№ 4147
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241100501501 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивни жалби,
депозирани от двете страни по делото срещу решениe 20092489/31.05.2023г. на СРС,
169 с-в по гр.д. 17502/2020г., допълнено в частта по разноските с определение от
09.10.2023г.
Ищецът Л. обжалва решението в частта му, с която са отхвърлени предявените от
него срещу „Европът 2000“АД главни искове по чл. 49 вр. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
сумата 4390.09 лева –обезщетение за имуществени вреди и 2000,00 лева обезщетение
за неимуществени вреди от незаконосъобразно проведено принудително изпълнение
по изп.дело 144/2014г. на ЧСИ М.О. и в частта за отхвърляне на иска за мораторна
лихва от 1418,72 лева върху част от главницата от 4040,09 лева за периода 12.05.2014г-
10.03.2020г., както и в частта за отхвърляне на евентуалния иск по чл. 55 ЗЗД над
размера от 3457, 12 лева до пълния размер от 4040,09 лева-платени на отпаднало
основание суми по същото изп.дело.
Прави оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в тези
части, като сочи, че при липса на материално право за ответника като взискател по
изпълнението последния отговаря по чл. 49 ЗЗД за всички суми събрани по
изпълнението включително разноските за адвокатски хонорар по изп. дело и таксите
1
получени от ЧСИ. Оспорва извод, че процесуалната законосъобразност на
изпълнението води до неоснователност на исковете. Сочи съдебна практика. Прави
доводи за началния момент на дължимостта на законна лихва за забава по иска по чл.
55 ЗЗД.
Ответникът „Европът 2000“АД обжалва решението в частта му за уважаване на
евентуалния иск до размер от 3457, 12 лева с оплаквания за неразглеждане на
възражение за прихващане с дължимо от ищецът обезщетение за вреди от липси,
възникнали по време на действие на трудово правоотношение между страните по
делото, счита, че липсата е установена със СПН по в.гр.д. 8457/2017г. на СГС,
мотивите на които били задължителни.
Неправилно не било уважено възражение за изтекла давност за претенциите на
ищеца.
С жалба уточнение от 16.11.2023 сочи, че обжалва решението в частта с която не
са му присъдени всички разноски за адвокатски хонорар (над 1104,84 лева), а именно
за сумата 455,16. Тази жалба уточнение не е срещу решението, а е искане за
преразглеждане на въпроса за разноските с оглед на изхода на въззивното
производство (при уважаване на жалбата на дружеството).
Постъпили са отговори на жалбите, с които те се оспорват.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно, като постановено от надлежен състав и в рамките на правораздавателната
власт на съда в изискуемата от закона форма.
Решението обаче е частично недопустимо, поради недопустимост на част от
предявените искове. Съображенията за този извод са следните:
Ищецът претендира сумата от 4040,09 лева като твърди, че тя е събрана в хода
на незаконосъобразен изпълнителен процес по изп. дело 144/2014г. на ЧСИ М.О..
Не се спори и се установява от приложения заверен препис от изпълнителното
производство, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист
издаден по заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. 43858/2013г. на СРС, както и че
сумата от 4040,09 е събрана от длъжника-настоящ ищец.
Не се спори и се установява от приложеното на л. 147-152 от делото на СРС
съдебно решение на Софийски градски съд, II-Г с-в по в.гр.д. 8457/2017г., че с влязло в
сила решение СГС е обезсилил решение на СРС по гр.д. 37904/2014г., прекратил е
производството по исковете ОБЕЗСИЛИЛ е Заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист, издадени по посоченото по-горе ч.гр.д. 43858/2013г. на СРС.
2
Съгласно т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
: „При прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК
/извън случаите на прекратяване на производството при одобрена съдебна спогодба,
както и извън хипотезата, когато съдът приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в
сила/, на ответника се издава обратен изпълнителен лист съгласно чл. 245, ал. 3,
изр. 2 ГПК, ако има получени от взискателя за удовлетворяването му суми чрез
осъществено принудително събиране на вземането по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес, до размер на тези суми.
Компетентен да издаде обратен изпълнителен лист съгласно чл. 245, ал. 3, изр. 2
ГПК при прекратяване на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е съдът в
исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.“
Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2017 г., ОСГТК по реда на чл. 245, ал. 3 , изр. второ ГПК /редакцията преди
ЗИДГПК ДВ. бр. 86/2017 г./ може да бъде издаден обратен изпълнителен лист за
разноските, събрани в изпълнителното производство в полза на взискателя от
длъжника, срещу когото е било допуснато предварително изпълнение. Релевантаната
за спора редакция на чл. 245, ал. 3 (ДВ 86/2017г.) изрично предвижда издаване на
обратен ИЛ и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното
производство
Видно от горното за настоящият ищец липсва правен интерес от предявяване на
осъдителен иск (независимо дали по чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД или по чл. 55, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД) чрез който да иска обратно сумите, които са му били удържани по
изпълнението, независимо дали са платени на взискателя или се касае за такси на
съдебния изпълнител. Това се отнася и за законната лихва върху тези суми. Законът
урежда специален облекчен ред, по който да си събере вземанията, като поиска
обратен изпълнителен лист от съдът, който е постановил прекратяването на делото по
чл. 415 ГПК и е обезсилил заповедта и изпълнителния лист, който ред изключва
общият исков такъв.
Изрично в този смисъл и Решение № 60247 от 29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3137/2020 г., IV г. о., ГК.
Ето защо главния иск по чл. 49 ЗЗД за сумата от 4040,09 лева-удържани от Л.
суми в хода на изп.дело 144/2014г. на ЧСИ М.О., както и евентуалния иск за същата
сума, но предявен на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, както и искът по чл. 86
ЗЗД за сумата от 1418,72 лева (претендирано обезщетение за забава върху сумата от
4040,09 лева за периода 12.05.2014г.-10.03.2020г.) са недопустими.
Съответно решението на СРС, в частта му, с която главния иск по чл. 49 ЗЗД е
отхвърлен до размер от 4040.09 лева, в частта му за отхвърляне на искът по чл. 86 ЗЗД
3
за сумата от 1418,72 лева, както и в частите му, с които евентуалния иск по чл. 55, ал.
1, пред. 3 ЗЗД е уважен до размер на сумата от 3457, 12 лева и е отхвърлен над
размера от 3457, 12 лева до пълния му размер от 4040.09 лева е недопустимо и
подлежи на обезсилване, а производството по така предявените искове на
прекратяване.
В частите му по исковете по чл. 49 вр. с чл. 45 за неимуществени вреди и за
имуществени вреди за сумата 350,00 лева- платен на адвокат Г. адвокатски хонорар за
защита в изпълнителното производство решението е допустимо, а по същество е
частично неправилно.
Както е посочено и в горецитираното Решение № 60247 от 29.11.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 3137/2020 г., IV г. о., ГК възможно е от неоснователното принудително
изпълнение да бъдат причинени вреди и пострадалият има право да ги претендира.
Правото да се търси обезщетение е различно от правото да се иска връщане на
даденото/платеното по неоснователното предварително изпълнение. Обезщетението за
вредите, причинени от незаконното принудително изпълнение лежи на плоскостта на
отговорността на непозволеното увреждане, като специфичното е, че тя е невиновна.
Ищецът не може да се освободи от нея, като докаже, че е положил дължимата
грижа да провери допустимостта или основателността на иска/вземането.
Той отговаря за вредите, причинени от предварителното принудително
изпълнение на иска, счетен за недопустим, като носи риска от несбъдване на
очакването, че той ще бъде разгледан и уважен. Справедливо е той да понесе този
риск, защото той търси и получава облагата, в която се състои предварителното
принудително изпълнение. Понеже е невиновна, отговорността се отличава и от
отговорността за злоупотреба с процесуални права, която предпоставя умисъл. В
конкретния случай след като изпълнителното основание (заповедта за незабавно
изпълнение) и изпълнителния титул (изпълнителния лист) са обезсилени, то с обратна
сила отпада основанието за образуване и водене на изпълнителен процес. Без значение
е, че е възможно да съществува от материално-правна гледна точка вземането, което е
било предмет на недопустимия иск по чл. 415 ГПК. Предпочитайки да предприеме
действия по принудително изпълнение по облекчен ред (без вземането да бъде
предварително установено със СПН), заявителя понася риска от това да се окаже, че
предпочетения от него ред за зашита и удовлетворяване на твърдяното от него вземане
е недопустим и съответно отговаря за вредите, които са причинени от осъществяване
на едно недопустимо предварително изпълнение.
Въпреки гореизложеното СГС намира, че искът за имуществени вреди за сумата
от 350,00 лева – заплатен за защита в изпълнителното дело адвокатски хонорара на
адв. Г. е неоснователен. Няма никакви доказателства по делото адвокат Г. да е била
пълномощник и да е осъществявала защита на ищеца в протеклото изпълнително
4
производство. Всички молби, жалби и възражения са подписани лично от него, а
адвокат Г. е посочена единствено като съдебен адресат. Съдебния адресат е лице на
което да се връчват съобщения и книжа, а не процесуален представител.
В този смисъл СГС не кредитира представения допълнително договор за правна
помощ между ищеца и адвокат Г. на л. 172 от делото на СРС с дата 11.11.2016г. Той е
оспорен за достоверност на датата, като никакви доказателства че реално именно на
тази датата е подписан, не са събрани по делото, а както се посочи и никаква защита
не е осъществявана от адвокат Г. по изпълнителното дело, от което се налага извод, че
дори датата да вярна и дори да е платено по този договор сумата ищецът следва да
търси от адвоката си, който не е изпълнил договора.
Искът за неимуществени вреди СГС намира за частично основателен. Безспорно
след като изпълнителния процес е образуван въз основа на отпаднало с обратна сила
изпълнително основание и изпълнителен лист, то той се явява незаконосъобразен.
Отговорността за вредите от него е безвиновна и взискателя по него не може да се
позовава на добросъвестността си, нито да релевира, освен чрез възражение за
прихващане вземането, което твърди да съществува в негова полза. В случая с
отговора на иска не е правено възражение за прихващане. Такова е заявено като
евентуално съдебно прихващане в първо съдебно заседание след преклузивния срок
затова съгласно т. 4 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и е недопустимо. Несъстоятелно
е становището на ответника впрочем, че мотивите на решението на СГС по в.гр.д.
8457/2017г, с което са били обезсилени заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист, имат сила на присъдено нещо за твърдяното от него вземане за вреди от липси
(за което ответника е предявил насрещен иск, отделен от СРС в друго производство).
Мотивите на съдебните решения не се ползват със СПН. Ефекта от решението на СГС
по в.гр.д. 8457/2017г. се изразява само в установяване на недопустимост на
предприетия от ищеца по това дело- (ответник по настоящото) ред за защита на едно
твърдяно от него право, а оттам и се установява безспорна незаконосъобразност на
изпълнителния процес, но по никакъв начин не се установява съществуване или
несъществуване на вземане в полза на ответника по настоящото дело. Твърдяното от
него вземане ще се разглежда в друг процес и ако бъде уважено същият ще може да се
снабди с изпълнителен лист.
Настоящият състав намира, че самият факт на образуване и водене на
изпълнително дело неизбежно причинява притеснения и неудобства, негативни
емоционални изживявания, доколкото е напълно нормално „длъжникът“ да се опасява
от възможни принудителни интервенции спрямо имуществото му, например опис на
вещи в жилището (при което се засяга и личната сфера на длъжника с оглед влизането
на чужди за семейството му лица) и лишаването му от тях поради продажба, запор на
сметки и удръжки на парични суми от получавани възнаграждения, на които житейски
5
се презюмира, че е разчитал за покриване на разходи за материални и нематериални
нужди свои и на семейството му. Когато се окаже, че изпълнението е било изначално
незаконно, като е ползван недопустим ред, то за тези негативни емоционални
изживявания обезщетение следва да се дължи от взискателя (съдебния изпълнител е
подчинен на изпълнителния лист и дължи да го изпълнява без да може да преценява
дали правилно и допустимо е издаден такъв).
При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да се държи
сметка за интензитета на извършваните по изпълнението принудителни способи,
отражението им върху личната неимуществена сфера на длъжника и семейството му,
за възможностите на длъжника да се защити и дали ги е упражнил, за наличие на
пряка и непосредствена причинна връзка на дадени вреди с изпълнителния процес.
Следва да се държи сметка и за това какви вреди са заявени с исковата молба
(обичайните или и някакви допълнителни черезвичайни последици и дали са доказани
последните).
В исковата молба ищецът основава твърденията си за силен стрес и страдания с
това, че останал в продължение на повече от две години с ниска парична сума,
недостатъчна за обезпечаване на необходимите средства за съществуване на него и
семейството му, което в релевантния период се увеличило след раждането на детето
му, като се стигнало дори до удръжки на несеквестируеми суми. Тоест настъпването
на негативните емоции е обосновано с наложените запори върху трудовото му
възнаграждение и твърдения да е нарушена несеквестируемостта. В първо заседание
са поискани свидетели за неимуществените вреди и за пръв път се сочи влошено
здравословно състояние без конкретни твърдения в какво се изразява то, като е
поискана възможност да се представят писмени доказателства относно здравословното
състояние.
Законът чрез института на несеквестируемостта е гарантирал екзистенц
минимума на длъжника. Поначало не са събрани доказателства за удържане на суми в
нарушение на правилата за несеквестируемост на трудово възнаграждение, но и да е
имало такова нарушение, следва да се има предвид, че работодателя е този, който
трябва да определи дали и каква част от трудовото възнаграждение следва да се
удържи и да я преведе на съдебния изпълнител, тъй като само работодателя има данни
за размера на възнаграждението за всеки месец и в този смисъл липсва и пряка и
непосредствена причинна връзка между образуването на изп. дело и наложения запор
на ТВ от една страна и от друга страна евентуално неправилно удържани суми и
евентуални неимуществени вреди-притеснения за издръжката на семейството. Ако
погрешно работодателя е превел по-голяма от секвестируемата част пък задължението
да я върне на длъжника има съдебният изпълнител (вж. мотивите към т. 1 и т. 13 от ТР
2/2013г. ОСГТК на ВКС) и отново няма пряка причинна връзка .
6
Следва да се съобрази и факта, че от уведомителното писмо до ЧСИ на л. 573 от
делото на СРС, се установява, че от 2014г срещу ищеца се води поне още едно
изпълнително дело от друг частен съдебен изпълнител, а към 2017г и трето такова,
така че няма как да се твърди, че именно настоящото дело му е причинило
притеснения и стрес.
Отделен е въпросът, че няма доказателства ищецът към 2014г. да е имал
съпруга, както се твърди в исковата молба и от свидетеля. В жалбите подавани до
окръжен съд Пловдив е посочвал, че живее в едно домакинство с баба си и смята, че
трябва да му се удържа една трета от трудовото възнаграждение защото е без деца и с
доход от 300-600 лева. Според св. Я. дете му се родило 2016г., а преди това сочи, че
очаквал дете и се притеснявал. Щом детето се е родило 2016г. то преди 2015г.
притеснения в такава насока не би могло обективно да има за ищеца.
Св. сочи, че се бил разделил със предишната си „съпруга“, защото имали
скандали. Не са събрани доказателства за граждански брак в релевантния период, но и
да се приеме, че е живял ищеца на съпружески начала, то не е доказано, тези скандали
да са по повод на запорите по процесното изпълнително дело и удръжки от доходите
му. Видно от събраните по изпълнителното дело справки за трудовата му заетост
ищецът и преди образуването на изпълнителното дело е получавал доходи съвсем
близки до минималната заплата, така че не може евентуални скандали между него и
лицето с което живее досежно общата им издръжка да се обосноват само със запорите
и удръжките по изпълнителното дело.
Отделен е въпросът, че в периода 13.06.2014г. до април 2015г., и след това от
м.10.2015г. до м.12.2016г. удръжки не са правени, а последната такава е от 01.08.2017г.
тоест от образуване на изпълнителния процес през м.02.2014г. до решението на съда от
м.05.2018г. с което са обезсилени заповедта и изпълнителния лист през половината от
периода не са правени удръжки, а не са и предприемани други изпълнителни способи,
което сочи на нисък интензитет на принудителните действия и съответно на негативни
емоционални преживявания и обуславя и нисък размер на обезщетението.
Твърдения за породили се здравословни и психологични проблеми съдът намира
за недоказани като показанията на св. Я. СГС не кредитира. От представената епикриза
може да се установи наличие на диабет, но към м.05.2019г. и не се установява той да
има връзка с воденето на процесното изпълнително дело-напротив видно от частта от
епикризата „анамнеза“ снета по данни на ищеца, оплакванията посочени от него
датират от около месец (тоест от Април 2019г. предвид датата на епикризата).
Записано е още, че паник атаки получавал от 1 г. и приемал лекарства антипсихотични
сиреч от около м.05.2018г. Удръжки по изпълнителното дело няма от м.08.2017г., а
решението на СГС за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е
именно от м.05.2018г. следователно изпълнението не може да е източник на
7
психологичните му проблеми ако изобщо се приеме, че има такива предвид липсата на
доказателства за прием на антипсихотични лекарства, които да са предписани от
лекар–рецепта и няма доказателства и за посещения при лекар (невролог, психиатър)
във връзка с психологични проблеми поради която липса на документи и съдът не
кредитира показанията на св. Я. в тази насока. Освен това видно от уведомления на
работодател от 14.08.2017г и 11.09.2017г. ищецът е напуснал работа, съответно е
загубил трудовия си доход и това логично води до притеснения досежно материалното
осигуряване, но не е причинено от изпълнителния процес.
Следва да се отбележи, че до м.11.2016г. ищецът не е предприел действия да
уведоми ЧСИ за подаденото от него възражение срещу заповедта за изпълнение (при
което по силата на закона е трябвало да се спре изпълнението), което бездействие
противоречи на твърденията му за сериозни притеснения от изпълнителното дело.
Няма данни и след като ЧСИ го е уведомил, че счита за необходимо да се представи
акт на съда за спиране (което уведомяване се признава в жалбата на ищеца до КЧСИ и
МП), ищецът да е направил постъпки в тази насока. В посочените жалби също не са
обосновани някакви вреди.
С оглед на горното СГС намира, че справедливото обезщетение з аконкретния
случай е в размер на 200,00 лева, ведно с законна лихва от дата на исковата молба
14.05.2020г.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност не касае искът за
неимуществени вреди, а евентуално направеното възражение за прихващане както се
посочи по-горе е преклудирано и не се разглежда от въззивния съд.
С оглед горното в допустимата му част по иска за имуществени вреди за сумата
350,00 лева- платен на адвокат Г. адвокатски хонорар за защита в изпълнителното
производство решението следва да се потвърди.
В частта му за отхвърляне на иска за неимуществени вреди до размер на сумата
от 200,00 лева решението следва да се отмени и сумата да се присъди, като в
останалата отхвърлителна част до пълния предявен размер от 2000,00 лева решението
следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото във въззивна инстанция, и двете страни имат право на
разноски.
Въззивникът-ответник претендира и доказва 1800,00 лева за адвокатски хонорар
с включено ДДС и 70,00 лева държавна такса по неговата жалба, от които следва да се
присъдят (при липса на възражения за прекомерност) 97 % (колкото е процентът на
исковете по които решението е положително за ответника като резултат) или сумата от
1746,00 лева за адвокатски хонорар във въззивното дело и 67,90 лева за такса по
8
жалбата му.
Въззивникът – ищец не е сторил такива.
Пълномощника му адв. Г. претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.
2 от ЗА. СГС намира, че с оглед обичайната сложност за въззивно производство,
протекло в едно заседание и без искания и събиране на нови доказателства и с оглед
ориентировъчните възнаграждения (чл. 7, ал. 2., т. 2) по Наредба 1/2004г. на Висш
адвокатски съвет справедлив размер на хонорара е 1000 лева от които при уважени 3 %
от размера на исковете се следват 30,00 лева.
С оглед на крайния изход на делото на ответника следва да се присъдят
допълнително разноски за първата инстанция в размер на 408,36 лева, като
направеното в първата инстанция възражение за прекомерност на адвокатския хонорар
на ответника СГС намира неоснователно с оглед броя на разгледаните искове, обема на
събираните доказателства, разпитването на свидетели, провеждането на четири
заседания пред СРС.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решениe 20092489/31.05.2023г. на СРС, 169 с-в по гр.д.
17502/2020г. В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
1. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен, предявеният от В. П. Л. с ЕГН ********** с
адрес в гр. София, ж.к. „********* СРЕЩУ „Европът 2000" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „********* главен иск по
чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 4040,09
лева, представляващи удържани от него суми в хода на неоснователно
образувано изпълнително дело 144/2014г. на ЧСИ М.О., рег. N. 758 на КЧСИ.
2. В ЧАСТТА, С КОЯТО е отхвърлен предявеният от В. П. Л. СРЕЩУ „Европът
2000" АД, иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 1418,72 лева обезщетение за забава върху
сумата от 4040,09 лева за периода 12.05.2014г.-10.03.2020г.
3. В ЧАСТТА МУ ЗА УВАЖАВАНЕ И ЗА ОТХВЪРЛЯНЕ на предявеният от В. П.
Л. СРЕЩУ „Европът 2000" АД евентуален иск по чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД за
сумата 4040,09 лева-получена на отпаднало основание по изпълнително дело
144/2014г. на ЧСИ М.О..
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПРЕКРАТЯВА КАТО НЕДОПУСТИМО
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ТАКА ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ.
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕТО в частта му, с която е отхвърлен до размер на
сумата от 200,00 лева, предявеният от В. П. Л. СРЕЩУ „Европът 2000" АД иск по чл.
49 вр. с чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконосъобразно
образуване и водене на изпълнително дело 144/2014г. на ЧСИ М.О., рег. N. 758 на
КЧСИ КАТО ВМЕСТО ТОВА ОСЪЖДА „Европът 2000" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „********* да заплати на В. П. Л. с
9
ЕГН ********** с адрес в гр. София, ж.к. „********* сумата от 200,00 лева
обезщетение за неимуществени вреди.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ за
отхвърляне на иска за неимуществени вреди до пълния му размер от 2000,00 лева и за
отхвърляне на иска за имуществени вреди за сумата 350,00 лева- разноски сторени от
В. Л. за адвокатска защита по изп.д. 144/2014г. на ЧСИ М.О..
Осъжда В. П. Л. с ЕГН ********** с адрес в гр. София, ж.к. „********* да
заплати на „Европът 2000" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „********* разноски за въззивното дело за адвокатски хонорар
1746,00 лева и 67,90 лева за държавна такса, както и още 408,36 лева – разноски за
първоинстанционното производство.
Осъжда „Европът 2000" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „********* да заплати на адвокат Е. М. Г. с ЕГН
********** и служебен адрес вгр. София, бул. „********* адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от ЗА за безплатна защита на В. Л. в размер на 30,00 лева за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10