№ 26496
гр. София, 18.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
************27 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. № ***
от 19.03.2025 г., подадена от адв. Д. М., представляващ Е. Д. М., с която се
иска съдът да измени постановеното по делото решение № 4655 от 18.03.2025
г. в частта за разноските, с искане да му бъде увеличено присъденото
възнаграждение за безплатна правна помощ с още 280 лв., т.е. възнаграждение
според броя на исковете, независимо от общата им стойност.
Ответната страна по молбата „М." . не взема становище по молбата.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира следното.
Съдът намира молбата, за допустима, като подадена в срок и от лице с
правен интерес, както и при наличен списък по чл. 80 от ГПК, но разгледана
по същество за неоснователна.
С решение от № 4655 от 18.03.2025 г. съдът е уважил предявения иск и е
осъдил „М." ., да заплати на А. М. Ч. сума в размер на 21.00 лева /двадесет и
един лева/, /частична претенция от общо 60.00 лв./, представляваща
недължимо платени суми за неустойка за непредоставяне на обезпечение по
договор за потребителски кредит № ***/17-03-2021 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба на
18.07.2024 г. до окончателно то й изплащане, както и сума в размер на 50 лв.
/петдесет лева/, представляващи разноски по делото. По отношение на
разноските на ищеца съдът е намерил, че претенцията на ищеца по реда чл. 78,
ал. 1 от ГПК, е основателна за сума в размер на 200 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение в исковото производство за предоставена
безплатна правна помощ на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в
минимален размер, платими на Е. „Д. М.“. В тази насока съдът е намерил за
основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца в отговора на исковата молба в размер на
1
претендираните 480 лв., с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, признанието на иска, проведеното едно открито съдебно заседание,
поради което възнаграждението следва да бъде определено и заплатено под
минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съдът съобразява и разясненията,
дадени с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело
C-***/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд
относно възможността да се присъди възнаграждение и под минимума по
Наредбата. Тази практика е възприета и доразвита от ВКС, като с
Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № ***/2022 г. на ВКС, I т.о.,
Определение № 4089/17.09.2024 г. по к.ч.гр.д. № ***/2024 г. на ВКС, IV г.о. и
други е изяснено, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не
съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.
Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от
съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са:
видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Съдът и в хода на разглеждането на настоящата молба намира, че
разноските по делото са правилно определени и присъдени, като в тази насока
следва да се има предвид, че в молбата по чл. 248 от ГПК се сочи конкретно
основание, като молителят се позовава на чл. 2, ал. от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и съдебната
практика по въпроса дали страната има право на възнаграждение, изчислено
за материален интерес по броя искове. Съдът намира, че по конкретното дело
е присъдил възнаграждение по един иск, тъй като е предявен един иск, като е
съобразил и решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-
***/22, решение на Съда на Европейския съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г.
по съединени дела С-***/16 и С-***/16 по преюдициално запитване от
български съд относно адвокатските възнаграждения, с което е прието, че
съдът не е обвързан от минималните прагове на възнагражденията, приети от
съсловната организация на адвокатите с Наредба и може да определи
2
разноски за възнаграждение под приетия минимум, още повече, че ответникът
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В
случая и доколкото се касае за дело, което е без фактическа и правна сложност,
което се е решило в едно открито съдебно заседание и чиито предмет са били
искове в размер на 21 лв., т.е. определеното възнаграждение от 200 лв.
превишава около десет пъти сумата на уважения иск. В таза насока съдът
съобразява и че с влязло в сила решение от 15.11.2022 г. на Европейския съд
по правата на човека, по делото „Б.“ /жалба № ***/ държавата е осъдена да
заплати на жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията именно
поради несъразмерност и неразумен размер на разноските по делото. В
решението е прието, че националните съдилища не са извършили преценка за
пропорционалността на претендираните разноски, въпреки направените
възражения.
Във връзка с гореизложеното съдът намира подадената молба за
неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без
уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № *** от 19.03.2025 г., подадена
от адв. Д. М., представляващ Е. Д. М., с която се иска съдът да измени
постановеното по делото решение № 4655 от 18.03.2025 г. в частта за
разноските, с искане да му бъде увеличено присъденото възнаграждение за
безплатна правна помощ с още 280 лв.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски ГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3