№ 4310
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110122584 по описа за 2024 година
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.
Образувано е по искова молба от С. М. И. срещу Р. Д. И., с която е
предявен иск с правно основание чл.34, ал.1 ЗС, вр. чл. 341 ГПК.
В депозираната искова молба ищецът излага твърдения, че с ответницата
придобили собствеността по отношение на АПАРТАМЕНТ № 28 ( двадесет и
осем ), с идентификатор 68,8, находящ се в гр. София, район Студентски, кв.
“Дъ,.5, на кота + 14,80 ( плюс четиринадесет цяло и осемдесет стотни ) в
жилищна сграда с подземни гаражи, магазини и офиси, с площ на апартамента
по документ за собственост 97,70 кв.м. по силата на договор за продажба,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 64,
том V, рег. № 13206, д. № 780 от 2010г. по описа на Ма,ва – Нотариус, вписана
в регистъра на НК под № 200 и район на действие СРС. Имотът бил придобит
в режим на съпружеска имуществена обшност. Посочва, че с Решение №
308378/22.12.2019г., постановено по гр.д. № 34241/2019г. СРС, 158-ми състав,
сключеният между страните на 29.09.2006г. граждански брак е бил прекратен,
като страните са постигнали съгласие, че правата им по отношение на
придобитите по време на брака недвижими имоти са равни ( за всеки по 1/2 –
една втора ) идеална част. Посочва, че с Решение № 3726/12.12.2022г.,
постановено в производството по гр.д. № 3503/2022г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, I въззивен брачен състав, СГС е
обезсилил Решение № 20202887/26.10.2021г., постановено по гр.д. №
64158/2020г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 117-
ти състав, в частта, в която е отхвърлен искът, предявен от Р. И. срещу С. И.,
за установяване собствеността й чрез трансформация на лични средства върху
9/10 идеални части от процесния недвижим имот, като съгласно решението на
СГС всеки един от съделителите притежава собствеността по отношение на
1
1/2 идеална част от делбения недвижим имот. Моли съда да допусне делба
между страните по отношение на АПАРТАМЕНТ № 28 ( двадесет и осем ), с
идентификатор 68,8, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед РД – 18-38/10.07.2012г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо самостоятелния обект от 23.11.2020г., находящ се в гр.
София, район Студентски, кв. “Дъ,.5, на кота + 14,80 ( плюс четиринадесет
цяло и осемдесет стотни ) в жилищна сграда с подземни гаражи, магазини и
офиси, с площ на апартамента по документ за собственост 97,70 кв.м.,
състоящ се от дневна – трапезария, кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна,
склад и тераса, при съседи на апартамента: стълбищна площадка, апартамент
№ 29, улица, двор и апартамент № 27, заедно с 2,78 % ( две цяло и седемдесет
и осем процента ) идеални части от общите части на сградата, равняващи се на
9,63 кв.м. от жилищната сграда, заедно със съответните прилежащи идеални
части от правото на строеж върху мястото, в което е изградена гореописаната
страда, представляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ Ш-4, квартал №
26А по плана на гр. София, м. “Дървеница”, целият с площ от 1011 кв.м., при
съседи на имота по скица № СК-94-599/08.11.2010г., издаден от СО, район
“Студентски”, а именно: бул. “А,ев”, улица, урегулиран поземлен имот VI-
4034, урегулиран поземлен имот V за ЖС и урегулиран поземлен имот 11-486,
при квоти от по ½ идеална част за всеки от съделителите.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответницата, с който признава, че имотът е придобит по
време на брака между страните в режим на СИО. Излага твърдения, че 90% от
цената е заплатена с нейни лични средства. Счита, че имотът е неподеляем,
прави искане същият да й бъде възложен на основание чл.349, ал.1 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 64, том V, рег. № 13206, д. № 780 от 2010г. по описа на
Ма,ва – Нотариус, вписана в регистъра на НК под № 200 и район на действие
СРС, страните по настоящото производство са придобили собствеността на
процесния имот. От същия се установява, че към момента на сключване на
договора за покупко-продажба данъчната оценка на имота се равнява на
114 605.00 лева ( сто и четиринадесет хиляди шестстотин и пет лева ).
Видно от приобщеното към доказателствения материал Решение №
308378/22.12.2019г., постановено по гр.д. № 34241/2019г. СРС, 158-ми състав,
сключеният между страните на 29.09.2006г. граждански брак е бил прекратен,
като със същото е утвърдено споразумение по чл.51, ал.1 СК, с което страните
са постигнали съгласие, че правата им по отношение на придобитите по време
на брака недвижими имоти са равни ( за всеки по 1/2 – една втора ) идеална
част.
Съгласно приложеното по делото Решение № 3726/12.12.2022г. на СГС,
ГО I Въззивен брачен състав, е обезсилено Решение № 20202887/26.10.2021г.,
постановено по гр.д. № 64158/2020г. по описа на Софийски районен съд,
2
Гражданско отделение, 117-ти състав, в частта, в която е отхвърлен искът,
предявен от Р. И. срещу С. И., за установяване собствеността й чрез
трансформация на лични средства върху 9/10 идеални части от процесния
недвижим имот, като недопустимо. Видно от мотивите на въззивното решение
тази недопустимост произтича от утвърдено споразумение по чл.51, ал.1 СК,
поради което въззивната инстанция приема за недопустим иск за установяване
на по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация,
съгласно чл.23, ал.2 СК. Доколкото посоченото решение е влязло в сила,
настоящият състав следва да зачете неговите правни последици, съгласно
чл.299, ал.1 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, след като прецени
представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл.235, ал.2 ГПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.34, ал.1 ЗС във вр.
с чл.341 ГПК за съдебна делба на недвижим имот АПАРТАМЕНТ № 28 (
двадесет и осем ), с идентификатор 68,8.
Съгласно чл.34, ал.1 от Закона за собствеността, всеки съсобственик
може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако
законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта.
Основателността на иска за делба е обусловена от кумулативното
наличие на следните материални и процесуални предпоставки, чието
доказване е в тежест и на двете страни по делото: 1) качеството на носител на
съответната идеална част от правото на собственост върху включения в
делбената маса имот на твърдяното от него правно основание, в т. ч. размерът
на притежавания от съделителя дял от процесния апартамент; 2) предметът на
делбата да бъде годен обект на правото на собственост; 3) в производството по
делба да участват като страни всички съсобственици, доколкото същите имат
качеството на необходими задължителни другари в делбеното производство и
допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички
съсобственици е нищожно, съгласно чл.75, ал.2 ЗН, вр. чл.34, ал.2 ЗС.
Предмет на настоящото производство съгласно чл. 344, ал. 1 ГПК е да се
определи между кои лица, за кои имоти и при каква част за всеки
съсобственик следва да се допусне делбата.
От представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 64, том V, рег. № 13206, д. № 780 от 2010г. се установява, а и не е
спорно между страните, че същите са съсобственици на процесния имот по
силата на сключен договор за покупко-продажба. Същият е надлежно
индивидуализиран и е годен обект на правото на собственост, поради което
може да бъде предмет на делба.
По отношение на твърдяната семейноправна връзка между съделителите
към момента на придобиване на имота, такава безспорно е била налице,
съгласно представения по делото доказателствен материал. Макар и да
липсват представени доказателства за точната дата, на която съделителите са
сключили брак, безспорно се установява, че към момента на сключване на
3
договор за покупко-продажба с предмет процесния имот, е била налице брачна
връзка между съделителите С. И. и Р. И., прекратена с представеното по
делото Решение № 308378/22.12.2019г., постановено по гр.д. № 34241/2019г.
СРС, 158-ми състав. Със същото е утвърдено споразумение по чл.51, ал.1 СК,
с което страните са постигнали съгласие, че правата им по отношение на
придобитите по време на брака недвижими имоти са равни ( за всеки по 1/2 –
една втора ) идеална част. По този начин страните са запазили действието на
диспозитивната разпоредба на чл. 28 СК, съгласно която при прекратяване на
съпружеската имуществена общност дяловете на съпрузите са равни.
От горепосочените обстоятелства настоящият състав извежда своето
убеждение, че процесният имот е придобит от С. И. и Р. И. по време на брака в
режим на СИО като бездялова и неделима съсобственост, съгласно чл.21, ал.1
СК. В случая възникването на съсобственост е поставено в зависимост от
приложимия между съпрузите имуществен режим. Видно от представените
доказателства приложимият такъв към момента на придобиване на процесния
имот е именно имущественият режим на общност. Това обстоятелство не се
оспорва и от страните в настоящия процес. Доколкото към момента на
предявяване на настоящия иск за делба бракът е прекратен, е налице
обикновена дялова и делима съсобственост между съделителите, която може
да бъде прекратена чрез делба. Всеки един от съделителите е титуляр на ½
идеална част от процесния имот.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за безспорно установено по
делото, че процесният имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 28 ( двадесет и
осем ), с идентификатор 68,8, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД – 18-38/10.07.2012г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 23.11.2020г.,
находящ се в гр. София, район Студентски, кв. “Дъ,.5, на кота + 14,80 ( плюс
четиринадесет цяло и осемдесет стотни ) в жилищна сграда с подземни
гаражи, магазини и офиси, с площ на апартамента по документ за собственост
97,70 кв.м., състоящ се от дневна – трапезария, кухненски бокс, спалня, баня с
тоалетна, склад и тераса, при съседи на апартамента: стълбищна площадка,
апартамент № 29, улица, двор и апартамент № 27, заедно с 2,78 % ( две цяло и
седемдесет и осем процента ) идеални части от общите части на сградата,
равняващи се на 9,63 кв.м. от жилищната сграда, заедно със съответните
прилежащи идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е
изградена гореописаната страда, представляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ Ш-4, квартал № 26А по плана на гр. София, м. “Дървеница”, целият с
площ от 1011 кв.м., при съседи на имота по скица № СК-94-599/08.11.2010г.,
издаден от СО, район “Студентски”, а именно: бул. “А,ев”, улица, урегулиран
поземлен имот VI-4034, урегулиран поземлен имот V за ЖС и урегулиран
поземлен имот 11-486, се намира в режим на съсобственост между
страните в настоящото производство при квоти ½ идеална част за С. М.
И. и ½ идеална част за Р. Д. И.. Поради изложеното, искът за съдебна делба
се явява допустим, доколкото не се установява обектът на делбата да е от
естество и с предназначение, несъвместимо с делбата, тоест не са налице
4
ограниченията по чл.34, ал.1 ЗС. С оглед приетите доказателства, същият се
явява и основателен.
По разноските:
Доколкото производството по делба е двуфазно производство,
решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което
не се дължи и присъждане на разноски. Тази позиция е последователно
застъпена в практиката на ВКС – така напр. Определение № 124 от
06.06.2016г. по ч.гр.д. № 1990/2016г., II г.о. на ВКС, в което се посочва, че
“публичното задължение в делбения процес за заплащане на държавна такса
възниква въз основа на влязлото в сила решение по извършване на делбата”.
Същата позиция е застъпена и в редица решения на ВКС /решение №
3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС/, където е постановено, че с оглед
разпоредбата на чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата страните не си дължат
разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на делбата
във втора фаза. Ето защо съдът ще се произнесе по искането за присъждане на
разноски във втората фаза на делбата.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 34 от ЗС да
се извърши съдебна делба на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 28 ( двадесет и осем ), с идентификатор 68,8, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД – 18-
38/10.07.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект от 23.11.2020г., находящ се в гр. София, район Студентски, кв. “Дъ,.5, на
кота + 14,80 ( плюс четиринадесет цяло и осемдесет стотни ) в жилищна
сграда с подземни гаражи, магазини и офиси, с площ на апартамента по
документ за собственост 97,70 кв.м., състоящ се от дневна – трапезария,
кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, склад и тераса, при съседи на
апартамента: стълбищна площадка, апартамент № 29, улица, двор и
апартамент № 27, заедно с 2,78 % ( две цяло и седемдесет и осем процента )
идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 9,63 кв.м. от
жилищната сграда, заедно със съответните прилежащи идеални части от
правото на строеж върху мястото, в което е изградена гореописаната страда,
представляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ Ш-4, квартал № 26А по
плана на гр. София, м. “Дървеница”, целият с площ от 1011 кв.м., при съседи
на имота по скица № СК-94-599/08.11.2010г., издаден от СО, район
“Студентски”, а именно: бул. “А,ев”, улица, урегулиран поземлен имот VI-
4034, урегулиран поземлен имот V за ЖС и урегулиран поземлен имот 11-486,
между:
С. М. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. София, ж.к. Лагера,
5
ул. “Б,л, 3 и Р. Д. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. София, район
“С,, ап. № 28., при следните квоти:
1. За С. М. И. – ½ идеална част.
2. За Р. Д. И. – ½ идеална част.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6