РЕШЕНИЕ
№ 1395
гр. София, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М. Ц. Р.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110202851 по описа за 2025
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № КПК-НП-333
гр.София, 16.10.2024г., издадено от ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ЗА
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА (КПК), на основание чл. 53 от
ЗАНН на Н. К. П., с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „парична глоба“ в размер на 1000.00 (хиляда) лева за
административно нарушение по чл. 52, ал.1, т.2 вр. чл.49, ал.1, т.2 вр. чл.115,
ал.1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Н. К. П. обжалва наказателното
постановление. Излага във въззивната си жалба лично и чрез защитника си
адвокат Г. С. инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се
липсата на извършено административно нарушение. Посочват се подробни
съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се
отмяната на санкционния акт. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ЗА
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА (КПК), редовно призована, се
представлява от надлежен процесуален представител, който инвокира пред
съда доводи за неоснователност и недоказаност на подадената въззивна жалба.
ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по
фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
1
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 21.02.2025г. - виж
входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14
(четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното
постановление на 12.02.2025г. - съгласно разписка на лицензиран
пощенски оператор, приложена в преписката, на основание чл.59, ал.2 от
ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон
реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Спорът по делото не касае фактите или събраните доказателства в
производството, а как следва да се тълкува закона. Т.е. спорът между страните
е само по правото.
На 06.10.2023г. влязъл в сила Закон за противодействие на корупцията
(ЗПК).
Жалбоподателят Н. К. П. е била избрана като общински съветник в
Общински съвет на Община Добрич. В законоустановения срок до
15.05.2024г. същата е следвало да подаде декларация за придобитото от нея
имущество, получените дходи, дадените обезпечения и направените разходи в
страната и чужбина през 2023г. Задължението на жалбоподателя П. по
смисъла чл.52, ал.1, т.2 вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК е било изпълнено със
закъснение от 2 (два) месеца и 22 (двадесет и два) дни, като постъпила в КПК
декларация с вх. № Г 12369/06.08.2024г.
ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите Д. А. С. и М.
И. Т.-М. - инспектори в КПК. Съдът кредитира събрания по делото
доказателствен материал. Доказателствената стойност и релевантност (правна
значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по
делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на
доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и
детайлни. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените
доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото,
съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305,
ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни
2
постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което
дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния
жалбоподател. Липсва допуснато от актосъставителя процесуално нарушение
при изготвянето и връчването на съставения АУАН. Правото на защита на
въззивния жалбоподател не е било нарушено. АУАН и НП са съставени от
материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в
съдебното производство заповеди, длъжностни характеристики, актове за
назначение и други. Въззивната инстанция намира, че АУАН и НП отговарят
от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от
ЗАНН, респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в
рамките на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение е
изчерпателно, ясно и подробно описано в АУАН, като по идентичен начин е
отразено и в НП. Нарушението е подведено правилно под съответната норма
на материалния закон. Съдът намира, че административно-наказващия орган
не е извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата
по съставяне на обжалваното НП. Административно-наказателното
производство е било образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. НП е
издадено в 6 (шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като
същото по съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото в отговорност на санкционирания правен субект административно
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо формираното на
обосновано мнение върху какви факти се основава, въз основа на кои
доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е приложението на
закона. Нарушената материалноправна норма е посочена правилно.
Нарушената материалноправна норма е посочена правилно. Установеното
административно нарушение по чл. 52, ал.1, т.2 вр. чл.49, ал.1, т.2 вр. чл.115,
ал.1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) е формално - на
просто извършване е. Осъществено е било с продължено довършено
бездействие от деня, следващ законовия срок за подаване на имуществената
декларация - а именно от 16.05.2024г. (това е датата на нарушението с
местоизвършване в гр.София - където е седалището на Комисията). В срок от
15.05.2024г. жалбоподателят Н. К. П. не е подала в КПК със седалище в
гр.София задължителната декларация за имуществото й и нейните финансови
интереси в качеството й на общински съветник в Общински съвет на Община
Добрич за календарната 2023г. Дейността й като общински съветник от
законодателен орган на общинско ниво е публична. Тази дейност следва да е
прозрачна, безкористна и обществено полезна в интерес на местното
население. Като общински съветник жалбоподателят П. е участвала в
колективните решения на Общински съвет - Добрич при приемането на
общинския бюджет; при управлението и разпореждането с имоти публична
и/или частна общинска собственост; при вземането на решения за местното
население, в случай че имат финансово, данъчно или имуществено измерение.
3
КПК следва да знае в законово определените срокове дали имущественото
положение на жалбоподателя П. е било напълно безкористно и
некорупционно. В това е идеята и филосовията на ЗПК. Законовите срокове по
ЗПК да се подават декларациите от задължените лица са определени с цел, с
оглед това КПК своевременно да може да извърши проверки за евентуалното
установяване на корупционни практики. Закъснялото подаване на
декларациите по ЗПК извън законовите срокове осуетява правомощията на
КПК, доколкото задълженото лице може да извърши фактически и правни
действия, които са в негов интерес - например свързани с евентуално
освобождаване и/или прикриване на имущество, което е било получило
например въз основа на свое решение от публичната му дейност. Тези
съображения, мотивират решаващата инстанция на въззивния съд да приеме,
че има извършено административно нарушение от жалбоподателя П..
Държавата чрез КПК следва да знае (в рамките на законовите срокове по ЗПК
и специалните закони) какви са имуществените права и задължения на
жалбоподателя Пампрова към трети лица и организации (независимо, че
декларацията може евентуално да сочи отрицателни показатели), за да знае
публичният орган дали може да извърши съответен контрол на действията,
актовете или решенията общинския съветник, които са били взети и са
свързани например с разпореждането с имоти частна общинска собственост; с
финансовата и данъчната отговорност на община Добрич - а именно с ползите
и задълженията за нея в рамките на публичната дейност в обществен интерес,
която е била реализирана и се реализира от нея като член на Общински съвет -
Добрич. В правилно приложение на материалния закон е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя П.. Размерът
на наложената парична глоба е определен в законовия минимален размер и не
се явява несправедлив. Паричната глоба от 1000.00 лева е съответна на
тежестта на нарушението. Съдът съобразява, че декларация по ЗПК от
жалбоподателя П. е била подадена със значително закъснение. Съдът приема,
че наложената парична глоба в размер от 1000.00 лева има и своя достатъчен
предупредителен ефект да мотивира жалбоподателя П. занапред да изпълнява
задълженията си по ЗПК да подава съответни декларации за имуществените
си права и интереси. Това е целта на административното наказание, което е
справедливо по размер. Съдът изцяло споделя мотивите за размера на глобата
от НП. В тази си част то е законово обосновано. Задълженията за деклариране
на имущество и интереси на лицата, заемащи висши публични длъжности, са
ясно и изчерпателно дефинирани в ЗПК, като сроковете за това са
императивни. Непознаването, незнанието и неполагането на необходимите
грижи по реда на закона не освобождава от отговорност нарушителя. Според
въззивната инстанция няма основание за прилагане на по-благоприятен закон,
тъй като съгласно чл.3 ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се
прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му,
както е процедирано в случая. РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СРС не
споделя възраженията от въззивната жалба, че издадено НП е нищожно. НП не
е административен акт, за да бъде прогласявано за нищожно. НП е санкционен
акт на извънсъдебна правораздавателна юрисдикция - административно-
4
наказващ орган. Този орган въз основа на фактите, доказателствата, закона и
вътрешното си убеждение, без право на преценка, налага административно
наказание на конкретен отговорен субект за извършено административно
нарушение. НП може да бъде само неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, като евентуален негово порок, но не и нищожно.
Административното наказание - наложената парична глоба в размер на
1000.00 лева отговаря на целите на наказанието по ЗАНН и е съответно на
тежестта на извършените административни нарушения от същия вид при
същите условия и факти. Не са възникнали предпоставките за приложението
на чл.28 от ЗАНН. Нарушението е формално. Не е резултатно. Не се изисква
настъпването на вредни последици. По случая не се установяват
изключителни обстоятелства, които да предопределят нарушението като
маловажен случай. Административно-наказващият орган - Председател на
Комисията за противодействие на корупцията е бил материално и процесуално
компетен орган по закон да издаде обжалваното НП. Председателят на КПК
черпи своята юрисдикционна отговорност на административно-наказващ
орган от Закона за противодействие на корупцията. Съдът не установява
нелигитимност в действията или в акта за назначението на Председателя на
КПК. Административната дейност на КПК като колективен орган няма връзка
със санкционната функция на Председателя на КПК, която е еднолична и се
упражнява от него по закон в условията на обвързана компетентност. Тези
съображенията на въззивния съд не съответстват на обратните по смъсъл и
съдържание възражения от въззивната жалба на жалбоподателя П..
С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНОТО СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ подадената жалба се
явява неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление в
цялост следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НЕ СПОДЕЛЯ изводите на жалбоподателя от
жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват
упражняваната негова защитна функция в процеса и като най-заинтересована
страна да избегне инициираното срещу него административно – наказателно
обвинение. Съдът намира, че с приемане на неоснователността на тезите от
въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна
в настоящото съдебно решение, се опровергават обратните по съдържание
доводи на жалбоподателя от жалбата му, поради което съдът приема, че на
същите е отговорено и не следва отново да им се противопоставят
допълнителни аргументи (извън посочените от съда) за тяхната
неоснователност, с цел процесуална икономия.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното
мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020г., които имат
действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по
реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144
5
от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, санкционираният жалбоподател следва да понесе разноски
за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от съда в пределите от
80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема на осъществените
процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна.
VII.). ТАКА МОТИВИРАН И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 63, АЛ. 2, Т.5 ОТ
ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № КПК-НП-333 гр.София,
16.10.2024г., издадено от ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ЗА
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА (КПК), на основание чл. 53 от
ЗАНН на Н. К. П., с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „парична глоба“ в размер на 1000.00 (хиляда) лева за
административно нарушение по чл. 52, ал.1, т.2 вр. чл.49, ал.1, т.2 вр. чл.115,
ал.1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКЪТ Н. К. П., с ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА КОМИСИЯТА ЗА
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА чрез законният й представител
с адрес гр.София, пл. „Света Неделя“ № 6 на основание чл.143, ал.3 от АПК
вр. чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ вр. чл.63д от ЗАНН, сумата от 150.00 лева за дължимо
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6