е, че анализираната проба се класира в тарифна позиция 5513, в код 55134100 на КН, който е различен от декларирания 55144300.

4)По отношение на стока № 28 – МЛЕ № 19_01.02.2022/16.02.2022 и становище рег. № 32-58183/21.02.2022 година. Стоката е декларирана като “платове от памук и полиестер – дължина 3181м., ширина – 1 м., дължина 710 м., ширина 2,2 м.”, държава на произход и износ Турция; тарифен номер **********; митническа стойност – 2,51 лв./кг. При изготвяне на анализа на мострата е определено, че по основа преждата е тънка щапелна от целулозни влакна, по вътък преждата е по-дебела щапелна от целулозни влакна и двете прежди са идентифицирани като памучни. Посочено е, че анализираната проба се класира в тарифна позиция 5209, в код 52095200 на КН, приложимият код по ТАРИК е определен като **********, който е различен от декларирания 55144300.

5)По отношение на стока № 30 – МЛЕ № 20_01.02.2022/23.02.2022 и становище рег. № 32-65325/25.02.2022 година. Стоката е декларирана като “трикотажни памучни платове от прежди с различни платове – 4522 кг.”, държава на произход и износ Турция; тарифен номер 60062300 (посочен на стр. 3 от митническото решение, като тарифен номер **********); митническа стойност – 1,66 лв./кг. При изготвяне на анализа на мострата е определено, че „изследвания материал представлява трикотажен материал, напречно плетен, с две лица, от едната страна е гладко трико, а от другата е мек и пухкав, ватиран (двунишков пълнежов плат), получен е като върху основния плат е окачена по вътъка пълнежова, щапелна прежда, която след това е кардирана.“ Има две прежди, които изплитат основата – щапелна целулозна, идентифицирана като памучна и синтетична, текстурирана от полиестерни нишки. Допълнителната прежда е по-дебела щапелна, синтетична от полиестерни влакна, памук – 48% и полиестер – 52%.

Посочено е, че анализираната проба се класира в тарифна позиция 6006, в код 60063200 на КН, който е различен от декларирания 60062300.

Извършен е анализ на представените от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД допълнително изискани документи, като във връзка с декларираната митническа стойност митническите органи установяват следното: декларираната стойност в износната митническа декларация е 27346,69 EUR при условие CPT Варна, която съответства на представената фактура.

Констатирано е, че представения договор за покупко-продажба от 01.06.2021 г. е съставен на български език, като една от страните по него е турско дружество. В договора и по-конкретно в чл. 6 от същия е отбелязано, че единичните цени на договорените стоки са в определени граници, в зависимост от тяхното качество и могат да бъдат променяни. Констатирано е, всяка доставка следва да се договаря поотделно и определянето или промените в цените да бъдат обект на съгласуване между договарящите се страни под формата на анекс към настоящия договор или проформа фактура. В чл. 9 от договора между контрагентите е договорено, че плащането от купувача към продавача може да се извърши в срок от 10 месеца, считано от датата на доставка. Митническите органи констатират, че в конкретния случай договорката е на голяма стойност – 27346,69 EUR, като този вид разплащане значително ощетява продавача.

След анализ на митническите стойности на стоки със същите тарифни кодове – **********, **********, ********* и **********, с произход Турция, в “Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи” – МИС3A, за периода 06.12.2020 г. до 06.12.2021 г., митническите органи констатират, че декларираната стойност на стоките са в обхват, при който най-ниските стойности са по-високи от декларираните по митническата декларация; по отношение на код по КН 52095200 е констатирано, че няма регистрирани записи в изследвания период.

С писмо от 06.06.2022 г. от Дирекция “МРР” в ЦМУ са предоставили отговор от Генерална дирекция за международни споразумения и Европейския съюз на Република Турция, към който е приложена в табличен вид справка за данните на изнесените стоки по процесния внос и процесната фактура.

Митническите органи са приели, че постъпилият отговор от турската митническа администрация не води до обуславяне на извода, че декларираната митническа стойност на стоки с №№ 13, 14, 19, 28 и 30 е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката.

Поради обстоятелството, че съмненията на митническите органи не са отпаднали след представените от декларатора допълнителни документи, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платена или подлежаща на плащане за тях сума и отговора на турската митническа администрация, е прието, че митническата стойност не следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Митническите органи са извършили анализ на митническата стойност на стоките с код по КН 60062300, 54075200, 55134100, 25095200 и 60063200, с произход Турция, в COMEXT база данни на Евростат, за 2019 г., 2020 г. и 2021 година.

В съответствие с разпоредба на чл. 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД е уведомено с Писмо № 32-272827/16.08.2022 г. /л. 8 от адм. преписка/ и писмо № 32-416010.01.12.2022 г. /л. 13 от адм. преписка/ относно мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган, като е предоставена възможност на дружеството за становище. Писмата са получени, съответно на 05.09.2022 г. и на 08.12.2022 г., от управителя на дружеството. В предоставения 30-дневен срок не е подадено становище от дружеството.

При спазване на разпоредбата на чл. 74, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническите органи съобразяват, че когато митническата стойност не може да бъде определена по чл. 70 от посочения регламент, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Във връзка с последователното прилагане на регламентираните методи за определяне на митническата стойност, митническият орган извършва изследване и установява, че първият вторичен метод – чл. 74, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 е неприложим. Посочената разпоредба урежда митническата стойност да бъде определена въз основа на идентични стоки, но в случая не са открити идентични стоки на стоки с №№ 13, 14, 19, 28 и 30 от същия износител, еднакви във всяко едно отношение.

По отношение на следващия метод, регламентиран в чл. 74, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, за определяне на митническата стойност въз основа на сходни стоки, е посочено, че за да бъде приложен този метод, митническият орган съобразява, че следва да бъде анализирана информация за стоки с приети договорни стойности, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали с декларираните стоки, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, които са били допуснати до свободно обращение в приблизително същото време. При прилагане на чл. 141 от Регламент за изпълнение на (ЕС) 2015/2447 във вр. с чл. 74, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) №952/2013, митническият орган преценява, че цената на сделката на „сходни стоки“ се определя посредством стойността на сделката с подобни стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Когато не може да се открие подобна продажба, използва се стойността на сделката със „сходни стоки“, продадени на различно търговско равнище и/или в различно количество, като се извършват корекции за различното търговско равнище и/или количество, като продажбите трябва да са във време, възможно най-близко до датата на поставяне под режим свободно обращение на стоките, подлежащи на остойностяване. Във връзка с прилагането на този метод за определяне на митническата стойност административният орган формира извод, че същият е неприложим, тъй като липсва информация за единичната цена на подлежащата на обмитяване стока.

При прилагане на третия вторичен метод за определяне на митническата стойност административният орган преценява, че също е неприложим за проверяваната митническа декларация, тъй като липсва база за сравнение за единичната цена, по която се продава на митническата територия на съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични или сходни стоки.

По отношение на метода, регламентиран в чл. 74, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 952/2013, административният орган излага извод, че производителят на стоките не попада под юрисдикцията на органите в страната на вноса.

Предвид тези установявания, митническият орган извежда извод, че митническата стойност следва да бъде определена, съгласно разпоредбата на чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и съобразно Решение на Съда на ЕС по дело № 599/2020, а именно чрез използване на разумни способи, съвместими с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на чл. VII от Общото споразумение, бележките към него, глава трета „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на данните, достъпни в страната на вноса. С оглед на това при извършен анализ на националната база данни за оформени митнически декларации за допускане до свободно обращение на сходни стоки за по-голям период от 06.12.2020 г. – 06.12.2021 г., административният орган намира резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които са по-високи от гореописаните стоки, а именно в размер на: за стока № 13 с код по ТАРИК ********** – база за сравнение е МД 21BG003009099176R5/20.01.2021 г. – памучни трикотажни платове от прежди с различни цветове – 307,23 кг. – 8,81 лв./кг.; за стока № 14 с код по ТАРИК ********** - база за сравнение е МД 21BG005808050747R6/29.01.2021 г. – обагрени платове от 100% текстуриран полиестер – 1435,40 метра, 823 кг. – 8,21 лв./кг.; за стока № 19 с код по ТАРИК ********** – база за сравнение е МД 21BG004306007907R8/20.07.2021 г. – тъкани от полиестерни щапелни влакна – 370 метра, 77 кг. – 22,10 лв./кг.; за стока № 28 с код по ТАРИК ********** – в националната база данни не са открити записи на идентични или сходни стоки с този код по ТАРИК за период от 1 година преди регистрирането на вноса. В отчетения тригодишен период за 2020 г. и 2021 г. няма регистриран внос и не са отчетени средностатистически стойности и няма база за сравнение с митническата стойност за стока № 28, поради което административният орган е приел, че може да се приеме декларираната от вносителя стойност – чл. 70 от МКС; за стока № 30 с код по ТАРИК ********** - база за сравнение е МД 20BG00570400951R0/23.12.2020 г. – трикотажен плат обагрен със съдържание 50 % памук и 50 % полиестер - 10986 кг. – 7,02 лв./кг.

С Решение № 32-142685/12.04.2023 г., към MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г. на Директора на Териториално дирекция /ТД/ Митница Варна при Агенция „Митници“ отказва да приеме тарифното класиране на стоки с №№ 13, 14, 19, 28 и 30 и митническата стойност на декларираните стоки №№ 13, 14, 19 и 30. По отношение на стока № 28 прекратява процедурата по оспорване на митническата стойност. За стоки с №№ 13, 14, 19, 28 и 30 е определен нов код по ТАРИК, определена е нова митническа стойност и са определени общо задължения по митническата декларация в размер на ДДС – 19553.33лв.

В съдебното производство с Писмо с.д. № 11792/11.08.2023 г. от ответника по делото са представени справка от митническата информационна система МИС3А за периода 06.06.2021 г. до 06.12.2021 г., съдържаща информация относно стоки, декларирани с код по ТАРИК ********** за стока № 13, както и за код по ТАРИК **********, посочен от вносителя за процесната стока; код по ТАРИК ********** за стока № 14, както и за код по ТАРИК 60053700, посочен от вносителя за процесната стока; код по ТАРИК ********** за стока № 19, както и за код по ТАРИК 55144300, посочен от вносителя за процесната стока; код по ТАРИК ********** за стока № 30, както и за код по ТАРИК **********, посочен от вносителя за процесната стока. Със същата молба са представени и митнически декларации №№ MRN 21BG005808050747R6/21.01.2021г., MRN 20BG005704009518R0/23.12.2020г., MRN 21BG003009099176R5/20.01.2021г., MRN 21BG004306007907R8/ 20.07.2021 г., ведно с всички придружаващи декларациите документи /л. 133-172 от делото/.

За изясняване на релевантните за изхода на спора факти и по искане на дружеството-жалбоподател, съдът е допуснал изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза. В заключението по ССчЕ вещото лице е констатирало, че платените от дружеството 8 667.39 евро, в левова равностойност – 16951.993лв. представляват цената на стоки №№13,14,19, 28 и 30. Посочило е, че данните са описани в приложената към митническата декларация електронна фактура, като в тази фактура стоките с №№ 13,14,19, 28 и 30, са вписани съответно под №№36,37,30,29 и 35. Констатирало е, че по приложената фактура няма други подлежащи на плащане суми, извън тези посочени за конкретните стоки. Констатирано е, че плащането е извършено по банков път. Констатирано е от изследваните документи, че има пълно съответствие между доставените на жалбоподателя стоки по вид, количество, единична цена и обща стойност. От направеното изследване на получените от дружеството фактури от същия контрагент, стойностите им и датите на направените плащания е констатирано, че няма извършени плащания от българското дружество към неговия доставчик в Турция извън тези по описаните фактури, както и, че за конкретните стоки няма извършени или подлежащи на плащане други суми освен тези, които вече са направени и са на стойността на стоките по фактурата. Констатирано е, че няма плащания от българското дружество към неговият доставчик, които не могат да бъдат отнесени към конкретния или друг внос.

Допълнително жалбоподателят представя документите, послужили за изготвянето на заключението на ССчЕ.

 

Предвид установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока, регламентиран в разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване акт, от лице с правен интерес – адресат на акта, пред надлежния съд, поради което се явява допустима за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предвид доводите и съображенията изложени в жалбата (конкретно съдържащи оспорване на констатациите и изводите на митническия орган по отношение на стоки с №№ 13, 14, 19 и 30) и направеното изрично изявление от процесуалния представител на жалбоподателя в молба с.д. 6911/15.05.2024г., постъпила в деловодството на съда по електронен път, че не оспорва административния акт, в частта, в която е прекратено производството по определяне на нова митническа стойност за стока № 28, Съдът, намира, че предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 32-142685/12.04.2023 г., към MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г. на Директора на Териториално дирекция /ТД/ Митница Варна при Агенция „Митници“ в следните части, с които: на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8, вр. с чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците /ЗМ/, вр. чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 144 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 101, параграф 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, вр. чл. 59 АПК: не е приета митническата стойност на митническата стойност на декларираните стоки с №№ 13, 14, 19 и 30 по митническата декларация от MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г.; определена е нова митническа стойност на внасяните от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД стоки: ст. № 13 – 15347.02 лв., ст. № 14 – 3973,64 лева, ст. № 19 – 8265,40 лв. и ст. № 30 – 31744,44 лева.; разпоредено е извършването на корекция на MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г. по отношение на стока №№13, 14, 19 и 30 в клетки – 6/14; 6/15; 8/6 4/14 и 4/16; взети са под отчет начислените с решението държавни вземания; установени са суми в размер на: мито – 0,00лв.; ДДС – 19553,33 лв., от които в размер на 10697,11 лв. са заплатени на 06.12.2021 г., а за доплащане е установен дължим ДДС в размер на 8856,22 лв., ведно с лихвата за забава; за дата на възникване на задължението на основание чл. 77, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена 06.12.2021 г. – датата на митническата декларация; за длъжник на основание чл. 83, ал. 1 ЗДДС и чл. 77, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определен „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД.

При извършена задължителна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 220 от ЗМ, съдът констатира, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган – митническият орган, пред който е възникнал проблемът, изискващ вземане на решение, по смисъла на чл. 30 от Правилника за прилагане на закона за митниците, във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗМ и чл. 29 във връзка с чл. 22 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а именно от директора на митническото учреждение, където е подадена митническата декларация и съответно е възникнало митническото задължение.

Оспореното решение е издадено при спазване на изискуемата писмена форма и съдържа мотиви по фактите и по правото. Спазена е и разпоредбата на чл. 22, параграф 6, алинея първа от Регламент (ЕС) № 952/2013, а именно жалбоподателят е уведомен за мотивите, на които ще се основава решението, като му е предоставена и възможност в 30-дневен срок да изрази становище. В настоящия случай в жалбата не се релевират възражения, а и при извършена служебна проверка съдът не установява допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Спорът между страните е формиран относно 1)правилното тарифно класиране на процесните стоки и 2)наличието на предпоставките за определяне на нова митническата стойност от митническия орган на стоки с №№ 13, 14, 19 и 30 по MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г. по реда на чл. 74, параграф 3 от МК във връзка с чл. 140 и 144 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

По първият спорен въпрос съдът намира следното:

1)По отношение на стока № 13, като съобрази данните по вносната декларация, МЛЕ № 16_01.02.2022/18.03.2022 и становище рег. № 32-94887/22.03.2022 година, Съдът констатира, че:

Стоката е декларирана като “трикотажни обагрени платове от памук” с тарифен номер 60052200. Този тарифен номер е относим към основно -плетени платове (включително тези, получени чрез машина за галониране), различни от тези от № 6001 до 6004.

Митническият орган е класирал стоката в позиция 60062300. Тази позиция се отнася до 6006 „Други трикотажни платове“, 600623 „от прежди с различни цветове“

Видно от данните по митническата експертиза, изпитаната проба от стока 13 представлява „..трикотажен плат …от прежда съдържаща смес от различно оцветени в бял, светло сив и син цвят влакна (меланж). По структура платът представлява напречно плетен гладък трикотаж.“ От това описание на стоката се налага извод, че следва да бъде определена като основно – плетен плат, а не като друг трикотажен плат, предвид характеристиката й установена от митническата лаборатория „напречно плетен гладък трикотаж“.

Тъй като са установени прежди от различни цветове следвало е стоката да бъде класирана по код 600523 основно -плетени платове „от прежди с различни цветове“.

2)По отношение на стока № 14 като съобрази данните по вносната декларация, МЛЕ № 17_01.02.2022/18.03.2022 и становище рег. № 32-94887/22.03.2022 година, съдът констатира следното:

Стоката е декларирана като “трикотажни обагрени платове от синтетични влакна”, тарифен номер 60053700. Този тарифен код включва основно -плетени платове (включително тези, получени чрез машина за галониране), различни от тези от № 6001 до 6004. След код 600524 е посочено, че следващите са относими към „синтетични влакна“, а за 600537 е посочено – „други обагрени“.

Посоченият от митническият орган код по 54075200 на КН се отнася за 5407 „Тъкани от прежди от синтетични нишки, включително тъканите, получени от продуктите от № 5404“, код 54075200 на КН за „Други тъкани , съдържащи тегловно най-малко 85% или повече текстурирани нишки от полиестер“.

При изготвяне на анализа на мострата е констатирано, че „Изпитаната проба представлява парче от тъкан плат изрязано от три страни, с размери 54х50см., съдържащи ива, обагрено в светложълт цвят. Платът е с плътна и сбита текстура, с по две системи прежди по основа и вътък, образуващи двупластов плат, от видовете жакардови тъкани, при която сплитката на преждите по основа и вътък образува фигурални мотиви. Всички прежди по основа и вътък са текстурирани, съставени са от синтетични нишки идентифицирани като полиестер.“

В констатациите за плата в митническата лабораторна експертиза липсват данни за процентното съотношение тегловно на текстурираните нишки от полиестер. При липсата на такива данни, не може да бъде направен извод за наличието на специфичното изискване по отношение на класирането в код 54075200 на КН, посочен от митническия орган представляващо съдържание на плата „тегловно най-малко 85% или повече текстурирани нишки от полиестер“. При липсата на данни за този квалифициращ признак по отношение на тарифното класиране, правилно се явява декларираното от дружеството – код 60053700 по КН.

3)По отношение на стока № 19, като съобрази данните по вносната декларация, МЛЕ № 18_01.02.2022/16.02.2022 и становище рег. № 32-58183/21.02.2022 година, съдът констатира следното:

Стоката е декларирана като “полиестерни платове, печатани“ - тарифен номер 55144300. Тази позиция се отнася до 5514 „Тъкани от синтетични щапелни влакна, съдържащи тегловно по – малко от 85 % от тези влакна, смесени предимно или само с памук, с тегло, превишаващо 170г/кв.м.“, 551443 „Други тъкани от полиестерни щапелни влакна“.

Според митническия орган стоката следва да бъде класирана в тарифен номер 55134100. Тази позиция включва 5513 „Тъкани от синтетични щапелни влакна, съдържащи тегловно по – малко от 85 % от тези влакна, смесени предимно или само с памук, с тегло, непревишаващо 170г/кв.м.“, 551443 „Други тъкани от полиестерни щапелни влакна, със сплитка лито“.

При изготвяне на анализа на мострата в митническата лабораторна експертиза е констатирано, че „Платът е тъкан със сплитка лито. По основа и вътък преждата е еднаква – щапелна от целулозни и синтетични влакна.“, идентифицирани като памучни – 46% и полиестерни – 54 %. И че масата му на площ, гр./кв.м. е 118.

От данните в митническата лабораторна експертиза се констатира, че платът има характеристиките на „Тъкани от синтетични щапелни влакна, съдържащи тегловно по – малко от 85 % от тези влакна, смесени предимно или само с памук, с тегло, непревишаващо 170г/кв.м.“ и „Други тъкани от полиестерни щапелни влакна, със сплитка лито“, поради което правилно митническият орган го е класирал в тарифна позиция 5513, в код 55134100 на КН.

4)По отношение на стока № 30, като съобрази данните по вносната декларация МЛЕ № 20_01.02.2022/23.02.2022 и становище рег. № 32-65325/25.02.2022 година, съдът констатира следното:

Стоката е декларирана като “трикотажни памучни платове от прежди с различни платове – 4522 кг.”, тарифен номер 60062300.

Този тарифен номер се отнася до 6006 „Други трикотажни платове“, „от памук“, 600623 „от прежди с различни цветове“.

Митническият орган намира за правилно класирането в код 60063200 на КН, който включва 6006 „Други трикотажни платове“, „от синтетични влакна“, „обагрени“.

При изготвяне на анализа на мострата е определено, че „изследвания материал представлява трикотажен материал, напречно плетен, с две лица, от едната страна е гладко трико, а от другата е мек и пухкав, ватиран (двунишков пълнежов плат), получен е като върху основния плат е окачена по вътъка пълнежова, щапелна прежда, която след това е кардирана.“ Има две прежди, които изплитат основата – щапелна целулозна, идентифицирана като памучна и синтетична, текстурирана от полиестерни нишки. Допълнителната прежда е по-дебела щапелна, синтетична от полиестерни влакна, памук – 48% и полиестер – 52%.

Правилно по арг. от Член 3, а) от Раздел І „Общи правила“, А. Общи правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2022/1998 НА КОМИСИЯТА от 20 септември 2022 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа митническият орган е посочил тарифна позиция 6006, код 60063200 на КН, в която следва да бъде класирана стоката.

 

Предвид горното решението се явява неправилно в частта на определеният код по ТАРИК за стоки №13 и 14 и правилно в частта на определеният код по ТАРИК от митническият орган за стоки №№19 и 30.

 

По вторият спорен въпрос, съдът намира следното:

Решение рег. № 32-142685/12.04.2023 г. към MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г. на директора на ТД „Митница“ - Варна е издадено вследствие на осъществен последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, при който е прието, че митническата стойност на внесените от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, гр. Варна стоки №№ 13, 14, 19 и 30 по посочената митническа декларация не може да се определи по реда на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което митническият орган я е определил по реда на чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

За разрешаване на така формирания спор, съдът съобрази тълкуването на относимите разпоредби дадено в решение № 11652/28.11.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение по адм.д. № 5515/2023 г. докладвано от съдията И. К., решение № 10704/07.11.2023 г. Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение по адм.д. № 3137/2023 г. докладвано от съдията Р. Д. и решение № 1765/23.02.2022 г. Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение по адм.д. № 7134/2021 г. докладвано от съдията П. Ж..

Предвид фактите по спора, относимите разпоредби от правото на СЕС и посочената релевантна за настоящия спор съдебна практика, Съдът намира следното:

Първо, както е посочено и в решение на СЕС от 21 септември 2023 година, OGL-Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH, C770/21, ECLI:EU:C:2023:690 „В самото начало следва да се припомни, че правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока (решение от 9 юни 2022 г., Baltic Master, C599/20, EU:C:2022:457, т. 24 и цитираната съдебна практика). Тази цел обаче трябва да има предимство и когато митническата стойност се определя по силата на специални разпоредби….“

Второ, приложимата правна регламентация прави разлика между понятията „договорна стойност“ на стоката и „митническа стойност“ на стоката. Правната уредба за определянето на митническата стойност, върху която се следват митните сборове се съдържа в Глава 3 „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент (ЕС) №952/2013. В разпоредбата на чл.70, параграф 1 от Кодекса е заложен общият принцип за определяне на митническата стойност на базата на договорната стойност, т.е. на основата на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Митническата стойност съгласно разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013 се формира като сбор от договорната стойност, транспортните разходи, разходите за застраховки, обработка на контейнерите и др. В разпоредбата на чл.74 от Митническия кодекс са регламентирани в отношение на субсидиарност вторични методи за определяне на митническата стойност, за чиято приложимост е поставена предпоставката - наличие на основателни съмнения относно декларираната стойност. Задължително е тези съмнения да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоката/стоките, и едва ако те не бъдат разсеяни е налице възможност за определяне на митническата стойност по субсидиарно предвидените вторични методи. Понятието „основателни съмнения“ няма легална дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, при което наличието им се изследва при различните вносове при съобразяване на конкретно установените факти и обстоятелства.

Въз основа на установените по делото факти и изложените в решението на митническия орган мотиви, в настоящия спор е необходимо на първо място да се провери дали съмненията на митническия орган са основателни като предпоставка за това да пристъпи към прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. / в този аспект т. 36 от решение на СЕС от 16 юни 2016г., EURO 2004 H. Kft, дело С-291/15, ECLI:EU:C:2016:455, съгласно което „Все пак запитващата юрисдикция, която единствено е запозната пряко с отнесения пред нея спор, следва да определи дали съмненията на митническия орган в главното производство са били основателни, за да пристъпи към посочените вторични методи, и дали този орган е дал на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които са били основани тези съмнения.“/.

Предвид горното, и при съобразяването на правната уредба на Европейския съюз относно митническото остойностяване, която цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, изключваща използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности /по арг. и от тълкуването дадено в решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland GmbH, C-256/07, ECLI:EU:C:2009:167, т. 20, „от постоянната практика на Съда следва, че общностната уредба относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности (Решение от 6 юни 1990 г. по дело Unifert, C11/89, Recueil, стp. I2275, точка 35 и Решение от 19 октомври 2000 г. по дело Sommer, C15/99, Recueil, стp. I8989, точка 25)./, митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на дадена внесена стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност (вж. Решение от 16 ноември 2006 г. по дело Compaq Computer International Corporation, C306/04, Recueil, стp. I10991, точка 30)“./

Предвид разписаното в чл. 70 параграф 1 и параграф 2 Регламент/ЕС/ № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74 параграф 2 букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките, а когато и това не е възможно по реда на чл. 74 параграф 3 от Регламент/ЕС/ № 952/2013г. Съгласно последната цитирана разпоредба, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията; Глава 3 от Дял II на Регламент/ЕС/ № 952/2013г.

Предвидените критерии се прилагат последователно и само, когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената в регламента поредност. Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 параграф 1 от Регламент/ЕС/ № 952/2013г., те могат да поискат от декларатора да представи допълнително информация – съгласно чл. 140 параграф 1 от Регламент/ЕС/ № 2015/2447 (Регламент за изпълнение), а ако съмненията им не отпаднат и след представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 14, параграф 2 от Регламента за изпълнение, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70 параграф 1 от Регламент/ЕС/ № 952/2013г. В такива хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., като в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване стойността на внасяните стоки. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност, са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност.

Съгласно чл. 141 параграф 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. А съгласно чл. 141 параграф 2 от Регламента за изпълнение, се прави корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1 параграф 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение. Така, "идентични стоки" означава - в рамките на определянето на митническата стойност - стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични. Съответно "сходни стоки" означава - в рамките на определянето на митническата стойност - стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В обобщение на обсъдения правен режим следва да се заключи, че правомощието на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл. 70 параграф 1 от Регламент/ЕС/ № 952/2013г. и да определят митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74 от същия регламент възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, които подлежат на доказване във всеки конкретен случай.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките, приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент/ЕС/ № 952/2013 г., разпоредбата на чл. 140 параграф 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 параграф 1 от Регламент/ЕС/ № 952/2013г., да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140 параграф 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения в този случай лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140 параграф 1 от Регламента за изпълнение, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22 параграф 7 от Регламент/ЕС/ № 952/2013 г., изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен /по арг. от смисъл решение от 18 декември 2008 г., Sopropе, C-349/07, ECLI:EU:C:2008:746, т. 36/. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.

Предвид правилото на чл. 22 параграф 7 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно мотивите имат за задача да създадат убеждение за правилността по определяне на различна митническа стойност от декларираната, въз основа на която възниква правното задължение за внасяне на допълнителни митни сборове.

В аспекта на цитираните разпоредби, нормативният им анализ и тълкуването дадено в посочената практика на СЕС се налагат следните изводи: с решението предмет на настоящата съдебна проверка митническият орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоки №№ 13,14,19 и 30, чрез позоваването на декларации за внос на стоки от трети лица. Без да е изследвано какъв е съставът на стоките предмет на деклариране от третите лица, както и качеството им, дата на производство, стойност на производството на стоките, трайност на търговските взаимоотношения между вносител и доставчик.

В решението няма мотиви относно изборът на митническия орган на точно тези декларации на други вносители за обосноваване на новата митническа стойност на стоките. От съдържанието на решението не става ясно защо точно тези вносни декларации са послужили за определянето на новата митническа стойност на стоките, а само са посочени номерата на декларациите на другите вносители.

В решението е посочено, че за целите на проверката на митническата стойност на внасяните стоки, митническите органи са използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години. От съдържанието на административната преписка не се констатира наличието на извадка на месечни агрегирани данни за стоки с характеристиките на процесните (нито, че данните от декларациите на другите вносители, послужили за изменението на митническата стойност са част от тези агрегирани данни). От съдържанието на митническото решение не става ясно и какви конкретно агрегирани данни е установил митническият орган за стоки с характеристиките на процесните. Такива не са изложени в решението, въпреки позоваването на тази проверка, не са и приложени като приложение към административния акт.

От гореизложеното се налага извод, че съмненията на митническия орган за неправилно декларираната от дружеството – жалбоподател митническа стойност на процесните стоки с №№ 13, 14, 19 и 30 по MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г. остават недоказани, поради което са и неоснователни. С оглед на това отпада необходимостта за използване, на който и да е вторичен метод за определяне на нова митническа стойност на стоки, регламентирани в МК. Установеното е достатъчно основание за отмяна на оспорения в настоящото производство акт като незаконосъобразен при неправилно приложение на материалния закон.

Отделно от горното, дори да се приеме, че съмненията на ответника са основателни по смисъла на чл. 74, параграф 1 от МК, митническият орган в оспореното решение посочва, че са изчерпани всички вторични методи за определяне на митническата стойност по чл. 74, параграф 2 от № 952/2013 година. Сочи, че не са установени декларирани митнически стойности от същия износител и че не са открити идентични на стоки №№ 13, 14, 19 и 30 от същия износител, еднакви във всяко отношение и е направен извод, че в този случай след разглеждане на единичните цени, по които останалите вносители закупували разглежданите стоки, следва да се определи въз основа на „договорна стойност на сходни стоки“, посочена в чл.74, параграф 2, б.б от Регламент (ЕС) № 952/2013. При анализ за приложението на чл.74, параграф 2, б.б от Регламент (ЕС) № 952/2013 е констатирано след анализ за тримесечен период в митническа база данни за декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки „по същото или приблизително същото време“, че не са намерени резултати за декларирани или приети митнически стойности, от други вносители, сходни на процесните. При изследването на третия вторичен метод, регламентиран в чл.74, параграф 2, б.в от Регламент (ЕС) № 952/2013 е посочено, че липсва база за сравнение за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най- голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки. При изследването на четвъртия вторичен метод, регламентиран в чл.74, пар.2, б.г от Регламент (ЕС) № 952/2013 е посочено, че производителят на стоките не попада под юрисдикцията на органите от страната на вноса.

Тези мотиви са в противоречие с констатациите изложени в решението, от които става ясно, че при извършения анализ са открити „сходни стоки“ от други вносители (л.5 от административния акт „Сравнени, средностатистическите стойности на сходни стоки за България и за ЕС се установи, че те са съизмерими, а декларираните договорни стойности на внасяните издалия за 1кг. за стоки №№ 13, 14, 19 и 30 …… са необичайно ниски в сравнение с тях“ и л.5 гръб „След направения анализ в национална база данни ца оформени, митнически декларации за допускане за свободно обращение на сходни стоки за по-голям период от 06.12.2020г. до 06.12.2021г. са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които са декларирали със стойности по-високи от гореописаните стоки.“), но последните, нито са посочени в конкретика в оспореното решение, нито в мотивите е направен анализ с описание на конкретни данни на сходните стоки по вносител, стока и стойност на стоката и липсва яснота защо митническите органи са приели декларираната митническа стойност на процесните стоки за необичайно ниска. Констатираното противоречие в мотивите на оспорения административен акт влече на извод, че от съдържанието му не стават ясни фактите довели органа до съмнението относно митническата стойност на стоките.

Както беше посочено, изводът на митническия орган за занижената цена на внесените стоки не се обосновава от събраните по делото доказателства. Така съгласно представените в хода на настоящото съдебно производство извадки от митническата информационна система МИС3А за периода от 06.06.2021 г. до 06.12.2021 г. (л. 40 – 120 от делото), се констатира, че не са налице данни които да дадат възможност за определяне на новата митническа стойност, поради невъзможност за извеждане на извод за сходство или идентичност на стоките по състав и качество. Не са представени към тези справки митнически експертизи, от които да се констатира съставът и качеството на стоките по вносовете описани в извадките от митническата информационна система МИС3А за периода от 06.06.2021 г. до 06.12.2021 г., сертификати от производителя с посочената информация или други данни и да се прецени доколко стоките описани в МИС3А за периода от 06.06.2021 г. до 06.12.2021 г. са сходни или идентични с вносните. Налага се извод, че е дори и да е била налице възможност митническата стойност на процесните стоки да се определи по някой от вторичните методи, посочени в параграф 2 на чл. 74 от МК, то митническият орган не е събрал относимите доказателства, а в хода на съдебното производство не сочи наличието на такива.

При определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, параграф 2, буква а) или буква б) от МКС, съгласно чл. 141, параграф 1 и параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, а когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. При мотивите в оспореното решение за наличие на стоки, с декларирани със същия код по ТАРИК относим за процесните и които е възможно да са със сходни характеристики от същия или други вносители, за съда остава неясно защо административният орган е счел чл. 74, параграф 2, буква а) или буква б) от МКС за неприложими. Основателно в този аспект е възражението в жалбата, че нормата на чл. 141, параграф 3 от Регламента за изпълнение е императивна и не дава възможност на митническите органи да я дерогират и да преминат към следващия метод, тъй като са счели, че откритите стойности са необичайно ниски. Недоказани остават на горните съображения и констатациите на митническия орган за неприложимост на вторичния метод по параграф 2, б.в на чл. 74 от Регламент № 952/2013 година.

Липсата на конкретни мотиви за неприложимостта на всички хипотези от чл. 74, параграф 2 от Регламент № 952/2013 г. и противоречието на направения анализ на вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74, параграф 2 от Регламент № 952/2013 г. с останалите мотиви изложени в митническото решение е пречка за преминаване към възможността за определяне на митническата стойност разписана в чл. 74, параграф 3 от Регламент № 952/2013 г., на която се е позовал митническият орган в оспорения акт.

Регламентираният в чл. 74, параграф 3 от Регламент № 952/2013 г. метод представлява последна възможност за определяне на митническата стойност и именно заради това основната и единствена предвидена предпоставка за прилагането й е да са изчерпани всички други възможности. Тази предпоставка в настоящия случай не е налице, доколкото липсва установяване на релевантните за нея факти. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС, според която за да достигне до приложението на метода в чл. 74, параграф 3 от Регламент № 952/2013 г., митническият орган следва да извърши подробен анализ за неприложимостта на регламентираните в чл. 74, параграф 2 от Регламент № 952/2013 година.

При прилагане на хипотезата на чл. 74, параграф 3 от Регламент № 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоките по процесната митническа декларация, административният орган се е позовал на чл. 144 от Регламента за изпълнение, в който е регламентиран принципа на разумна гъвкавост. Последният дава възможност да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, параграф 2 от Регламент 952/2013 г., като така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. В настоящия случай административният орган, без да посочи конкретен друг „подходящ метод“, е посочил единствено митническите декларации на третите лица, приложени на л. 121 до л. 171 от делото. Следва да се отбележи, че същите са подадени от друг вносител, различен от оспорващото дружество, както и изпращачът на стоките е различен от този по процесната митническа декларация. Административният орган не е извършил подробен анализ на използваните митнически декларации и не е изложил мотиви защо именно тези митнически декларации е използвал при определянето на новата митническа стойност, а не други. Не е ясен съставът и качеството на стоките по тези митнически декларации. Освен това в мотивите на оспорения акт изрично е посочено (стр.5, гръб, абз.8 от митническото решение), че не са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други вносители, сходни на гореописаните стоки. Тези пропуски, противоречия (противното е посочено стр.5, гръб, абз.последен от митническото решение) и като следствие неясноти в оспорения административен акт, допуснати от митническия орган, са съществени и не могат да бъдат санирани в хода на настоящото съдебно производство, а още повече мотивите на органа да бъдат допълнени или заменени с тези на съда.

С оглед на изложеното съдът приема, че митническият орган не обосновава приложението на чл. 140, вр. чл. 144 от Регламента за прилагане, вр. чл. 74, параграф 3 от Регламент 952/2013 г., поради което като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, по декларации на трети лица, директорът на ТД „Митница“ – Варна е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.

Налага се извод, че липсват каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност, а това лишава съда от възможност да направи преценка и относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган.

Видно от приобщената по делото административна преписка, дружеството е предоставило всички документи, с които разполага и въз основа на които може да бъде направен категоричен извод относно твърдяната митническа стойност. Оказало е съдействие за извършване на митническите формалности и контрол, като при първоначалното определяне на митническата стойност на стоката са представени данните за митническата стойност за стоката определена на база декларираните за нея елементи. Административният орган не е оспорил автентичността на представената фактура за придобиване на стоката, но е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност. Не е посочена причината за незачитане на данните за платената сума по представената от жалбоподателя фактура, предвид факта, че не се оспорва нейната автентичност. Представена е с административната преписка по настоящото производство и установява фактите на осъществената сделка с конкретно посочен предмет - вид и количество; цена на придобиване; размер на разходите, формиращи договорната стойност по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Предвид анализът на представените в хода на административното производство и съдебното обжалване доказателства, съдът намира, че неправилно митническият орган е приел, че в представените допълнително документи от дружеството – жалбоподател, не се съдържат каквито и да било данни, които да влекат на извод за цената на стоките и конкретно, че цената е декларираната от дружеството - жалбоподател. Неправилни са и изводите на митническия орган направени на база на констатациите му, че договорът между жалбоподателя и неговият доставчик е неавтентичен, тъй като е представен единствено на български език. За сключването на сделки за доставка на стоки като процесните не е поставено изискване за форма на договора и за сключването му с конкретни реквизити и на конкретен език. Констатациите на митническия орган относно обстоятелството, че договорът за покупко-продажба от 01.06.2021 г. е сключен на български език, е неотносимо към определянето на митническата стойност и проверката за нейната достоверност.

От отговорът на Генералната дирекция за международни споразумения и Европейския съюз на Република Турция с приложената към него справка касаеща данните за процесния внос се констатира, че данните от приложената към него справка са идентични с данните по приложената за вноса фактура. А именно фактурата е основанието за заплащането на цената на доставената стока.

При митнически производства, в това число и настоящото, в тежест на административния орган е да докаже, че в действителност е налице превеждане на суми, несъответстващи на стойностите, отразени в представените пред митническите органи фактури, което в разглеждания случай не е направено. Съдът намира, че от представените по делото доказателства по категоричен начин се установява начинът на плащането по процесната фактура № EGK2021000000263/02.12.2021 година. Това се потвърждава и от изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Вещото лице установява, че освен данни за посочената във фактурата стойност на стоките и плащането й на доставчика, няма други, които да обосноват извод, че българското дружество е заплатило допълнително суми като цена за стоките.

От данните в представените справки, съдържащи информация за всички вносове в страната за периода от 06.06.2022г. до 06.12.2021г. за кодовете по ТАРИК, съответно ********** и **********; ********** и 60053700; ********** и 55144300; ********** и ********** относими към декларираното от жалбоподателя в процесната митническа декларация и изменението направено с решението на митническия орган за стоки 13, 14, 19 и 30 не се констатират данни за стоки с идентичен или сходен със съставът на стоки 13, 14, 19 и 30 от митническото решение. В представените справки липсват данни не само за състава на стоките, но и за качеството им и качеството на използваните за оцветяването им багрилни вещества.

От данните по изготвените от ЦМЛ експертизи също не може да бъде изведен извод за качеството на стоките. Съставът на плата не е достатъчен за да бъде направена оценка на качеството му и оттам на неговата стойност. Върху цената на плата оказват отражение качеството му (дали е от цели нишки или от остатъци, което има значение за видът му и за срокът на ползването на изделията изработени от този плат), качеството и съответно цената на багрилните вещества, които са използвани за оцветяването му; годината на производство (част от веществата, от които са изработени платовете променят характеристиките си с времето). Данни за тези необходими за определяне на цената на стоките елементи не се съдържат в митническите експертизи.

Митническият орган предвид направената констатация за наличието на основателно съмнение относно декларираната договорна стойност и доколкото не е могъл безпротиворечиво да установи каква е действителната договорна стойност на стоката, е приел наличие на основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, параграф 2, респективно по чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност, при изследване на всички значими обстоятелства. Тази преценка, както беше посочено се явява необоснована – направена е при противоречие в констатациите (първоначално, че не е налице внос на сходни стоки от други вносители и впоследствие, че е налице внос на сходни стоки от други вносители) на митническия орган и на база доказателства - декларации на други вносители без да е установено, че са за идентични или сходни стоки по състав, характеристики и качество.

Както беше посочено, в процедурата по определяне на по-високата стойност, следва да се съобрази, че във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Този принцип е заложен в производството по чл. 140, параграф 1 от Регламента за прилагане, като е въведено ограничението за митническия орган, съгласно което, за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения, и да е съобразена с възможностите му.

Не са били налице предпоставките за преминаване към формиране на митническата стойност на стоки №№13,14,19 и 30 от митническата декларация на вносителя по реда на чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

От друга страна се констатира и, че митническият орган не е съобразил изискванията на чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 при определянето на митническата стойност.

В разпоредбата на чл.74, параграф 3 от Митническия кодекс е регламентирано следното: „Когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните:

а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.“. От съдържанието на оспореното решение се констатира, че не е посочено по кой от методите разписани от т.а до т.в е извършено определянето на митническата стойност на стоки №№13,14, 19 и 30.

Видно от т. 2 на Общия уводен коментар на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията (Споразумението) „Когато митническата стойност не може да бъде определена съгласно разпоредбите на член 1, обикновено следва да се провеждат консултации между митническата администрация и вносителя, за да се достигне до основа за стойността, съгласно разпоредбите на член 2 или член 3. Може да се случи например така, че вносителят да има информация за митническата стойност на идентични или сходни вносни стоки на мястото, на което се извършва вносът, с която митническата администрация не разполага към момента. От друга страна, митническата администрация може да има информация за митническата стойност на идентични или сходни стоки, която не е непосредствено достъпна за вносителя. Процесът на консултации между двете страни ще подпомогне обмена на информация при спазване на изискванията за опазване на търговската тайна с цел определяне на подходящата основа за стойността за митнически цели.“

В чл.1 от Част I „Правила за митническо остойностяване“ от Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията са поставени различни изисквания към формирането на митническата стойност на внасяната стока, като за всеки отделен случай трябва да бъде направена преценка дали попада в хипотезата на чл.1 от Споразумението, да се анализира налице ли са изключенията визирани от чл.1, б.а. Ако стоката не може да бъде обложена по реда на чл.1, то от чл.2 до чл.7 от Споразумението, са предвидени конкретни правила за определянето на митническата стойност. Предвидено е за преминаването към следващия метод за определяне на митническата стойност, предходните да са били неприложими и да е направено съответното изследване на тяхната приложимост.

Съгласно член VII от Общото споразумение за митата и търговията:

„1. Договарящите се страни признават валидността на общите принципи на оценяването, представени в следващите алинеи на този член, и поемат задължението да прилагат такива принципи по отношение на всички стоки, облагани с мита или други такси* или ограничения по вноса и износа, основани на стойността или регулирани по някакъв начин чрез нея. Освен това по искане от друга договаряща се страна те следва да правят преглед на действието на всички свои закони или подзаконови нормативни разпоредби, отнасящи се до стойността за митнически цели, във връзка с тези принципи. ДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ могат да поискат от договарящи се страни доклади относно мерките, предприети от тях за изпълнение на разпоредбите на този член.

2. (а) Стойността за митнически цели на една стока от внос трябва да се основава на действителната стойност на тази стока, върху която се определя митото, или на подобна стока, и не трябва да се основава на стойността на стока от национален произход или на произволни или фиктивни стойности. *

(б) "Действителната стойност" би трябвало да е цената, на която, по време и място, определени от законодателството на страната вносител, такава или подобна стока се продава или предлага за продажба в обичайния ход на търговията при условия на пълна конкуренция. В степента, в която цената на такава или подобна стока се определя от количеството при дадена сделка, цената, която трябва да се вземе под внимание, винаги се отнася или (i) до сравними количества, или (ii) до количества, които не са по-малко благоприятни за вносителите от тези, при които по-големият обем от стоката се продава в търговията между страните на износа и вноса.

(в) Когато действителната цена не може да бъде установена в съответствие с подточка (б) на тази алинея, стойността за митнически цели се основава на най-близкия определим еквивалент на такава стойност.

3. Стойността за митнически цели на всяка внесена стока от внос не включва размера на дадени местни данъци и такси, приложими в страната на произхода или износа, от които внесената стока е била освободена или е била или ще бъде облекчена посредством тяхното връщане.

4. (а) Освен ако в тази алинея не е предвидено нещо друго, където за целите на ал. 2 на този член е необходимо една договаряща се страна да конвертира в собствената си валута цена, изразена във валутата на друга страна, използваният валутен курс следва да се основава, за всяка съответна валута, на паритета, установен съгласно Споразумението за Международния валутен фонд, или на валутния курс, признат от Фонда, или на паритета, установен в съответствие със специално валутно споразумение, сключено съгласно чл. XV на това споразумение.

(б) Когато не съществува установен паритет и признат валутен курс, обменният курс трябва действително да отразява текущата стойност на такава валута в търговски сделки.

(в) ДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ, след договаряне с Международния валутен фонд, формулират правила, регулиращи конвертирането, извършвано от договарящи се страни на която и да е чуждестранна валута, относно която се поддържат множество валутни курсове в съответствие с членовете на Споразумението за Международния валутен фонд. Всяка една договаряща се страна може да прилага такива правила относно подобни чуждестранни валути за целите на ал. 2 на този член като алтернатива на използването на паритетни стойности. До приемането на такива правила от договарящите се страни всяка договаряща се страна може да използва относно която и да е чуждестранна валута правила за конвертирането в други валути за целите на ал. 2 на този член, които са предназначени действително да отразяват стойността на такава чуждестранна валута в търговските сделки.

(г) Нищо в тази алинея не трябва да се тълкува по начин, изискващ от която и да било договаряща се страна да измени метода за конвертиране на валути в други валути за митнически цели, който е приложим на нейната територия към датата на това споразумение, ако такова изменение би имало за резултат общо увеличение на сумите на платимото мито.

5. Базите и методите за определяне на стойността на стоките, облагани с мита или други такси или ограничения, основани на стойността или регулирани по друг начин чрез нея, трябва да бъдат стабилни и достатъчно разгласени публично, за да се позволи на търговците да оценяват, със съответстваща степен на сигурност, стойността за митнически цели.“

Анализът на цитираната разпоредба също поставя различни изисквания при формирането на митническата стойност, като базата за изчислението й при наличието на посочените в тази норма предпоставки предполага еквивалентност, но е поставено задължение базите и методите за определяне на стойността на стоките, облагани с мита или други такси или ограничения, основани на стойността или регулирани по друг начин чрез нея, да бъдат стабилни и достатъчно разгласени публично, за да се позволи на търговците да оценяват, със съответстваща степен на сигурност, стойността за митнически цели.

Третата разпоредба на чл.74, параграф 3 от Митническия кодекс препраща към настоящата глава от същия.

Предвид формулираните в чл.74, параграф 3 от Митническия кодекс – т.а до т.в, препращащи по правната си същност към други разпоредби, съществено различаващи се по предвидените в тях методики и процедури (консултации между митническия орган и вносителя; публикуване на правилата или достатъчното им разгласяване) за определянето на митническата стойност, следва в решението на митническия орган да е посочено и по коя от буквите е формирана митническата стойност.

Липсата на посочване на конкретната разпоредба от чл.74, параграф 3 от Митническия кодекс и мотиви относно наличието на предпоставките и спазването на предвидените процедури, предвид изискванията в разпоредбите към които препращат т.а до т.в от чл.74, параграф 3 от Митническия кодекс в решението, с което е изчислена от митническия орган митническата стойност на внесените стоки влече на извод за издаването на решението при нарушение на изискванията на чл. 22 параграф 7 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г.

Налага се извод, че при издаването на оспореното в настоящото производство решение митническия орган не е спазил разписаните в регламента императивни правила за определяне на митническата стойност на внесените стоки, с което е допуснал нарушение на материалния закон.

Решението като неправилно в тази част, следва да бъде отменено.

При този изход на спора и предвид направеното своевременно искане съдът намира, че на основание чл. 143 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 2090 (две хиляди и деветдесет) лева, от които 1440 лева – адвокатски хонорар, 50 лева – държавна такса и 600 лева – депозит за назначената съдебно-счетоводна експертиза. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на претендирания от дружеството адвокатски хонорар. Същото е неоснователно и не се уважава от съда. Делото е с голяма фактическа и правна сложност. По спора намират приложение разпоредби от правото на ЕС. По искане на процесуалният представител на жалбоподателя са събрани относимите към спора доказателства. Жалбата срещу административния акт съдържа в пълнота твърденията на жалбоподателя и възраженията му по приложението на закона, включително на относимите разпоредби от правото на ЕС.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], офис 110, представлявано от Д. Г. А., Решение с рег. № 32-142685/12.04.2023г. към MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г., В ЧАСТТА, С КОЯТО: основание чл. 84, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8, вр. с чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците /ЗМ/, вр. чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 144 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 101, параграф 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, вр. чл. 59 АПК: не е приета митническата стойност на декларираните стоки с №№ 13, 14, 19 и 30 по митническата декларация от MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г.; определена е нова митническа стойност на внасяните от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД стоки: ст. № 13 – 15347.02 лв., ст. № 14 – 3973,64 лева, ст. № 19 – 8265,40 лв. и ст. № 30 – 31744,44 лева.; е разпоредено извършването на корекция на MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г. по отношение на стока №№13, 14, 19 и 30 в клетки – 6/15; 8/6 и 4/16; е разпоредено извършването на корекция на MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г. по отношение на стока №№13, 14 в клетка – 6/14; взети са под отчет начислените с решението държавни вземания; установени са суми в размер на: мито – 0,00лв.; ДДС – 19553,33 лв., от които в размер на 10697,11 лв. са заплатени на 06.12.2021 г., а за доплащане е установен дължим ДДС в размер на 8856,22 лв., ведно с лихвата за забава; за дата на възникване на задължението на основание чл. 77, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена 06.12.2021 г. – датата на митническата декларация; за длъжник на основание чл. 83, ал. 1 ЗДДС и чл. 77, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определен „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], офис 110, представлявано от Д. Г. А., против Решение с рег. № 32-142685/12.04.2023 г. към MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г., В ЧАСТТА, С КОЯТО е разпоредено извършването на корекция на MRN 21BG002002062066R6 от 06.12.2021 г. по отношение на стока №№ 19 и 30 в клетки – 6/14, като за стока 19 код на стоката – код по Комбинираната номенклатура да се чете 55134100 и за стока 30 код на стоката – код по Комбинираната номенклатура да се чете 60063200

ОСЪЖДА Агенция - Митници да заплати на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], офис 110, представлявано от Д. А., чрез адв. С. Ж. – АК – Варна, разноски за производството в размер на 2090 (две хиляди и деветдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.