Решение по дело №1022/2023 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 148
Дата: 11 април 2024 г.
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20235210101022
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. гр.Велинград, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20235210101022 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД от Р. Д. Д. против Й. А.
М. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на един
лев, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на доброто име и достойнството на ищеца с отправени от
ответника клеветнически твърдения на 24.10.2023 г., чрез инициирана
публикация в електронното издание на вестник „24 часа“.
Ищецът твърди, че е управител и едноличен собственик на капитала на
„Вел Лес” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Велинград ул. „Николай Островски” № 28. През 2023г. бил издигнат от
Местна коалиция за кандидат за кмет на Община гр. Велинград и включен в
листата за кандидати за общински съветници на местния вот от същата
коалиция.
Излага, че в предизборната надпревара ответникът Й. А. М., разпространил
във видеоклип неверни обстоятелства, че представляваното от ищеца
търговско дружество и лично той се облагодетелствал материално, като
добивал и извозвал дървесина по завишени количества, което ответникът,
като финансов анализатор установил. Твърдял, че количествата добивана от
управляваното от него дружество не отговаряло на издаденото позволително
за сеч, което се виждало от издадения превозен билет. Такива неверни
обстоятелства били публикувани на 24.10.2023г., в електронния вариант на
вестник „24 часа“. Статията била озаглавена „Обвиняват кандидат за кмет на
Велинград в далавера с дървен материал” и била с платено съдържание. С нея
се създавали внушения за извършено престъпление против горското
1
стопанство и против собствеността, чрез твърденията „Имали разрешително
за 41 кубика, а в превозния билет са записали плюс 22,53 кубика - типичната
схема, за която става дума в статията за гори гейт“ и „По този начин се крадат
горите, защото тази информация не се проверява”.
Счита, че написаното не отговаря на действителността, тъй като
информацията за електронните търгове за дървесина, които са провеждани и
които управляваното от ищеца дружество е спечелило била публична и
можело да бъде проверена. Ответникът, предоставяйки видеоматериал и
данни на издателя на електронния вестник, изказал неверни е необосновани
факти и обстоятелства, които не били проверени и по този начин накърнил
доброто му име, и то точно преди изборите.
Разпространените клеветнически твърдения уронили доброто име и
достойнството на ищеца в обществото, неговия авторитет и то точно в
навечерието на местните избори. Статията във вестник „24 часа” била
прочетена не само от хората, жителите и гостите на Велинград, но и от всички
читатели на вестника, като чрез интернет пространството информацията
станала публично достояние на цяла България. Започнали да му звънят
познати, приятели, съученици от цяла България и негови симпатизанти дори,
които били шокирани и не вярвали в нищо от изнесеното. Статията му
нанесла медиен удар, тъй като била разпространена до неограничен брой
адресати на интернет страницата на вестник часа” на следния електронен
адрес: https ://www.24chasa.bg/bulgaria/article/15944487.
Отделно от това ответникът публикувал лично видео материал в
социалната мрежа Facebook на следния електронен адрес
https://www.facebook.com/rodopacapital/videos/1438859676684764.
Поддържа, че с действията си чрез иницииране на публикация в
електронния вариант на вестник „24 часа” с разпространена информация,
която не отговаря на действителността му били причинени неимуществени
вреди от страна на ответника, изразяващи се в уронване на доброто име,
което ищецът е градил с годините и което било плод на много труд.
Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от един лев
– обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Й. А. М. оспорва основателността на
иска.
Оспорва изцяло твърденията на ищеца, които счита за недоказани.
Възразява, че следва да носи отговорност за изнесената публикация в
електронното издание на „24 часа“ с доводи, че няма каквато и да е връзка с
медията- не е собственик, няма дялово участие и никога не е работил за
фирмата, използваща търговската марка „24 часа“.
Поддържа, че в периода на упоменатите събития той също е бил кандидат
за общински съветник на гр. Велинград, издигнат от ПП „Възраждане“ и по
2
време на предизборната кампания е имал правото на „политическо говорене“.
Отправя критика към ищеца за допуснатите в исковата молба правописни и
пунктуационни грешки.
С оглед гореизложеното, счита, че претенциите на ищцовата страна са
недоказани, поради което липсва правен интерес от предявяване иска и
същият е недопустим.
Претендира да бъде върната като недопустима исковата молба, евентуално
предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Съдът като обсъди доводите и възраженията на страните и представените
по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, счита за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 24.10.2023 г., по време на предизборната кампания за местните
избори, проведени на 29.10.2023г., в електронното издание на вестник 24 часа
била публикувана статия с платено съдържание, озаглавена „Обвиняват
кандидат за кмет на Велинград за далавера с дървен материал“. В нея се
цитирали изявления на ответника Й. А. М., че управлявано от ищеца Д.
търговско дружество, което в момента било „под шапката“ на Министерство
на земеделието, обработва сериозни количества дървен материал, но въпреки
това работи с частни фирми, и то конкретни. Че е регистрирано през 2013г.,
но дейността му се разраснала и оборотите му се увеличили след 2015г.,
когато управителят Д. преустановил членството си в ПП Герб. Цитирали се и
изказвания на ответника, че след като проверил на всички превозни билети за
пет години назад за периода 2020г.-2016г. и всички разрешителни за сеч,
които били издадени на управляваното от ищеца юридическо лице, установил
разлика в данните. Разрешителното за сеч било за 41 кубика, а в превозния
билет били записани плюс 22,53 кубика, което било типична схема „гори
гейт“ и по този начин се „крадат горите“, „защото тази информация не се
проверява“
По време на публикуване на статията ищецът бил кандидат за кмет на
община Велинград и за общински съветник от МК Съюз на свободните
демократи /БЗНС/, а ответникът кандидат за общински съветник от ПП
Възраждане. С политическа дейност ищецът се занимавал от 2012г., от когато
бил общински съветник.
Публикацията била видяна от потребители на електронното издание,
включително и от ищеца. Изнесените факти Д. възприел като позорящи,
създаващи внушение, че дейността му е незаконна. Приел го много тежко,
бил притеснен, че е опетнено доброто му име, и то точно в навечерието на
изборите.
За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД следва да се установи кумулативно, че е налице
извършено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното.
3
Когато се твърди, че са причинени вреди чрез клеветнически изявления,
за да е осъществен деликт, следва да се разгласяват за другиго определени
факти, които са неистински, несъществуващи в обективната действителност и
предизвикват еднозначна негативна оценка. Оценките /мненията/ не подлежат
на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от
обективната действителност. Оценъчните съждения, съставляващи коментар
на факти и изказването на мнение с негативна оценка за определена личност,
открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат
отговорност, не съставляват противоправно поведение, ако обективно не
засягат достойнството на личността дори субективно да са възприети като
такива от пострадалия Те могат да ангажират отговорността на делингвента
само ако представляват обида. (в т. см. решение № 204 от 12.06.2015 г. по гр.
д. № 7046/2014 г. на IV ГО на ВКС).
Публичното изразяване на мнение обаче следва да е съобразено с чл. 39,
ал. 2 от Конституцията на Република България. С този текст прокламираната
в ал. 1 свобода на изразяването на мнение е изключена в случаите, когато то
накърнява правата и доброто име на другиго. Нарушаването на това
ограничение води до неправомерност на поведението, съответно – до
възможността да се ангажира отговорността по чл. 45 от ЗЗД /в този смисъл
Решение 443/19.07.2010г. гр. д. № 5059/2008г. на II г. о. на ВКС, Решение №
62/06.03.2012г. по гр. д.№ 1376/ 2011 г. на IV г. о. на ВКС/. Когато не се касае
за превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 от Конституцията на
Република България (КРБ) и свободата на мнение не е използвана, за да се
увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез електронно издание
могат да се разпространяват свободно.
Съдът в решение по спор за причинени вреди е длъжен да посочи в
какво се изразява противоправното поведение на деликвента при отправени
клеветнически твърдения и да разграничи каква част от изнесеното
съставлява твърдение за факт и каква оценка, съответно дали фактите са
позорни и неверни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по
чл. 39, ал. 1 Конституцията. Той трябва да посочи конкретно кои действия
ангажират отговорността на деликвента и кои са правомерно извършени.
Когато се изнасят засягащи честта на друго лице факти, на проверка подлежи
тяхната достоверност. Това не важи за мненията. Правни норми за начина, по
който тази проверка да се извърши, няма. Разпоредбата на чл. 10, т. 1 от
Конституцията прокламира свободата на изразяването на мнения,
включително разпространяването на информация и идеи без намеса на
държавните власти. Нормата не дава право да се разпространяват неверни
факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната
оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се
простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати
неоправдано честта и достойнството на гражданите, а доколкото ги
прекрачат, отговарят за причинените вреди.
В случая цитираните изявления, които се приписват на ответника, че на
4
управляваното от ищеца дружество се издава позволително за сеч за
определено количество дървен материал /41 куб м./, но в превозния билет се
вписва повече с 22,53 кубика повече, което е типична схема за „гори гейт“,
внушават неговата съпричастност към незаконна дейност и извличане на
имуществени облаги от това. Това е позорящо обстоятелство, освен ако се
докаже верността на изнесените факти. Тежестта на доказване е на
делингвента. Информация, представяща Д.т като свързан с извършването на
незаконна дейност, от която извлича материали облаги, е злепоставяща и
представлява клевета по смисъла на чл. 147 НК. Действително интересът към
дейността на политическите личности е засилен и към нея следва да се
подхожда особено критично, а за извършвани от тях нередности обществото
да бъде информирано. Не може обаче да се приеме, че само е съобщена
информация за нередности в издадени на дружеството документи, имайки
предвид изявлението „това е типична схема за гори гейт“.
Макар цитираните изявленията да са клеветнически, не се установи по
делото, че инициатор на публикация в електронно издание е ответникът, за да
бъде ангажирана неговата деликтна отговорност. От представената от
третото неучастващо по делото лице Медийна група България холдинг ООД
справка се установява, че платената публикация е възложена от лице,
различно от ищеца /Д.М.Л./, който е автор и на самата публикация.
Отговорността по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е за лично, противоправно и виновно
поведение. В случая обаче извършител на деянието-иницииране на
публикация на статията „Обвиняват кандидат за кмет на Велинград в
далавера с дървен материал“ не е ищецът, поради което което не следва да
отговаря за претърпените вреди.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на Районен съд-
Велинград
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. Д., ЕГН: ********** от гр. Велинград,
ул. *********** № 8 против Й. А. М., ЕГН: ********** от гр. Велинград, ул.
*********** № 64, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на един лев, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на доброто
име и достойнството на ищеца с отправени от ответника клеветнически
твърдения на 24.10.2023 г., чрез инициирана публикация в електронното
издание на вестник „24 часа“.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

5


Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6