О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 09.05.2022г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
сложи за разглеждане гр.д.№ 9143 по описа за 2018г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Р.С.“
ЕООД с предявени против ДП „Н.к.Ж.и.“ обективно съединени осъдителни искове за
сумата 26 000лв., частично от 791 500лв., представляваща стойността
на направени подобрения в имот на ответника, и за сумата 7938.65лв., частично
от 240 853.89лв., представляваща лихва за забава за периода 06.03.2014г.-06.03.2017г.,
ведно със законната лихва върху предявената част от главницата от 06.03.2017г.
до изплащането.
Ищецът е частен правоприемник на „Р.Г.П.“
ЕООД, което дружество с договор за цесия от 04.05.2017г. му прехвърлило вземанията
си за стойността на подобрения, изразяващи се в изграждането на търговски и
други обекти, както и извършени във връзка с тях СМР, и
217 258лв.-мораторна лихва. Подобренията били извършени от цедента в периода
2001г.-2009г. в недвижим имот, собственост на държавата и предоставен на
ответника за управление и стопанисване на ответника, въз основа сключени с него
през 2003г. договори за наем и анекси. Договорите били прекратени едностранно
от наемодателя през 2013г., но в нарушение на уговореното не била заплатена
стойността на подобренията. Впоследствие по иск на ответника ДП „НКЖИ“ с влязло
в сила съдебно решение № 11/15.08.2016г. по т.д.№ 3344/2014г. на ВКС договорите
за наем били прогласени за нищожни. Независимо от това ответникът е получил
имота в подобрен вид с увеличена стойност и по този начин неоснователно се
обогатил за сметка на цедента. По този повод предявил против ответника
осъдителни искове за сумата 24 500лв., частично от главница в размер на
816 000лв., представляваща пазарната стойност на подобренията, и за сумата
693лв., частично от 272 998.92лв., представляваща мораторна лихва за
периода 21.11.2013г.-06.03.2017г., които били уважени с постановеното на
08.06.2018г. съдебно решение по гр.д.№ 13460/2017г. по описа на СРС, 57 състав.
С исковата молба претендира друга част от главното вземане и от мораторната
лихва.
С молба по делото от 16.11.2018г. ищецът
заявил на основание чл.214 ГПК изменение на исковете чрез увеличение на
главницата с предявяването й в пълния размер 791 500лв. /от нея е
приспадната предявената по гр.д.№ 13460/2017г. на СРС част от 24 500лв./ и
на мораторната лихва с предявяването й в пълния размер 240 853.89лв.
отнасяща се за периода 06.07.2015г.-05.07.2018г. По тази молба липсва
произнасяне на съда.
С определение от съдебно заседание
на 10.01.2019г. производството по делото е прекратено като недопустимо поради
това, че праводателят на ищеца „Р.Г.П.“ ЕООД заявил отказ на основание чл.233 ГПК от исковете против ответника за стойността на подобренията и лихви за
забава, основани на договорите за наем, по които е било образувано т.д.№
593/2013г. по описа на ПОС, като последица от обявяването им за нищожни.
Определението е потвърдено от САС по ч.гр.д.№ 614/2019г., но последното
отменено с Определение № 314/12.07.2019г. по ч.т.д.№ 752/2019г. на ВКС с
аргументи за липса на обективен идентитет между делата. Фактите, от които произтичат спорните права са различни-по
т.д.№ 593/2013г. на ПОС почиват на уговорки между страните в сключения между
тях договор за наем, а по настоящото дело от правилата на неоснователно
обогатяване като извъндоговорен източник на правото.
След
връщане на делото в СГС, след преценка на обстоятелствата и с оглед
разясненията дадени в т.3 от ТР № 3/2016г., ОСГТК на ВКС, с определение от
11.06.2020г. делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване
на спора по гр.д.№ 13460/2017г. на СРС,
57 състав, тъй като вземанията за главница и лихви произтичат от същите
фактически обстоятелства и основание, на които ищецът се е позовал в исковата
молба по настоящото производство. Предявените и в двете производства искове са
частични, като заявените в настоящото дело не се припокриват с тези пред СРС, т.е.
касае се за друга част от вземанията. Наред с това с посочената по-горе молба
по реда на чл.214 ГПК ищецът ги е предявил в пълния размер.
След извършената служебна справка се
констатира, че спорът по гр.д.№ 13460/2017г. на СРС, 57 състав, по частичните
искове е приключил с влязло в сила съдебно решение. С решението на СРС от
08.06.2018г. частичните искове на „Р.С.“ ЕООД *** за главница /подобренията/ за
сумата 24 500лв. и лихви за забава от 693лв. за периода
06.03.2014г.-06.03.2017г. са уважени. Решението на първоинстанционният съд е
потвърдено с решение от 01.10.2020г. постановено по в.гр.д.№ 1459/2019г. на
СГС. Последното е отменено с решение № 60316/22.12.2021г. по гр.д.№ 508/2021г.
по описа на ВКС, IV г.о., с отхвърляне исковете на ищеца. Касационният съд
е приел за основателно възражението на ответника /наведено и в настоящото
производство/ за погасяване по давност на вземанията-главното за подобренията
поради изтичане на срока по чл.110 ЗЗД към деня на подаване на исковата молба
06.03.2017г., а акцесорното за мораторни лихви на основание чл.119 ЗЗД.
С приключване на преюдициалния спор са
отпаднали пречките за движение на делото и на основание чл.230, ал.1 ГПК същото
следва да се възобнови.
На основание чл.214 ГПК следва да се
допусне изменение на исковете чрез увеличение техния размер, като искът за
подобренията се счита предявен за сумата 791 500лв., а за лихви за сумата 240
853.89лв. за периода 06.07.2015г.-05.07.2018г.
С оглед изхода от спора по
частичните искове по гр.д.№ 13460/2017г. на СРС, 57 състав, производството по настоящото
дело, имащо за предмет останалата част от вземанията подлежи на прекратяване по
следните съображения:
Съгласно ТР № 3/22.04.2019г. по тълк.д. № 3/2016г., ОСГТК на
ВКС, при отхвърляне на частичния иск като неоснователен ищецът не би могъл
успешно да предяви иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с
влязлото в сила решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото
спорно право. Следователно силата
на пресъдено нещо обхваща цялото вземане, т.е. това решение се ползва със
СПН и по отношение на непредявената част от вземането, включително и относно
правопораждащите факти. Тази позиция на ВКС е изразена в т. 9 на ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г., ОСТТК на ВКС
- "обективните предели на СПН, когато правото е отречено, обхващат
установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало или че
е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило или
погасило към момента на приключване на съдебното дирене". Силата на
пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния иск разпростира
действието си и за непредявената част, защото от гледна точка на материалното
право несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на
правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право
факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем
според твърденията на ищеца. Когато има две висящи дела между едни и същи страни, на едно и
също основание, но претенцията е за различни части на едно и също вземане,
производството по последващия частичен иск следва да се спре по чл.229, ал.1,
т.4 ГПК до влизане в сила на съдебното решение по първоначално предявения
частичен иск. Ако първоначално предявеният частичен иск бъде уважен, съдът
следва да възобнови спряното производство и да зачете СПН, с която се ползват
установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното
право. Ако частичният иск бъде отхвърлен като неоснователен, производството по
последващия частичен иск следва да бъде прекратено като недопустимо, тъй като
със СПН се отрича цялото спорно материално право.
Настоящия случай попада във втората
хипотеза-частичните искове на ищеца по делото пред СРС са отхвърлени с влязло в
сила съдебно решение поради изтекла погасителна давност с формирана сила на
пресъдено нещо по чл.298 ГПК, обхващаща и останалата част от вземанията, които
са предмет на настоящото производство. За този извод е без значение разликата в
дадената от съда по двете дела правна квалификация на иска за главницата за подобренията
в чужд имот-чл.61, ал.2 ЗЗД по делото пред СРС и по чл.59 ЗЗД с проекта за
доклад, обективиран в определение от 22.10.2018г., доколкото заявените от ищеца
и по двете дела правопораждащи цялото му вземане факти и основание са идентични.
Предвид това и съобразно чл.299,
ал.1 ГПК исковете, предмет на настоящото дело се явяват процесуално
недопустими, поради което делото следва да се прекрати.
На основание чл.78, ал.4 ГПК в
тежест на ответника следва да се възложат направените от ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение от 100лв., определено от съда на основание чл.78,
ал.8 ГПК вр. Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА на основание чл.230 ГПК производството по гр.д.№ 9143/2018г.
по описа на СГС, ГО, І-1 състав.
ДОПУСКА на основание чл.214, ал.1 ГПК изменение на
предявените от „Р.С.“ ЕООД, ***, парк Родопи, местностЗ., хотел „Е.-Х.З.“,
против ДП „Н.к.Ж.и.“, ЕИК ********, с адрес ***, искове чрез увеличение на
размера, като иска за главницата се счита предявен за сумата 791 500лв. и иска
за мораторна лихва се счита предявен за сумата 240 853.89лв. за периода 06.07.2015г.-05.07.2018г.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.130 ГПК производството по
гр.д.№9143/2018г. по описа на СГС, І-1 състав, поради процесуална недопустимост
на исковете.
ОСЪЖДА „Р.С.“
ЕООД, ***, парк Родопи, местност З., хотел „Е.-Х.З.“, да заплати на ДП „Н.к.Ж.и.“,
ЕИК ********, с адрес ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.4 вр. ал.8 ГПК от 100лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: