№ 144
гр. Казанлък, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
в присъствието на прокурора В. Н. Н.
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20235510100246 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба от С. К. А., ЕГН **********, с
адрес: ****. Молителката твърди, че била родена на 13.10.1973 г. в гр. К..
След раждането й, в съставения акт за раждане била записана със собствено
име: С., бащино: К. и фамилно: Р.. Сочи, че на 29.12.1984 г. имената й били
променени от посочените по-горе на собствено: С., бащино: К. и фамилно: Р..
Твърди, че по подадена от нея молба, по административен ред на 22.01.1993 г.
й били възстановени имената С. К. Р., след което сключила граждански брак
и приела фамилното име на съпруга си А.. През 2005 г. се развела и по силата
на бракоразводното решение запазила фамилното си име А., което носела и
до момента. Сочи, че няколко години след развода заживяла на съпружески
начала с Й.Д.К.. От съжителството им на 13.01.2010 г. се родило детето
Д.Й.К.. С имената С. К. Р. завършила основното си образование в ЕСПУ
„****“ в гр. К.. С тези имена започнала и трудовата си дейност през 1990 г. в
ТК „****“ гр. К.. През този период от време създала и първите си социални
контакти извън семейството. Запознавала се с името С. и всички се обръщали
към нея с името С. или „С.“. С това име била известна и в последната й
месторабота - ****, гр. К.. Твърди, че в момента изпитвала неудобства, когато
в изготвени списъци или графици за смените на работното й място в
болницата я изписвали с имената, които носела сега. Синът й Д. ходел на
училище, можел да чете и разбирал че майка му била с различни от
традиционните имена за страната, а той и баща му били с традиционни
български имена. Това обстоятелство за в бъдеще щяло да създава неудобства
и за него. Моли съда да постанови решение, с което да допусне промяна на
собственото име на молителката от С. на С., бащиното й име от К. на К. и
1
фамилното й име от А. на Р., както и да изпрати препис от решението на
служба ГРАО при компетентната да отрази промяната на имената в
съответния регистър - Община К..
В откритото съдебно заседание молителката се яви лично и чрез
процесуалния си представител поддържа изложеното в молбата, като
претендира от съда да я уважи. Заяви, че при раждането си била записана с
имената С. К. Р.. На 29.12.1984 г. принудително са й сменили имената на С. К.
Р.. През 1990 г. сключила брак с М.Е.К.. След брака имената й били С. К. К..
Затова и по този начин било отразено в данните за лице, променило имената
си. През 1993 г., по административен ред, молителката и тогавашният й
съпруг си сменили имената. Нейните имена станали С. К. А., въпреки, че в
акта за раждане било записано, че си връща имената С. К. Р.. През 2006 г.,
след развода, запазила брачното си фамилно име А. и имената й са С. К. А., с
каквито имена била и в момента. Тези имена искала да промени.
Заинтересованата страна Община К., редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по молбата.
Представителят на контролираща страна Районна прокуратура-С.З., ТО-
Казанлък пледира за уважаване на молбата като основателна.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от предоставеното удостоверение за раждане от 04.12.2000 г.,
издадено въз основа на акт за раждане № **** г., от Община К. молителката е
родена на 13.10.1973 г. и е записана с имена С. К. Р., с родители К.А.Р. – баща
и Ю.М. Р. – майка.
Видно от заверен препис от Регистър на населението № 1266, том 2,
стр. 304, молителката е записана с имена С. К. Р., в графа Бележки на същия е
отбелязано, че е променено името на титуляра на С. К. Р. с родители: Ю.М. Р.
– майка и К.А.Р. – баща.
Видно от Свидетелство за завършено основно образование № **** г. С.
К. Р. е завършила основното си образование в ЕСПУ „****“ в гр. К..
Молителката е сключила граждански брак и е приела фамилното име
на съпруга си К..
През 1993 г. на осн. §2 ал. 2 от преходните и заключителните
разпоредби на ЗИБГ и въз основа на писмено заявление, двамата с
тогавашния й съпруг
възстановяват имената си по административен ред като молителката е с
променени имена С. К. А., а съпругът й М.Е. А..
От Удостоверение с Вх. № 568 от 10.04.2006 г. на РС-Казанлък (лист 6
по делото) е видно, че съдът с решение под № 20 ,,г‘‘ от 24.02.2006 г.,
постановено по бр. дело № **** г. е прекратил брака на молителката с М.Е.
А., ЕГН **********, като е постановил след прекратяване на брака жената да
носи брачното си фамилно име А..
От представеното копие на лична карта № **** /лист 13 по делото/,
издадена от МВР-С.З. на 17.03.2021 г. е видно, че понастоящем молителката
по лична карта носи имената С. К. А..
2
Молителката е представила удостоверение за съпруг и родствени
връзки изх. № **** г., издадено от Община К., видно от което С. К. А., ЕГН
**********, е със семейно положение: разведена.
Молителката е в дългогодишно фактическо съжителство с Й.Д.К..
Видно от предоставеното удостоверение за раждане от 13.01.2010 г.,
издадено въз основа на акт за раждане № **** г., от Община С.З. молителката
е майка на лицето Д.Й.К., ЕГН **********, а дългогодишният й фактически
съжител Й.Д.К. е негов баща.
Видно от Свидетелство за съдимост от 18.07.2023 г., издадено от Бюро
за съдимост при РС-Казанлък, лицето С. К. А., ЕГН **********, не е
осъждано.
От Удостоверение с № 703 от 18.01.2023 г. на Районна прокуратура -
С.З. (лист 4 по делото) е видно, че след направената справка в унифицираната
информационна система на прокуратурата се установява, че срещу С. К. А.,
ЕГН **********, няма образувани досъдебни производства.
В саморъчно подписана Декларация от 01.03.2023 г. молителката С. К.
А. декларира, че не са й налагани ограничения в трансграничните пътувания,
не й е налагана мярка „да не напуска пределите на страната“, нито й е
налагано ограничение да посещава други страни с имената С. К. А..
По делото бяха събрани гласни доказателства.
Свидетелят Й.Д.К. заяви, че съжителства на фактически семейни начала
с молителката. От съжителството си имали родено едно дете – Д.Й.К.. Детето
им се обръщало към молителката с „мамо“, а свидетелят й казвал „С.“.
Твърди, че не бил чувал някой да я нарича с турското й име, даже и негови
познати се учудвали, като разберат, че името й било С.. Всички приятели й
казвали С. или С.. Сочи, че като съжител приел името й С., но го
притеснявало детето. То било на 13 години. Като чуели или видели имената
на майка му по списъци в училище, като видели турски имена и отношението
на хората се променяло. Това ги притеснявало. Детето би се чувствало по-
добре, ако майка му била с имена с българско звучене. С молителката се
познавали отдавна, но тя се представила като С.. Свидетелят не знаел, че тя
има друго име. Получило се малко конфузно в началото. Тя му казала:
„Трябва да ти кажа нещо, аз съм туркиня.“ Излизали заедно и свидетелят по
нищо не бил разбрал. Твърди, че това не го притеснявало, но виждал, че на
нея не й било комфортно с турските имена. Всички се обръщали към нея със
„С.“ или „С.“.
Свидетелката Р.С.С. заяви, че работела в спешен център и били колежки
с молителката. С нея се познавали отдавна и се обръщала към нея с името С..
Молителката работела в детското отделение в болницата. Имало период,
когато тя работела в спешния център и на графика излязла с друго име и се
чудели дали нямали нова колежка. Всички я знаели като С. и така се
обръщали към нея. Сочи, че всички колеги се обръщали към нея с името
„С.“.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Производството е охранително. Образувано е по молба с правно
3
основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР, депозирана по реда на чл. 530 и сл. от ГПК. По
същество съдът намира следното:
Името е словесно наименование, което е административно задължено да
има всяко физическо лице и което се образува по начин, императивно уреден
в Закон за гражданската регистрация. Предвид обстоятелството, че
физическото лице се идентифицира, обозначава, отграничава от другите
правни субекти в обществото със своето име, с което се легитимира, а от това
произтичат редица права и задължения за него, то и възможностите за
промяна са строго определени в закона и се допускат само при наличие на
определени обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската
регистрация промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от
съда, когато то е осмиващо, опозоряващо, или обществено неприемливо,
както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Законодателят
не е изброил примерно какви обстоятелства трябва да се преценяват като
важни, но според съдебната практика са такива лични и обществени
обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено
неудобно или неподходящо. Няма спор, че молителят е носител на
субективното право на молба за промяна на името й по съдебен ред.
По делото е установено, че молителката е родена на 13.10.1973 г. и
първоначално е записана с имената С. К. Р.. През 1984 г. имената й са
променени по реда на ЗИБГ /отм./ на С. К. Р.. На 02.02.1993 г. името на
лицето С. К. К. е променено на С. К. А..
Установи се от свидетелските показания, че молителката е известна в
обществото с имената - С. К. Р..
Тези обстоятелства обуславят извод за основателност на молбата по чл.
19, ал. 1 ЗГР. Важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са тези,
които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например:
известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира;
носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в
резултат на настъпила промяна. Следователно молителката може да избере,
кои от имената, с които е известна в обществото, да носи занапред. В този
смисъл е и съдебната практика - Решение № 145/17.04.2009 г. по гр.д. №
4962/2007 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 507/22.10.2010 г. по гр. д. №
227/2010 г. на ВКС, ІII г.о. и др.
Следователно за молителя съществува правен интерес да търси промяна
в собственото, бащиното и фамилното си име. Или от изложеното съдът
намира, че е налице важно обстоятелство по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР,
което налага исканата промяна. Предвид изложеното съдът следва да
постанови решение, с което да се допусне промяна в собственото, бащиното и
фамилното име на молителката от С. К. А. и същата занапред да се именува С.
К. Р., като след влизане на решението в сила следва същото да бъде изпратено
на длъжностните лица по гражданското състояние при Община К. за
отразяване на промяната в акта за раждане и в регистрите на населението.
Водим от горното, РС-Казанлък
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ДОПУСКА ПРОМЯНА, на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за
гражданската регистрация, на собственото, бащиното и фамилното име на
молителката С. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. К., обл. С.З., ****, на С. К.
Р..
След влизане на решението в сила да се ИЗПРАТИ препис на Община
К. за отразяване промяната в Акта за раждане и в регистрите на населението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-С.З. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
5