П
Р О Т
О К О Л № 260144
гр. Пловдив, 24.11.2020 година
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ
ГЕОРГИЕВ
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на съдебния секретар Катя Митева, в присъствието на прокурора АЛБЕНА КУЗМАНОВА, сложи за разглеждане докладваното от съдия ХР. КРАЧОЛОВ ВЧНД № 563 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:20 часа.
Съгласно Заповед
РД № 40/23.03.2020 г. на председателя на Апелативен съд - Пловдив и раздел II.5 от
Правила и мерки за работа на съдилищата в условията на пандемия на ВСС
/протокол № 15/12.05.2020 г., изм. и доп. по протокол №16/19.05.2020 г./, с
оглед установеното наличие на техническа възможност за осъществяване на видеоконферетна
връзка чрез Skype и съгласно разпореждане на
докладчика от 23.11.2020 г., заседанието ще се проведе с участие на обвиняемия Й.Т.
по Skype с помощта на системния
администратор на съда – В.Н..
При добър звук и картина на линията чрез видеоконферетна връзка по Скайп от Следствения арест - гр. П., се намира обвиняемият Й.З.Т..
За него се явяват адв. Й. Д. и защитникът му Н.Т..
В съдебната зала присъства системният администратор на Апелативен съд - Пловдив – В.Н..
ОБВ. Й.З.Т.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Защитник Н. Т.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Разясниха се правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Отводи по делото не постъпиха.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик Хр. Крачолов.
Адв. Д.: Нямам искания. Няма да представям доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.
Защитник Н. Т.: Да се даде ход на делото.
С оглед становищата на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата на нашия доверител Й.Т., с която той обжалва първоинстанционното определение на Пловдивския окръжен съд, с което му е отказано да се промени мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека. Ние считаме, че първоинстанционното определение на съда е незаконосъобразно и неправилно, по следните съображения:
За да отхвърли молбата на доверителя ни да бъде променена мярката за неотклонение, първостепенният окръжен съд е направил изводи, които са абсолютно неотносими към фактическия материал по делото. В аспекта на НПК, който определя, че мярката за неотклонение може да се вземе или да остане, само ако са налице законните основания за това, както и ако евентуално няма промяна в обстоятелствата по делото, ние считаме, че в тази насока съдът и в пледоарията си прокурорът са направили неправилен извод. Трудно е да се коментират подобни изводи, които е направил прокурорът, че на нас ни е забранил съдът или по-точно ни е направил забележка в предходни заседания да коментираме въпроса с квалификацията, както и твърденията, че 10-те новоразпитани свидетели изцяло подкрепяли обвинителната теза, към което между другото, се е присъединил и решаващият съд, а още по-абсурдно звучи твърдението , че мярката за неотклонение не следва да се променя, защото в ситуация на пандемия трябва да се охранява здравето и живота на нашия доверител и е по-добре да остане в ареста, отколкото да бъде променена мярката му и да попадне в домашна обстановка. Това абсурдно твърдение аз наричам цинизъм, недопустим в наказателното производство на една правова, цивилизовА. държава. По логиката на прокурора трябва целият народ да бъде задържан в арестните помещения или в затвора, за да му охраняват здравето и живота от „Корона“ вируса.
Лошото е, че съдът се е присъединил към някои негови тези, които не отговарят на фактическия материал. Както държавното обвинение, така и съдът твърдят, че по делото липсват доказателства, от които да се направи извод за друга, по-лека квалификация, която дава основание да бъде променена мярката за неотклонение на доверителя ни, още повече, че Й.Т. престоява в предварителен арест повече от 8 дни, което при една нова квалификация автоматично следваше да доведе до промяна на мярката за неотклонение.
В тази насока, за да аргументира твърдението си съдът, че по делото нашата защитна теза не издържа, защото са налице достатъчно, еднопосочни /цитирам/ безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си доказателства, които изключват извода евентуално да се направи, че обоснованото предположение се отнася за по-лека квалификация, а не за настоящата по чл.116, ал.1, т.4, вр. с чл. 115 от НК. Ние твърдим, че в конкретния случай нашият доверител се е намирал в състояние на неизбежна отбрана. Оттам нататък дали неизбежната отбрана е чиста или е превишил пределите на тази неизбежна отбрА. е въпрос на доказване и по същество. Въпросът е обаче, че по делото съществува единствено, категорично и безспорно доказателство, че Й.Т. същия ден отива по работа в този склад и че е бил нападнат от баща и син – В. и Х. Б.. Категорични и безспорни доказателства няма и в това отношение доказателството е едно – по свидетелските показания на свидетеля Д., който е единствен очевидец и е безспорен в установяване на този факт, защото и в двата си разпита, които са проведени на лист 24 и лист 25 от досъдебното производство на 26.11.2019г. и в повторния му разпит, който е извършен, същият казва категорично и несъмнено: „Той влезна с цел да вземе една машина, която трябваше да я закара на ремонт и тъй като имаше един малък бус пред склада, отиде да каже на хората да го преместят, за да може да качи машината“. Една, две минути след това аз чух „ох“ и „ах“ и видях тримата, които се боричкаха вътре. Целта е безспорно установена, с която доверителят ми отива в този склад. Безспорно е установено, че той няма намерение там нито да се саморазправя, нито по някакъв начин да използва оръжието, което носи, защото от свидетелката А. В., а и от другите, допълнително разпитани свидетели е ясно, че този ден той е имал намерение да отиде да стреля в стрелбището, както често е ходил и са изброени съответните данни от свидетелката В., чиито показания се намират на лист 32 от досъдебното производство. Къде са доказателствата, че няма нападение над нашия доверител? Точно обратното, кои доказателства еднопосочни и свързани помежду си и кореспондират, и доказват, че няма Т. нападение. Достатъчно е да има противоправно нападение и оттам нататък е несъмнено наличието съгласно чл.12 от НК наличието на неизбежна отбрана, къде е превишена?
Нещо повече,
съдът, за да обоснове своя извод, който е произволен, защото изхожда от предположението
на съда, а не от фактите по делото, заявява, че доказателствата, че не се
намират пред нападение нашият доверител и защита от нападение, било, че той е
казал, че бил нападнат с нож и ударен с метална врата, които доказателства се
опровергани от огледа, извършен по делото на досъдебното производство, както и
че по тялото на обвиняемия са не установили съвсем леки телесни наранявания,
изразяващи се в охлузвания на лигавицата, охлузвания и кръвонасядания на лявото бедро, а
по другите двама по-тежки увреждания. Оттам съдът прави извод, който въобще
липсва като факт по делото, а точно обратното, самият Д. каза, че когато
тримата се боричкат пострадалият Х.Б. е държал над главата си врата от една
кафемашина и е удрял с нея двамата, които са се боричкали. Къде са доказателствата,
че доверителят ми е държал нещо, с което може да навреди на двамата пострадали?
Няма такива доказателства по делото.
Затова считаме, че тези доказателства изцяло подкрепят нашата теза, че е налице
предпазно деяние от нападение от стрА. на двамата. Да се забравяме, че В. Б. е
многократен републикански, световен и европейска шампион по борба. Неговият син
също се е занимавал със спорт дълго време и е едър, и здрав мъж. Как допускате,
че подзащитният ни, който не е толкова подготвен като двамата, не е с характер,
какъвто имат двамата агресивен и нападателен, изведнъж ще тръгне срещу двамата,
които познава много добре, както и техните успехи на национален, световен и републикански
тепих. Той трябва да се луд, за да се саморазправя с тях. По делото има доказателства,
че той е нямал никакви намерения, въпреки, че съдът твърди за едни 20-30 000 лв., които са се намирали действително
в пострадалите, но той по никакъв начин не е бил настроен срещу тях, защото тези
пари са били оборотни за бизнеса и те не могат, нито в случая са го мотивирали.
Ние твърдим, че по делото се бездейства и то действително е така. 10-те
разпитани свидетели са разпитани по наша инициатива и ако забележите молбата е
подадена в поне месец и половина преди да започнат да ги разпитват, без да е
правено по делото нищо друго. Тези свидетели всъщност са поискани още при първоначалните
следствени действия, които са започнали и никой не е поискал да ги разпита и
при повторното ни искане са разпитани. Всички 10 свидетели са категорични в
полза на характеристичните данни както на пострадалите, така и на доверителя и
характеризират отношенията между тях. Вижте разпита на Д.Т. от 03.11.2020 г.,
това е организатор на охраната в ДАИКС по нощните заведения. Вижте какво казва
за двамата пострадали - изключително агресивни, изключително конфликтни, на В. Б.
му е забранено да посещава нощни заведения, на охраната е забранено да го
допускат, защото когато отива веднага се сбива с някого или с няколко човека.
Този човек, Вижте данните за психичното състояние на Х., и за нашия доверител,
който бил перфектен в отношенията си към хората, доброжелателен, стриктно
спазващ законите на тази държава.
В тази насока, съдът прави извод и още едно срамно обстоятелство, че той най-вероятно е отишъл, каквито данни абсолютно няма, защото независимо, че след инцидента, той се обадил лично на телефон 112 и поискал да отиде в Полицейското управление, но останал да изчака патрулните кола на * РУ, линейката, които пристигат малко след това. Но казва съдът - Веднага след това се обадил на жена си, за да съобщи какво и станало и да потърси адвокат. От това, че той се обадил да потърси адвокат, прави извод съдът, че адвокатите са подмолни и недопустими органи, които могат да участват в досъдебното производство те са зли, недобронамерени и трябва да причинят непременно нещо недопустимо по съответния процес. Адвокатът стои на нивото на съда, както е записано и в Закона за адвокатурата, който никой не чете. На адвоката се дължи същото уважение както и в съда. Само един съд в България може да напише такива мотиви в своето определение. Този човек повече от 20 години работи в този бизнес, развил го е този бизнес, храни себе си, дал е хляб на тези, които са пострадали от него. Тези хора са го предизвикали, защото отношенията, които са създадени между Х. и него са бащински и синовни, той е покровителствал това момче и го е направил съдружник. Въпреки, че не е искал да вземе В., защото му знае характера, благодарение на молбите на сина му е взел и него на работа. Този човек, след като е потърсил адвокат, той е зъл човек и преднамерено е отишъл да трепе някого, нещо което го няма в закона.
Знам, че обвинението е тежко, знам, че резултатът е тежък, но съдът е длъжен обективно да погледне на доказателствения материал. Не може да се твърди, че и 10-те нови разпитани свидетели подкрепяли обвинителната теза на обвинението. Такива доказателства няма по делото. Този човек, никога не би извършил престъпление, каквото твърди съдът, а именно, че имало опасност той да попречи на разкриване на обективната истина по делото. Как ще попречи на разкриване на обективната истина, след като единственият очевидец е разпитан 2 пъти? Другите хора свидетелстват единствено и само за косвени доказателства. В тази насока погледнете показанията на съпругата на В. и бившата съпруга на Х. и ще видите колко лъжат, защото са опровергани от независими свидетели, какъвто е третия съдружник във фирмата И.Н.. Вижте как се разминават показанията. Едно настроение срещу доверителя ни, което не е подкрепено от доказателствен материал. Да не говорим за твърденията на прокуратурата, че не трябва да се пуска, защо ако бъде сменена мярката за неотклонение той би тръгнал да отмъщава. На кого да отмъщава? Все пак той е прострелял, а не те него в него няма злоба, а само съжаление, че се е случило това. Това са едни непремерени и неосъзнати твърдения, които не трябва да намират място в наказателния процес поради своята крайна необективност. Този човек свидетелстват всички свидетели, че е изключително стриктен и винаги е спазвал закона, не е влизал никога в конфликт, никога е нямал досег със закона. Всички съдилища намират, че няма опасност да се укрие, но за да бъде задържан, че може да извърши престъпление. Този човек ще бъде полезен и ще дочака присъдата си. Той ще бъде осъден безсъмнено, тъй като сам признава, че е извършил действията, но той ще почака справедливата присъда на съда, без никакви опасности нито за досъдебното производство, така и за съдебното производство да изкриви истината по настоящето дело. Ще бъде полезен за обществото, защото ще си гледа бизнеса, съпругата си, детето си, ще осигурява и съответните работни места, каквито е осигурявал. Това е една полезна дейност, към която той се е придържат, за което са безспорни доказателствата.
Ето защо намираме, че е основателна неговата жалба срещу определението на Пловдивския окръжен съд.
Моля да имате предвид всички тези наши съображения и се надяваме да промените мярката за неотклонение, макар в „домашен арест“, за да се убедите, че този човек е дисциплиниран, и в този смисъл моля да постановите съдебния си акт.
Защитник Н. Т.: Придържам се към казаното на адвоката. Мъжът ми търси справедливост и със сигурност не е такъв, за какъвто го обвиняват.
Обв. Й.З.Т. за лична защита:
Поддържам казаното от адвоката ми и защитника ми. Моля съда за по-лека мярка, за да мога да си гледам бизнеса, защото семейството ми няма откъде да живее. Съпругата ми не работеше, тя се занимаваше с децата, имам ипотечен кредит, който трябва да продължи да се плаща а и по никакъв начин не мога да повлияя на разследването
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, ще Ви моля да оставите без уважение, като неоснователна жалбата на обв.Т. против определението на Окръжен съд – Пловдив, и да потвърдите посоченото определение, като правилно, законосъобразно и обосновано.
Съобразно разпоредбата на чл. 65 ал.4 от НПК окръжният съд е предвидил всички обстоятелства, свързани със законността на задържането на обв.Т., като правилно е преценил, че към настоящия процесуален момент събраният доказателствен материал по делото не разколебава обоснованото предположение относно съпричастността на обвиняемия в извършеното престъпление, за което му е повдигнато обвинение, което е достатъчно за целите на производството, като не е необходимо пълно доказване на обвинението, както и за съществуването на реална опасност да извърши престъпление при евентуално изменение на мярката за неотклонение. В този смисъл се произнесе първата инстанция.
Категорично не мога да се съглася с доводите на адв.Д., че по отношение на обв.Т. не е налице обосновано предположение досежно чл.116 ал.1 т.4 от НК. Доводите, които изложи днес в съдебно заседание са и доводите, които е изложил пред първоинстанционния съд. Затова няма да преповтарям.
Ще маркирам,
че предходният състав на съда подробно обосновано е направил изводи относно
обоснованото предположение за авторство на деянието именно по чл.116 ал.1 т.4
от НК.
Предстои приключване на делото. Необосновано е подадената молба за изменение на
мярката за неотклонение, пък и дори процесуално допустимо.
Самата тежест на обвинението касае престъпление по чл.116, което от своя стрА. е реална заплаха от търпене на наказание лишаване от свобода за продължително време и е достатъчен мотив за отклонение от наказателно преследване.
Срокът на разследване, изтекъл до този момент, покрива критериите на разумен срок, съобразно и приложимото международно законодателство. Предвид което извършените действие по досъдебното производство не могат да бъдат разгледани в светлината на нови такива, които да обосновават изводи за промяна на първоначално наложената мярка за неотклонение в по-лека.
Относно възражението за бездействие от страна на органите на досъдебното производство по отношение на неизвършването на процесуални действия с обвиняемия за определен период от време, същото не би могло да се интерпретира и при липса на процесуална активност по разследването.
Ето защо, предвид изтъкнатите съображения, моля да приемете, че не са налице нови обстоятелства, които да налагат промяна на мярката за неотклонение „задържане под стража“ и да оставите без уважение жалбата.
Адв. Д. /реплика/: Държавното обвинение винаги е забравяло един важен принцип в наказателното право по отношение на мерките. Няма задължителни мерки, на Вас Ви е известно това. Мярката „задържане под стража“ е изключителна мярка и не може да се изхожда в никакъв случай от тежестта на обвинението, защото обвинението не е ясно докъде ще стигне в евентуалния съдебен процес. В НПК, който е възприел критериите, европейските критерии за „задържане под стража“, изрично е посочено, че тази мярка за неотклонение следва да обслужва съдебното производство. Отново се твърди, че има опасност единствено да се извърши престъпление, само не ни се сочи какво престъпление има опасност да извърши този човек, което според мен би трябвало да бъде абсолютно задължително, както за държавното обвинение, когато аргументира отказа да се промени мярката за неотклонение, така също и за съда, защото общата формулировка винаги е безправие. Трябва да се знае като се сочи, че има опасност – какво престъпление има опасност да извърши този човек.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВ. Й.З.Т.: Моля за по-лека мярка за неотклонение.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът намира и приема за установено следното:
Производство по реда на чл. 65 ал.8 от НПК.
С определение № 230323 от 16.11.2020 г. Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение искането на защитата на обвиняемия Й.З.Т. за промяна на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека по ДП № 142 от2019 г. по описа на отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР гр. П.
Недоволен от така посоченото определение е останал обв. Й.Т., който го обжалва чрез своя защитник с искане то да бъде отменено и спрямо него да се вземе по-лека мярка за неотклонение.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното определение, Пловдивският окръжен съд е приел, че към настоящия момент не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат ревизия на първоначално взетата мярка за процесуална принуда спрямо обвиняемия. Настоящият съдебен състав счита този извод за обоснован и законосъобразен, тъй като продължава да е налице наличието на обосновано подозрение в голяма степен на съпричастност на обв. Т. към деянието, предмет на настоящето обвинение. Всъщност пред настоящата инстанция не се спори относно наличието на обосновано подозрение, а основното възражение, което се развива е досежно необходимостта на промяна на правната квалификация на деянието, което към настоящия момент е по чл. 116 ал.1 т.4 вр. с чл. 115 от НК, а според защитата в конкретния случай следва да се обсъжда хипотезата за наличие на неизбежна отбрА. по смисъла на чл.12 то НК и респективно наличието на превишаване на нейните предели.
Пловдивският апелативен съд счита, че към настоящия момент най-вече от обсъжданите експертни заключения, относно топографското местоположение на уврежданията по пострадалите В. Б. и Х.Б., включително и огнестрелните наранявания все още не дават основание лансираната защитна версия да бъде приета безрезервно. Отделно от това не намират пълно съвпадение обясненията, които са депозирани от обв. Й.Т. и показанията на свидетелят очевидец Д.. Отделно от това, както правилно е подчертал първоинстанционният съд, според заключението на съдебно-медицинската експертиза травматичните увреждания по пострадалите, извън огнестрелните наранявания са били причинени първи по време. Ето защо, Пловдивският апелативен съд счита, че с основание тези твърдения не са били споделени от първоинстанционния съд, въпреки очевидната необходимост в тази насока фактическата обстановка да бъде изяснена в детайли и едва тогава да се прецени точната правна квалификация на деянието.
И настоящият съдебен състав счита, че е налице реална опасност обв. Й.Т. да извърши престъпление. До настоящия момент е установено, че са произведени от близко разстояние целенасочени изстрели към двамата пострадали и оттук е направен напълно обоснован извод за изключително високата степен на обществена опасност на обвиняемия. В тази насока са изложени достатъчно и убедителни съображения, които настоящата инстанция напълно споделя. Действително в хода на досъдебното производство са събрани доказателства за чистото съдебно минало, трудовата ангажираност и семейното положение на обвиняемия, но това не са нови обстоятелства и същите са били преценяни от предходните съдебни състави, поради което и тяхното установяване към настоящия момент не налага промяна на първоначалната преценка за необходимостта от продължаване действията на най-тежката мярка за процесуална принуда.
Не може да се сподели упрека на защитата към първостепенния съд относно констатацията, че в хода на досъдебното производство са събрани доказателства, според които след деянието обв. се е отправил към свидетеля Д. и го помолил да звънне на съпругата му, която да се обади на неговия адвокат. Този факт е коментиран относно аргументацията на съда за липса на уплаха и смущение по отношение на подсъдимия за когото няма спор, че се е свързал със 112 и е изчакал пристигането на полицията. Отделен е въпросът, че обстоятелството досежно наличието на уплаха и смущение би следвало да се коментира по-скоро, ако се наложи обсъждане хипотезата на чл. 12 от НК, респ. превишаване на нейните предели.
Ето защо, Пловдивският апелативен съд счита, че към настоящия момент целите на мярката за неотклонение, регламентирани в чл. 57 от НПК биха се постигнали със „задържане под стража“. Няма пречка ако входа на досъдебното производство се съберат други доказателства, въз основа на които по-убедително да е защитена версията на защитата въпросът за мярката за неотклонение отново да бъде поставен на вниманието на съда.
Предвид на изложеното, Пловдивският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 230323 от 16.11.2020 г., постановено по ЧНД № 2309/2020 г. на Окръжен
съд – Пловдив.
Определението
е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:20 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: