Решение по дело №2424/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Повторно се разглежда исковата молба на С. К. Д., пребиваващ в Затвора - [населено място] с пълномощник адв. Ст. Х. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ към Министерството на правосъдието за присъждане на сума от общо 20 000 лв., „…в частта, в която исковете на С. К. Д. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, са отхвърлени“, съгласно Решение № 8959/22.10.2024г. по КАД № 1311/2024г., АС – Пловдив, с което е отменено Решение № 3982/30.04.2024г. по адм.д.№ 2645/2023г., АС – Пловдив в отхвърлителната му част : - искова претенция за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди при престоя в Затвора [населено място], за периода от 30.09.2018г. до 01.12.2019г.; - искова претенция за разликата от 266 лева до предявения размер от 5 000 лв. за периода от 01.09.2020г. до 31.12.2020г. в Затвора [населено място], без 10.11.2020г – 10.12.2020г. и 11.12.2020г. – 31.12.2020г.; - искова претенция за разликата от 7 лева до предявения размер от 1 500 лева за периода от 27.09.2022г. до 23.12.2022г. в Затвора [населено място], без 28.09.2022г.; - искова претенция за сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди при престоя в Ареста към Затвора [населено място], за периода от 14.03.2023г. до 29.09.2023г., причинени от нарушение на чл. 3 ЗИНЗС; - искова претенция за разликата от 49 лева до предявения размер от 1 000 лева за периода от 29.09.2023г. до 24.10.2023г. в Затвора [населено място] за нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, без 29.09.2023г. – 05.10.2023г.

В изпълнение указанията на АС – Пловдив в отменителното решение, към страните са отправени указания по доказателствената тежест и по отношение исковата молба в частта за Ареста Пловдив /съдебно заседание от 06.12.2024г., л.13, 14/. Ищецът е задължен да посочи изрично по отношение на първия поддържан период в уточняващата молба /л.16, д. № 2645/2023г./ - от 18.05.2018г. до 30.09.2018г., за който твърди да е пребивавал в Ареста – Пловдив : претендира ли неимуществени вреди и ако е така, да посочи конкретен размер /л.46 – 48, КАД № 1311/2024г./. В съдебно заседание, проведено на 22.01.2025г., в което Ст. Д. присъстваше лично и с пълномощник адв. Ст. Х., искът бе оттеглен за посочения период.

Исковата молба е основана на чл.284 вр. с чл.3 ЗИНЗС и се твърди, че вследствие на лошите условия при пребиваване на ищеца в Затвора – [населено място] и в Арест – [населено място], Д. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в унижение на достойнството, произтичащи от следните оплаквания : - липса на медицински грижи – предписан хранително-диетичен режим и извършване на изследвания, поради оперативно отстранен далак през 2014г. /затвора и ареста/; - в Арест, Пловдив – липса на достатъчно площ в килията, в която е било ужасно задушно; липса на завивки, одеяла; липса на топла вода; наличие на дървеници; липса на хигиена; - в Затвор, Пловдив – влага и мухъл в стаите, в които е пребивавал ищеца; липса на завивки и възглавници; наличие на дървеници; мръсотия в банята; лоша храна в много случаи. В уточняваща молба /л.16, д.2645/2023г./ са повторени оплакванията, относими по отношение и на затвора, и на ареста : пренаселеност в килиите; липса на нормално медицинско обслужване и неизвършен преглед относно херния, за която д-р Д. е казвала; липса на предписана диета; мухъл, насекоми, хлебарки и мишки в килиите; храната не отговаря качествено и количествено на установените стандарти. В същата молба са конкретизирани периоди и размер на претендирано обезщетение : 1/ от 18.05.2018г. до 30.09.2018г. в Арест Пловдив – не е посочен размер на обезщетение, по отношение на който период искът бе оттеглен; 2/ от 30.09.2018г. до 01.12.2019г. - „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив – 10 000лв.; 3/ от 01.09.2020г. до 31.12.2020г. в Затвора Пловдив – 5 000лв.; 4/ от 27.09.2022г. до 23.12.2022г. в Затвора Пловдив – 1 500лв.; 5/ от 14.03.2023г. до 29.09.2023г. в Арест Пловдив – 2 500лв; 6/ от 29.09.2023г. до 24.10.2023г. /дата на подаване на исковата молба/ в Затвора Пловдив – 1000лв.

- Във вр. с указанията на АС – Пловдив в Решение № 8959/2024г. по КАД № 1311/2024г. следва да бъде посочено, че първоинстанционното решение е отменено само в отхвърлителната му част, без преди произнасяне на касационния съд по същество делото де е върнато с указания за отстраняване на ОФГ по отношение брой дни за исковия период през 2020г. Касационният състав е констатирал, че за периода 01.09.2020г. – 31.12.2020г., в първоинстанционното решение е посочено за установено нарушение на чл.3 ЗИНЗС за 38 дни : 10.11.2020г. – 10.12.2020г. и 11.12.2020г. – 31.12.2020г., като броят на дните в обхвата на двата подпериода от конкретния исков период е 52 дни. За този период в осъдителната част на диспозитива на първоинстанционното решение са посочени 38 дни, но след като решението не е върнато за отстраняване на ОФГ, изразяваща се в случая в математическа неточност относно броя на дните и след като решението е отменено само в отхвърлителната му част, предмет на спора в настоящото съдебно производство не са подпериодите /10.11.2020г. – 10.12.2020г. и 11.12.2020г. – 31.12.2020г./, за които е произнесено осъдително първоинстанционно решение.

В ход по същество исковата молба се поддържа с твърдение, че според приетите доказателства е основателна. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./ вр. с договор за правна защита и съдействие от 22.01.2025г. /л.23 гръб/.

- В частта за разноските касационният състав на АС – Пловдив е посочил, че „…съгласно чл. 286, ал. 3, изр. първо от ЗИНЗС, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Т.е. ответникът следва да заплати на ищеца внесената държавна такса в пълен размер, а не съразмерно на уважената част от иска.“.

Ответникът – Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Тр.Ч., счита предявените искове за неоснователни и подлежащи на отхвърляне. В писмен отговор на исковата молба е заявено, че ответникът е изпълнил задълженията си и няма незаконосъобразни действия към ищеца.

В ход по същество се твърди, че оплакванията не са основателни, не са доказани и не са в причинно-следствена връзка с условията в Ареста Пловдив и Затвора Пловдив за процесните периоди. Поддържа се възражението за изтекла давност, заявено и при първото разглеждане на исковата молба.

Окръжна прокуратура Пловдив, представлявана от прокурор Илевски счита исковете за недоказани и подлежащи на отхвърляне като неоснователни. При уважаването им заяви, че е необходимо редуциране на размера.

1. В предходното съдебно производство по адм.д.№ 2645/2023г., АС-Пловдив е прието за установено, че ищецът не се е намирал в Затвора Пловдив от 01.09.2020г. до 30.10.2020г. – част от периода 01.09.2020г. – 31.12.2020г.

Във вр. с указанията по доказателствената тежест в изпълнение посоченото от АС – Пловдив в отменителното решение, по това дело са приети :

А / Справка от Арест, Пловдив по отношение претендираните периоди за престой в ареста, л.100 и сл. / 18.05.2018г. – 30.09.2018г.; 14.03.2023г. – 29.09.2023г./ : - от 18.05.2018г. до 30.09.2018г. Д. не е бил в Арест – Пловдив, а е изпълнявал наказание пробация /чл.42а НК/, като в тази част е налице оттегляне на исковата претенция; - Д. е бил задържан в Арест – Пловдив на 18.05.2020г. и на 30.10.2020г. е преместен в затвора Пловдив, но за този период няма претенция спрямо неблагоприятни условия в Арест Пловдив, а за подпериода 01.09.2020г. – 30.10.2020г. като част от периода 01.09.2020г. – 31.12.2020г. искът не е основателен спрямо твърденията за Затвора Пловдив с оглед установеното по адм.д.№ 2645/2023г. Следва извод, че по отношение периода 01.09.2020г. – 31.12.2020г. за Затвора Пловдив, искът подлежи на разглеждане само в частта 30.10.2020г. – 09.11.2020г. /11 дни/, тъй като, както бе посочено по-горе : предмет на спора в настоящото съдебно производство не са подпериодите /10.11.2020г. – 10.12.2020г. и 11.12.2020г. – 31.12.2020г./, за които макар при ОФГ за броя на дните в обхвата им, е произнесено осъдително първоинстанционно решение, което не е отменено; - за периода 14.03.2023г. – 29.09.2023г. ищецът е бил задържан в Арест – Пловдив.

По отношение претендираните периоди за претърпени неимуществени вреди в Арест – Пловдив искът подлежи на разглеждане само за периода 14.03.2023г. – 29.09.2023г., за който според представената информация : През м.06.2009г. е открит новия арест Пловдив, намиращ се в рамките на Затвора Пловдив. Квадратурата на арестните помещения отговаря на изискванията от минимум 4 кв.м. на задържано лице. В арестните помещения /килии/ е имало маса за хранене и два бр. табуретки. Наличният постелъчен инвентар се е състоял от възглавници, одеяла и чаршафи. Ищецът за претендирания период е бил настанен в килия № 118, № 101 ет.1, № 226 и № 201 ет.2, с квадратура 14,74 кв.м. и е съжителствал с още две лица – предоставената им жилищна площ е съответствала на изискуемата по стандарт /14,74 : 3 = 4,91/. Чаршафите са се изпирали ежеседмично в перални помещения на ареста. Предоставена е възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи. Коридорите и общите помещения в ареста се почистват и дезинфекцират ежедневно. Храната на задържаните лица в Арест Пловдив се доставя 3 пъти дневно /сутрин, обед, вечер/ и количеството с калориен състав са съобразени с изискванията на Наредба № 23/19.07.2005г. за физиологичните норми за хранене на населението, вкл. стриктно са се спазвали разпорежданията на чл.71 от Наредба № 2 /22.03.2020г. за условията и реда за медицинско обслужване в МЛС. Всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, като топла вода се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, по един за двата етажа. Изградена е модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление по стандартите за осветеност. Посочено е, че ако от общата площ на килия се извади тази на санитарния възел /14,74 – 1,4/, се получава 13,34 кв.м., който резултат при разделяне на обитателите /3 бр./ е 4,45 кв.м. жилищна площ и съответства на чл.43 ал.4 ЗИНЗС. Извеждането до банята на Ареста е по утвърден график за месеца с периодичност два пъти седмично най-малко, а при възникнали нужди от медицинско естество – по съответното предписание. Арест – Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори, свързани към водогреен газов котел, който се използва за отопление, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са свързани с чилърна инсталация. Вентилационната система в ареста представлява всмукателна и нагнетателна уредба. Посредством въздушни турбини въздухът от арестните помещения се изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни турбини пресен въздух отвън навлиза в килиите. Осигурено е проникване на дневна светлина през прозорец с размери 150/150см. Прозорецът е с отваряемо крило за по -добра вентилация и достъп на свеж въздух. На всички задържани под стража лица ежедневно се осигурява задължително съгласно ЗИНЗС време на престой на открито. Ежедневно се е правил обход сутринта от дежурен служител на Арест – Пловдив със запитвания за искания и желания от страна на задържаните лица, вкл. по въпроси от медицинско естество. При преценка и изразено желание се е провеждал преглед в медицинския кабинет на Арест – Пловдив, като при необходимост е можело да се извърши и консултация с външен специалист по реда на Наредба № 2 / 22.03.2020г. за условията и реда за медицинското обслужване в МЛС в съответствие с нормите на глава Десета ЗИНЗС. В здравния картон на ищеца няма информация за конкретния период. В приети по адм.д.№ 2645/23г. медицински документи /л.78 и сл./ отсъства информация за регистрирано заболяване на ищеца за конкретния период и назначена съответна диета, както и вписани искания за преглед или оплаквания от липса на необходими медицински прегледи и/или интервенции. По отношение дезинфекцията на арестните помещения за периода 14.03.2023г. – 29.09.2023г., са представени приемо – предавателни протоколи за извършени ДДД обработки : дезинсекция, дератизация и дезинфекция на вредители гризачи – мишки и плъхове; дезинсекция, дератизация и дезинфекция на хлебарки, бълхи, дървеници от 14.03.2023г., като обработката е месечна по договор – всички части, като Ареста Пловдив се намира в рамките на Затвора Пловдив. По адм.д.№ 2645/23г., АС – Пловдив са приети и две фактури за извършена дезинсекция – от 14.03.2023г. и от 17.05.2023г. /л.45, 46/. В справка от 12.12.2024г. – Затвор, Пловдив /л.43/ е посочено, че ГДИН сключва централен договор за ДДД обработки за всички помещения в затворите и има график за извършване на ДДД на помещенията. Договорът за ДДД обработка е действащ до м.май 2023г., като след този период обработките се правят самостоятелно за всяка териториална структура на ГДИН /по затвори/. Периодът на обработката е на два месеца или при необходимост. Предвид описаните доказателства следва извод за отсъствие на данни за извършени ДДД обработки за месеците 07, 08 и 09.2023г., тъй като обработката през м.05 има действие и за м.06.

Според събраните доказателства се установява основателност на иска за част от конкретния период на престой в Арест – Пловдив само по отношение твърденията за неблагоприятни последици от липсата на извършени ДДД обработки за месеците 07, 08 и 09.2023г. /конкретно за периода 91 дни, вкл. 29.09.2023г./. Показанията на свидетеля Б.К. по отношение Арест – Пловдив /съдебно заседание от 31.01.2024г., адмд.№ 2645/23г., л.70, 71/ потвърждават описаните данни за месеците 06, 07, 08 и 09.2023г. по отношение твърдението за наличие на дървеници, хлебарки и др. вредители. Останалите оплаквания не са основателни и данните от писмените доказателства не са опровергани със свидетелски показания.

Б / По отношение претенциите за престоя в Затвора – [населено място]: Според писмен отговор на Началника на Затвора – Пловдив по настоящото дело във вр. с указанията в отменителното касационно решение, л.24 и сл. : - В периода от 30.09.2018г. до 08.08.2019г. ищецът не е бил в Затвора – Пловдив, като на 05.09.2019г. е преместен в Затвора – [населено място]. Д. постъпва повторно в затвор Пловдив на 30.10.2020г. Тоест, искът не е основателен за първия период /30.09.2018г. – 01.12.2019г./; - по отношение периода 01.09.2020г. – 31.12.2020г. за Затвора Пловдив, искът подлежи на разглеждане само в частта 30.10.2020г. – 09.11.2020г. /11 дни/, тъй като, както бе посочено по-горе - предмет на спора в настоящото съдебно производство не са подпериодите /10.11.2020г. – 10.12.2020г. и 11.12.2020г. – 31.12.2020г./, за които е произнесено осъдително първоинстанционно решение; - за периода от 27.09.2022г. до 23.12.2022г. ищецът е бил в Затвора – Пловдив; - за периода от 29.09.2023г. до 24.10.2023г. ищецът е бил в Затвора – Пловдив.

За подлежащата на разглеждане част от 01.09.2020г. – 31.12.2020г., именно 30.10.2020г. – 09.11.2020г. /11 дни/ - Според Становище на Инспектор СДВР, няма запазени данни в коя стая на Приемно отделение е бил настанен ищеца, при какви битови условия и с кои други лишени от свобода е пребивавал до разпределянето му в група /л.25/. Представени са протоколи за ДДД обработки. Периодът на обработката е на два месеца или при необходимост, при което може да се приеме, че за конкретните 11 дни е имало действие от предходната обработка. В здравния картон на ищеца е отразена констатация от 08.01.2020г. /неотносима дата/ - без оплаквания при освобождаването. Наличната в преписката епикриза от МБАЛ Пловдив от 23.02.2014г. – дата на изписване, касае окончателна диагноза – травма на далака, без открита рана в корема, без настъпили усложнения и препоръки към ОПЛ – наблюдение в общото състояние от ОПЛ /л.82, 83 – д. № 2645/23г./. Друга епикриза от 19.01.2015г. – дата на изписване, УМБАЛ Света Анна АД – София касае окончателна диагноза – бронхиектатична болест, с препоръки – наблюдение от пулмолог /л.84, 85 – д.№ 2645/2023г./. Отсъстват препоръка за диета и период на диетика във вр. с двете диагнози.

За периода 27.09.2022г. – 23.12.2022г. : От 27.09.2022г. до 14.10.2022г. /без 28.09.2022г. – период от осъдителната част на отмененото първоинстанционно решение/ ищецът е настанен в стая „РЦ“ с площ 27,04 кв.м. – без площта на санитарния възел. Единствено за дата 28.09.2022г. се установява по-малка площ от 4 кв.м. при 7 л.св., което обстоятелство е отчетено в решението по адм.д.№ 2645/23г. За останалите дни от този период площта спрямо брой пребиваващи л.св. не е по-малка от 4 кв.м. /при най-голям брой – 6 л.св. на 27.09.2022г. е 4,5 кв.м./. За посочения период в стаята има санитарен възел с прозорец, течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплението е с централно парно. Санитарна обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и др. се извършва редовно от външна лицензирана фирма. На всички л.св. се предоставят за ползване дюшек, възглавница и спално бельо, вкл. е осигурена възможност за ползване на лично спално бельо. Хигиената на спалните помещения и за спалното бельо е задължение на лишените от свобода. На л.св. се предоставят хигиенни и почистващи препарати при поискване. През този период не са подаване оплаквания или жалби от Д. за лоши битови условия или други форми на причинен дискомфорт. От 14.10.22г. до 25.11.22г. според справка / 11.12.2024г. – ищецът е бил в стая № 12, 6-ти пост с площ 41,65 кв.м. без санитарния възел, като се установи, че при най-голям брой л.св. в стаята /8 бр./, са спазени изискванията за 4 кв.м. площ на лице. В този период са били осигурявани на всеки л.св. – легло, дюшек, постеловъчен инвентар. При желания се ползват и лични чаршафи, одеяло и др. съгласно Списък на разрешените вещи за л.св. На всички л.св. е бил осигурен достъп до течаща топла вода /график баня/, като ищецът имал възможност за ползване на баня всеки ден, тъй като е бил работещ. Пералнята се ползва по утвърден график. Във всеки санитарен възел има достъп до течаща студена вода. Отоплението е чрез централно – локално парно отопление. Проветряването на стаята е по желание на л.св. Тоалетните във всяка стая са обособени помещения с отделен вход. Хигиената в спалните помещения се осъществява от лишените от свобода – получават съответни прибори, а могат да закупуват от лавката или близки да им донасят необходими хигиенни вещи по Списък на разрешените вещи. Има монтирани простори в общи помещения – три въжета за простиране на ръчно изпрани дрехи. Има служебна пералня, която се ползва по график. За периода от 2022г. и за целия годишен период 2022г. няма вписана информация в здравния картон на ищеца. От справка на инспектор „СДВР“ /л. 55 – 57, д. № 2645/2023г./ е установено при първото разглеждане на исковата молба, че за периода от 14.10.2022г. до 22.12.2022г. ищецът е обитавал стая № 12 на пост 6 с площ 41,65 кв.м. /без площта на санитарния възел/. Същата е с отваряеми прозорци и санитарен възел с достъп до течаща студена вода. За този период не е допуснато нарушение на изискването за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв. м., доколкото броят на настаните лица не е надхвърлял максималният брой – 10 човека за конкретната площ на помещението.

- За всички периоди са представени данни за изписване на Други материали, перилни препарати в Затвора – Пловдив с получатели – л.св. по постове /л. 44 и сл./. В справка от 12.12.2024г. – Затвор, Пловдив /л.43/ е посочено, че ГДИН сключва централен договор за ДД Обработки за всички помещения в затворите и има график за извършване на ДДД на помещенията. Договорът за ДДД обработка е действащ до м.май 2023г., като след този период обработките се правят самостоятелно за всяка териториална структура на ГДИН /по затвори/. Периодът на обработката е на два месеца или при необходимост. За съответните обработки са приложени копия от протоколи. Следователно, до м.05.2023г. е имало действащ договор, а доказването на обработките след м.05.2023г. е със съответни протоколи /л.80 и сл. за периода от 2022г./.

За периода 29.09.2023г. – 24.10.2023г., без 29.09. – 05.10.2023г. – поради осъдително първоинстанционно решение в тази част от периода или 19 дни /06.10-24.10.2023г./ : В становище от инспектор СДВР / 11.12.2024г. са отразени данни за площ, съобразени при първото разглеждане на иска в осъдителната част на съдебното решение. В здравния картон на ищеца отсъства информация за конкретния период от 2023г. /л.79, д.№ 2645/2023г./. В справка от 13.12.2024г. от ИСДВР Б. /л.28/ е отразено, че от 06.10.2023г. до 12.10.2023г. ищецът е пребивавал в стая № 52, която е с площ 27,92 кв.м. без санитарен възел – 2, 57 кв.м., с настанени 6 л.св. За този подпериод са били спазени изискванията за минимална жилищна площ. На 13.10.2023г. ищецът е преместен на пост № 6 и според данни от справка / 11.12.2024г. от ИСДВР Ч. /л.32 и сл./ – размерите на стая № 15 на пост № 6 са 28,18 кв.м. До 19.10.2023г. ищецът е пребивавал в тази стая без нарушения на изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м. На 20.10.2024г. ищецът е преместен до 24.10.2023г. в стая № 17 на 6-т пост с площ 28,75 кв.м. В този подпериод също няма нарушение на изискването за минимална жилищна площ. За разглеждания период от 2023г. е посочено, че в спалните помещения има отваряеми прозорци и санитарни възли също с отваряеми прозорци. Налични а били легла и шкафове, както и достъп до течаща топла вода съгласно график, а работещите – с достъп до баня всеки работен ден. Във всеки санитарен възел има течаща студена вода. Отоплението е с централно парно. Спалните помещения са добре осветени и с прозорци за естествена вентилация. На всеки подсъдим е осигурявано легло, дюшек и постеловъчен инвентар. Налице е възможност за получаване от близките на чаршафи, одеяла и други вещи съгласно Списъка на разрешените вещи на л.св. Пералнята се ползва по утвърден график. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в съответното помещение, които получават прибори. Монтирани са простори в общите помещения – три въжета за простиране на ръчно изпрани дрехи. Свидетелските показания не опровергават фактите, произтичащи от писмените доказателства.

Представени са графици по отношение разпределение на време на л.св., седмичен график на служебната пералня и др.

В обобщение : За Арест – Пловдив - по отношение периода от 14.03.2023г. – 29.09.2023г., се установи основателност на иска за част от конкретния период на престой в Арест – Пловдив само по отношение твърденията за неблагоприятни последици от липсата на извършени ДДД обработки за месеците 07, 08 и 09.2023г. – общо 91 дни. Размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди за посочения период е 2 500лв. ; За Затвора – Пловдив : Искът не е основателен за първия период /30.09.2018г. – 01.12.2019г./ с претенция 10 000лв. По отношение периода 01.09.2020г. – 31.12.2020г. за Затвора Пловдив с претенция за 5000лв., искът подлежи на разглеждане само в частта 30.10.2020г. – 09.11.2020г. /11 дни/. За този период според Становище на Инспектор СДВР, няма запазени данни в коя стая на Приемно отделение е бил настанен ищеца, при какви битови условия и с кои други лишени от свобода е пребивавал до разпределянето му в група. Следователно част от оплакванията следва да бъдат приети за основателни, с изключение обработките ДДД. За периода 27.09.2022г. – 23.12.2022г. /без 28.09.2022г./ - искът не е основателен.; За периода 29.09.2023г. – 24.10.2023г. /без 29.09. – 05.10.2023г./ или 19 дни /06.10-24.10.2023г./ - искът не е основателен.

2. В конкретния случай са предявени два иска с отделни периоди и размери на претендирано обезщетение /общо в размер на 20 000лв./, против един ответник. В исковата молба и уточняващата молба по адм.д.№ 2645/2023г., както и в настоящото производство не е заявено искане за присъждане на законната лихва. Исковете са за неимуществени вреди с правно основание по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 ЗИНЗС. Исковете са предявени от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, тъй като за ищеца са налице данни да е бил задържан в място за лишаване от свобода. Исковете са предявени против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава XI АПК, а според чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, със седалище в [населено място], съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби.

2.1. Съобразиха се приложимите за спора норми : Съгласно чл.3 ал.2 ЗИНЗС -„За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ и чл.284 ЗИНСЗ – Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона. Отговорността е обективна, безвиновна и пълна, като законодателно се въвеждат стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ при нарушение на чл. 3 ЕКПЧ. Те се изразяват в следното: - в случаите по чл. 3 ал. 2 ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора /чл.284 ал.2 ЗИНЗС/; - въвежда се различен от този по ГПК стандарт на доказване - обърната тежест на доказване и засилено служебно начало /чл.284 ал.3 ЗИНЗС/ - съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.; - презумпция за настъпване на вреди при нарушение на чл. 3 – чл.284 ал.5 ЗИНЗС : „В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.“. В тази вр. разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.

Разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 /предишна ал.4/ ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък възпроизвежда визираното в чл.3 от КПЧОС основно човешко право. Посочените неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в чл.3 ал.2 ЗИНЗС, респективно задържането под стража, причинени от действия, бездействия или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и независимо от факта, дали в съответното законодателство са въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата.

В чл.43 ал.4 ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017г./ е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В тази насока са Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведен в Женева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C /XXIV/ от 31.07.1957г. и 2076 /LXII/ от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите - в т.10 от тях е посочено, че „Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване; т.12- „Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност“; т.13 – „Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат“.

В съдебната практика е прието, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице.

2.2. В конкретиката на фактите, произтичащи от събраните доказателства по отношение пребиваване в Арест - Пловдив, следва да бъде прието за установено, че за периода 14.03.2023г. – 29.09.2023г., искът е основателен за част от конкретния период на престой в Арест – Пловдив само по отношение твърденията за неблагоприятни последици от липсата на извършени ДДД обработки за месеците 07, 08 и 09.2023г. – общо 91 дни. За посочения период в Ареста, Пловдив са били осигурени : необходима площ от минимум 4 кв.м. на задържано лице, съгл. изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС; маса за хранене и два бр. табуретки; наличен постелъчен инвентар - възглавници, одеяла и чаршафи; ежеседмично изпиране на чаршафите в перални помещения на ареста, вкл. е предоставена възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи; изградена и налична е модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление по стандартите за осветеност; арест – Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори, съществува и работи вентилационната система. Размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди за посочения период е 2 500лв.

По отношение поддържаните неимуществени вреди, претърпени в Затвора – [населено място]: В периода от 30.09.2018г. до 08.08.2019г. ищецът не е бил в Затвора – Пловдив, като на 05.09.2019г. е преместен в Затвора – [населено място]. Д. постъпва повторно в затвор Пловдив на 30.10.2020г. Искът не е основателен за първия период /30.09.2018г. – 01.12.2019г./ с претенция 10 000лв. По отношение периода 01.09.2020г. – 31.12.2020г. за Затвора Пловдив с претенция 5000лв., искът бе разгледан само в частта 30.10.2020г. – 09.11.2020г. /11 дни/, предвид посочените съображения. За този период според Становище на Инспектор СДВР, няма запазени данни в коя стая на Приемно отделение е бил настанен ищеца, при какви битови условия и с кои други лишени от свобода е пребивавал до разпределянето му в група. Следователно част от оплакванията следва да бъдат приети за основателни, с изключение обработките ДДД. За периода 27.09.2022г. – 23.12.2022г. /без 28.09.2022г. – период от осъдителната част на отмененото първоинстанционно решение/ - искът не е основателен с претенция за 1 500лв. За периода 29.09.2023г. – 24.10.2023г., без 29.09. – 05.10.2023г. – поради осъдително първоинстанционно решение в тази част от периода или 19 дни /06.10-24.10.2023г./ - искът не е основателен с претенция за 1000лв.

Нормата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС /нова – ДВ, бр. 13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./, според която минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м., е влязла в сила преди исковите периоди. По отношение оплакването за недостатъчна жилищна площ се съобрази отсъствието на представени от страна на ответника конкретни доказателства само в частта 30.10.2020г. – 09.11.2020г. /11 дни/. С действащата редакция на нормата е въведено и задължението за поддържане на актуална база данни за капацитета на местата за лишаване от свобода. В реда на изложеното следва да бъде посочено, че приложението на процесуалната презумпция на чл. 284 ал. 3 ЗИНЗС, предполага наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това положение с оглед останалите събрани по делото доказателства, за съда се поражда възможността да презюмира проявлението или липсата на определен факт с правно значение. В случая, администрацията е била задължена да представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба твърдения. Административният орган не е изпълнил задължението си в цялост и по-конкретно за посочения по-горе период, което е основание да се приеме, че в този период ищецът е бил настанен в спални помещения, в които е разполагал с жилищна площ под 4 кв.м. в нарушение на чл. 43 ал. 4 ЗИНЗС. Оплакванията за посочените 11 дни от заявения период се поддържат от свидетелски показания, а ответникът не представи допълнителни доказателства. Тези факти са достатъчни, за да се приеме, че в посочения по-горе период от време - 11 дни, администрацията е поставила изтърпяващия наказание ищец в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 ал. 2 ЗИНЗС.

За оплакването от недостатъчно извършени мероприятия по обезпаразитяване се съобрази освен изложеното по - горе, че за Ареста – Пловдив не бяха ангажирани и гласни доказателства.

Останалите оплаквания не са основателни предвид събраните доказателства: През исковите периоди не се установява нарушение на чл.20 ал.2 ППЗИНЗС, тъй като във всяко спално помещение е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещенията се извършва от л.св. Видно от приложените по делото справки и становища, всички спални помещения разполагат с по два отваряеми прозореца, посредством които навлиза дневна светлина, а чрез тях и по желание на л.св. спалното помещение може да бъде проветрено. Няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на Затвора – [населено място] е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Всички помещения, в които е пребивавал ищеца са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода. Санитарните възли имат и прозорци за проветряване, като л.св. имат неограничен достъп до санитарния възел. Банята се ползва от л.св. два пъти седмично по утвърден график. Всички работещи л.св. /какъвто е и ищецът/ имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключване на работния ден. Затворът се отоплява с централно парно. Установена е възможност всеки лишен от свобода да разполага и ползва собствени завивки, предоставени му от негови близки. В случая е налице и подробна информация за постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла, възглавници, в достатъчно разполагаемо количество за обслужване на всички л.св. /чл.272 ППЗИНЗС/, които имат право и да получат от своите близки спално бельо и одеяла. При постъпването си всеки л.св. получава спално бельо и постелен инвентар. По график всеки л. св. има право да занесе спалното бельо за изпиране в пералнята на затвора.

По отношение твърдяната липса на медицинско обслужване, се констатира неоснователност на оплакването във вр. с описаните по-горе медицински документи и данни от здравния картон на ищеца. Твърдения, за които отсъстват данни в исковите периоди във вр. с предходни диагнози в миналото, няма възможност да бъдат проверени, вкл. отсъства информация за поискан медицински преглед от ищеца /чл.143 ЗИНЗС/. Отсъстват доказателства за регистрирани оплаквания за твърдените заболявания.

3. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с чл. 52 ЗЗД, приложим по препращане от § 1 ЗР ЗОДОВ и спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Тоест, следва да бъде присъдена сума, пропорционална на тежестта на констатираното нарушение, продължителност, последици и вреди за здравето на ищеца, ако са настъпили такива, при съобразяване с практиката на ЕСПЧ и най-вече, като вземе предвид жизнения стандарт в Република България.

При определяне размера на дължимото обезщетение е дължимо съобразяване и с насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива база за размера на обезщетението - с оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които ищецът е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и при отчитане икономическия стандарт на страната. В тази вр. се отбелязва, че справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на ден /Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017г./, като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария с оглед жизнения стандарт за страната. Отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковите периоди би следвало да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение. В тази вр. размерът на обезщетение за част от периода 14.03.2023г. – 29.09.2023г. в Арест - Пловдив, за неблагоприятни последици от липсата на извършени ДДД обработки за месеците 07, 08 и 09.2023г. – общо 91 дни, се определя по 6 лв. дневно или общо 546лв. /едно нарушение/. По отношение поддържаните неимуществени вреди, претърпени в Затвора – [населено място] за периода 01.09.2020г. – 31.12.2020г., в който искът бе разгледан само в частта 30.10.2020г. – 09.11.2020г. /11 дни/, размерът на обезщетението се определя на 7 лв. дневно или 77лв. /кратък времеви период, но при съобразяване с възприетото за липсата на достатъчно жилищна площ – съществено отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице/.

Относно интензитет на търпените неимуществени вреди, съдът го определя за под средно висок, отчитайки от една страна, продължителността на установения брой дни – 91 дни относно допуснато необезпаразитяване с ДДД обработки и 11 дни, за които се предполага проявление на неблагоприятни условия на живот в място за лишаване от свобода поради непредставяне на конкретни данни. При тези обстоятелства, справедливо и отговарящо на действителния интензитет на търпените от страна на ищеца неимуществени вреди като резултат от нарушение на чл.3 ЗИНЗС от администрацията в местата за лишаване от свобода, размерът на обезщетението е в посочените размери.

Спрямо исковите периоди от обхвата на спора не е изтекла погасителната давност, по което възражение е налице произнасяне при първото разглеждане на исковата молба.

За разноските, при съобразяване указанията на АС – Пловдив :

С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца направените в процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Направените разноски от ищеца са в размер на 10лв. за заплатена държавна такса и 5 лв. държавна такса за касационно производство. Съобразно указанията на АС – Пловдив следва на ищеца да бъдат присъдени разноски за държавна такса в размер на : 9,84лв. /разлика до 10лв. при присъдени 0,16 лв. по адм.д.№ 2645/2023г./ и 5 лв. за касационната инстанция /или общо 14,84лв./.

В договор за правна защита и съдействие /л.6/ е вписана уговорка договор на л.6 – „pro bono“ /„за общественото благо“/, който термин обикновено се отнася до услуги, които се предоставят от професионалист безплатно или със значително намалени разходи на получателя. Тоест, приложима е хипотезата на чл.38 ал.1 ЗАдв., по отношение на която по настоящото дело е представен договор за правна защита, основан на чл.38 ЗАдв. На основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС, във връзка с чл.78 ал.1 ГПК и чл.8 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за пълномощника на ищеца възлиза на общо 65,13 лв. - съразмерно уважената част от иска, която не съдържа присъденото обезщетение при първото разглеждане на исковата молба /20 000 – 322, която сума е сбор от присъденото обезщетение при първото разглеждане на исковата молба = 19 678; 546+77 = 623; 623:19 678= 0,03; адв.възнаграждение по чл. 8 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. – 2 171,02; 2 171, 02 х 0,03 = 65,13лв./. На основание чл. 286 ал. 3 ЗИНЗС и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38 ал. 2 ЗАдв., ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Ст. Х. адвокатско възнаграждение в размер на 65,13 лв., съразмерно на уважената част от иска.

Мотивиран с изложеното , съдът

 

Р Е Ш И :

 

Осъжда Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на С. К. Д., [ЕГН], сумата от 546лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Арест – Пловдив, за общо 91 дни от периода 14.03.2023г. – 29.09.2023г., в резултат от незаконосъобразно бездействие на администрацията на Арест - Пловдив по осигуряване на благоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Арест – Пловдив, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 2 500лв.

Осъжда Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на С. К. Д., [ЕГН], сумата от 77лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвор – Пловдив, за общо 11 дни за период от 01.09.2020г. – 31.12.2020г. /без подпериоди : 10.11.2020г. – 10.12.2020г. и 11.12.2020г. – 31.12.2020г.; 01.09.2020г. – 29.10.2020г./, в резултат от незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвор - Пловдив по осигуряване на благоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, като отхвърля иска на С. К. Д. против Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за престоя в Затвор – [населено място] за периоди : от 30.09.2018г. до 01.12.2019г.; от 27.09.2022г. до 23.12.2022г. /без 28.09.2022г./; от 29.09.2023г. до 24.10.2023г. /без 29.09. – 05.10.2023г./ - общо 19 дни /от 06.10.2023г. до 24.10.2023г./, за разликата до пълния предявен размер от 17 178лв. /разлика между 17 500лв. - общ размер на иска по отношение Затвора – Пловдив и присъдените при първото разглеждане на исковата молба общо 322лв./.

Осъжда Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, [улица]да заплати на С. К. Д., [ЕГН], сумата от общо 14,84 лв. държавна такса.

Осъжда Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, [улица]да заплати на адвокат С. Г. Х., с адрес [населено място], [улица], ет.2, офис 9, Л № **********, сумата от 65,13 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38 ал. 2 ЗАдв.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.