Решение по дело №2409/2019 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………../…………………….2019 г., гр. Варна

 

В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на 31.10.2019 г., в състав:

 

Председател: Красимир Кипров

 Членове: Евелина Попова                                                                  Марияна Бахчеван

при секретаря Галина Владимирова,

с участието на прокурора Силвиян Иванов,

като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров

касационно дело № 2409 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ от ЗАНН, във вр. с глава ХІІ от АПК  и е образувано по жалба на Община Варна, против  решение № 1250/21.06.2019 г. по НАХД № 916/2019 г. по описа на ВРС, с което е отменено издаденото от зам.кмета на Община Варна НП № 012/17.01.2019 г. С развити в  касационната жалба доводи за неправилно приложение от ВРС на материалния закон – чл.188,ал.1 от ЗДвП,се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова за потвърждаване на НП. В съдебно заседание  не се явява представител на касатора.

Ответникът Н.К.К., чрез подадената от упълномощения адвокат З. молба с.д. 16011/30.10.2019 г. изразява  становище за оставяне в сила на обжалваното решение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество  тя е  основателна.

С обжалваното пред въззивния съд НП, за нарушение на чл.98,ал.1,т.6 от ЗДвП и  на основание чл. 183,ал.4,т.8 от ЗДвП  е наложена  на ответника  глоба  в размер на 50 лв. – затова,че на 19.11.2018 г. около 12.10 ч. в гр.Варна като водач на МПС – лек автомобил „Мерцедес” с рег.№ ***** е паркирал същото МПС на кръстовището на ул.”******” с ул.”******”,с което създава пречки за преминаване на другите участници в движението.

За да отмени НП, ВРС е приел,че описаното в АУАН и НП нарушение е било допуснато,но авторството  му не е доказано.

Касационният съд намира,че въззивното решение е постановено при нарушение на материалния закон – налице е касационното основание  по чл.348,ал.1,т.1 от НПК за отмяната му. Приемайки,че нарушението е допуснато и описвайки приетите за установени факти, ВРС констатира,че АУАН е съставен след подадено от собственика на автомобила възражение,срещу глоба наложена му с фиш серия ОВ № *********/19.11.2018 г. Спрямо тези правилно установени факти,въззивният съд неправилно е приложил материалния закон като е определил погрешно изпълнителното деяние на нарушението след неправилно тълкуване на използваното в НП понятие „като водач на МПС”  - издаденият на основание чл.186,ал.3 от ЗДвП фиш има предвид налагане на адм.наказание на собственика на МПС ,а не на водача му, поради което правилното тълкуване на впоследствие съставеният във връзка с него АУАН и на издаденото НП е за налагане на  собственика на същото адм.наказание ,предвидено за водача на МПС,с което е извършено адм. нарушение. Възражението срещу фиша е приложено в административно-наказателната преписка ,като от съдържанието му е видно,че настоящият ответник е оспорил той да е извършител на нарушението,но не е посочил лицето управлявало собственото му МПС. При тези обстоятелства налагащи съставяне на АУАН на основание чл.186,ал.2 от ЗДвП, правилно  и в съответствие с разпоредбата на чл.188,ал.1 от ЗДвП същият е бил съставен срещу собственика  К., съответно  неправилно се приема от ВРС ,че актосъставителят бил длъжен преди съставяне на АУАН да даде възможност на наказаното с фиша лице да попълни декларация по чл.188,ал.1 от ЗДвП. Попълването на декларация от собственика на МПС е предвидено в друга разпоредба ,а именно тази на чл.186,ал.5 от ЗДвП,която има предвид нарушенията по ал.4 – тези установени с технически средства или системи. За случаи като процесния,непопадащи в категорията по чл.186,ал.4 от ЗДвП, регламента е друг,а именно такъв за предоставено от  разпоредбата чл.186,ал.2 от ЗДвП  право на оспорване  от страна на наказаното с фиша лице.  Упражняването на това право не е детерминирано от закона с вменени  на контролните органи задължения ,т.е. преценката относно всички релевантни за оспорването факти е изцяло на наказаното лице. След като при оспорването на фиша,собственикът не  въвежда факти относно извършителя на нарушението,то последващото посочване на такива е ирелевантно,защото  посочването на лицето на което е предоставено МПС по смисъла на чл.188,ал.1,изр.2 от ЗДвП не е безконечно във времето,а е до съставянето на АУАН,с който съгласно чл.36,ал.1 от ЗАНН се образува административно-наказателното производство. Видно е от съдържанието на  съставеният АУАН,че същият не определя изрично водача на МПС като субект на адм.нарушение,а дори напротив – изрично е записано,че АУАН е съставен въз основа на глоба с фиш,която както вече бе посочено,е наложена на собственика на МПС. Съобразно тези обстоятелства,когато  започналото със съставянето на АУАН административно-наказателно производство има за предмет отговорността на собственика на МПС в смисъла на чл.188,ал.1 от ЗДвП, то  събраните в хода на въззивното производство доказателства относно водача на МПС се явяват изцяло неотносими. В случаи като процесният,когато  е ангажирана отговорността на собственика,същата не отпада защото не той,а друго лице  е управлявало автомобила,с който е извършено адм.нарушение. Приемайки обратното, ВРС е допуснал нарушение на материалния закон,което налага отмяна на постановеното от него решение.

След отмяната и при решаване на спора по същество в съответствие с изискванията  на чл.222,ал.1 от АПК,касационният съд е длъжен да приложи материалния закон въз основа на фактите установени от въззивния съд – чл.220 от АПК. Както е посочено в мотивите на въззивното решение, установените факти сочат на допуснато нарушение на забраната по чл.98,ал.1,т.6 от ЗДвП – паркиране  на автомобила на разстояние по-малко от 5 м. от кръстовището,което  не е било спорно по делото. Деянието правилно е квалифицирано с НП като състав на адм.нарушение по  чл.183,ал.4,т.8 от ЗДвП, като предвид безспорното обстоятелство,че наказаният собственик е бил уведомен за фишът съставен по реда на чл.186,ал.3 от ЗДвП,то непосочването в НП на разпоредбата на чл.188,ал.1 от ЗДвП, представлява процесуално нарушение,което не е съществено. По тези съображения и като взе  предвид,че наложеното наказание е определено в съответствие с разпоредбата на чл.183,ал.4 от ЗДвП, касационният съд намира,че НП следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение  № 1250/21.06.2019 г.  по НАХД № 916/2019 г. по описа на ВРС  и вместо него ПОСТАНОВИ :

ПОТВЪРЖДАВА издаденото от зам.кмета на Община Варна  НП№ 012/17.01.2019 г. ,с което на основание чл.183,ал.4,т.8 от ЗДвП е наложена на Н.К.К. глоба  в размер на 50 лв.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :