№ 334
гр. Дупница, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20231510101874 по описа за 2023 година
Производството е образувано по исковa молбa на В. С. Р. срещу Г. В. М..
Ищецът твърди, че живее на адрес *** в жилище, находящо се в сграда в режим на
етажна собственост. Поддържа, че околоблоковото пространство било заградено от
ответника, където последният отглежда куче, с което пречел на ищеца да ползва нормално
апартамента си, тъй като кучето лаело денонощно, пречело на съня, изпражненията му
създавали миризма, препятствало нормалния достъп до сградата, предизвиквало риск от
зарази и пр. Намира поведението на ответника за противоправно, тъй като нарушавало
Наредба за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за ощо ползване на
територията на Община Дупница, Наредба за отглеждане на домашни животни, птици и
пчелни семейства на територията на Община Дупница, Наредба за регистрацията и
условията за отглеждане на кучета компаньони на територията на община Дупница,
съобразени с техните физиологически и поведенчески особености, както и Закона за
ветеринарно-медицинските дейности. От действията на ответника навежда да е претърпял
неимуществени вреди в периода от 01.10.2020г. до 26.10.2023г. Моли ответникът да бъде
осъден да преустнанови действията си, с които пречи на ищеца необезпокоявано да ползва
собствения си имот, като преустанови отглеждането на кучета в околоблоковото
пространство и не създава пречки за ползването му, както и да бъде осъден да му заплати
сумата от 2000 лв.¸ представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
периода от 01.10.2020г. до 26.10.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 26.10.2023г. до окончателното плащане.
Ответникът Г. В. М. е получил препис от исковата молба чрез назначения от съда
1
особен представител, по която е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита, че имотът на ищеца е
придобит в режим на СИО, поради което допустимостта на иска била обусловена от
конституирането на другия съсобственик – М. В.а Р.а. Поддържа, че околоблоковото
пространство било държавна собственост, поради което надлежен ответник следвало да
бъде държавата или общината. Отрича да е създал пречки на ответника да ползва имота си,
както и да е търпял неимуществени вреди. Намира, че създаването на обикновени пречки не
било основание за иск по чл. 109 ЗС. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 109
ЗС и чл. 45 ЗЗД.
По иска по чл. 109 ЗС:
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право.
В задължителната за настоящия състав на съда съдебна практика (т. 3 ТР № 4 от
06.11.2017г. по тълк.д. № 4/2015г. на ОСГК, ВКС) се приема, че двете задължителни
условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по
негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не
създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички
случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и
че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по
всяко дело.
Приема се още и това, че неоснователните въздействия върху собствеността могат да
бъдат причинени и от съсобственик или собственик на съседен имот, ако при
упражняването на своите права създава смущения на правото на собственика на друг имот
(ТР № 31 от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г., ОСГК, ВС). Неоснователното въздействие
по смисъла на чл. 109 ЗС може да представлява дейност, създаваща наднормен шум,
замърсяване и миризми, когато те създават пречки на собственика на съседен имот да го
използва по предназначението му (Решение № 135 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №
334/2014 г., I г. о., Решение № 14 от 09.05.2016г. на ВКС по гр.д. № 4658/2015г., I г.о. и др.).
В настоящия случай, от приложения нотариален акт от 10.05.2013г. е видно, че на
посочената дата М. В.а Р.а е придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ
апартамент ***, находящ се в *** От приложеното удостоверение (л. 16) е видно, че към
2
същата дата М. В.а Р.а и ищецът В. С. Р. са имали сключен граждански брак, поради което
следва да се приеме, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност
(чл. 21 СК).
От показанията на разпитаните свидетели М. Р.а и Д. Г. съдът намира за установено по
несъмнен начин, че ответникът е извършил заграждане на част от пространството около
блока, в който се намира жилището на ищеца, като в същото пространство отглежда 1 бр.
куче. От същите показания става ясно и това, че се касае за средно голямо куче (според свид.
Р.а с големина на немска овчарка), което денонощно е вързано на синджир. Според
свидетелите кучето лаело непрекъснато, с което пречело на нормалния сън и принуждавало
ищеца и неговото семейство да държат прозорците постоянно затворени. Последното било
необходимо и поради непрестанната силна миризма, идваща от кучето, заради която не било
възможно простирането на дрехи на терасата и нормалното проветряване на стаите. От
показанията на свидетелите става ясно и това, че описаните неудобства повлияли на
социалните контакти на ищеца, който избягвал да кани гости в дома си, а предпочитал
срещи на друго място.
При липсата на други доказателства, които да поставят под съмнение достоверността
на показанията на разпитаните свидетели съдът кредитира същите като обективни,
достоверни и убедителни. Същите се потвърждават и от представените по делото писмени
доказателства, от които е видно, че при извършените от Община Дупница проверки също е
установено, че ответникът е извършил заграждане на околоблоковото пространство, в което
отглежда 1 бр. домашно куче (л. 8-11, л. 78-98).
При преценката дали отглеждането на процесното куче в околоблоковото
пространство създава на ищеца по-големи от обикновените пречки, следва да бъдат взети
предвид всички обстоятелства, характеризиращи конкретния случай. Така, от съществено
значение в случая е това, че имотът на ищеца се намира на първия жилищен етаж, където
неприятната миризма и кучешки лай би следвало да са с най-голям интензитет. Отделно от
това, отглеждането на куче непосредствено под прозорците на ищеца пряко влияе на
нормалното ползване на жилището, тъй като ограничава възможностите за ефективно
проветряване, без излагане на прекомерен шум и неприятни миризми. Качеството на живот
е повлияно и от невъзможността ищеца да ползва терасите за простиране на дрехи, както и
от ограниченията, които следва да търпи, за да достигне прозорците си и поставения там
климатик. Нуждата да държи прозорците на жилището си постоянно затворени, за да се
изолира от шума и миризмите, несъмнено не могат да се разглеждат като обикновени
пречки при нормалното ползване на имота. Отделно от това, пространството, в което се
отглежда кучето се намира под четири от петте стаи от апартамента на ищеца, при което
фактически е компроментирана възможността за нормално ползване на почти цялото
жилище. В допълнение, сравнително големия размер на кучето (средно голямо по
описанието на свид. Р.а) и начина му на отглеждане (постоянно вързано) налагат извода, че
се касае за непрекъснато въздействие, което не се преустановява дори за осигуряването на
т.нар. ежедневна разходка по чл.15, т. 4 от Наредба № 39 от 01.12.2008г. на министъра на
3
земеделието и храните, по време на която ищецът да се ползва дори от кратък покой.
По изложените съображения следва да се приеме, че ответникът с поведението си по
отглеждане на процесното куче създава неоснователни пречки за ползването на имота на
ищеца, които са по-големи от обикновените, което обуславя и основателността на
предявения иск по чл. 109 ЗС. Съдът не е напълно обвързан от формулирания от ищеца
петитум и може да осъди ответника да преустанови извършването или да извърши само
онези действия, които са достатъчни за адекватна защита на собствеността на ищеца
(Решение № 50110 от 20.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4712/2021 г., II г. о., Решение № 135
от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 334/2014 г., I г. о.). В случая за осигуряване адекватната
защита на ищеца, съдът намира за достатъчно ответникът да бъде осъден да преустанови
отглеждането на куче в пространството около сградата, в която се намира жилището на
ищеца, находящо се в ***.
Единствено за пълнота следва да се отхвърлят като неоснователни възраженията на
ответника за недопустим на иска поради неучастието на другия съпруг като ищец, тъй като
същите не са необходими задължителни другари. Неотносимо е и обстоятелството чия е
собствеността на околоблоковото пространство, тъй като искът е обоснован с пречките,
които създава ответникът за ползване на собственото жилище на ищеца.
По иска по чл. 45 ЗЗД:
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост.
Съгласно чл. 51 ЗЗД деликтната отговорност е ограничена до вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Преки и непосредствени вреди от деянието са
тези вреди, които се намират в причинна връзка с деянието. Доказването на причинно-
следствена връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси,
е за ищеца и това значи, че той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че
деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата
поредица от явления причината – деянието, да предшества следствието – вредата, и да го
поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието (т. 1 на ППВС № 1 от
23.12.1968 год., Решение № 228 от 19.01.2016г. на ВКС по гр.д. № 6774/2014г., III г.о. и др.).
При неимуществените вреди, освен връзката между деянието и вредата, от значение е и
въпросът за интензивността на засягането на благата, т.е. дали се касае за неудобство, което
по силата на житейската опитност е преходно и съпровожда съответното явление или се
касае за душевно състояние, която засяга толкова дълбоко неимуществената сфера на
пострадалия, че за възстановяване на справедливостта е необходимо репариране на вредите
чрез присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
В настоящия случай, видно от уточнителната молба от 08.11.2023г., ищецът твърди,
че в резултат на поведението на ответника е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се
във физически и психически болки и страдания, вследствие на излагането на шум от
4
кучешки лай, миризми от кучешки изпражнения, невъзможност за проветряване и
невъзможност да разреши проблемите си по административен ред (вж. уточнителна молба
от 08.11.2023г.).
По делото обаче не са ангажирани доказателства ищецът да е претърпял конкретни
неимуществени вреди, които да се намират в пряка и непосредствена връзка с поведението
на ответника. Действително по делото са представени медицински документи, от които е
видно, че през част от исковия период (2023г.) ищецът е преживял лек депресивен период,
който е наложил лечение (в т.ч. болнично), но от същите по никакъв начин не може да се
установи, че причина за заболяването е именно поведението на ответника. Установяването
на подобна връзка налага специални знания, поради което същата не може да се приеме за
доказана и от показанията на свид. Р.а, която също заявява, че се е наложило ищецът да се
лекува при психиатър.
Не са налице доказателства и затова, че ищецът е претърпял други вреди, които да са в
пряка и непосредствена връзка с поведението на ответника, чиито интензитет и характер да
налага репарирането им с присъждането на обезщетение за неимуществени вреди.
По изложените съображения, предявеният иск по чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД следва да се
отхвърли като неоснователен.
По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от предявените искове, а именно: 82,50 лв. –
държавна такса, 300 лв. – адвокатско възнаграждение, 400 лв. – разноски за особен
представител. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от предявените искове, но в случая такива не следва да се присъждат, тъй
като не са ангажирани доказателства за действителното им извършване.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. В. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 109 ЗС, ДА
ПРЕУСТАНОВИ неоснователните си действия, с които пречи на ищеца В. С. Р., ЕГН:
**********, с адрес: *** да упражнява правото си на собственост, като преустанови
отглеждането на куче в околоблоковото пространство на жилищна сграда с адрес ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. Р., ЕГН: **********, с адрес: *** против Г. В. М.,
ЕГН: **********, с адрес: *** иск по чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца през
периода от 01.10.2020г. до 26.10.2023г. неимуществени вреди, причинени в резултат на
поведението на ответника по отглеждане на куче в околоблоковото пространство на
жилищна сграда с адрес ***, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
26.10.2023г. до окончателното плащане.
5
ОСЪЖДА Г. В. М., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В. С. Р., ЕГН:
**********, с адрес: *** сторените по делото разноски, а именно: 82,50 ЛЕВА – държавна
такса, 300 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение, 400 ЛЕВА – разноски за особен
представител
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил, чрез
Районен съд - Дупница, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6