О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №179
Видински окръжен съд гражданско отделение
В закрито заседание на дванадесети октомври
През две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д.М.
ЧЛЕНОВЕ:1. С.С.
2. Г. Й.
При секретаря и с участието
На прокурора изслуша докладваното
От съдия С.С. ч. гр. д. №309
по описа за 2017
година,за да се произнесе съобрази следното:
Делото е образувано по частна жалба на Община видин против Определение №1667-РЗ
от 26.07.2017 г. по гр.дело №1054/2017 г. на ВРС, с което е
допуснато обезпечение на предявен от Г.М.М. иск с правно основание чл.124 ГПК чрез налагане на обезпечителна мярка-спиране
на изп.производство по изп.д. №1046/2017г. на ДСИ при ВРС .
Жалбоподателят твърди, че постановеното от ВРС определение е
незаконосъобразно ,поради което моли то да бъде отменено .Мотивира искането си
с обстоятелството,че не е налице изискването на чл.391,ал.1,т.1 ГПК и от
представените доказателства не може да се направи извод,че предявеният иск е
допустим и вероятно основателен.Излага съждения относно допустимостта на
предявеният иск като счита,че за претенцията на ищеца е предвиден специален ред
по ДОПК и не би могъл да защити правата си по общия ред-чл.124 ГПК.
Г.М.М. чрез адв Р.Б. е подал отговор на ч. жалба като я оспорва и иска от
съда да я остави без движение или евентуално без разглеждане като подадена след
срока по чл.396,ал.1 ГПК или да потвърди обжалваното определение като им
присъди разноски.Излага доводи относно допустимостта на иска по чл.124 ГПК във
връзка с образуваното изп. производство.
От данните по делото съдът приема за установено следното:
Гражданско дело №1054/17г. на Видински районен съд е образувано по искова
молба на Г.М.М. чрез адв Р.Б. ,с която е
предявил иск с правно основание чл.124 ГПК.С ИМ е поискал да се допусне обезпечение на
предявеният от него иск чрез спиране на
изпълнението по изп.д.№1046/17г. на ДСИ при ВРС като е представил доказателства
за наличието на такова изпълнително производство.
ВРС е уважил молбата за спиране на
изпълнителното производство като е приел,че
са налице предпоставките на чл.391,ал.1,т.1 ГПК,както и че без исканото
обезпечение за молителя ще е невъзможно или ще се затрудни осъществяване на
правата му при евентуално уважаване на иска.
При тези данни съдът намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Предвидената възможност за обезпечаване на
иск при условията на чл.389 от ГПК цели обезпечаване на правата на ищеца по делото, когато без обезпечението за
него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по
решението на съда.Искането за налагане на обезпечителна мярка трябва да отговаря на условията на чл.391,ал.1 ГПК като доказателствата за наличие на законовите предпоставки за допускане на
обезпечението следва да се представят заедно с молбата ,с която се иска
допускане на обезпечение.
В настоящия казус искането за допускане на обезпечителна мярка е направено
с ИМ и ищецът е приложил към нея всички доказателства,на които обосновава
твърденията си.
ВОС споделя становището на ВРС,че въз
основа на представените доказателства и
наличието на изп. производство може да се направи извод за основателност на
направеното искане по чл.389 ГПК.С предявенияат иск по чл.124 ГПк се цели
установяване на недължимост на суми,съставляващи задължения от местни данъци
към Община В.. поради погасяване на вземането по давност.С Определение от
21.06.17г. по ч.гр.д. №198/17г. ВОС вече е взел становище,че така предявеният
иск е допустим,а относно неговата основателност въпросът ще бъде разрешен с
разрешаването на спора по същество.При обсъждане на въпроса за допускане на
обезпечение не следва да се излагат мотиви за основателността на иска,а само
относно наличие на достатъчно доказателства , удостоверяващи наличие на
обезпечителна нужда.
ВРС е обследвал този въпрос и ВОС споделя становището му,че от
представените писмени доказателства се установява,че без исканото
обезпечение-спиране на изп. производство за събиране на спорната сума-за него
ще се затрудни осъществяване на правата му по решението.
Неоснователни са възраженията на ответника по ч. жалба за просрочие на ,тъй
като ч. жалба е подадена в законния седемдневен срок от получаване на
съобщението за обжалваното определение.
По изложените съображения съдът счита,че определението на ВРС следва да
бъде потвърдено,а жалбоподателят следва да заплати на ответната по жалба страна
направените разноски,които възлизат на 500лв.-адв. хонорар съгласно представен
договор за правна помощ.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
Потвърждава Определение №1667-РЗ от
26.07.2017 г. по гр.д. №1054/2017 г. по
описа на Видински районен съд.
Осъжда Община В... с ЕИК ...,гр.В... ,пл. „Б...“№... да заплати на Г.М.М.
,ЕГН ********** *** със съдебен адрес ***-адв. Р. Б..направените от него
разноски в размер на 500лв.-адв. хонорар.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.